Гилсонит: 2000 въпроса и отговора

Гилсонитът е природен твърд въглеводород, който се среща в подземни жили. Той е твърд, черен, лъскав материал от групата на асфалтитите – природните асфалти. Тъй като е много чист, има висока точка на омекване и се разтваря в много масла и разтворители, промишлеността го използва като добавка в сондажни флуиди, цимент, асфалт, формовъчни пясъци за леярство, мастила, бои и хидроизолационни продукти.

На буци гилсонитът е наситено черно, лъскаво твърдо вещество, което се чупи с остър, стъкловиден, мидест лом, подобно на счупено стъкло. Лек е на допир и е крехък. Когато се смели на фин прах, обикновено изглежда тъмнокафяв, а не черен.

Името идва от Самюъл Х. Гилсън, който популяризира материала и неговите приложения в САЩ в края на XIX век. С времето името му се превръща в общоприетата дума за този вид природен асфалт и днес „гилсонит“ се използва по целия свят като обичайно търговско наименование.

Срещат се и двете употреби. В ежедневната търговия „гилсонит“ се използва като общо наименование на този природен асфалт и ние го употребяваме именно така. В някои държави обаче Gilsonite® е регистрирана търговска марка на American Gilsonite Company. Нашата марка е Sun Gilsonite – марката природен асфалт на BASEKIM.

Уинтаит е минералогичното наименование на гилсонита. То идва от басейна Уинта в САЩ, където за първи път са описани големи жилни находища на този материал. В техническата литература и минералогичните справочници уинтаит, гилсонит и природен асфалт често се използват за един и същ вид твърд въглеводород.

Асфалтитът е твърд природен битум, който се среща главно в жили и пукнатини в скалите. Асфалтитите имат висока точка на омекване и ниска пенетрация и се разтварят в значителна степен в органични разтворители. Гилсонитът е най-известният асфалтит; глансовият пек и грахамитът са други представители на групата, с различни точки на омекване и разтворимост.

Природният асфалт е асфалт, образуван в природата, без рафиниране. Към него спадат твърди жилни материали като гилсонита, езерният асфалт, който се среща в повърхностни басейни, и скалният асфалт, при който битумът импрегнира пясъчник или варовик. В търговията „природен асфалт“ често се използва като просто, описателно наименование на гилсонита.

Гилсонитът обикновено се класифицира като минералоид или минерален въглеводород, а не като истински минерал. Добива се като минерал, но е аморфен, т.е. няма кристална структура, и се състои от органични молекули, а не от неорганична кристална решетка.

Гилсонитът е органичен материал. Състои се предимно от въглерод и водород, с по-малки количества азот, сяра и кислород. Малка неорганична част присъства под формата на пепел, която произхожда главно от фини скални и минерални частици от околната вместваща скала.

Не, макар че са сродни. И двата са смеси от тежки въглеводороди, но пътният битум е мек и лепкав при стайна температура, докато гилсонитът е твърд и крехък. Гилсонитът има и значително по-висока точка на омекване. Тъй като са съвместими, гилсонитът често се разтваря в битум, за да го направи по-твърд и по-топлоустойчив.

Рафинерийният битум е тежкият остатък след дестилацията на суровия нефт, а свойствата му се регулират в рафинерията. Гилсонитът се е образувал естествено в продължение на геоложки периоди и се добива в твърдо състояние. Той е много по-твърд, има по-висока точка на омекване и по-високо съдържание на молекули от асфалтенов тип, поради което действа като втвърдяваща добавка, а не като основно свързващо вещество.

Не. Въглищата са се образували от растителен материал, погребан в блата, и в повечето случаи са неразтворими в разтворители. Гилсонитът се е образувал от подобен на нефт материал, който е мигрирал в пукнатини в скалите, и се разтваря почти напълно в разтворители като толуен. Освен това гилсонитът се топи при нагряване, докато повечето въглища не се топят по същия начин.

Каменовъгленият пек е страничен продукт от производството на кокс от въглища при висока температура. Гилсонитът е природен материал, който никога не е бил обработван при такива температури. Най-общо гилсонитът има съвсем различен химичен състав и по принцип се смята, че съдържа много по-малко от полицикличните ароматни въглеводороди, характерни за продуктите от каменовъглен катран.

Не. Техническият въглерод е произведен прах от почти чист въглерод, получен чрез изгаряне на нефт или газ при контролирани условия, и не се разтваря. Гилсонитът е природна въглеводородна смола, която съдържа водород и други елементи и се разтваря в много разтворители и масла. В мастилата и покритията двата материала често се използват заедно.

Асфалтените са най-тежката и най-полярна фракция на битума и суровия нефт, определяна по неразтворимостта ѝ в леки парафинови разтворители. Гилсонитът съдържа висок дял молекули от асфалтенов тип, което е една от причините да е толкова твърд и да има висока точка на омекване. Гилсонитът обаче е цялостен природен материал, а не изолирана асфалтенова фракция.

Езерният асфалт се среща в природни повърхностни басейни и съдържа битум, смесен с голям дял фино минерално вещество и вода. Гилсонитът се среща в тесни подземни жили и е много по-чист, с ниско съдържание на пепел и съвсем малко вода. Освен това гилсонитът е по-твърд и има по-висока точка на омекване.

Скалният асфалт е пясъчник или варовик, естествено напоен с битум, така че по-голямата част от теглото му е скала и само част е битум. Гилсонитът е почти изцяло въглеводород, само с няколко процента пепел. Именно тази висока чистота позволява гилсонитът да се използва като добавка в ниски дозировки.

И двата са асфалтити, но грахамитът обикновено е по-твърд, има по-висока точка на омекване, по-високо съдържание на нелетлив въглерод и по-ниска разтворимост в обичайните разтворители. Гилсонитът омеква и се разтваря по-лесно, което го прави по-универсален в покрития, мастила и асфалт. Някои търговски „гилсонити“ от различни находища могат да се намират между тези два типа, затова спецификациите са от значение.

Глансовият пек е асфалтит, който по свойствата си се намира между гилсонита и грахамита. Той е крехко, черно, лъскаво твърдо вещество, обикновено с малко по-висока точка на омекване и съдържание на нелетлив въглерод от типичния гилсонит. На практика границите между тези наименования не са ясно очертани, затова купувачите трябва да оценяват материала по изпитаните му спецификации.

Гилсонитът е известен още като уинтаит, природен асфалт, природен битум, асфалтит, твърд асфалт, а понякога и като природна въглеводородна смола. На други езици се среща с местни изписвания като gilsonit или gilsonita. Независимо от наименованието, най-добре е продуктите да се сравняват по точка на омекване, пепел, разтворимост и размер на частиците.

Гилсонитът не е смола в строгия химичен смисъл, но в много рецептури се държи като такава. Той е твърдо термопластично вещество, което се разтваря в масла и разтворители и образува филм след изсъхване или охлаждане. По тази причина производителите на мастила, бои и покрития често го наричат природна въглеводородна смола.

Не. Гилсонитът е природна смес от големи въглеводородни молекули, но не е полимер, изграден от дълги повтарящи се вериги като полиетилена или SBS каучука. Той няма еластичността на полимерите. Гилсонитът втвърдява материалите, докато еластичните полимери придават главно гъвкавост и еластично възстановяване.

Гилсонитът се състои предимно от въглерод и водород, които заедно формират по-голямата част от теглото му. Той съдържа и по-малки количества азот, сяра и кислород, вградени в молекулите му, както и малка фракция минерална пепел. Молекулите му включват както пръстенови ароматни структури, така и верижни алифатни структури. Точният състав варира в зависимост от находището.

Да, гилсонитът съдържа известно количество сяра, свързана в органичните му молекули. Количеството зависи от находището и гилсонитът от някои региони съдържа повече сяра от този от други. Ако съдържанието на сяра е важно за вашето приложение, поискайте то да бъде изпитано или включено в спецификацията преди поръчката.

Гилсонитът е известен с това, че съдържа повече азот от много нефтени битуми – обикновено най-много няколко процента. Азотът е част от органичните му молекули. Някои изследователи свързват това с полярния характер на гилсонита, който може да подпомага адхезията му към минерални повърхности, но ефектът зависи от приложението.

Гилсонитът може да съдържа следи от метали като ванадий и никел, както повечето тежки природни въглеводороди. Други елементи, като силиций, калций, желязо и алуминий, се срещат главно в пепелта от скалните частици. Нивата зависят от находището. Ако микроелементите метали са от значение за вашия продукт, поискайте конкретен анализ.

Да. При стайна температура гилсонитът е твърдо, крехко вещество и остава твърд далеч над нормалните климатични температури. Той започва да омеква едва при точката си на омекване, която за търговските марки обикновено е в диапазона от около 150–220 °C (302–428 °F) в зависимост от марката.

Гилсонитът няма една точно определена точка на топене, както ледът. Вместо това той постепенно омеква и става течен, когато се нагрее над точката си на омекване. Това термопластично поведение позволява да бъде разтопен в горещ битум или компаунди. При нагряване далеч над този диапазон той започва да се разлага и да отделя летливи вещества.

Търговските марки гилсонит обикновено имат точка на омекване по метода „пръстен и сачма“ между около 150 и 220 °C (302–428 °F). За различните приложения се предпочитат различни диапазони. Например марките за сондиране се подбират според температурите в сондажа, а марките за мастила и бои често са с по-ниска точка на омекване за по-лесно разтваряне. Точката на омекване е посочена във всеки сертификат за анализ (COA).

Точката на омекване показва при каква температура гилсонитът започва да омеква и да се деформира. Тя влияе на това колко лесно материалът се разтваря в горещ битум или масла, как се държи в сондажа и колко втвърдява даден компаунд. Изборът на подходяща точка на омекване спрямо температурата на вашия процес е една от най-важните стъпки при избора на продукт.

Да. При стайна температура гилсонитът е твърд и крехък и лесно се разпада на остри фрагменти. Тази крехкост позволява лесно да се натрошава и смила на гранули и фини прахове. Сам по себе си той няма гъвкавост, затова обикновено се използва заедно с битум, масла или други свързващи вещества.

Буците отразяват светлината от гладки, стъкловидни повърхности и изглеждат наситено черни и лъскави. Когато материалът се смели много фино, светлината се разсейва от милиони малки частици и прахът изглежда тъмнокафяв. Химичният състав е същият. По-фините марки, като микронизирания гилсонит, често изглеждат по-светлокафяви от по-едрите прахове.

При стайна температура твърдият гилсонит почти няма миризма. Когато се нагрява, топи или разтваря, той отделя лека миризма на асфалт или въглеводороди, подобна на тази на топъл битум, но обикновено по-слаба. Миризмата на готовия продукт зависи повече от използваните разтворители и другите суровини.

Гилсонитът е само малко по-тежък от водата. Относителната му плътност при 25 °C обикновено е около 1,04–1,10, така че потъва бавно във вода. Тази ниска плътност е полезна в приложения като олекотените циментови разтвори и означава, че дадено тегло гилсонит заема сравнително голям обем.

Не. Природният гилсонит е хидрофобен и не се разтваря във вода – една от причините да е ценен за хидроизолации и водоустойчиви покрития. За използване във водни системи той се диспергира с повърхностноактивни вещества, емулгира се или се модифицира химично, както при сулфонирания асфалт, който е частично водоразтворим.

Гилсонитът се разтваря добре в ароматни разтворители като толуен и ксилен, в хлорирани разтворители и в много горещи масла, включително някои растителни и минерални масла. Разтваря се и в горещ битум. Значително по-слабо е разтворим в леки алифатни разтворители и практически е неразтворим във вода, алкохоли и ацетон.

Да. Гилсонитът е много съвместим с битума и се разтваря в него при смесване при обичайните температури на горещо смесване и добро разбъркване. По-фините частици се разтварят по-бързо. Тази съвместимост е в основата на използването му като модификатор на битум в пътни настилки, покривни материали, хидроизолации и компаунди за изолация на тръби.

Гилсонитът е до голяма степен неразтворим в алкохоли като етанол и изопропанол и има ограничена разтворимост в кетони като ацетона. За разтвори технолозите обикновено използват ароматни въглеводороди, някои алифатно-ароматни смеси или горещи масла. Ако се изисква система на алкохолна основа, препоръчва се лабораторен тест за съвместимост преди мащабиране.

Качественият гилсонит е много чист природен въглеводород. Разтворимостта му в толуен или трихлоретилен обикновено е 95 % или повече, а при премиум марките надхвърля 99 %. Неразтворимата част е предимно пепел от скални частици. Тази висока чистота е основна причина гилсонитът да се предпочита пред природните асфалти с по-ниско качество.

Пепелта е неорганичният остатък след пълното изгаряне на гилсонита в лабораторна пещ. Тя се състои главно от фини скални и минерални частици от находището. Пепелта добавя тегло, без да подобрява характеристиките, може да предизвика абразия или песъчливост и влияе на цвета и качеството на филма, затова по-ниското съдържание на пепел обикновено е за предпочитане.

Ниското съдържание на пепел означава повече активен въглеводород на килограм и по-малко твърди минерални частици. Това е най-важно при мастилата, боите и покритията, където песъчинките могат да развалят филма, както и при леярските и сондажните приложения, където чистотата влияе на ефективността. Например за Микронизиран гилсонит и Гилсонит за мастила и бои е зададено максимално съдържание на пепел 3 %.

Гилсонитът по природа съдържа съвсем малко влага, а за търговските марки обикновено се посочва 1 % или по-малко. Ниската влажност помага праховете да остават сипкави, осигурява точно дозиране и предотвратява образуването на пяна или пара при добавяне на материала към горещ битум. Добрата опаковка и сухото съхранение помагат влажността да се запази на това ниво.

Летливите вещества са частта от гилсонита, която се отделя под формата на газ и пари при силно нагряване без достъп на въздух при стандартно лабораторно изпитване. Гилсонитът обикновено има високо съдържание на летливи вещества – често около 55–75 %. Това свойство е особено важно в леярството, където отделените въглеводороди образуват лъскав въглерод.

Нелетливият въглерод е твърдият въглероден остатък, който остава след отделянето на летливите вещества. Обикновено се изчислява като 100 % минус влагата, пепелта и летливите вещества. Гилсонитът има умерено съдържание на нелетлив въглерод в сравнение с въглищата или кокса, а по-твърдите асфалтити като грахамита обикновено имат повече.

Да. Гилсонитът омеква при нагряване и отново се втвърдява при охлаждане, като това може да се повтаря без съществена химична промяна, стига да не бъде прегрят. Това термопластично поведение позволява да бъде разтопен в компаунди, да омеква и запечатва порите при сондиране и да образува здрави филми в покритията.

Далеч над точката си на омекване гилсонитът започва да се разлага. По-леките молекули се отделят като пари и газ, а остава твърд, богат на въглерод остатък. В леярните това поведение е полезно, защото отделените въглеводороди образуват слой лъскав въглерод, но в повечето други процеси прегряването трябва да се избягва.

Гилсонитът е аморфен. Той няма правилна кристална структура, поради което се чупи с гладък, извит, стъкловиден лом, а не по плоски кристални равнини. Аморфната му, стъкловидна природа обяснява и блясъка му, както и постепенното омекване при нагряване вместо рязка точка на топене.

Гилсонитът е стъкловидно, аморфно твърдо вещество и пресните повърхности на лома са много гладки. Тези гладки повърхности отразяват силно светлината, което му придава характерния ярък черен блясък. Материал, който дълго време е бил изложен на въздух и атмосферни влияния, може да загуби част от този блясък поради бавно окисляване на повърхността и прах.

В сравнение с повечето скали гилсонитът е мек, с твърдост по Моос около 2 – подобно на гипса. В сравнение с битума обаче той е много твърд, с пенетрация близка до нула при 25 °C. Тази комбинация означава, че се смила лесно, но придава значителна твърдост на по-меките свързващи вещества.

Гилсонитът е толкова твърд, че стандартното изпитване за пенетрация при 25 °C дава стойност близка до нула, затова изпитването не е особено полезно за самия гилсонит. Вместо това основният показател за твърдостта на гилсонита е точката на омекване. Пенетрацията се измерва при битумни смеси след добавянето на гилсонит, за да се види доколко ги втвърдява.

Да. Гилсонитът е хидрофобен, поема съвсем малко вода и не се разтваря във вода. Когато се използва в битумни покрития, мембрани и уплътнители, той ги прави по-устойчиви на вода. Това свойство е една от основните причини да се използва в хидроизолационни и антикорозионни продукти.

Гилсонитът има добра устойчивост на вода и на много разредени киселини, основи и соли, поради което се използва в защитни покрития. Той обаче може да бъде атакуван от силни окисляващи киселини и се разтваря в много органични разтворители и масла. Химичната устойчивост на готовото покритие трябва да се потвърди чрез изпитване при реалните условия на експлоатация.

Да, както повечето въглеводородни материали, гилсонитът е лош проводник на електричество и действа като изолатор. Исторически по тази причина е използван в изолационни компаунди. При всяко електротехническо приложение обаче готовият компаунд трябва да бъде изпитан спрямо съответните електрически изисквания.

Не. Гилсонитът има ниска топлопроводимост, което е характерно за органичните въглеводородни материали. На практика това означава, че се загрява бавно в нагрявания смесител, затова при разтварянето му в горещ битум или масла са необходими добро разбъркване и достатъчно време.

Самият гилсонит не е силно хигроскопичен, така че не поема лесно влага от влажния въздух. Фините прахове обаче могат да събират повърхностна влага и кондензат, ако чувалите са повредени или се съхраняват на влажни места. Затворените, палетизирани и покрити чували помагат влажността да остане в рамките на спецификацията.

Подобно на битума, гилсонитът може бавно да се окислява и да се втвърдява на повърхността при продължително излагане на слънчева светлина и въздух. В готовите продукти този ефект обикновено се контролира чрез рецептурата, например чрез комбиниране на гилсонита с пигменти, пълнители или защитни горни слоеве. Опакованият материал, съхраняван под навес, не се влияе при нормално съхранение.

Сам по себе си гилсонитът винаги е крехък при нормални и ниски температури. В смесите ефектът зависи от дозировката. Умерените количества обикновено втвърдяват битума при високи температури без съществени неблагоприятни последици, но прекомерното количество може да намали гъвкавостта при ниски температури. Лабораторното изпитване на сместа помага да се намери правилният баланс за местния климат.

Да. Гилсонитът е природен въглеводород, който се добива и след това се преработва физически чрез сортиране, трошене, пресяване, смилане и опаковане. Стандартните марки не се модифицират химично. Единственото обичайно изключение е сулфонираният асфалт, който се обработва химично, за да стане частично водоразтворим.

Не. Гилсонитът се е образувал в продължение на милиони години, така че в човешки времеви мащаб е невъзобновяем природен ресурс, подобно на суровия нефт или въглищата. Тъй като обикновено се използва в ниски дозировки и повишава дълготрайността на продуктите, малко количество може да помогне за удължаване на експлоатационния живот на пътища, покрития и други материали.

Гилсонитът може да гори и има висока топлина на изгаряне, но рядко се използва просто като гориво, тъй като специфичните му свойства са по-ценни, когато се използва като добавка. Основната му стойност идва от чистотата, точката на омекване, разтворимостта и съвместимостта с битум, масла и смоли, а не от изгарянето му за енергия.

Висококачественият гилсонит е сравнително рядко срещан, защото се среща само в няколко региона, където особени геоложки условия са създали жилни находища. Той не е рядък в смисъла на благороден минерал и се търгува по целия свят. Постоянно качество и ниско съдържание на пепел обаче изискват внимателен подбор и преработка.

Не. Гилсонитът от различни находища, а дори и от различни части на едно находище, може да се различава по точка на омекване, пепел, сяра, летливи вещества и разтворимост. Преработката определя и размера на частиците. Затова всяка партида трябва да се придружава от сертификат за анализ (COA), а марката трябва да се съобрази с приложението.

Всяка индустрия се нуждае от различни свойства. Сондажните флуиди изискват точка на омекване, съответстваща на температурата в сондажа, мастилата – много ниско съдържание на пепел и фини частици, асфалтовите бази предпочитат гранули с ниско прахообразуване, а леярните се нуждаят от високо съдържание на летливи вещества. Марките се създават чрез подбор на суровината и контрол на размера на частиците, за да отговорят на тези нужди.

Гилсонитът обикновено се продава в четири физически форми: на буци, гранулиран, на прах и микронизиран. Sun Gilsonite доставя Гилсонит на буци (0–50 mm), Гранулиран гилсонит (1–5 mm), Гилсонит на прах (100–200 mesh) и Микронизиран гилсонит (300–600 mesh), както и отраслови марки и Сулфониран асфалт за сондиране.

Размерът на частиците определя начина на работа с гилсонита и колко бързо действа. Буците са икономичен вариант за клиенти, които сами го топят или смилат, гранулите осигуряват ниско прахообразуване в асфалтовите бази, праховете се диспергират лесно в сондажни разтвори и смеси, а микронизираните марки се разтварят най-бързо в масла и разтворители за мастила и бои.

Mesh описва размера на частиците въз основа на броя отвори на инч в ситото. По-високото число mesh означава по-фин прах. Например 200 mesh съответства на около 75 µm, а 600 mesh е много по-фин. Гилсонитът на прах обикновено е 100–200 mesh, а Микронизираният гилсонит – 300–600 mesh.

Промишлеността използва гилсонита, защото той е чист природен въглеводород с висока точка на омекване, ниска плътност, добра разтворимост в масла и разтворители, висока съвместимост с битума и добра водоустойчивост. Тези свойства му позволяват да втвърдява свързващи вещества, да запечатва пори, да придава наситен черен цвят и да подобрява адхезията, често при ниски дозировки.

Основните предимства са висока точка на омекване, висока чистота, ниска влажност, добра разтворимост и съвместимост с битум, масла и много смоли, водоустойчивост, наситен черен цвят и ниска относителна плътност. Тъй като е природен и лесно се смила, може да се доставя в много размери на частиците за различни процеси.

Гилсонитът е крехък и сам по себе си няма еластичност, така че не може да замени еластичните полимери там, където гъвкавостта е от решаващо значение. Тъмен е, поради което е неподходящ за светли продукти. Не се разтваря във вода без модифициране, а предозирането може да направи смесите прекалено твърди при ниски температури. Пепелта и свойствата също варират в зависимост от източника.

Основни потребители са нефтеното и газовото сондиране, циментирането на нефтени кладенци, асфалтовите пътни настилки, покривните материали и хидроизолацията, леярните, производителите на печатарски мастила и бои, изолацията на тръби, както и производителите на уплътнители за настилки, пълнители за пукнатини и лепила. По-малки приложения има в каучуковите смеси, свързващите вещества за брикетиране и различни специални компаунди.

В сондажните флуиди частиците гилсонит омекват при температурите в сондажа и запушват малките пори и пукнатини в скалата. Това помага да се намалят загубите на флуид към пласта, стабилизира глинестите шисти и подобрява смазващата способност. Гилсонитът за сондажни флуиди се смила и доставя в няколко диапазона на точката на омекване, съответстващи на различни температури в сондажите.

Гилсонитът се разтваря в битума и го прави по-твърд и по-устойчив на високи температури. Това помага на пътя да устои на коловозообразуване при интензивно движение и горещо време и може да подобри адхезията към минералните материали. Той може да се добави към битума преди смесването или директно в асфалтовия смесител.

В леярските форми от зелен (сиров) пясък гилсонитът отделя въглеводороди при изливането на разтопения метал. Те образуват тънък слой лъскав въглерод между метала и пясъка, който помага да се получат по-гладки отливки и по-чисто избиване. Гилсонитът често се използва като заместител на традиционния въглищен прах (sea coal), обикновено в по-ниски дозировки.

Когато е разтворен в масла или разтворители, гилсонитът действа като черна смола. Той придава наситен черен цвят и блясък, подпомага омокрянето на пигмента технически въглерод и подобрява устойчивостта на вода и химикали. Може също частично да замени по-скъпи смоли в черни мастила, емайли, грундове и защитни покрития.

Гилсонитът има ниска относителна плътност, така че добавянето му намалява плътността на циментовия разтвор, което е полезно при циментиране на слаби пластове. Частиците му могат също да помогнат за преграждане на пукнатини, за да се намалят загубите при полагането, и да направят втвърдения цимент малко по-еластичен. Гилсонитът за циментиране обикновено се използва в количество 5–15 % от масата на цимента (BWOC).

В битумните хидроизолационни компаунди гилсонитът повишава точката на омекване, увеличава твърдостта и намалява стичането и студеното течение. Той подобрява и водоустойчивостта и адхезията към бетон и стомана. Това помага на покритията и мембраните да остават на място при горещо време и да запазват защитната си функция по-дълго.

Гилсонитът обикновено е активна съставка, а не инертен пълнител. Инертните пълнители само добавят обем, докато гилсонитът се разтваря или омеква и променя свойствата на системата, като твърдост, точка на омекване, уплътняваща способност, цвят или адхезия. При някои приложения в сондирането и циментирането частиците му действат и физически – като преграждащ или уплътняващ материал.

Тъй като гилсонитът е много чист и значително по-твърд от материалите, които модифицира, малко количество може да доведе до голяма промяна. Например няколко процента в битума могат осезаемо да повишат точката на омекване. Ниските дозировки помагат и за контрол на разходите и предотвратяват прекаленото втвърдяване или крехкост на продукта.

Обичайните методи са разтопяване в горещ битум или компаунди, разтваряне в разтворители или горещи масла за получаване на лак или разтвор, сухо смесване на праха с пясък, цимент или други прахове и диспергиране в сондажни флуиди със смесително оборудване. Най-добрият метод зависи от процеса и избраната марка.

Не винаги. В мастилата, боите и битумните смеси той се разтваря, за да стане част от свързващото вещество. В сондажните флуиди, циментовите разтвори и леярския пясък той често действа като твърди частици, които омекват, уплътняват, преграждат или отделят летливи вещества под действието на топлина. Предназначената функция определя дали е необходимо разтваряне.

Да. Обикновено гилсонитът първо се разтваря в битум, масло или разтворител, след което този разтвор се емулгира във вода с подходящи емулгатори. Такива емулсии се използват в някои уплътнители и покрития. Получаването на стабилна емулсия изисква внимателен избор на емулгатор, температура и режим на смесване и трябва да се потвърди в лаборатория.

Да. Гилсонитът често се комбинира с еластични полимери. Най-общо гилсонитът придава твърдост и устойчивост на високи температури, докато полимерът придава еластичност и гъвкавост при ниски температури. Правилното съотношение и условията на смесване зависят от базовия битум и целевата спецификация, затова смесите трябва да се разработват и изпитват в лаборатория.

Гилсонитът повишава главно твърдостта, точката на омекване и поведението при високи температури и се смесва лесно. Полимерите като SBS подобряват главно еластичността, устойчивостта на умора и гъвкавостта при ниски температури, но често изискват по-специализирано смесване. Те решават различни проблеми, така че изборът зависи от целевите характеристики, климата и бюджета на проекта.

Не. Гилсонитът е твърде твърд и крехък, за да действа самостоятелно като свързващо вещество в пътища или покривни материали. Той се използва като модификатор на битума, обикновено от няколко процента до около една четвърт от компаунда в зависимост от приложението. Битумът или маслата остават основното непрекъснато свързващо вещество.

Не напълно. Техническият въглерод е неразтворим пигмент, който придава много интензивен черен цвят и определени усилващи ефекти. Гилсонитът е разтворима смола, която придава черен цвят и блясък и подпомага омокрянето на техническия въглерод. В мастилата и покритията гилсонитът може да намали необходимото количество технически въглерод, но обикновено двата се използват заедно.

При някои приложения, като уплътнителите за настилки и определени покрития, рецептурите на основата на гилсонит се използват като алтернатива на каменовъгления катран. Те могат да осигурят наситен черен цвят и добра дълготрайност. Дали гилсонитът е подходящ заместител, зависи от изискванията към характеристиките, затова се препоръчва пробна рецептура.

Не. Гилсонитът е природен, немодифициран въглеводород, който не се разтваря във вода. Сулфонираният асфалт е химично модифициран асфалт, обработен така, че да стане частично водоразтворим. Той се използва главно в сондажни флуиди на водна основа, докато природният гилсонит намира приложение в много по-широк кръг индустрии.

Окисленият битум е рафинериен битум, втвърден чрез продухване с въздух при висока температура. Той е по-твърд от пътния битум, но обикновено все пак е много по-мек от гилсонита. Гилсонитът е природен материал с по-висока точка на омекване и различен химичен състав и често се добавя към окисления битум, за да го втвърди допълнително.

Нефтеният кокс е твърдо, богато на въглерод вещество, получено чрез нагряване на рафинерийни остатъци до много високи температури. Той не се топи и не се разтваря. Гилсонитът не е преминал през такова нагряване, затова все още съдържа висок дял летливи въглеводороди, омеква при нагряване и се разтваря в много разтворители и масла.

Синтетичните въглеводородни смоли се получават чрез полимеризация на рафинерийни фракции и често са светли на цвят. Гилсонитът е природен, много тъмен материал с по-висока точка на омекване и добра съвместимост с битум и тъмни масла. В черните мастила и покрития гилсонитът може частично да замени синтетичните смоли, но не и в светлите продукти.

Не. Под катран обикновено се разбират течности, получени при нагряване на въглища, дървесина или друго органично вещество, например каменовъгленият катран. Гилсонитът е природен твърд асфалт, образуван под земята без подобна термична обработка. Понякога думата „катран“ се използва свободно за всеки черен материал, но технически това са различни продукти.

Не. Озокеритът е природен минерален восък, съставен предимно от дълги, прави въглеводородни вериги, и обикновено е по-светъл на цвят и восъчен. Гилсонитът е черен, стъкловиден асфалтит с много сложни пръстенови структури и значително по-висока точка на омекване. Двата материала се срещат в някои сходни геоложки условия, но имат различни приложения.

Не. Гагатът е плътна, подлежаща на полиране разновидност на лигнита – вид въглища – и се използва в бижутерията. Гилсонитът може да изглежда подобно, тъй като също е черен и лъскав, но той е разтворим природен асфалт, омеква при нагряване и е твърде крехък, за да се обработва като гагата.

Не съвсем. Думата „асфалт“ често означава сместа от каменни материали и битум, използвана за пътища, или самото битумно свързващо вещество. Гилсонитът е природен твърд асфалт, използван като добавка. Той се добавя в малки количества към пътния битум или асфалтовите смеси, за да подобри характеристиките им, особено при горещо време и интензивно движение.

Гилсонитът е съвместим с битум, много минерални и растителни масла, ароматни разтворители и редица смоли и маслено-смолни свързващи вещества. Има ограничена съвместимост с вода, алкохоли и някои полярни полимери. Съвместимостта зависи от марката, точката на омекване и другите съставки, затова малка лабораторна смес е най-добрата първоначална проверка.

Да. Една от най-честите причини за използване на гилсонит е да втвърди и да придаде твърдост на по-меки свързващи вещества като битум и масла. Той повишава точката на омекване, понижава пенетрацията и намалява теченето или стичането при по-високи температури. Степента на втвърдяване зависи от дозировката и от точката на омекване на използваната марка гилсонит.

При много битумни системи се съобщава, че гилсонитът подобрява адхезията към камък, бетон и стомана. Полярните му компоненти може да подпомагат свързването с минерални повърхности, а той повишава и кохезията на свързващото вещество. Реалното подобрение зависи от основата и рецептурата, затова адхезията трябва да се измерва в конкретната система.

Тъй като гилсонитът е само малко по-плътен от водата, той осигурява голям обем спрямо теглото си. Това помага да се намали плътността на циментовите разтвори и може да понижи теглото на някои компаунди. Това означава също, че чувал гилсонит има по-голям обем от същото тегло на повечето минерални пълнители.

Да. Когато е разтворен, гилсонитът придава наситен черен или тъмнокафяв цвят, което е ценно при черните мастила, емайли, уплътнители за настилки и покрития. По същата причина не може да се използва в бели, светли или прозрачни продукти, където дори малки количества биха потъмнили цвета.

Да. Предозирането може да направи битумните смеси или компаунди прекалено твърди и крехки, особено при студено време, и да повиши вискозитета, така че смесването и нанасянето да станат по-трудни. В сондажните флуиди прекомерните количества могат да повлияят на реологията. Най-добрата дозировка е най-ниската, която при изпитванията надеждно постига целевите характеристики.

Марките с по-ниска точка на омекване омекват и се разтварят по-лесно, което е подходящо за мастила, бои, уплътнители и бързо смесване. Марките с по-висока точка на омекване остават твърди при по-високи температури, което е подходящо за горещи сондажи, високотемпературни компаунди и силно втвърдяване. Марките на Sun Gilsonite са в диапазона от около 150 до 220 °C, така че изборът зависи от температурата на вашия процес.

Съдържа и двата вида структури. Молекулите му съчетават ароматни пръстенови структури с алифатни вериги и пръстени, заедно с азотни, серни и кислородни групи. Тази смесена структура обяснява защо се разтваря най-добре в ароматни разтворители, но въпреки това показва добра съвместимост с много масла и битуми.

Гилсонитът има високо съдържание на големи, полярни, богати на пръстени молекули, подобни на асфалтените. Тези молекули взаимодействат добре с ароматни разтворители като толуен и ксилен, които могат да ги задържат в разтвор. Леките алифатни разтворители като хексан или хептан разтварят само част от гилсонита и оставят по-тежката фракция неразтворена.

Често срещано погрешно схващане е, че гилсонитът е просто евтин черен пълнител. Всъщност той е активен въглеводород с висока чистота, който променя твърдостта, точката на омекване, уплътняващото поведение и адхезията. Друго погрешно схващане е, че всеки гилсонит е еднакъв, докато свойства като пепел и точка на омекване варират и трябва да се съобразят с приложението.

Гилсонитът е стабилен материал. В затворени чували, съхранявани на сухо и далеч от топлина, химичните му свойства се променят съвсем слабо в продължение на дълги периоди. Основните рискове при съхранение са физически, като поемане на влага през повредени чували или слепване на фините прахове под действието на топлина и натиск, а не химично стареене.

Sun Gilsonite е марката природен асфалт на BASEKIM Kimyasal Ürünler – група за търговия и производство на нефтени и нефтохимически продукти, която работи в над 50 държави. Sun Gilsonite доставя гилсонит на буци, гранулиран, на прах и микронизиран, както и отраслови марки за сондиране, циментиране, асфалт, леярство, мастила, покрития и уплътнители.

Sun Gilsonite принадлежи на BASEKIM – група за търговия и производство на нефтени и нефтохимически продукти. BASEKIM има дружества и офиси в Турция – в Анкара и Истанбул – и в Обединените арабски емирства – в Дубай. Групата работи с клиенти в над 50 държави.

Sun Gilsonite обслужва сервизни компании за сондажни флуиди и циментиране, асфалтови и пътностроителни фирми, леярни, както и производители на бои, покрития и печатарски мастила. Доставя също марки за хидроизолация, изолация на тръби, уплътнители за настилки, пълнители за пукнатини и други промишлени смеси, като съобразява всяка марка с процеса на клиента.

От всяка партида Sun Gilsonite се вземат проби и тя се изпитва преди опаковане. Типичните изпитвания включват точка на омекване, пепел, влажност, летливи вещества, разтворимост и размер на частиците, а резултатите се вписват в сертификат за анализ (COA), който придружава пратката. При товаренето може да се организира независима инспекция, например от SGS.

Гилсонитът на прах, смлян до 100–200 mesh, е най-широко използваната и най-универсална форма. Той е подходящ за сондажни флуиди, циментови разтвори, модифициране на асфалт, леярски пясък и много промишлени рецептури. При специфични нужди, като много ниско съдържание на пепел или бързо разтваряне, по-подходяща може да бъде специализирана марка като Микронизиран гилсонит.

Започнете, като определите какво искате да постигнете с гилсонита – например да втвърди битум, да запечата пори, да придаде черен цвят или да образува лъскав въглерод. След това отбележете температурата на процеса, метода на смесване и евентуалните ограничения за пепел или размер на частиците. С тази информация доставчикът може да препоръча марка и да изпрати проба за изпитване.

Попитайте за типичните точка на омекване, пепел, влажност, летливи вещества, разтворимост и размер на частиците на марката и поискайте технически лист (TDS), информационен лист за безопасност (MSDS) и примерен сертификат за анализ (COA). Попитайте също за вариантите на опаковане и постоянството на качеството между партидите. Sun Gilsonite предоставя тези документи и може да изпрати мостри за оценка.

Най-сигурният подход е лабораторно изпитване с представителна проба от марката, която планирате да закупите. Смесете я в няколко дозировки, измерете свойствата, които са важни за вашия продукт, и ги сравнете с текущата си рецептура. При добри резултати малко производствено изпитване може да потвърди характеристиките преди пълното внедряване.

На страницата на всеки продукт на Sun Gilsonite са посочени типичните спецификации, методите на изпитване, препоръчителните дозировки и опаковката. За марките са налични технически лист (TDS), MSDS и сертификат за анализ (COA), а в информационния център на уебсайта има статии за свойствата и приложенията на гилсонита. Нашият търговски екип може да отговори и на конкретни технически въпроси.

Зависи от приложението. Гилсонитът предлага висока чистота, висока точка на омекване, добра съвместимост с битум и масла и природен произход. Синтетичните твърди асфалти, смоли или полимери може да имат други предимства, като светъл цвят или еластичност. Сравняването на двата варианта чрез лабораторно изпитване при реални условия е най-надеждният начин за вземане на решение.

Не ефективно. Гилсонитът е твърдо вещество с висока точка на омекване, така че се нуждае от топлина и разбъркване, за да се разтвори в битума. При ниски температури частиците просто остават суспендирани или се утаяват. На практика смесването се извършва с горещ битум и добро разбъркване, като по-фините частици се разтварят по-бързо от едрите гранули или буци.

Гилсонитът съдържа много по-висок дял големи, тежки молекули от асфалтенов тип и съвсем малко леки, маслени компоненти. Тези тежки молекули се нуждаят от повече топлина, за да започнат да се движат и да текат. Пътният битум съдържа повече леки фракции, които го поддържат мек, затова точката му на омекване е много по-ниска.

Природният гилсонит е най-подходящ за системи на маслена, разтворителна и битумна основа, защото лесно се разтваря или диспергира в тях. Във водните системи той се нуждае от помощ, например омокрящи агенти, повърхностноактивни вещества или емулгатори, или може да бъде заменен с химично модифицирани продукти като Сулфониран асфалт, който е частично водоразтворим.

Твърдият гилсонит има много ниска летливост при стайна температура и отделя съвсем малко пари. Летливите вещества се отделят само при високи температури. При мастилата или покритията на разтворителна основа емисиите на летливи органични съединения (VOC) идват главно от използваните разтворители, а не от самия гилсонит.

При горещ климат обикновените материали на битумна основа могат да омекнат, да потекат, да се стичат или да образуват коловози. Тъй като гилсонитът има висока точка на омекване, добавянето му повишава температурната устойчивост на пътища, покривни покрития, уплътнители и компаунди. Това им помага да запазят формата и характеристиките си през продължителни периоди с високи температури.

Гилсонитът обикновено е много по-твърд и има по-висока точка на омекване от твърдите пътни битуми, така че по-малко количество може да даде подобен или по-силен втвърдяващ ефект. Той допринася и с чистота и добра съвместимост. Дали е по-ефективен във вашия случай, зависи от целевите свойства и трябва да се потвърди чрез изпитвания на смеси.

Гилсонитът е много по-твърд от обикновените асфалтови свързващи вещества. При стайна температура той е крехко твърдо вещество с пенетрация близка до нула и точка на омекване над 150 °C. Терминът „твърд асфалт“ подчертава тази разлика и се използва от някои доставчици и инженери при описанието на природните асфалтити.

Съдържанието на летливи вещества зависи от естествения състав на находището и от степента на геоложка зрялост на материала. Гилсонит с повече леки въглеводороди дава по-високо съдържание на летливи вещества, докато по-твърдите, по-зрели асфалтити дават по-ниски стойности и повече нелетлив въглерод. Съдържанието на пепел също понижава измереното количество летливи вещества.

Обърнете внимание на точката на омекване за поведението при температура, пепелта за чистотата, влажността за работата с материала, летливите вещества за леярските приложения, разтворимостта за това каква част се разтваря и размера на частиците за работата и скоростта на разтваряне. Сравнете всяка стойност с нуждите на вашия процес и проверявайте сертификата за анализ на всяка партида спрямо техническия лист.

В много случаи – да. Тъй като е ефективен при ниски дозировки, гилсонитът понякога може да намали използването на по-скъпи смоли, технически въглерод или полимери или да удължи живота на продукта. Реалната икономия зависи от рецептурата, заменяната съставка и изискваните характеристики, затова за всеки случай трябва да се направи техническо и ценово сравнение.

Гилсонитът идва от подземни жилни находища в седиментни басейни, които някога са били богати на органично вещество, образуващо нефт. Най-известните находища са в басейна Уинта в западната част на САЩ, а значими находища се разработват и в Иран и в няколко други региона. Той се добива чрез минни работи, след което се сортира, натрошава и класира за нуждите на промишлеността.

Гилсонитът се е образувал от органично вещество в древни езерни или морски утайки. В продължение на милиони години погребването и топлината са превърнали това вещество в подобна на нефт течност. Течността се е придвижила нагоре в пукнатините на скалите, загубила е по-леките си компоненти и бавно се е втвърдила в твърдия черен асфалтит, който се добива днес.

Находищата на гилсонит са геоложки стари и са се образували в продължение на много милиони години. В басейна Уинта например жилите пресичат скални пластове на възраст десетки милиони години, а гилсонитът е запълнил пукнатините след образуването на тези пластове. Точната възраст варира от находище до находище.

Изходната скала е богата на органично вещество седиментна скала, която е генерирала подобни на нефт течности при погребването и нагряването си. В басейна Уинта гилсонитът обикновено се свързва с нефтените шисти и богатите на органично вещество пластове на формацията Грийн Ривър, образувани в древни езера. Другите находища по света имат свои местни изходни скали.

Формацията Грийн Ривър е дебела поредица от седиментни скали в западната част на САЩ, образувани в големи древни езера. Тя съдържа богати пластове нефтени шисти с изобилие от органично вещество. Геолозите обикновено я смятат за източник на гилсонита в басейна Уинта, където материалът запълва дълги вертикални пукнатини.

Басейнът Уинта, в североизточна Юта и западно Колорадо в САЩ, съдържа класическите жилни находища на гилсонит. Именно там материалът е описан и наименуван за първи път, а наименованието уинтаит идва от басейна. Дългите, правилни жили от материал с висока чистота го превръщат в исторически център на гилсонитовата индустрия.

Гилсонитовата жила е пукнатина в скалата, запълнена с твърд гилсонит. Жилите обикновено са стръмни или почти вертикални, могат да бъдат много дълги и често са сравнително тесни спрямо дължината и дълбочината си. Гилсонитът в тях често е много чист, а вместващата скала образува ясно очертани стени от двете страни.

Докато изходната скала е генерирала подобни на нефт течности, налягането се е повишавало и е отваряло пукнатини в горележащите скали. Течността е била изтласкана в тези пукнатини, където постепенно е загубила по-леките си фракции и се е втвърдила. Така пукнатините са се превърнали в жили, запълнени с твърд гилсонит, които често следват регионалните направления на напукване.

Жилите следват естествени пукнатини, образувани под действието на регионални напрежения в земната кора. В много басейни тези пукнатини са почти вертикални и са приблизително успоредни една на друга. Течността, движеща се нагоре по тях, ги е запълнила, така че получените гилсонитови жили също са станали стръмни или почти вертикални тела.

Широчината на жилите варира в широки граници – от няколко сантиметра до няколко метра – и може да се променя по дължината на една и съща жила. По-широките участъци обикновено се разработват по-лесно, докато тесните изискват внимателни, селективни методи, за да не се примесва твърде много скала. Някои жили изтъняват и изчезват напълно.

Много гилсонитови жили се простират от повърхността до значителни дълбочини – при някои находища стотици метри надолу. Дълбочината на добива се ограничава от разходите и безопасността на работа в тесни, дълбоки изработки, а не от края на жилата. Всяко находище трябва да бъде проучено чрез проучвателни работи и сондиране.

В класическите находища някои жили могат да бъдат проследени на повърхността в продължение на няколко километра, а други са много по-къси. Дължината, широчината и непрекъснатостта на жилата влияят на планирането и разработването на находището. Дългите, непрекъснати жили се разработват по-лесно от късите или прекъснатите.

Жилата се изклинва там, където първоначалната пукнатина се е затворила или е станала твърде тясна, за да бъде запълнена. Това може да се случи, когато пукнатината навлезе в друг скален пласт, срещне разлом или просто свърши. Минните компании трябва да проследяват жилите внимателно, защото широчината и качеството могат да се променят на къси разстояния.

Гилсонитовите жили обикновено се намират в седиментни скали като пясъчници, алевролити, глинести шисти, мергели и варовици. Тези вместващи скали образуват стените на жилата. По време на добива малки фрагменти от тази скала могат да се примесят с гилсонита, което е една от причините съдържанието на пепел да трябва да се контролира.

Самият гилсонит е органичен, но по стените на жилата често присъстват фрагменти от вместващата скала. Те могат да съдържат кварц, калцит, доломит, глинести минерали и други обичайни седиментни минерали. Тези частици попадат в пепелната фракция, затова внимателният добив и сортиране помагат готовият продукт да остане чист.

Жилното находище запълва пукнатини, които пресичат скалните пластове, докато пластовото находище лежи в самите пластове и успоредно на тях. Гилсонитът обикновено образува жилни находища, което обяснява високата му чистота. Пластовите находища на природен битум, като битуминозните пясъци и скалния асфалт, обикновено са смесени с големи количества минерално вещество.

Нефтените шисти са скала, съдържаща твърдо органично вещество, наречено кероген, разпределено между минералните зърна, така че по-голямата част от теглото им е скала. Гилсонитът е почти чист въглеводород, запълващ жили. Смята се, че в някои басейни нефтените шисти са изходната скала, от която произлизат течностите, образували гилсонита.

Трябва да се съчетаят няколко условия: богата на органично вещество изходна скала, достатъчно погребване и топлина за генериране на подобни на нефт течности, пукнатини, в които течността да проникне, и условия, които позволяват на течността да се втвърди, вместо да избяга или да бъде допълнително крекирана до нефт и газ. Тъй като всичко това трябва да съвпадне, висококачествените находища са рядкост.

Гилсонитът се е образувал от тежки, богати на асфалт течности, които са проникнали в пукнатините и след това са загубили по-леките си части. Той не е бил нагряван достатъчно силно или достатъчно дълго, за да се крекира до лек нефт и газ. Вместо това е останал като твърд, тежък въглеводород, запазвайки много от големите молекули на изходната течност.

Геоложките процеси, образували гилсонита, протичат в продължение на милиони години, така че всяко ново образуване е твърде бавно, за да има значение за човешката употреба. На практика гилсонитът се разглежда като невъзобновяем ресурс, а наличните доставки идват от съществуващи находища, образувани много отдавна.

Не. Пиробитумите са природни битуми, които са били нагрявани по-силно в земните недра и са станали неразтворими и нетопими, т.е. не се разтварят и не се топят. Гилсонитът е разтворим, топим асфалтит, който се разтваря в разтворители като толуен и омеква при нагряване – именно затова е полезен в промишлеността.

При по-продължително въздействие на топлина и време природните битуми обикновено стават по-твърди, с по-висока точка на омекване, повече нелетлив въглерод и по-ниска разтворимост. Гилсонитът е в по-слабо зрелия край на групата на асфалтитите, следван от глансовия пек и грахамита. Силно зрелите материали в крайна сметка се превръщат в неразтворими пиробитуми.

Гилсонитът се среща в седиментни басейни, които съдържат и нефтопроизводящи скали, а в някои басейни наблизо има нефтени и газови находища. Гилсонитовите жили показват, че в скалите са генерирани и са мигрирали подобни на нефт течности. Находището на гилсонит обаче не е същото като нефтено находище – то се разработва чрез минни работи, а не чрез изпомпване.

Самюъл Х. Гилсън е американец, който в края на XIX век популяризира черния жилен материал от басейна Уинта и търси търговски приложения за него. Усилията му спомагат материалът да навлезе в промишлеността и с времето името му се превръща в общоприетото наименование на този природен асфалт по целия свят.

Материалът е бил известен в района на басейна Уинта през XIX век и е описан научно през втората половина на същия век. Търговският интерес нараства през 80-те години на XIX век, когато Самюъл Х. Гилсън и други започват да го популяризират. Мащабният добив се развива през следващите десетилетия.

Жилите следват пукнатини, създадени от напреженията в земната кора, а тези напрежения обикновено отварят много пукнатини в едно и също направление. В резултат едно находище може да съдържа няколко приблизително успоредни жили, разделени от вместваща скала. Плановете за добив често следват тези успоредни направления при проучването и разработването на находището.

Уинтаит идва от басейна Уинта и района на планината Уинта в западната част на САЩ, където се намират класическите находища. Минералозите използват това наименование за материала в научните справочници. В търговията наименованието гилсонит е много по-разпространено, но и двете се отнасят до един и същ вид асфалтит.

Ранните приложения са свързани главно с черни лакове, бои, японски лакове и защитни покрития, както и с хидроизолационни и изолационни компаунди. Наситеният черен цвят, блясъкът и водоустойчивостта му го правят привлекателен за тези цели. През XX век се появяват нови приложения в печатарските мастила, сондирането, циментирането, леярството и пътните настилки.

В ранните години гилсонитът от отдалечените находища е бил превозван с каруци на големи разстояния до най-близката железопътна линия. По-късно в някои райони са построени специални железопътни връзки, отчасти за да се доставя този материал до пазара. Днес той се превозва в чували, биг бегове, контейнери и насипно с кораби по целия свят.

Първоначално гилсонитът е бил ценен главно за лакове, бои и хидроизолация. През XX век приложенията му се разширяват и обхващат печатарски мастила, леярски пясък, сондажни флуиди за нефтени кладенци, циментиране, модифициране на асфалт и много специални компаунди. Днес сондирането и асфалтът са сред най-големите пазари, наред с покритията и леярството.

Гилсонитът се използва в сондажните флуиди от няколко десетилетия – откакто нефтената индустрия започва да търси добавки за контрол на загубите на флуид и за стабилизиране на глинестите шисти в по-дълбоки и по-горещи сондажи. Употребата му нараства с въвеждането на сондажните разтвори на маслена основа и сондирането при високо налягане и висока температура, а за разтворите на водна основа са разработени модифицирани продукти като сулфонирания асфалт.

Най-известните региони на добив са басейнът Уинта в САЩ и западните части на Иран. Находища на асфалтит с различно качество се откриват и разработват и в няколко други държави. Доставките, качеството и марките се различават според региона и отделната мина, затова купувачите трябва да се доверяват на изпитаните спецификации.

Не съвсем. Гилсонитът от различни региони може да се различава по точка на омекване, пепел, сяра, летливи вещества и разтворимост. Дори в рамките на една държава жилите и мините се различават. Търговските наименования и произходът сами по себе си не гарантират качество, затова всяка партида трябва да се проверява спрямо сертификата за анализ (COA) и договорената с доставчика спецификация.

Гилсонит е станал най-известното наименование на твърдия природен асфалт, затова много купувачи и продавачи го използват като общ търговски термин за подобни асфалтити от различни находища. Технически някои от тези материали може да са по-близки до глансовия пек или грахамита. Затова при сравняване на продукти спецификациите са по-надеждни от наименованията.

Произходът влияе на природните свойства на рудата, като точка на омекване, сяра, летливи вещества и вид на минералните примеси. Начинът на добив, сортирането и преработката обаче също имат силно влияние, особено върху пепелта и размера на частиците. Добрият подбор и контролът на качеството позволяват от подходяща руда да се произвеждат марки с постоянно качество.

Всяка жила се е образувала при малко по-различни местни условия по отношение на състава на течността, температурата, вида на скалата и времето. Някои жили съдържат и повече фрагменти от вместващата скала. В резултат точката на омекване, пепелта и летливите вещества могат да варират между жилите и дори по дължината на една жила, затова рудата се опробва и подбира преди преработката.

Материалът на Sun Gilsonite се подбира, натрошава, пресява, смила и опакова при контролирани условия, така че всяка марка да отговаря на зададения размер на частиците, съдържание на пепел и точка на омекване. Всяка пратка се придружава от сертификат за произход и сертификат за анализ (COA). За конкретни въпроси относно произхода на определена марка, моля, свържете се с нашия търговски екип.

Сертификатът за произход е експортен документ, в който се посочва държавата на произход на стоката за митнически и търговски цели. Обикновено в него не се посочват точната мина или жила. Ако за вашата система за качество е необходима по-подробна информация за произхода, обсъдете това с доставчика преди поръчката.

Гилсонитът се добива чрез проследяване на жилите – от повърхността или под земята. Тъй като жилите са тесни и стръмни, добивът обикновено е селективен: изважда се гилсонитът, като възможно най-голяма част от вместващата скала се оставя на място. Методите варират от ръчни и пневматични инструменти до механизирано оборудване в зависимост от находището.

Гилсонитовите жили са стръмни и тесни, но се простират дълбоко под повърхността. Премахването на цялата горележаща скала, за да се достигнат чрез открит рудник, би изисквало преместване на много големи обеми отпадъчна скала. Подземният добив позволява на миньорите да следват жилата директно и да извличат предимно гилсонит, като отпадъците и разубожаването остават по-ниски.

Да. Там, където жилите излизат на повърхността или лежат на малка дълбочина, гилсонитът може да се извлича чрез изкопи или малки открити разработки. Често по този начин започва разработването на нова жила. С навлизането на добива в дълбочина работата може да премине към подземни методи, за да не се премахва твърде много вместваща скала.

Оборудването зависи от мащаба и вида на дейността. По-малките мини може да използват ръчни инструменти и пневматични къртачи, за да отделят гилсонита от жилата, докато по-големите може да използват механизирани режещи машини, подемни уредби и конвейери. Тъй като гилсонитът е мек и крехък, обикновено може да се отделя без тежки методи за разрушаване на скалата.

Гилсонитовият прах е фин горим органичен прах. В затворени подземни изработки праховите облаци могат да създадат опасност от пожар и експлозия при наличие на източник на запалване, а освен това влияят на дишането на работниците. Затова в мините се използват вентилация, прахоподтискане, строг контрол на източниците на запалване и добра хигиена на работното място.

Тесните жили се разработват селективно – следва се гилсонитът и се изважда възможно най-малко скала от стените. Изработките се поддържат толкова малки, колкото позволява безопасността. Този подход поддържа рудата чиста и намалява пепелта, но изисква квалифицирани работници и внимателно планиране, особено там, където широчината на жилата се променя бързо.

Разубожаване настъпва, когато вместваща скала от стените на жилата се добива заедно с гилсонита. Допълнителната скала повишава съдържанието на пепел и понижава разтворимостта на крайния продукт. Добрата минна практика, последвана от сортиране и пресяване, цели разубожаването да е ниско, за да може рудата да се преработи в чисти марки с ниско съдържание на пепел.

Разрушеният гилсонит се събира и се извозва на повърхността с подемни уредби, конвейери, транспортни машини или други системи в зависимост от проекта на мината. В някои мини са използвани пневматични или вакуумни системи, тъй като гилсонитът е лек и лесно се раздробява на малки парчета. На повърхността рудата отива в депа за сортиране.

В някои региони на добив, особено отдалечени или планински райони, обилният сняг, дъждовете или екстремните горещини могат да ограничат достъпа, добива и транспорта през част от годината. Производителите често натрупват запаси преди трудните сезони, за да поддържат стабилни доставки. Влиянието варира според региона и мината.

Там, където жилата излиза на повърхността, тя често изглежда като тъмна ивица или линия, пресичаща терена, понякога частично покрита с почва и изветряла скала. Откритият гилсонит може да изглежда матов, напукан или сивкав поради продължителното въздействие на слънце, въздух и вода. Свеж, лъскав материал обикновено се намира на малка дълбочина под повърхността.

Изветрелият материал близо до повърхността често е окислен и смесен с почва и скален прах, така че може да има по-високо съдържание на пепел, по-ниска разтворимост и променена точка на омекване. Обикновено той се отстранява или се използва само за по-малко взискателни марки. Неизветрелият гилсонит от по-дълбоките части на жилата обикновено дава най-добро качество.

Проучването обикновено започва с геоложко картиране за откриване на излизанията на жилите на повърхността. След това геолозите проследяват жилите, изкопават траншеи, вземат проби и ги изпитват за точка на омекване, пепел и разтворимост. Сондирането и подземните изработки помагат да се потвърдят дълбочината, широчината и непрекъснатостта, преди да се вземат решения за добив.

Запасите се оценяват по дължината, широчината, дълбочината и непрекъснатостта на жилите в съчетание с резултатите от опробването и плътността на гилсонита. Геолозите използват повърхностно картиране, траншеи, сондажи и минни изработки, за да изградят тази представа. Тъй като жилите могат да се променят неочаквано, оценките са свързани с несигурност и се актуализират с напредването на добива.

Най-общо отговорният добив включва контрол на праха, управление на отпадъчната скала, опазване на водите и почвите, рекултивация на нарушените терени и спазване на местните разрешителни. Конкретните изисквания зависят от държавата и мината. Тъй като добивът на гилсонит е селективен, обемът на отпадъчната скала често е по-малък, отколкото при много други видове добив.

Отпадъчната скала, изваждана за достъп до жилите или при проследяването им, обикновено се депонира на определени насипища или се използва за запълване на стари изработки в зависимост от местната практика и нормативите. Важно е отпадъчната скала да се държи отделно от рудните депа, защото всяко смесване повишава съдържанието на пепел в гилсонита.

След добива рудата се откарва до депо или площадка за сортиране. Там се отстраняват видимите парчета скала и замърсеният материал, а гилсонитът често се разделя на класове по качество. Вземат се проби за изпитване, така че рудата да бъде насочена към най-подходящата марка или клиент.

Рядовият гилсонит е материалът във вида, в който излиза от мината, преди каквото и да е трошене, пресяване или подробно сортиране. Той съдържа буци с различни размери и може да съдържа известно количество вместваща скала и ситна фракция. Сортирането и преработката превръщат рядовия материал в търговски продукти с постоянно качество, като буци, гранули и прахове.

Сортирането отстранява парчетата вместваща скала и разделя гилсонита по качество. То може да се извършва чрез ръчно подбиране в депото или на сортировъчна лента, чрез отсяване на ситната фракция, която често съдържа повече скала, и чрез разделяне на рудата от различни жили или участъци на мината. След това сортираните партиди се опробват и изпитват преди преработката.

Ръчното сортиране е ръчното отстраняване на скални фрагменти и нискокачествени парчета от добития гилсонит. Работниците отделят видимо матовите, сиви, тежки или смесени парчета и запазват лъскавия черен материал. Това е прост, но ефективен начин за понижаване на съдържанието на пепел, особено при буците и премиум марките.

Висококачествената руда е лъскава, наситено черна и се чупи с чист, стъкловиден лом. Тя има малко скални включвания, ниска влажност и постоянна точка на омекване. Лабораторните изпитвания трябва да потвърдят ниско съдържание на пепел и висока разтворимост в толуен или трихлоретилен. Руда с тези характеристики може да се преработи в премиум марки с ниско съдържание на пепел.

Предупредителни признаци са матови или сивкави повърхности, видими камъни или минерални прослойки, голямо тегло спрямо размера, землисти или прашни налепи и парчета, които не се чупят със стъкловиден лом. Те често показват високо съдържание на пепел или изветряне. Визуалните проверки са полезни, но само лабораторните изпитвания могат да потвърдят качеството.

Пепелта идва главно от вместващата скала, която се смесва с гилсонита по време на добива. Количеството зависи от жилата, от нейната широчина, от това колко внимателно е добивана и колко добре е сортирана рудата. Смесването, пресяването и подборът помагат пепелта да остане в рамките на спецификацията, а всяка партида се изпитва за потвърждение на резултата.

До известна степен. Ръчното сортиране, отсяването на богатата на скала ситна фракция, въздушната класификация и внимателният подбор на суровината могат да понижат пепелта. Много фините минерални частици, свързани в самия гилсонит, обаче трудно се отстраняват с физични методи. Най-ефективният подход е да се започне с чиста руда и да се избягва разубожаването при добива.

Обикновено не. Гилсонитът се преработва на сухо, тъй като измиването би добавило влага, която след това трябва да се отстрани и която може да създаде проблеми при работа с материала. Ниската влажност е важен показател в спецификацията – обикновено максимум 1 %. Качеството се контролира главно чрез внимателен добив, сортиране, пресяване и класификация, а не чрез измиване.

Рудата обикновено се съхранява в отделни депа според качеството и източника, защитена от замърсяване с почва, скала и други материали. Покриването или поставянето на депата под навес помага да се ограничи въздействието на дъжда и праха. Силното слънце може да омекоти фините фракции и да предизвика слепване, затова управлението на депата е важно за постоянството на преработката.

Рудата обикновено се превозва в чисти камиони, чували или контейнери, които не са превозвали други насипни материали, а депата се поддържат върху чиста, твърда основа. Разделянето на различните класове по качество и покриването на товарите предотвратяват смесването с почва, скален прах и дъжд. Тези прости мерки помагат пепелта да остане ниска.

Гилсонитът има много ниска естествена влажност, така че целта е да не се добавя вода. Покритите депа, сухата преработка, херметичният транспорт и своевременното опаковане в защитни чували помагат за това. Изпитването по ASTM D95 потвърждава резултата, а за повечето марки на Sun Gilsonite е зададена влажност максимум 1 %.

Преработвателите държат рудата от различни жили или класове по качество отделно, изпитват всяка партида и насочват най-добрия материал към най-взискателните марки, като марките с ниско съдържание на пепел за мастила или микронизираните марки. Останалите партиди могат да се използват за марки с по-широки допуски. За постигане на постоянна спецификация може да се използва и контролирано смесване.

Да. Преработвателите често смесват руда или продуктови партиди с известни резултати от изпитванията, за да постигнат целева точка на омекване, ниво на пепел или съдържание на летливи вещества. Смесването трябва да се извършва контролирано, с щателно хомогенизиране и изпитване на крайната партида, така че материалът във всеки чувал да съответства на сертификата за анализ (COA).

Типичните етапи са сортиране на добитата руда, трошене на по-малки парчета, пресяване на фракции, смилане до прах при необходимост, класификация или микронизиране за фините марки, лабораторно изпитване на проби и накрая опаковане в чували или биг бегове. В Sun Gilsonite всяка партида се изпитва преди опаковането.

Не. Гилсонитът на буци, гранулираният, на прах и микронизираният се произвеждат само чрез физични операции като сортиране, трошене, пресяване, смилане и класификация. Химичният състав на материала остава природен. Основният химично модифициран продукт в тази област е Сулфонираният асфалт, който се произвежда чрез отделен процес на сулфониране.

Обичайната преработка не променя химичния състав. Трошенето и смилането само намаляват размера на частиците, а пресяването и класификацията разделят фракциите. Неконтролираната топлина в мелниците обаче може да омекоти материала, затова контролът на температурата е важен. Свойства като точката на омекване и разтворимостта се определят главно от самата руда.

Буците се подготвят чрез сортиране на добития материал, отстраняване на скалата и ситната фракция и при необходимост натрошаване на големите парчета до зададен диапазон на размера. Гилсонитът на буци от Sun Gilsonite се доставя с размер 0–50 mm, като са възможни и размери по поръчка, и се опакова в биг бегове от 1 MT или се превозва насипно.

Размерът на буците се задава като диапазон в милиметри, например 0–50 mm, който се постига чрез пресяване или натрошаване на по-едрите парчета. Диапазонът трябва да съответства на оборудването на клиента за топене, разтваряне или смилане. Гилсонитът на буци от Sun Gilsonite стандартно е 0–50 mm, а размери по поръчка могат да бъдат обсъдени.

Тъй като гилсонитът е крехък, той се натрошава лесно със стандартно оборудване. Големите буци първо се раздробяват в трошачки за първично трошене, а след това се намаляват допълнително във вторични трошачки. Целта е да се постигне необходимият размер с възможно най-малко ситна фракция, особено при гранулираните марки, където прахообразуването трябва да се поддържа ниско.

Обичайният избор са челюстни трошачки за първично трошене и чукови, ударни или валцови трошачки за вторично раздробяване. Валцовите трошачки могат да дадат по-еднороден гранулиран продукт с по-малко ситна фракция. Най-добрият избор зависи от размера на постъпващия материал, необходимия размер на продукта и капацитета на завода.

Пресяването разделя натрошения гилсонит на фракции чрез вибрационни сита с определени отвори. Едрите парчета се връщат в трошачката, целевата фракция става продукт, а ситната фракция може да отиде за смилане. Чрез пресяване гранулираните продукти, например марка 1–5 mm, постигат постоянно гранулометрично разпределение.

Гранулираният гилсонит се произвежда чрез натрошаване на подбрана руда и последващо пресяване до необходимия диапазон на размера, като се отстраняват прахът и ситната фракция. Гранулираният гилсонит от Sun Gilsonite се пресява до 1–5 mm, което дава сипкав продукт с ниско прахообразуване, много подходящ за автоматични дозатори и добавяне по сух метод в асфалтовите бази.

Прахът се произвежда чрез смилане на натрошен гилсонит и последващо разделяне на частиците по размер, обикновено с въздушен класификатор. Едрите частици се връщат в мелницата, докато се постигне целевата финост. Гилсонитът на прах от Sun Gilsonite се смила и класифицира с въздух до 100–200 mesh.

Гилсонитът може да се смила в чукови, щифтови, валцови мелници и мелници с въздушен класификатор. Изборът зависи от целевата финост, точката на омекване на суровината и производителността. За много фините марки се предпочитат мелници с вградена класификация и добро охлаждане, за да се поддържа продуктът хладен и размерът на частиците – в тесни граници.

Въздушната класификация използва контролиран въздушен поток за разделяне на частиците по размер и тегло. Фините частици се отнасят с въздуха и се улавят, а едрите падат обратно и се връщат в мелницата. Тя позволява прецизен контрол на максималния размер и фиността, което е от съществено значение за праховите и микронизираните марки.

Смилането генерира топлина. Ако гилсонитът се затопли прекомерно, особено марките с по-ниска точка на омекване, той може да стане лепкав, да полепне по частите на мелницата, да се натрупа в тръбопроводите и да образува агломерати. Добрият въздушен поток, охлаждането и подходящата скорост на мелницата поддържат материала хладен, запазват качеството на продукта и осигуряват безопасна работа.

Микронизирането е смилане на гилсонита до много фин прах, обикновено по-фин от около 300 mesh, със специализирани мелници с прецизна класификация. Полученият продукт се разтваря много по-бързо в масла и разтворители и дава гладки филми без песъчинки. Микронизираният гилсонит от Sun Gilsonite се смила до 300–600 mesh при максимално съдържание на пепел 3 %.

Смилането дава стандартни прахове, обикновено в диапазона 100–200 mesh, за общи приложения като сондиране, циментиране, асфалт и леярство. Микронизирането достига много по-голяма финост – обикновено 300–600 mesh – и изисква по-прецизно оборудване, охлаждане и класификация. Микронизираните марки се използват главно там, където са необходими бързо разтваряне и гладки филми, като при мастилата и боите.

Търговските марки достигат около 600 mesh, което е много фин прах. По-финото смилане е технически възможно, но става по-трудно и по-скъпо, защото натрупването на топлина и агломерацията се засилват, а много финият прах се обработва по-трудно. За повечето приложения 300–600 mesh вече осигурява бързо разтваряне.

За суровина на микронизираните марки обикновено се подбира руда с ниско съдържание на пепел, тъй като те се използват в мастила, бои и покрития, където песъчинките биха развалили филма. Класификацията също може да помогне за отстраняването на някои по-тежки минерални частици. Съчетанието от чиста суровина и фино смилане дава гладък продукт с ниско съдържание на пепел.

Размерът на частиците се контролира чрез отворите на ситата при гранулираните продукти и чрез настройките на мелницата и скоростта на класификатора при праховете. Резултатът се проверява чрез редовни ситови анализи или лазерен анализ на размера на частиците. Регулирането на подаването, скоростта на класификатора и въздушния поток поддържа разпределението в зададения диапазон за всяка марка.

Едрите частици, които не преминават през ситото или класификатора, се връщат в трошачката или мелницата за допълнително раздробяване. Тази работа в затворен цикъл гарантира, че крайният продукт отговаря на зададения максимален размер. Само материал в целевия диапазон се изпраща за опаковане.

Ситната фракция, образувана при трошенето, се отделя чрез пресяване. В зависимост от качеството си тя може да се смели до прахови марки или да се използва в приложения, където финият материал е приемлив. Ако ситната фракция съдържа твърде много скален прах, тя може да бъде отхвърлена, за да не се повиши съдържанието на пепел в по-качествените марки.

Върху конвейерите и преди мелниците обикновено се монтират магнитни сепаратори за отстраняване на случайни метални предмети, като болтове или фрагменти от оборудването. Това предпазва мелниците от повреди и не допуска метални частици в продукта. Редовната поддръжка и проверка на оборудването също намаляват частиците от износване.

Заводите използват затворено оборудване, прахоулавяне с ръкавни филтри, добра хигиена на работното място и добре уплътнени претоварни точки. Тъй като гилсонитовият прах е горим, важни са подходящото електрическо оборудване, заземяването и еквипотенциалното свързване, както и контролът на горещите повърхности и искрите. Тези мерки защитават работниците, качеството на продукта и самия завод.

Гилсонитът по природа има много ниска влажност и повечето клиенти изискват тя да остане на или под около 1 %. Сухата преработка избягва добавянето на вода, която би изисквала скъпо сушене и би могла да предизвика слепване, лоша сипкавост или пенене при добавяне на продукта към горещ битум. Тя поддържа и ефективността на смилането и класификацията.

Обикновено не. Стандартните марки гилсонит се произвеждат чрез трошене, смилане и пресяване на твърдия материал без разтопяване. Разтопяването би увеличило разходите и би могло да промени свойствата поради прегряване. Клиентите, които се нуждаят от разтопен гилсонит, обикновено сами го разтопяват в горещ битум, масла или компаунди в собствения си завод.

Обогатяването означава подобряване на качеството на добитата руда, преди тя да бъде продадена или допълнително преработена. При гилсонита това обикновено включва ръчно сортиране, отстраняване на богатите на скала парчета, отсяване на замърсената ситна фракция и понякога въздушна класификация. Целта е да се понижи пепелта и да се подобри постоянството на качеството без химична обработка.

Размерите по поръчка се постигат чрез регулиране на отворите на ситата, настройките на мелницата и скоростта на класификатора за постигане на нов целеви диапазон. Обикновено се произвежда и изпитва пробна партида, за да се потвърди гранулометричното разпределение. Sun Gilsonite може да обсъди марки и размери в mesh по поръчка, когато стандартен продукт не отговаря на приложението.

Точката на омекване е природно свойство на рудата, затова се контролира главно чрез подбор и разделяне на рудата от подходящи жили и чрез контролирано смесване на партиди. Преработката не я повишава и не я понижава съществено. Изпитването по ASTM D36 потвърждава, че всяка партида е в зададения диапазон.

Подбира се руда с подходящ диапазон на точката на омекване, която след това се смила до фин прах, обикновено около 200 mesh. Гилсонитът за сондажни флуиди от Sun Gilsonite има размер на частиците около 75–200 µm и се предлага в няколко диапазона на точката на омекване между 160 и 220 °C, съобразени с различните температури в сондажите.

За циментиране руда с подходяща точка на омекване и контролирано съдържание на пепел се смила и класифицира до фин размер на частиците. Гилсонитът за циментиране от Sun Gilsonite има размер на частиците около 75–200 µm, точка на омекване 160–220 °C и относителна плътност 1,04–1,06.

Подбира се руда с високо съдържание на летливи вещества и ниско съдържание на пепел, която след това се смила до прах, смесващ се равномерно с формовъчния пясък. Гилсонитът за леярство от Sun Gilsonite обикновено е 100–300 mesh, със съдържание на летливи вещества 55–75 % и пепел максимум 5 %. Летливите вещества се проверяват по ASTM D3175.

Марките за мастила и бои изискват много ниско съдържание на пепел и висока разтворимост, затова се използва само чиста, добре сортирана руда. Тя се смила до фин прах и се изпитва за пепел и разтворимост. Гилсонитът за мастила и бои от Sun Gilsonite има максимално съдържание на пепел 3 % и минимална разтворимост в толуен 99 %.

За асфалтови приложения гилсонитът или се смила до прах с финост около 200 mesh или по-фин, или се натрошава и пресява до гранули 1–5 mm за работа с ниско прахообразуване. Рудата се подбира с подходяща точка на омекване и съдържание на пепел. И двете форми се разтварят в горещ битум или в асфалтовия смесител.

Сулфонирането е химична реакция, при която към органичните молекули се присъединяват сулфонатни групи. Когато асфалтът се сулфонира и след това се неутрализира, част от него става разтворима или диспергируема във вода. Така водоотблъскващ материал се превръща в продукт, който може да работи в сондажни флуиди на водна основа.

Най-общо асфалтът се оставя да реагира със сулфониращ агент, като серен триоксид или концентрирана сярна киселина, в затворен реактор. След това продуктът се неутрализира с основа, обикновено натриев хидроксид, при което се образува натриева сол. Накрая материалът се изсушава до прах и се опакова.

Природният асфалт и гилсонитът не се разтварят във вода, което ограничава използването им в сондажни флуиди на водна основа. Сулфонирането прави част от материала водоразтворима, като запазва маслоразтворима част. Този баланс позволява на продукта да покрива и запечатва глинестите шисти, да намалява загубите на вода и да осигурява смазване в разтворите на водна основа.

Сулфонираният асфалт може да се произвежда от различни асфалтови материали, включително нефтени асфалти и природни асфалти като гилсонита, заедно със сулфониращ агент и основа за неутрализация. Изборът на суровина и условията на процеса влияят на разтворимостта във вода, разтворимостта в масло и ефективността в сондажния разтвор.

След сулфонирането продуктът е кисел. При неутрализацията се добавя основа, често натриев хидроксид, за да се превърнат киселинните групи в стабилни соли и pH да се доведе до подходящо ниво. За Сулфониран асфалт на Sun Gilsonite е зададено pH на 1 % разтвор 8–10.

След неутрализацията продуктът съдържа вода, която трябва да бъде отстранена. Обикновено той се суши с промишлени сушилни до сипкав прах и след това се опакова. Сулфонираният асфалт на Sun Gilsonite има максимална влажност 8 % и се опакова в отпечатани крафт чували от 25 kg (50 lb) или в биг бегове от 1 MT.

Основните показатели са разтворимост във вода, разтворимост в масло, съдържание на сулфонат, влажност и pH. За Сулфониран асфалт на Sun Gilsonite типичната спецификация е разтворимост във вода най-малко 60 %, разтворимост в масло най-малко 30 %, съдържание на сулфонат най-малко 10 %, влажност максимум 8 % и pH 8–10.

Процесът използва силни, корозивни химикали и отделя топлина, затова трябва да се извършва в подходящи затворени реактори от обучен персонал, с подходящи системи за безопасност и контрол на емисиите. Готовият неутрализиран прах Сулфониран асфалт е много по-лесен за работа, но потребителите все пак трябва да спазват неговия MSDS.

Марките природен гилсонит се произвеждат само чрез физични операции като сортиране, трошене, смилане и пресяване. Сулфонираният асфалт изисква химична инсталация с реактори за сулфониране и неутрализация, последвани от сушене. Качеството му се изпитва по други показатели, като разтворимост във вода, разтворимост в масло и съдържание на сулфонат.

Пробите обикновено се вземат на равни интервали от производствения поток или от опакованите партиди, така че да представят цялата партида. Няколко частични проби се обединяват и се съкращават до лабораторна проба. Правилното пробовземане е от съществено значение, защото лошата проба може да даде подвеждащи резултати дори при точни лабораторни изпитвания.

От различни места или в различни моменти от партидата се вземат много малки частични проби, които се обединяват в сборна проба. След това тя се хомогенизира и съкращава, например с делител на проби или чрез квартоване, до лабораторен размер, като се запазва представителността ѝ. Пробите от буци се натрошават преди съкращаването, за да бъдат справедливо представени всички размери.

Заводската лаборатория изпитва постъпващата руда, междинния материал и готовите партиди. Резултатите насочват подбора на рудата, смесването и настройките на мелниците и потвърждават, че всяка партида отговаря на спецификацията си преди опаковането. Лабораторията съхранява и контролни проби и подготвя данните, използвани в сертификата за анализ (COA).

Типичните изпитвания са точка на омекване по ASTM D36, пепел по ASTM D3174, влажност по ASTM D95, летливи вещества по ASTM D3175, разтворимост по ASTM D2042 и размер на частиците чрез ситов или лазерен анализ. Може да се измерва и относителната плътност по ASTM D70. В Sun Gilsonite резултатите се вписват в сертификата за анализ (COA).

Практиката при различните доставчици е различна, но в Sun Gilsonite от всяка партида се вземат проби и тя се изпитва преди опаковането. Това позволява всяка партида, която не отговаря на спецификацията, да бъде коригирана или пренасочена, преди да бъде напълнена в чували. След това резултатите от изпитванията се вписват в сертификата за анализ (COA), който придружава пратката.

Партидата е определено количество продукт, произведено при еднакви условия и от една и съща суровина, така че се очаква да има еднородни свойства. От всяка партида се вземат проби, тя се изпитва и получава партиден номер. Този номер свързва чувалите в една пратка с техния сертификат за анализ (COA).

Проследимостта се постига, като на всяка партида се дава партиден номер, резултатите от изпитванията ѝ се записват, а партидният номер се отпечатва върху чувалите. Върху чувалите на Sun Gilsonite са посочени наименованието на продукта, партидният номер, датите на производство и срокът на годност, както и информация за здравето и безопасността, а всяка пратка включва сертификат за анализ (COA).

Да. Независими инспекционни компании могат да вземат проби и да изпитат материала, както и да проверят количеството, опаковката и маркировката при товаренето. Sun Gilsonite може да организира независима инспекция от SGS или друга договорена инспекционна компания. Условията на инспекцията трябва да бъдат договорени преди потвърждаването на поръчката.

Последният етап е опаковането на изпитания продукт в подходяща опаковка и подготовката му за експедиция. В зависимост от марката това могат да бъдат многослойни хартиени чували от 25 kg, тъкани PP чували от 25 kg, биг бегове от 1 MT или насипно. Палетите се покриват, обвиват със стреч фолио и се стягат с ленти, за да се защити продуктът по време на транспорта.

Фините прахове, като микронизираните марки и марките за мастила, са чувствителни към влага и замърсяване. Многослойните хартиени чували с полиетиленова вложка ги предпазват от влага и поддържат продукта чист. Микронизираният гилсонит и Гилсонитът за мастила и бои се доставят в хартиени чували от 25 kg с PE вложка, палетизирани.

Биг беговете от един тон побират ефективно едрия материал, съкращават времето за манипулации и са подходящи за клиенти със смесителни инсталации или с разтоварване с кран и мотокар. Те също така защитават продукта по-добре от откритото насипно превозване. Sun Gilsonite доставя гилсонит на буци, гранулиран и няколко прахови марки в биг бегове от 1 MT, като в 20-футов контейнер се побират около 20 MT.

По-финото смилане не променя химичния състав или точката на омекване, но увеличава специфичната повърхност. Това кара материала да се разтваря и диспергира по-бързо и може да даде по-гладки филми. Много фините прахове обаче са и по-прашни и могат по-лесно да се слепват под действието на топлина и натиск, затова опаковането и съхранението изискват допълнително внимание.

В сравнение с рафинирането или химичното производство преработката на гилсонит е сравнително проста. Тя използва главно електроенергия за трошене, смилане, класификация, прахоулавяне и транспортиране. Енергопотреблението нараства с фиността, така че микронизираните марки изискват повече енергия на тон от буците или гранулите.

Няма синтетичен продукт, идентичен с природния гилсонит. Рафинериите могат да произвеждат твърди асфалти и твърди пекове, които изпълняват някои сходни функции, а химичните смоли могат да го заменят при някои приложения. Тези материали обаче имат различен състав и свойства, затова всеки заместител трябва да бъде изпитан в конкретното приложение.

Трошенето близо до мината намалява размера на много големите парчета, което улеснява манипулациите, сортирането и опаковането и позволява по-добро използване на транспортното пространство. То също така улеснява ранното отстраняване на скалните фрагменти. Окончателното пресяване и смилане до точните марки може след това да се извърши в завод за преработка.

Доставчикът първо договаря спецификацията, след това подбира подходяща руда, контролира трошенето, пресяването и смилането и изпитва всяка партида преди опаковането. Материалът на Sun Gilsonite се преработва при контролирани условия, така че всяка марка да отговаря на зададения размер на частиците, съдържание на пепел и точка на омекване, както е документирано в сертификата за анализ (COA).

Много доставчици допускат посещения или одити от клиенти по предварителна уговорка, при спазване на правилата за безопасност и графика. Клиентите могат също да използват независима инспекция при товаренето за проверка на качеството. Ако желаете да обсъдите посещение, одит или условия за инспекция, моля, свържете се с търговския екип на Sun Gilsonite.

Основните свойства са точка на омекване, съдържание на пепел, влажност, летливи вещества, разтворимост, относителна плътност и размер на частиците. Заедно те описват колко твърд и колко чист е материалът, как се разтваря и как ще се държи при работа в завода. Правилният баланс зависи от приложението, затова купувачите обикновено задават граници само за свойствата, които са от значение за техния процес.

Търговският гилсонит обикновено има точка на омекване по метода „пръстен и сачма“ между 150 и 220 °C, пепел под около 10 %, влажност под 1 %, летливи вещества от 55 до 75 %, разтворимост в толуен 95 % или повече и относителна плътност около 1,04–1,10. Точните стойности варират според марката и партидата и се потвърждават във всеки сертификат за анализ (COA).

Гилсонитът съдържа много висок дял големи, тежки молекули, подобни на асфалтените, и съвсем малко от леката маслена фракция, която поддържа битума мек. В резултат той е крехко твърдо вещество при стайна температура с пенетрация близка до нула. Именно поради тази твърдост се използва за втвърдяване на битум и други рецептури.

Гилсонитът е природен въглеводород, съставен предимно от въглерод и водород, с по-малки количества азот, сяра и кислород. В сравнение с много нефтени битуми той е известен със сравнително високо съдържание на азот и обикновено ниско съдържание на сяра. Присъстват и малки количества минерално вещество, които се измерват като пепел.

Буците гилсонит са наситено черни с ярък, стъкловиден блясък. Когато материалът се смели на фин прах, изглежда тъмнокафяв, защото светлината се разсейва от малките частици. Кафявият цвят на финия прах е нормален и не означава замърсяване или по-ниско качество.

Разликата в цвета е оптичен ефект, свързан с размера на частиците. Големите парчета поглъщат почти цялата светлина и изглеждат черни, докато много фините частици разсейват светлината и разкриват естествения кафяв оттенък на материала – подобно на чертата на минерал върху порцеланова плочка. Затова по-фините марки обикновено изглеждат по-кафяви от едрия прах.

Да. При нормални температури гилсонитът е твърдо, крехко вещество, което се чупи с остър, мидест (конхоидален) лом. Тази крехкост позволява лесното му натрошаване, пресяване и смилане до гранули и прахове, но означава също, че при манипулации и смилане се образува фин прах.

При стайна температура гилсонитът няма или почти няма забележима миризма. При нагряване или топене той отделя характерна миризма на асфалт или въглеводороди, както другите битумни материали. Силна миризма на разтворител или необичайна миризма при студен материал не е типична и може да е признак на замърсяване, което си струва да се провери.

Гилсонитът няма рязка точка на топене като чистия кристал. Той е аморфен материал, който постепенно омеква в определен температурен интервал и след това се превръща във вискозна течност. Затова термичното му поведение се описва с точка на омекване, измерена по стандартен метод, а не с точка на топене.

Не. Природният гилсонит е хидрофобен и неразтворим във вода, като освен това поема съвсем малко влага. За да се използва в системи на водна основа, той трябва да бъде диспергиран с повърхностноактивни вещества или омокрящи агенти или да бъде химично модифициран, както при сулфонирания асфалт, който е частично водоразтворим.

Точката на омекване е температурата, при която проба гилсонит става достатъчно мека, за да провисне под определено натоварване при стандартно изпитване. Търговските марки гилсонит обикновено са между около 150 и 220 °C (300–430 °F). Тя е основният показател за твърдостта и поведението при високи температури.

Лабораториите обикновено използват метода „пръстен и сачма“, описан в ASTM D36. Месингов пръстен се запълва с разтопена проба, отгоре се поставя стоманена сачма и системата се нагрява в течна баня с контролирана скорост. Точката на омекване е температурата, при която омекналият материал и сачмата се спускат на определено разстояние.

Тъй като гилсонитът омеква значително над точката на кипене на водата, при изпитването трябва да се използва течност с висока точка на кипене. ASTM D36 предписва глицерин за по-високите точки на омекване, а някои лаборатории използват подходящо силиконово масло при изпитване на много твърди материали. Течността на банята трябва да бъде посочена в лабораторния протокол, за да могат резултатите да се сравняват.

Точката на омекване зависи от естествения състав на рудата от различните жили и части на находището, както и от начина на подбор и смесване на материала. По-твърдият материал с по-висок дял тежки молекули дава по-висока точка на омекване. Доставчиците сортират и смесват рудата, за да предлагат марки в определени диапазони на точката на омекване.

По-високата точка на омекване означава, че гилсонитът остава твърд до по-висока температура и придава повече твърдост на смесите. Обикновено той се разтваря по-бавно в битум или масла и изисква по-високи температури на смесване. Материалът с по-ниска точка на омекване се разтваря по-лесно, но дава по-слабо усилване при високи температури.

Съобразете точката на омекване с температурата на процеса и целевите характеристики. Приложенията, които изискват разтваряне при умерени температури, като мастилата и уплътнителите, обикновено предпочитат по-ниски точки на омекване, докато високотемпературните приложения може да изискват по-твърд материал. При съмнение изпитайте два диапазона на точката на омекване в малък опит и сравнете резултатите.

Да, известна разлика е нормална. Резултатите зависят от подготовката на пробата, температурата на изливане, скоростта на нагряване, течността на банята и практиката на изпитващия. При много твърди материали като гилсонита тези ефекти могат да бъдат по-големи, отколкото при пътния битум. При спорни резултати лабораториите трябва да сравнят процедурите си или да изпитат обща референтна проба.

Гилсонитът трябва да бъде разтопен, за да запълни пръстена, а прегряването или прекалено дългото задържане в горещо състояние може да окисли или втвърди пробата и да повиши резултата. Въздушните мехурчета и непълното запълване също водят до грешки. Добрата практика е пробата да се разтопи бързо при най-ниската работна температура и да се излее без забавяне.

При нормално сухо съхранение точката на омекване на твърдия гилсонит е много стабилна, тъй като при околна температура материалът е твърд и химически инертен. Значителни промени са по-вероятни, ако материалът е изложен на продължителна висока температура или е разтопяван многократно. Затова отклонение на точката на омекване на склад е необичайно и при установяване си струва да се провери.

Не. Резултатът по метода „пръстен и сачма“ е условна стойност, определена от условията на изпитването, а не истинска точка на топене. Гилсонитът става течен постепенно и достига вискозитет, позволяващ изливане, при температури забележимо над точката си на омекване по този метод. Затова технологичните температури трябва да се определят чрез опити, а не само по стойността на точката на омекване.

Да. Някои лаборатории използват автоматизирани уреди тип „чашка и сачма“ или тип Mettler, които са разпространени при пековете и твърдите смоли. Тези методи могат да дадат стойности, различни от резултатите по метода „пръстен и сачма“, затова купувачът и продавачът трябва да се договорят за един метод. Sun Gilsonite посочва точката на омекване по ASTM D36 в своя COA.

Гилсонитът е толкова твърд, че собствената му пенетрация при 25 °C е близка до нула, затова пенетрацията рядко се използва за описание на суровината. Пенетрацията става полезна, когато гилсонитът се смеси с битум – тогава гилсонит с по-висока точка на омекване обикновено понижава по-силно пенетрацията на сместа при същата дозировка.

Съдържанието на пепел е неорганичният остатък след пълното изгаряне на проба при контролирани условия. То представлява минералното вещество, което се среща естествено с рудата, като фина скала, глина или пясък. Пепелта се изразява като процент от масата на пробата и е пряка мярка за чистотата.

Пепелта се измерва, като проба се претегля, изгаря се в муфелна пещ при висока, контролирана температура, докато остане само неорганичен остатък, и остатъкът се претегля. Sun Gilsonite посочва пепелта по ASTM D3174. Изпитването е просто, но изисква бавно начално нагряване, тъй като гилсонитът има високо съдържание на летливи вещества и може да пръска при прекалено бързо нагряване.

Пепелта е негорим минерален материал, който не допринася със свързваща или оцветяваща способност. Високото съдържание на пепел може да причини песъчливост и абразия в мастилата и покритията, износване на помпите и мелниците, неразтворим остатък в разтворите и по-слаба ефективност на килограм. Затова ниското съдържание на пепел е от решаващо значение за мастилата и боите, докато някои промишлени приложения допускат по-високи стойности.

Пепелта зависи силно от марката. Подбраните марки с ниско съдържание на пепел, като микронизираните и марките за мастила, обикновено са с максимум 3 %, общите прахови марки – около 5 % максимум, а гранулираният материал или буците могат да достигат до около 8–10 %. Гарантираният максимум за всяка партида е посочен в COA.

Пепелта произхожда от минерално вещество, смесено с рудата при образуването и добива, като силициев диоксид, глинести минерали, карбонати и други скални фрагменти. След изгарянето те се явяват като оксиди и други неорганични остатъци. Ако клиентът се нуждае от информация за конкретни елементи, може да се направи химичен анализ на пепелта.

Пепелта може да се намали главно чрез внимателен подбор и сортиране на рудата, чрез отсяване на ситната фракция, която носи повече минерално вещество, и при някои марки – чрез въздушна класификация. За обикновените промишлени марки гилсонитът обикновено не се пречиства химично. Затова марките с по-ниско съдържание на пепел изискват по-селективна преработка и се предлагат като отделни продукти.

Изпитванията за разтворимост измерват каква част от пробата се разтваря в даден разтворител, а минералното вещество не се разтваря. Следователно всеки процент пепел се проявява като неразтворим остатък и намалява стойността на разтворимостта. Марка с 5 % пепел не може да достигне 99 % разтворимост – затова спецификациите за пепел и разтворимост са свързани.

Sun Gilsonite посочва влажността по ASTM D95 – дестилационен метод, при който пробата се нагрява с несмесващ се с вода разтворител, а изпарената вода се събира и измерва в градуиран приемник. Някои лаборатории използват прост метод чрез сушене в сушилня за бързи проверки, но при него може да се отделят и някои леки летливи вещества.

Сухият гилсонит по природа съдържа съвсем малко вода, а за търговските марки обикновено се посочва максимум 1 %. При сулфонирания асфалт е различно – типичният максимум е около 8 %. По-високите стойности при природния гилсонит обикновено се дължат на съхранение във влажна среда, повредени чували или кондензация по време на транспорта, а не на самия материал.

Ниската влажност поддържа праха сипкав, подпомага точното дозиране и предотвратява пененето или пръскането при добавяне на гилсонит към горещ битум или масло. Влагата също така добавя тегло, без да добавя стойност. При леярския пясък и сондажните флуиди ефектът е по-малък, но постоянно ниската влажност все пак прави работата по-предвидима.

Летливите вещества са частта от пробата, без влагата, която се отделя като газ и пари при нагряване до висока температура без достъп на въздух. При гилсонита те обикновено са около 55–75 %. Те показват каква част от материала ще се изпари или разложи при силно нагряване.

Летливите вещества се измерват чрез нагряване на проба в покрит тигел при определена висока температура за определено време и изчисляване на загубата на маса след корекция за влагата. Sun Gilsonite използва ASTM D3175 за това изпитване. За възпроизводими резултати е от съществено значение строгият контрол на температурата, времето и вида на тигела.

Летливите вещества са най-важни в леярството, където отделените въглеводороди образуват лъскав въглерод на границата между формата и метала. Те показват и поведението на гилсонита при нагряване, коксуване или горене. За битума, мастилата и покритията са по-малко критични, но все пак са полезен „пръстов отпечатък“ за постоянството на материала.

Нелетливият въглерод е твърдият горим остатък, който остава след отделянето на летливите вещества. Той не се измерва пряко, а се изчислява по разлика: 100 минус влагата, пепелта и летливите вещества, всички в проценти. Тъй като гилсонитът има високо съдържание на летливи вещества, нелетливият му въглерод е умерен и варира според марката.

При техническия анализ влагата, пепелта, летливите вещества и нелетливият въглерод в сбор дават 100 %. Така при дадени пепел и влажност по-високото съдържание на летливи вещества означава по-малко нелетлив въглерод и обратно. Този баланс помага на потребителите да сравняват гилсонита с въглища, пек или кокс при приложения, свързани с въглерода.

Техническият анализ е набор от основни изпитвания, първоначално разработени за въглища: влага, пепел, летливи вещества и нелетлив въглерод. Той е бърз начин да се опише поведението на въглероден материал при нагряване. При гилсонита често се съчетава с точката на омекване и разтворимостта, за да се получи пълна картина на качеството.

Разтворимостта е процентът от пробата, който се разтваря в определен разтворител при стандартни условия. Неразтворената част се състои предимно от минерално вещество и евентуален неразтворим органичен материал. Високата разтворимост показва чист продукт, който ще се разтвори напълно в битум, масла или разтворители.

Sun Gilsonite изпитва разтворимостта по ASTM D2042, първоначално разработен за асфалтови материали в трихлоретилен. Претеглена проба се разтваря в разтворителя, разтворът се филтрира през подготвен филтър, а неразтворимият остатък се изсушава и претегля. Много лаборатории прилагат същата процедура с толуен като по-малко опасен разтворител.

Трихлоретиленът (TCE) е традиционният разтворител в асфалтовите стандарти, докато толуенът се използва широко, защото е по-малко опасен и разтваря гилсонита много добре. Резултатите в двата разтворителя обикновено са близки, но не винаги идентични. В COA винаги трябва да се посочва използваният разтворител, за да се сравняват стойностите правилно.

За повечето промишлени приложения гилсонитът трябва да е разтворим най-малко 95 %. Марките с ниско съдържание на пепел за мастила, бои и фини дисперсии обикновено са разтворими 99 % или повече в толуен. Необходимото ниво зависи от това колко чувствителен е вашият продукт към неразтворими частици, затова задайте минимума, от който действително се нуждаете.

Гилсонитът се разтваря добре в ароматни разтворители като толуен и ксилен, в хлорирани разтворители и в много горещи масла, битуми и тежки ароматни масла. Разтваря се и в някои нафтенови и смесени разтворители. Скоростта и степента на разтваряне зависят от вида на разтворителя, температурата, размера на частиците и точката на омекване.

Само частично. Гилсонитът има ограничена разтворимост в чисто алифатни разтворители като хептан или много видове уайт спирт, тъй като тежките му молекули предпочитат ароматна среда. Някои рецептури използват алифатни разтворители с ароматна фракция или съразтворител. Винаги изпитвайте конкретния разтворител при предвидената концентрация преди мащабиране.

Гилсонитът е практически неразтворим във вода и алкохоли и има слаба разтворимост в ацетон и подобни полярни разтворители. Тези течности дори могат да се използват за утаяване на разтворен гилсонит. За системите на водна основа материалът трябва да се диспергира или емулгира, а не да се разтваря.

Разтварянето протича на повърхността на частиците, а по-фините частици имат много по-голяма повърхност на килограм. Затова микронизираната марка се разтваря много по-бързо от едрия прах или гранулите в същия разтворител при същата температура. По-финият материал оставя и по-малко неразтворени точици, ако времето за смесване е кратко.

По-високата температура понижава вискозитета на разтворителя и битума и значително ускорява разтварянето. В горещ битум най-бързи резултати дават температури на смесване значително над точката на омекване на гилсонита, докато при летливите разтворители безопасната температура е ограничена от пламната им температура. Пробните партиди помагат да се определят най-добрата температура и време на смесване.

Гилсонитът има относителна плътност около 1,04–1,10 при 25 °C, т.е. само малко по-тежък е от водата. Тази ниска плътност е полезна в олекотените циментови разтвори и поддържа рецептурите леки. Sun Gilsonite измерва относителната плътност по ASTM D70 – пикнометричен метод за полутвърди битумни материали.

По ASTM D70 пикнометърът се претегля празен, напълнен с вода, частично напълнен с разтопена и охладена проба и след това допълнен с вода. Масите дават плътността на пробата спрямо водата при температурата на изпитването. Някои лаборатории използват газови пикнометри като алтернатива за праховете.

Относителната плътност описва плътността на самия твърд материал, докато насипната плътност описва масата на насипан или уплътнен прах, включително въздуха между частиците. Насипната плътност на гилсонитовия прах е значително по-ниска от относителната му плътност. Насипната плътност е важна при проектирането на силози, обема на чувалите и товаренето на контейнери.

Mesh описва броя на отворите на линеен инч на ситото. По-високите числа mesh означават по-малки отвори и по-фини частици. Например сито 100 mesh има отвори около 150 µm, 200 mesh – около 75 µm, а 325 mesh – около 45 µm. Марките често се описват чрез ситото, през което преминава по-голямата част от продукта.

Приблизителните стандартни отвори на ситата са: 60 mesh – около 250 µm, 100 mesh – около 150 µm, 200 mesh – около 75 µm, 325 mesh – около 45 µm и 400 mesh – около 38 µm. Над 400 mesh пресяването става непрактично и вместо това се използват стойности в µm от лазерна дифракция. Различните стандарти за сита може леко да се различават.

По-едрите марки се измерват чрез ситов анализ – претеглена проба се пресява през комплект сита и се претегля остатъкът на всяко сито. Много фините и микронизираните марки обикновено се измерват чрез лазерна дифракция, която дава стойности като D50 и D90. Някои продукти се специфицират и по двата метода.

D50 е медианният размер на частиците: половината от материала по обем е по-фина от тази стойност. D90 означава, че 90 % от материала е по-фин от този размер, така че описва едрия край на разпределението. При мастилата и покритията D90 или максималният размер често е по-важен от D50.

Финият гилсонитов прах може да натрупва статичен заряд и да образува малки агломерати, които не преминават през ситото, поради което продуктът изглежда по-едър, отколкото е. Претоварването на ситата и твърде краткото време на пресяване водят до подобни грешки. По-малките проби, достатъчното време и при необходимост антистатично средство или въздушно-струйно пресяване подобряват точността.

Гилсонитът е хидрофобен, така че обикновеното мокро пресяване с вода не е полезно, освен ако не се добави омокрящ агент. Сухото пресяване е обичайно за праховете и гранулите, а въздушно-струйното пресяване дава добри резултати при фините марки. Независимо от метода, купувачът и продавачът трябва да използват един и същ метод при сравняване на резултатите.

Не съвсем. Ситата измерват втория най-малък размер на частиците, докато лазерната дифракция изчислява размера на еквивалентна сфера по обем. Поради това неправилните частици гилсонит могат да дадат малко различни стойности при двата метода. За даден продукт могат да се изградят корелации, но в спецификациите трябва да се посочва методът.

Максималният размер е най-големият размер на частиците, присъстващи в значително количество, често определян като отвора на ситото, върху което остава само малък определен процент. При покритията и мастилата едрите частици причиняват точици и песъчливост, затова в спецификациите често има ограничение за максималния размер или за остатъка върху фино сито.

Размерът на частиците определя скоростта на разтваряне, диспергирането, прахообразуването и сипкавостта. Фините марки се разтварят и диспергират бързо, но са по-прашни и могат по-лесно да се слепват. Едрите марки са сипкави и образуват по-малко прах, но изискват повече време или топлина за разтваряне. В сондажните флуиди размерът влияе и на това как частиците преграждат порите и пукнатините.

Гилсонитът поема съвсем малко вода, тъй като е хидрофобен въглеводород с ниска порьозност. Ниското водопоглъщане е една от причините да се използва в хидроизолации и защитни покрития. Прахът все пак може да поеме повърхностна влага при съхранение във влажна среда, затова чувалите трябва да се държат затворени, покрити и над земята.

Гилсонитът е меко твърдо вещество – приблизително около 2 по скалата на Моос, подобно на гипса, – така че лесно се надрасква. Ниската му твърдост улеснява смилането, а самият гилсонит не е абразивен. Евентуалната абразивност на даден продукт обикновено идва от минералната пепел, а не от гилсонита.

Над точката на омекване гилсонитът става вискозна течност, а при по-нататъшно нагряване постепенно отделя летливи въглеводороди. При много високи температури и особено при наличие на въздух той може да се окисли, да се втвърди или да образува подобен на кокс остатък. При преработката използвайте най-ниската температура, която осигурява добро разтваряне, и избягвайте продължително задържане.

Гилсонитът е стабилен при нормалните температури на съхранение и преработка и запазва добре свойствата си, когато е разтопен за разумно време. Като всеки въглеводород той бавно се окислява и губи летливи вещества, ако се държи много горещ на въздух продължително време. Стабилността в конкретен процес най-добре се потвърждава чрез изпитване на проби преди и след нагряване.

Твърдият гилсонит има висока пламна температура, значително над нормалните температури на работа и съхранение, но точната стойност зависи от марката и метода на изпитване. Съответната стойност за всеки продукт е посочена в неговия MSDS. Имайте предвид, че разтворителите, използвани за разтваряне на гилсонит, обикновено имат много по-ниски пламни температури и определят пожарния риск на разтвора.

Разтопеният гилсонит е много вискозен близо до точката си на омекване и става по-течен с повишаване на температурата, но остава много по-гъст от типичния пътен битум при същата температура. Затова обикновено се разтваря в битум, масло или разтворител, а не се използва самостоятелно. Кривите на вискозитета могат да се измерят с високотемпературен ротационен вискозиметър.

Гилсонитът е богат на асфалтени – фракцията, неразтворима в n-хептан, но разтворима в толуен. Съдържанието му на асфалтени е много по-високо от това на обикновения пътен битум, което обяснява твърдостта и втвърдяващия му ефект. Точната стойност зависи от находището и марката и може да се измери със стандартни методи за неразтворими в n-хептан вещества.

Да. Гилсонитът е природен въглеводород и като цяло е много съвместим с нефтения битум, като се разтваря в него при температурите на горещо смесване и образува хомогенна смес. Съвместимостта може да варира в зависимост от произхода на битума и дозировката, затова за нови рецептури се препоръчва изпитване за стабилност при горещо съхранение или за разслояване на конкретната смес.

Обичаен подход е изпитването за стабилност при горещо съхранение (разслояване): сместа се държи гореща в запечатана тръба за определено време, след което горната и долната част се изпитват за точка на омекване. Малката разлика показва стабилна, съвместима смес. Микроскопското изследване на тънък филм също може да разкрие неразтворени частици.

Гилсонитът е съвместим с много въглеводородни смоли, съхнещи масла, алкиди, каучуци и някои термопласти, особено ако са неполярни или ароматни. Съвместимостта с полярни смоли е по-ограничена. Тъй като резултатите зависят от конкретната марка и полимер, малки лабораторни смеси трябва да се проверяват за прозрачност, качество на филма и разслояване.

Да. Разтвореният гилсонит има добър афинитет към повърхността на техническия въглерод и подпомага омокрянето и диспергирането на пигмента в масла и разтворители. Това подобрява интензитета на цвета и дълбочината на черното при черните мастила и покрития. Предпочитат се марки с ниско съдържание на пепел, за да не нарушават дисперсията минерални песъчинки.

Твърдият и разтвореният гилсонит са добре устойчиви на вода, разредени киселини, основи и соли, поради което се използват в защитни покрития и хидроизолации. Силните окисляващи киселини и някои органични разтворители могат да го разрушат. За конкретна химична среда изпитванията чрез потапяне на покрити панели са надеждният начин за потвърждаване на устойчивостта.

Подобно на другите битумни материали, гилсонитът бавно се окислява под въздействието на ултравиолетовата светлина и въздуха, което може да доведе до повърхностно втвърдяване, загуба на блясък или прашене на тънките филми. При насипно съхранение ефектът е пренебрежим. Външните покрития, съдържащи гилсонит, често разчитат на пигменти, пълнители или финишни покрития за по-добра UV устойчивост.

Да. Гилсонитът е въглеводород с много ниска електропроводимост и обикновено се смята за добър изолатор – свойство, използвано исторически в изолационни компаунди. Крайното електрическо поведение на един компаунд зависи от всички негови съставки и от влагата, затова той трябва да бъде изпитан по съответния електротехнически стандарт.

Гилсонитът има висока калоричност, типична за тежките въглеводороди, обикновено по-висока от тази на повечето въглища поради високото съдържание на водород и ниската влажност. Точната стойност варира в зависимост от съдържанието на пепел и марката. Ако калоричността е важна за вашето приложение, тя може да се измери с калориметрична бомба върху представителна проба.

Гилсонитът е природен материал и жилите и частите на едно находище се различават леко по твърдост, минерално съдържание и състав. Добивът, сортирането и пресяването също влияят на пепелта и размера на частиците. Доставчиците контролират тези вариации чрез подбор на руда, смесване и изпитване на всяка партида, така че тя да остава в рамките на обявената спецификация.

Твърдият гилсонит е химически стабилен и основните му свойства се променят съвсем слабо, когато се съхранява на сухо и далеч от топлина. Основните рискове при съхранение са поемането на влага и слепването на финия прах под действието на топлина и натиск, а не химична промяна. Проверявайте срока на годност, отпечатан върху чувалите, и при съмнение изпитайте отново старите наличности.

Финият прах може да се слепне, когато се съхранява на топло, е подреден твърде високо или е изложен на влага, тъй като повърхностите на частиците леко омекват, а натискът ги притиска една към друга. Марките с по-ниска точка на омекване и по-фините марки са по-чувствителни. Съхранението на чувалите на хладно, сухо и сенчесто място и при ограничена височина на подреждане намалява слепването.

Лекото слепване обикновено засяга работата с материала, а не химичния състав, и буците често могат да се разбият чрез леко натрошаване. То обаче може да забави разтварянето и да създаде проблеми при дозирането, а силното слепване от топлина може да е признак на излагане на висока температура. При съмнение изпитайте точката на омекване и размера на частиците на засегнатия материал.

Гилсонитът е електрически изолатор, затова фините частици лесно се зареждат, когато текат, плъзгат се или се транспортират пневматично. Статичното електричество кара праха да полепва по повърхностите и ситата и може да създаде риск от запалване в праховите облаци. Правилното заземяване, еквипотенциалното свързване и контролът на праха са важни в системите за работа с материала.

COA е документ, в който се посочват измерените резултати от изпитванията на конкретна производствена партида, заедно с методите на изпитване и граничните стойности по спецификация. Sun Gilsonite издава COA за всяка партида и той придружава пратката. Това е основното доказателство за купувача, че доставеният материал отговаря на договорената спецификация.

Добрият COA съдържа наименованието на продукта, номера на партидата, датата на производство, обхванатото количество, всяко изпитване с метода и мерната единица, граничната стойност по спецификация и действителния резултат. В него трябва да са посочени и издаващата лаборатория и датата. Липсващите методи или мерни единици затрудняват сравняването на резултатите и трябва да се изискат.

Максималната стойност (макс.) означава, че резултатът не трябва да надвишава тази граница, както при пепелта или влажността. Минималната стойност (мин.) означава, че резултатът трябва да бъде най-малко тази стойност, както при разтворимостта. Диапазонът, например при точката на омекване, означава, че резултатът трябва да е между двете числа. Сравнявайте всеки действителен резултат със съответния вид граница.

Техническият лист (TDS) описва типичните свойства и диапазоните по спецификация на даден продукт по принцип. COA посочва действителните измерени резултати на една конкретна партида. TDS ви помага да изберете марка, а COA доказва какво сте получили. Типичните стойности от TDS се потвърждават в COA на всяка пратка.

Разликите могат да се дължат на пробовземането, работата с пробата, версията на метода на изпитване, избора на разтворител, скоростта на нагряване или просто на прецизността на изпитването. Влажността също може да се промени по време на транспорта. Малки разлики в рамките на нормалната повторяемост на метода са очаквани. При по-големи разминавания сравнете методите, изпитайте повторно контролните проби или използвайте независима лаборатория.

Първо проверете дали пробата е била представителна и дали изпитването е извършено по същия метод, посочен в COA. След това повторете изпитването и се свържете с доставчика, като посочите номера на партидата, вашите резултати и снимки на опаковката. Обичайният начин за решаване на въпроса е съвместно повторно изпитване или анализ от трета страна на контролна проба.

Да. При товаренето може да се организира независима инспекция от SGS или друга договорена инспекционна компания, включително пробовземане и изпитване спрямо договорната спецификация. Купувачите могат също да изпратят проби в независима акредитирана лаборатория при пристигане на стоката. Договорете методите на изпитване предварително, за да бъдат резултатите съпоставими.

В COA за гилсонит резултатите обикновено се посочват за материала в състояние на доставка. Тъй като влажността обикновено е под 1 %, разликата спрямо сухата база е малка. При стойности, използвани за въглища, като пепел, летливи вещества и нелетлив въглерод, базата трябва да се посочва, тъй като тя влияе на сравнението с други въглеродни материали.

Разделете стойността за състояние на доставка на (100 минус влажността в проценти) и умножете по 100. Например при влажност 0,5 % пепел от 4,0 % в състояние на доставка отговаря на около 4,02 % на суха база. При гилсонита корекцията е малка, но има значение при сравнение с материали с по-висока влажност.

Резултатът от изпитването е толкова добър, колкото е добра пробата. Пратка от много тонове се оценява по няколко грама, затова пробата трябва да представя цялата партида. Лошото пробовземане, например вземането на материал само от горната част на един чувал, е честа причина за спорове относно пепелта, размера на частиците и влажността.

Вземете малки частични проби от няколко чувала, избрани на случаен принцип от цялата партида, като използвате пробовземна сонда, която достига до цялата дълбочина на чувала. Обединете частичните проби в сборна проба, хомогенизирайте я добре и я съкратете до лабораторен размер. Запишете на етикета на пробата номера на партидата и чувалите, от които са взети проби.

При биг беговете вземайте проби от няколко чувала и от различни дълбочини с дълга сонда или вземайте частични проби по време на разтоварването на чувала. При буците събирайте частични проби напречно на потока по време на товаренето или от много точки на депото и натрошете сборната проба преди деленето. Едрият материал изисква по-големи проби.

Най-надеждно съкращаване се постига с жлебов делител или ротационен делител на проби. При едрия материал може да се използва традиционният метод на конуса и квартоването: материалът се насипва на купчина, сплесква се, разделя се на четири части и се запазват противоположните четвъртинки. Буците трябва да се натрошат преди деленето, за да остане всяка част представителна.

За пълен набор от рутинни изпитвания обикновено са достатъчни около 0,5–1 kg представителна прахова проба, като допълнителна част се запазва като контролна проба. Буците и гранулите изискват по-големи начални проби преди натрошаването. Вашата лаборатория може да потвърди количеството въз основа на планираните изпитвания.

Използвайте чисти, херметични съдове, като запечатани буркани или здрави пластмасови пликове, напълнени с минимално свободно пространство, за да се ограничи промяната на влажността. Етикетирайте всяка проба с продукта, номера на партидата, датата, мястото на пробовземане и лицето, взело пробата. Съхранявайте пробите на хладно и сухо, далеч от слънчева светлина и източници на топлина.

Контролната проба е запечатана част от същата партида, която се съхранява от доставчика, инспектора или купувача за определен период. При възникване на спор тя може да бъде изпитана повторно от договорена лаборатория. Етикетирането, запечатването и условията на съхранение трябва да бъдат документирани, за да остане пробата достоверна.

Основната лаборатория се нуждае от аналитична везна, муфелна пещ, сушилня, апарат „пръстен и сачма“ с високотемпературна баня, оборудване за филтриране при изпитване на разтворимост, комплект изпитвателни сита и камина. Пикнометър и пещ за летливи вещества разширяват обхвата. За фините марки може да е необходим и лазерен анализатор на размера на частиците.

Използвайте камина при топене на гилсонит или при работа с толуен, TCE и други разтворители и носете ръкавици, защитни очила и лабораторна престилка. Горещите бани и муфелните пещи изискват топлоустойчиви ръкавици и внимателна работа. Дръжте финия прах далеч от източници на запалване и спазвайте MSDS за всеки използван химикал.

Точката на омекване, пепелта и летливите вещества са изпитвания, зависещи от температурата, и грешка от няколко градуса може да промени резултата. Редовното калибриране на термометрите, температурните сонди, пещите и везните спрямо проследими еталони поддържа точността на резултатите. Записите от калибрирането подкрепят и достоверността при спорове за качеството.

Използвайте писмени процедури, калибрирано оборудване и обучен персонал и редовно изпитвайте вътрешна референтна проба. Нанасянето на резултатите от референтната проба върху контролна карта бързо показва отклонения. Паралелните изпитвания и участието в междулабораторни сравнения допълнително повишават доверието в данните.

Повторяемостта е очакваното съвпадение между два резултата, получени от един и същ оператор със същото оборудване за кратко време. Възпроизводимостта е съвпадението между резултати от различни лаборатории. Стандартите обикновено посочват и двете, а разлика, по-голяма от тези граници, говори за реална разлика в качеството или за проблем с метода.

Различните методи, разтворители или стандарти за сита могат да дадат различни стойности за един и същ материал. Посочването на точните методи, като ASTM D36 за точката на омекване и ASTM D2042 за разтворимостта, предотвратява спорове по-късно. В договора трябва да се посочат и процедурата за пробовземане и чии лабораторни резултати са окончателни.

Да. Инфрачервената спектроскопия (FTIR), елементният анализ и термичните методи като термогравиметричния анализ могат да дадат характерен „пръстов отпечатък“. В съчетание с точката на омекване, разтворимостта и пепелта те помагат да се потвърди идентичността или да се открие фалшифициране с други материали. Използват се главно за изследвания или решаване на спорове, а не за рутинен контрол на качеството.

Обичайни признаци са необичайно съдържание на пепел, ниска разтворимост, нетипична точка на омекване, странна миризма или цвят, различен от този на типичния материал. Добавените минерални пълнители повишават пепелта, а добавените въглища, кокс или нефтен пек могат да променят разтворимостта и летливите вещества. Пълният набор от изпитвания и при необходимост FTIR сравнение с референтна проба помагат да се потвърдят съмненията.

Термогравиметричният анализ (TGA) регистрира загубата на маса при нагряване на проба с контролирана скорост. При гилсонита той показва температурния интервал, в който се отделят летливите вещества, и колко остатък остава. Той е полезен за изследвания, проучвания в леярството и сравняване на различни въглеродни материали, но не е стандартно рутинно изпитване по спецификация.

Точката на омекване в общи линии корелира със съдържанието на асфалтени, твърдостта и поведението при разтваряне, но тези зависимости не са достатъчно точни, за да заменят изпитването. Естествените различия между находищата отслабват всяка корелация. Точката на омекване винаги трябва да се измерва пряко по договорен метод, като ASTM D36.

Пригответе предвидената концентрация в бехерова чаша, добавете гилсонит при планираната температура при контролирано разбъркване и вземайте малки проби на интервали. Филтрирайте всяка проба или я нанесете като филм и проверете за неразтворени частици или измервайте вискозитета, докато спре да се променя. Сравняването на марките по този начин дава практическо време за разтваряне.

При изпитването чрез изтегляне на филм тънък, равномерен филм от разтвора или лака се нанася върху стъклена плоча или тест карта. След изсъхване филмът се проверява за точици, песъчинки, блясък и цвят. Това е бърза практическа проверка на чистотата и дисперсията, особено за производителите на мастила и покрития, които се нуждаят от филми без песъчинки.

Гриндометърът, често наричан уред на Хегман, е стоманен блок с клиновиден жлеб, използван за измерване на фиността на дисперсията в мастилата и боите. Мястото, в което се появяват частици или драскотини, показва размера на най-големите недиспергирани частици. Той помага да се провери дали гилсонитът и пигментите са напълно разтворени или диспергирани.

Смлените частици гилсонит са ъгловати, защото материалът се чупи с остър лом. Ъгловатите частици се уплътняват по-слабо от сферичните, което влияе на насипната плътност и сипкавостта, и могат ефективно да преграждат отвори при приложенията в сондирането или при поглъщане на сондажен разтвор. Формата рядко се специфицира, но може да се провери с микроскопия.

Да, в малка степен. Влагата добавя маса, която не е гилсонит, така че понижава резултатите, изразени като процент от пробата, и може да предизвика пенене при топенето за изпитването за точка на омекване. Водата при изпитванията с разтворители също може да попречи на филтрирането. Внимателното изсушаване на пробите, когато методът позволява, подобрява постоянството.

Насипната плътност зависи от размера и формата на частиците и от начина на уплътняване на праха, затова тя се измерва, а не се приема. Свободно насипаният прах е много по-лек на литър, отколкото би предполагала относителната плътност на твърдия материал от около 1,04–1,10. Измерете насипната плътност в свободно и в уплътнено състояние, ако проектирате дозатори, силози или обеми на опаковки.

Когато гилсонитът се разтвори в масло и се охлади, съвместимата система остава бистра и еднородна, докато при несъвместимата се появяват утайка, мътнина или разслояване. Ароматните и нафтеновите масла обикновено разтварят добре гилсонита, докато парафиновите масла може да дадат ограничена разтворимост. Капков тест върху филтърна хартия може да разкрие утаения материал.

При капковия тест капка горещ разтвор на материала в подходящ разтворител се поставя върху филтърна хартия. Равномерното кафяво петно говори за хомогенен разтвор, а тъмният вътрешен пръстен показва утаени тежки компоненти и възможна несъвместимост. Това е бърз скрининг метод, а не заместител на пълните изпитвания за стабилност.

Тежките метали не са част от рутинните изпитвания по COA за гилсонит, но могат да бъдат анализирани от акредитирана лаборатория с методи като ICP след минерализация на пробата или пепелта. Клиентите с нормативни изисквания или изисквания за безопасност на продукта трябва да ги посочат в запитването. Тогава Sun Gilsonite може да обсъди изпитването на конкретна партида.

Да. Елементните анализатори или стандартните методи чрез изгаряне измерват въглерод, водород, азот и сяра. Тези стойности са полезни за изследвания, горивни приложения или приложения като въглероден материал, както и за оценка на емисиите. За повечето марки те не са рутинни показатели в COA, затова ги заявете предварително, ако вашето приложение ги изисква.

Гилсонитът отделя голямо количество летливи вещества при нагряване, а бързото нагряване може да го накара да набъбне, да се запали или да изпръска от тигела. Така се губи минерално вещество и резултатът за пепелта става занижен или ненадежден. Спазването на режима на нагряване по метода, с бавно начало, предотвратява тези загуби.

Повечето стандартно оборудване за битум може да се използва, но температурите са по-високи, отколкото при пътния битум. Баните трябва да са подходящи за температури над 200 °C, лабораторната стъклария трябва да издържа на топлина, а изпаренията изискват аспирация. Спазвайте номиналните характеристики на оборудването и инструкциите за безопасност и никога не нагрявайте запалими разтворители близо до открит пламък.

Ако пепелта е 1,5 %, около 0,5 % от неразтворимия остатък е органично вещество, което не се е разтворило. Това е нормално и може да включва малки количества по-кондензирани въглеводороди или замърсители. Голяма разлика между неразтворимите вещества и пепелта говори за органично вещество, което не е гилсонит, и може да си струва да се проучи.

Посочете само свойствата, които влияят на вашето приложение, с граници и методи – например диапазон на точката на омекване по ASTM D36, максимална пепел по ASTM D3174, максимална влажност по ASTM D95, минимална разтворимост по ASTM D2042 и размер на частиците чрез ситов анализ. Прекалено тесните граници повишават цената, без да добавят стойност, затова ги определяйте въз основа на опити.

Потребителите в сондирането и циментирането се фокусират върху точката на омекване, размера на частиците и разтворимостта. Потребителите на асфалт следят точката на омекване и пепелта. Леярните обръщат внимание на летливите вещества, пепелта и фиността. Производителите на мастила и бои се нуждаят от ниско съдържание на пепел, висока разтворимост и фин размер на частиците. Съобразяването с тези приоритети улеснява избора на марка.

Материалът с по-ниска точка на омекване се разтваря по-бързо и при по-ниски температури, което е удобно за мастила, уплътнители и покрития на разтворителна основа. Той обаче придава по-малко твърдост и топлоустойчивост на крайния продукт. Най-добрият избор е материалът, който се разтваря напълно във вашия процес и същевременно осигурява необходимите характеристики.

При получаване проверете състоянието на чувалите, етикетите и дали номерата на партидите съответстват на COA. Проверете за мокри или слепнали чували, чужди материали и необичаен цвят или миризма. Бърз опит за разтваряне в собствения ви разтворител или битум и обикновено изпитване чрез изтегляне на филм могат да покажат чистотата. Пълните изпитвания на свойствата обаче изискват лаборатория.

Съхранявайте COA, протоколите от изпитвания и информацията за контролните проби поне толкова дълго, колкото е гаранционният срок на вашия продукт или срокът за предявяване на рекламации по договора, и по-дълго, ако вашата система за качество го изисква. Свързването на всеки номер на партида с продуктите, произведени с нея, позволява проследяване, ако по-късно на пазара възникне проблем.

Пепелта и летливите вещества са свойства, общи за всички твърди въглеродни материали, а методите за въглища са утвърдени, широко достъпни и прецизни. Използването им позволява гилсонитът да се сравнява пряко с въглищния прах (sea coal), кокса и други въглеродни добавки. Въпреки това лабораторията трябва да внимава с високото съдържание на летливи вещества в гилсонита по време на нагряването.

В рамките на естествените граници – да. Точката на омекване може да се насочи към целева стойност чрез подбор и смесване на руда, пепелта може да се понижи чрез селективно сортиране и класификация, а размерът на частиците може да се зададе чрез смилане и пресяване. Заявките за специални стойности трябва да се обсъдят с доставчика и да се потвърдят върху пробни образци преди пълната поръчка.

Sun Gilsonite предлага 12 продукта: Гилсонит на буци, Гранулиран гилсонит, Гилсонит на прах, Микронизиран гилсонит, Гилсонит за сондажни флуиди, Сулфониран асфалт, Гилсонит за циментиране, Гилсонит – модификатор на асфалт, Гилсонит за леярство, Гилсонит за мастила и бои, Гилсонит за изолация и хидроизолация и Гилсонит за уплътнители и пълнители. Заедно те обхващат приложения в сондирането, циментирането, асфалта, леярството, мастилата, боите, покритията и уплътнителите.

Физическите форми, като буци, гранулиран, на прах и микронизиран, се определят главно от размера на частиците и общата чистота. Марките за конкретно приложение, като тези за сондажни флуиди, леярство или мастила и бои, се подбират и специфицират по свойствата, които са най-важни в дадена индустрия – например летливите вещества за леярните или ниското съдържание на пепел за мастилата. Много клиенти започват от марката за своето приложение.

Започнете от приложението си, след това вземете предвид процеса: как ще добавяте материала, при каква температура и кои свойства са критични. Марката за вашата индустрия обикновено е най-добрата отправна точка. Ако споделите целите на рецептурата, процеса и оборудването си, нашият търговски екип може да препоръча марка и да изпрати мостра за изпитване.

Да, до известна степен. Гилсонитът на прах е универсална марка, използвана в сондажни флуиди, циментиране, модифициране на асфалт, леярски пясък и много промишлени смеси. Взискателните приложения обаче, като мастила, фини покрития или леярство, често дават по-добри резултати със специализирана марка, оптимизирана по пепел, финост или летливи вещества.

Гилсонитът на прах, смлян до 100–200 mesh, е най-широко използваната форма, тъй като е подходящ за много индустрии – от сондирането и циментирането до асфалта, леярството и общите рецептури. Той се диспергира и разтваря лесно и се доставя със COA за всяка партида. Често това е първата марка, която клиентите изпитват.

На страницата на всеки продукт в sungilsonite.com можете да изтеглите спецификация (PDF) и MSDS (PDF), а е наличен и примерен COA (PDF). Уебсайтът съдържа сравнителна таблица на продуктите с основните данни за всички марки. Ако се нуждаете от документ в друг формат или на друг език, свържете се с нашия търговски екип.

Техническите листове показват типичните стойности и диапазоните по спецификация за всяка марка. Окончателната спецификация на всяка пратка се потвърждава в сертификата за анализ (COA) за съответната партида. Ако вашето приложение изисква по-тесни или допълнителни граници, те могат да бъдат договорени в офертата и договора преди производството.

Всяка поръчка се доставя със сертификат за анализ (COA), технически лист (TDS) или спецификация и информационен лист за безопасност (MSDS). Експортните пратки включват и търговска фактура, опаковъчен лист, коносамент (B/L) или CMR и сертификат за произход. При товаренето може да се организира независима инспекция от SGS или друга договорена компания.

Да. Можем да изпратим мостри от марките, подходящи за вашето приложение, за да ги сравните в собствената си лаборатория или завод. Съобщете ни приложението, свойствата, които искате да изпитате, и адреса за доставка. Паралелното изпитване на две или три марки често е най-бързият начин за избор.

Да. Материалът се подбира, натрошава, пресява, смила и опакова при контролирани условия, така че марките могат да се коригират до зададен размер на частиците, съдържание на пепел и точка на омекване в рамките на естествените граници на рудата. Могат да се обсъдят размери в mesh, диапазони на размера и опаковка по поръчка. Спецификациите по поръчка се потвърждават върху мостри преди пълната поръчка.

Често – да. Стандартните диапазони варират от буци и гранули 1–5 mm до прах 100–200 mesh и микронизиран материал 300–600 mesh, а други фракции могат да се произведат чрез регулиране на пресяването и смилането. Изпратете целевото гранулометрично разпределение и метода на изпитване и нашият екип ще потвърди осъществимостта и ще изпрати мостра.

Да. Уебсайтът включва сравнителна таблица на продуктите от гилсонит, която показва една до друга основните свойства на всяка марка, като размер на частиците, точка на омекване, пепел и разтворимост. Това е бърз начин да стесните избора си, преди да изтеглите подробната спецификация и MSDS на всеки продукт.

В зависимост от продукта Sun Gilsonite доставя многослойни хартиени чували от 25 kg, тъкани PP чували от 25 kg, хартиени чували с PE вложка, биг бегове от 1 MT, топими чували за марката модификатор на асфалт, както и насипно или генерален товар при големи поръчки на буци. Стоките в чували се палетизират, покриват, обвиват със стреч фолио и се стягат с ленти.

Върху чувалите са отпечатани наименованието на продукта, номерът на партидата, датите на производство и срокът на годност, както и информация за здравето и безопасността. Това позволява всеки чувал да бъде проследен до своя COA и помага на потребителите да съхраняват и работят с продукта правилно. Изисквания за етикетиране по поръчка могат да се обсъдят при поръчката.

Гилсонитът на буци е природен гилсонит във вид на рядови буци: твърди, лъскави черни парчета с остър, стъкловиден лом. Това е най-икономичната форма за клиенти, които топят, разтварят или смилат гилсонита в собствения си процес, като терминали за смесване на битум, заводи за покрития и мелници.

Гилсонитът на буци обикновено се доставя с размери от 0 до 50 mm, като могат да се договорят и диапазони по поръчка. Тъй като е природен продукт, буците се различават по форма и включват известно количество ситна фракция. Ако вашето оборудване за топене или смилане изисква определен диапазон на размера, посочете го в запитването си.

Типичните стойности са точка на омекване 150–220 °C (ASTM D36), пепел максимум 5–10 % (ASTM D3174), влажност максимум 1 % (ASTM D95), летливи вещества 55–75 % (ASTM D3175), разтворимост в толуен минимум 95 % (ASTM D2042) и относителна плътност 1,04–1,10 (ASTM D70). Всяка партида се потвърждава със своя COA.

Гилсонитът на буци се използва за смесване и модифициране на битум, като суровина за смилане до прах, в компаунди за покрития и хидроизолация и като свързващо вещество при брикетиране. Той е подходящ за клиенти с топилни резервоари, разтворители или мелници, които предпочитат сами да преработват материала, вместо да купуват готов прах.

Гилсонитът на буци се доставя в биг бегове от 1 MT или насипно. В 20-футов контейнер обикновено се побират около 20 MT в биг бегове, а големите поръчки на буци могат да се превозват с кораб насипно или като генерален товар. Биг беговете улесняват разтоварването и подаването в оборудването за топене или смилане.

Да. Гилсонитът е крехък и мек, така че буците могат да се натрошат и смелят на прах със стандартно оборудване за смилане. Клиентите, които сами смилат материала, трябва да използват прахоулавяне, заземяване и взривобезопасна конструкция, тъй като финият гилсонитов прах е горим. Пепелта и размерът на крайния прах ще зависят от вашето смилане и класификация.

Буците са най-икономичната форма, тъй като изискват по-малко преработка и образуват по-малко прах при транспорт и съхранение. Те са добър избор, ако топите гилсонита в горещ битум или масло или разполагате със собствено оборудване за смилане. Ако се нуждаете от бързо разтваряне или пряко сухо добавяне, гранулираната или праховата марка обикновено е по-практична.

Буците обикновено са твърде едри за директно добавяне в асфалтовия смесител, където времето за смесване е кратко. Те са по-подходящи за топене или разтваряне в горещ битум в терминал за смесване при достатъчно време и разбъркване. За сухо добавяне в асфалтовата база обичайният избор е Гранулиран гилсонит или Гилсонит – модификатор на асфалт.

Гранулираният гилсонит е гилсонит, натрошен и пресят до контролиран размер 1–5 mm. Той е сипкав, образува малко прах и се разтваря бързо в горещ битум или в асфалтовия смесител, което го прави предпочитаната форма за добавяне по сух метод в асфалтовите бази и за друго промишлено смесване.

Типичните стойности са размер на частиците 1–5 mm (ситов анализ), точка на омекване 150–200 °C (ASTM D36), пепел максимум 8 % (ASTM D3174), влажност максимум 1 % (ASTM D95), разтворимост в толуен минимум 95 % (ASTM D2042) и относителна плътност 1,04–1,10 (ASTM D70). Действителните резултати за всяка партида са посочени в COA.

Гранулираният гилсонит образува по-малко прах от финия прах, преминава свободно през автоматичните дозатори, разтваря се бързо в горещи смеси и има постоянно гранулометрично разпределение. Тези характеристики осигуряват точно дозиране и по-чиста работна среда, което е особено ценно в асфалтовите бази и смесителните инсталации.

Типичните приложения са модифициране на асфалт по сух метод, леярски пясък, при който се търси контролирано газоотделяне, промишлено смесване и брикетиране. Размерът на гранулите го прави лесен за работа в автоматични системи. За приложения, изискващи много бързо разтваряне в масла или разтворители, обикновено по-подходяща е по-фина прахова марка.

За асфалт типичната дозировка на Гранулирания гилсонит е 4–12 % от масата на свързващото вещество. Точното количество зависи от базовия битум, целевата твърдост или експлоатационен клас (PG) и рецептурата на сместа. Препоръчва се лабораторно изпитване на свързващото вещество или сместа, за да се определи дозировката за всеки проект.

Гранулираният гилсонит се опакова в тъкани PP чували от 25 kg на палети, подходящи за дълги морски превози, или в биг бегове от 1 MT. В 20-футов контейнер обикновено се побират около 20–22 MT. Палетите се покриват, обвиват със стреч фолио и се стягат с ленти, за да се защити продуктът по време на транспорта.

Стандартният диапазон е 1–5 mm, но често могат да се произведат и други фракции чрез промяна на настройките за трошене и пресяване. Съобщете ни нужния диапазон на размера, вашето дозиращо оборудване и приложението и нашият екип ще потвърди дали е възможна гранулирана марка по поръчка и ще организира мостра.

Гилсонитът на прах е гилсонит, смлян и класифициран с въздух до 100–200 mesh. Това е най-широко използваната форма на гилсонита, подходяща за сондажни флуиди, циментови разтвори, модифициране на асфалт, леярски пясък и много промишлени рецептури, като каучук, лепила и смеси.

Типичните стойности са размер на частиците 100–200 mesh, точка на омекване 150–220 °C (ASTM D36), пепел максимум 5 % (ASTM D3174), влажност максимум 1 % (ASTM D95), летливи вещества 55–75 % (ASTM D3175), разтворимост в толуен минимум 99 % (ASTM D2042) и относителна плътност 1,04–1,10 (ASTM D70). Външният вид е прах с черен до тъмнокафяв цвят.

Типичните начални дозировки са 2–8 lb/bbl в сондажните флуиди, 4–12 % от свързващото вещество в асфалта и 0,3–1,0 % в леярския пясък. Тези диапазони са само ориентировъчни. Най-добрата дозировка зависи от вашата рецептура и условия и трябва да се потвърди чрез лабораторни изпитвания или полеви опити.

Гилсонитът на прах се доставя в многослойни хартиени или PP чували от 25 kg, палетизирани и обвити със стреч фолио, или в биг бегове от 1 MT. В 20-футов контейнер обикновено се побират около 20–22 MT палетизирани чували от 25 kg. Биг беговете са удобни за смесителни инсталации с оборудване за работа с насипни материали.

Да. Каучукът, лепилата и различните промишлени смеси са сред посочените приложения на Гилсонита на прах. В зависимост от рецептурата той може да действа като технологична добавка, разредител (екстендер) или втвърдяващ компонент. За тънки филми или много гладки продукти Микронизираният гилсонит може да осигури по-добра дисперсия, затова сравнете двата в лабораторен опит.

Размерът на частиците му от 100–200 mesh е достатъчно фин, за да се диспергира и разтваря лесно, но и достатъчно едър, за да е удобен за работа, а чистотата му е подходяща за повечето промишлени приложения. В резултат една марка може да обслужва сондирането, циментирането, асфалта, леярството и общите рецептури. Специализираните марки все пак се предпочитат там, където приложението има строги изисквания.

Гилсонитът на прах е добър избор, когато използвате гилсонит в няколко продукта, когато спецификацията ви е обща или когато започвате изпитвания. Ако вашето приложение зависи от конкретно свойство, като диапазоните на точката на омекване за сондиране, летливите вещества за леярството или много ниското съдържание на пепел за мастилата, специализираната марка обикновено дава по-постоянни резултати.

Микронизираният гилсонит е гилсонит, смлян до ултрафин размер 300–600 mesh, с ниско съдържание на пепел. Финият размер на частиците осигурява бързо разтваряне в масла и разтворители и гладка дисперсия в печатарски мастила, бои, покрития, каучук и пластмаси, като той се използва и в леярски покрития.

Типичните стойности са 300–600 mesh (лазерен или ситов анализ), точка на омекване 150–180 °C (ASTM D36), пепел максимум 3 % (ASTM D3174), влажност максимум 1 % (ASTM D95), разтворимост в толуен минимум 99 % (ASTM D2042) и относителна плътност 1,04–1,06 (ASTM D70). Той представлява тъмнокафяв фин прах.

Много финият размер и ниското съдържание на пепел от 3 % или по-малко позволяват бързо разтваряне в масла и разтворители и дават гладки филми без песъчинки. Това съкращава времето за смесване, намалява риска от точици в мастилата и покритията и подпомага равномерната дисперсия в каучука и пластмасите, където едрите частици биха се виждали или биха отслабили продукта.

Тъмнокафявият цвят на Микронизирания гилсонит е нормален оптичен ефект, дължащ се на много финия размер на частиците му. Фините частици разсейват светлината и показват естествения кафяв оттенък на гилсонита. След разтваряне в масло или разтворител той дава наситения черен цвят, който се очаква в мастилата и покритията.

В лака за мастила Микронизираният гилсонит обикновено се използва в концентрация 20–40 % в масло. Най-добрата концентрация зависи от вида на маслото, изисквания вискозитет, температурата на варене или смесване и крайните свойства на мастилото. Лабораторен опит с лак е най-добрият начин да се потвърди количеството за вашата система.

Микронизираният гилсонит се доставя в многослойни хартиени чували от 25 kg с PE вложка, палетизирани. Вложката предпазва финия прах от влага, което помага той да остане сипкав. Съхранявайте палетите на сухо, хладно и сенчесто място и избягвайте високото подреждане, за да намалите риска от слепване.

И двете са марки с ниско съдържание на пепел – максимум 3 % пепел и минимум 99 % разтворимост в толуен. Микронизираният гилсонит се определя от ултрафиния си размер 300–600 mesh и се използва в мастила, бои, каучук и пластмаси. Гилсонитът за мастила и бои се подбира специално за характеристиките в мастилата и покритията и обхваща диапазона 200–600 mesh.

Фините прахове образуват повече прах и са по-чувствителни към слепване, статично електричество и влага от едрите марки. Използвайте прахоулавяне и заземяване в системите за работа с материала, носете препоръчаните в MSDS лични предпазни средства и дръжте чувалите затворени и сухи. Избягвайте съхранението близо до източници на топлина или на пряка слънчева светлина.

Гилсонитът за сондажни флуиди е смлян до около 200 mesh и се доставя в няколко диапазона на точката на омекване. При температурата в сондажа частиците омекват и запечатват порите и микропукнатините, като намаляват загубите на флуид при високо налягане и висока температура (HPHT), стабилизират глинестите шисти и подобряват смазващата способност в сондажни разтвори на маслена, синтетична и водна основа.

Типичните стойности са точка на омекване 160–220 °C в различните марки (ASTM D36), пепел 3–8 % (ASTM D3174), разтворимост в TCE 95–99 % (ASTM D2042), относителна плътност 1,04–1,06 (ASTM D70), влажност максимум 1 % (ASTM D95) и размер на частиците 75–200 µm (ситов анализ). Представлява черен, лъскав прах.

Гилсонитът действа най-добре в сондажа, когато при температурата на забоя омеква достатъчно, за да се деформира и да уплътнява, но не толкова, че да се разтопи изцяло. Сондажите имат много различни температури, затова предлагането на марки от около 160 до 220 °C позволява на инженера по сондажни разтвори да съобрази точката на омекване с очакваните условия в сондажа.

Той намалява загубите на флуид при HPHT условия, стабилизира глинестите шисти и микропукнатините, намалява въртящия момент, съпротивлението и риска от прихващане и остава стабилен над 150 °C. Тези предимства го правят полезен в дълбоки, горещи и наклонени сондажи. Използва се в сондажни разтвори на маслена и синтетична основа, а с диспергатор – и в разтвори на водна основа.

Типичната дозировка е 2–8 lb/bbl, което е приблизително 6–23 kg/m³. Правилното количество зависи от вида на сондажния разтвор, температурата, пласта и целевите загуби на флуид. Инженерите по сондажни разтвори обикновено потвърждават дозировката чрез HPHT изпитвания за филтрация на реалния разтвор, преди да го използват на обекта.

Да, но тъй като природният гилсонит е хидрофобен, той се нуждае от подходящ диспергатор или повърхностноактивно вещество, за да се диспергира добре в разтвор на водна основа. В разтворите на маслена и синтетична основа той се диспергира естествено. Когато се предпочита продукт, диспергиращ се във вода, обичайната алтернатива за системите на водна основа е Сулфониран асфалт.

Той се опакова в чували от 25 kg (50 lb) на палети или в биг бегове от 1 MT. Чувалите от 25 kg са подходящи за ръчно добавяне през бункера за сондажен разтвор на сондажната площадка, а биг беговете са удобни за заводи за сондажни разтвори и инсталации за насипно смесване. Палетите се обвиват със стреч фолио и се стягат с ленти.

Обичаен подход е да се избере точка на омекване, близка до или малко над очакваната циркулационна температура на забоя, така че частиците да станат деформируеми, но не напълно течни. Практиките на различните оператори се различават, затова окончателният избор трябва да се потвърди с HPHT изпитвания за загуба на флуид при температурата на сондажа с реалната система от сондажен разтвор.

Сулфонираният асфалт е химично модифициран асфалт, който е частично водоразтворим. Той покрива и запечатва глинестите шисти, намалява загубите на вода в сондажа, осигурява гранично смазване и намалява въртящия момент и съпротивлението. Използва се главно в сондажни флуиди на водна основа, включително KCl-полимерни системи, интервали в глинести шисти и наклонени сондажи.

Типичните стойности са разтворимост във вода най-малко 60 % и разтворимост в масло най-малко 30 % (гравиметрично), влажност максимум 8 % (сушене в сушилня), pH на 1 % разтвор между 8 и 10 и съдържание на сулфонат най-малко 10 % (титриметрично). Представлява черен, сипкав прах.

Природният гилсонит е хидрофобен и действа главно чрез омекване и уплътняване при температура, затова в разтвори на водна основа се нуждае от диспергатор. Сулфонираният асфалт е химично модифициран така, че да бъде частично водоразтворим, поради което се диспергира директно в разтворите на водна основа и покрива повърхностите на глинестите шисти. Спецификацията му използва други изпитвания, като разтворимост във вода и pH.

Типичната дозировка на Сулфонирания асфалт е 2–6 lb/bbl, приблизително 6–17 kg/m³. Необходимото количество зависи от реактивността на глинестите шисти, химията на сондажния разтвор, температурата и целевите загуби на флуид. Лабораторните изпитвания на реалния разтвор, като изпитванията за загуба на флуид и за инхибиране на глинестите шисти, помагат да се потвърди правилното ниво.

Сулфонираният асфалт е химично модифициран, частично водоразтворим продукт, който може да задържа повече влага от природния гилсонит. Затова спецификацията му допуска до 8 % влажност, измерена чрез сушене в сушилня. Поддържането на чувалите затворени и сухи все пак е важно, за да се предотврати образуването на буци и да се запази добрата сипкавост.

pH на 1 % разтвор на Сулфониран асфалт обикновено е 8–10, т.е. слабо алкално. Този диапазон е съвместим с повечето сондажни флуиди на водна основа, които обикновено работят при алкално pH. Проверката на pH при получаване е прост начин да се потвърди постоянството между партидите.

Сулфонираният асфалт се опакова в отпечатани крафт чували от 25 kg (50 lb ± 0,5 lb) с пълна информация за здравето и безопасността или в биг бегове от 1 MT. Чувалите се палетизират, а размерът от 25 kg е подходящ за добавяне през бункера за сондажен разтвор на сондажната площадка.

Сулфонираният асфалт е предназначен главно за разтвори на водна основа, където частичната му водоразтворимост е предимство. Той притежава и известна разтворимост в масло, но за разтворите на маслена и синтетична основа обикновено се предпочита Гилсонит за сондажни флуиди. Избирайте според вида на сондажния разтвор и потвърждавайте чрез лабораторни изпитвания.

Гилсонитът за циментиране е олекотяваща добавка (екстендер) и добавка срещу поглъщане за циментови разтвори за нефтени кладенци. Ниската му относителна плътност понижава плътността на разтвора, частиците му преграждат пукнатините по време на полагането, а той подобрява сцеплението и прави втвърдения цимент по-еластичен. Помага и за предотвратяване на газовата миграция в критични сондажи.

Типичните стойности са точка на омекване 160–220 °C (ASTM D36), пепел 3–8 % (ASTM D3174), разтворимост в TCE 95–99 % (ASTM D2042), относителна плътност 1,04–1,06 (ASTM D70), влажност максимум 1 % (ASTM D95) и размер на частиците 75–200 µm (ситов анализ). Представлява черно, лъскаво твърдо вещество.

Типичната дозировка е 5–15 % от масата на цимента (BWOC). Количеството зависи от целевата плътност на разтвора, риска от поглъщане, температурата в сондажа и другите добавки в рецептурата. Рецептурите на циментовите разтвори трябва да се потвърдят в лаборатория преди използването им в сондажа.

Той се използва в олекотени циментови разтвори, слаби и изтощени пластове с риск от поглъщане, газови сондажи, където газовата миграция трябва да се контролира, както и в дълбоки високотемпературни сондажи. Ролята му във всеки отделен случай трябва да се потвърди чрез изпитване на разтвора при очакваните условия в сондажа.

Частиците гилсонит остават вградени във втвърдения цимент като гъвкави включвания с ниска плътност. Те могат да помогнат на циментовия пръстен да понася малки напрежения и премествания по-добре от чистия цимент и да подобрят сцеплението. Степента на ползата зависи от дозировката и рецептурата на разтвора и трябва да се провери чрез лабораторни изпитвания на втвърдени образци.

Гилсонитът за циментиране се доставя в чували от 25 kg на палети или в биг бегове от 1 MT. Биг беговете често се предпочитат в инсталациите за насипно смесване на цимент, а чувалите от 25 kg са удобни за по-малки обекти и за лабораторно или полево дозиране.

Марките за сондиране и за циментиране имат сходни спецификации, включително точка на омекване, пепел, разтворимост, относителна плътност и размер на частиците. Гилсонитът за циментиране обаче се подбира и доставя специално за използване в циментови разтвори. За да избегнете изненади, заявете марката, предназначена за циментиране, и я изпитайте във вашата рецептура на разтвора.

Гилсонит – модификатор на асфалт е природен модификатор, който се разтваря в горещ битум или в асфалтовия смесител и повишава твърдостта на свързващото вещество, точката на омекване и високотемпературния PG клас. Той подобрява устойчивостта на коловозообразуване, адхезията и дълготрайността на пътища с интензивно движение и в горещ климат, летища, пристанища, кръстовища и основни пластове с висок модул.

Типичните стойности са точка на омекване 150–200 °C (ASTM D36), пепел максимум 8 % (ASTM D3174), влажност максимум 1 % (ASTM D95), разтворимост в TCE минимум 95 % (ASTM D2042) и относителна плътност 1,04–1,10 (ASTM D70). Доставя се като прах с финост 200 mesh или по-фин или като гранули 1–5 mm.

Да. Предлага се като прах с финост 200 mesh или по-фин, който се разтваря бързо в горещ битум в терминал за смесване, и като гранули 1–5 mm, които са сипкави и образуват по-малко прах при сухо добавяне в асфалтовата база. Изберете формата, която отговаря на вашия метод на добавяне и дозиращо оборудване.

Типичната дозировка е 4–12 % от масата на свързващото вещество. Точното количество зависи от базовия битум, целевата точка на омекване или PG клас, климата и интензивността на движението. Препоръчват се лабораторни изпитвания на свързващото вещество и сместа, за да се определи дозировката за всеки проект.

Да, може да се използва и по двата метода. При мокрия метод той се разтваря в горещ битум преди смесването, а при сухия – добавя се директно в асфалтовия смесител заедно с минералния материал. За сухо добавяне обикновено се предпочита гранулираната форма, а прахът е подходящ за мокро смесване.

Като повишава твърдостта на свързващото вещество, той повишава високотемпературния експлоатационен клас (PG) на битума, което подобрява устойчивостта на коловозообразуване. Повишението зависи от базовия битум и дозировката. Нискотемпературните свойства също трябва да се проверят, тъй като по-твърдото свързващо вещество може да е по-малко гъвкаво в студен климат.

Топимите чували са опаковка от материал, предназначен да се разтопи и да се смеси с горещата асфалтова смес, така че целият чувал може да се добави в смесителя, без да се отваря. Това намалява праха и времето за манипулации и подпомага точното дозиране на замесите. Попитайте нашия екип за наличността за вашата база и размер на чувала.

Доставя се в чували от 25 kg, в топими чували за директно добавяне в смесителя или в биг бегове от 1 MT за терминали за смесване и по-големи бази. Продуктът в чували се палетизира и обвива със стреч фолио за защита. Изберете опаковката според метода на дозиране и дневния разход.

Гранулираният гилсонит е физическа форма, определена от размера си 1–5 mm, и се използва за асфалт и други промишлени приложения. Гилсонит – модификатор на асфалт е специфициран за модифициране на битум и се предлага както като гранули, така и като фин прах, с граници за точката на омекване и разтворимостта, определени за асфалтови работи.

Типичните приложения са магистрали и маршрути за тежкотоварен транспорт, кръстовища и автобусни ленти, летища и пристанища, както и основни пластове с висок модул. Тези участъци са подложени на тежки или бавно движещи се натоварвания и високи температури на настилката, които причиняват коловозообразуване. Модификаторът повишава твърдостта на свързващото вещество, за да устои на такива деформации.

Гилсонитът за леярство е добавка с висок добив на лъскав въглерод за формовъчни смеси от зелен (сиров) пясък. При температурата на изливане той отделя летливи въглеводороди, които образуват филм от лъскав въглерод на границата между формата и метала. Отливките излизат по-гладки, избиването е по-чисто и е необходима по-малко добавка, отколкото при традиционния въглищен прах (sea coal).

Типичните стойности са размер на частиците 100–300 mesh (ситов анализ), летливи вещества 55–75 % (ASTM D3175), пепел максимум 5 % (ASTM D3174), влажност максимум 1 % (ASTM D95) и точка на омекване 150–200 °C (ASTM D36). Представлява черен прах.

В зеления пясък добавката действа, като отделя летливи въглеводороди при изливането на разтопения метал, а те образуват слоя лъскав въглерод, който защитава повърхността на отливката. Следователно летливите вещества са пряк показател за това колко активен материал осигурява добавката, поради което са ключов показател в спецификацията за леярски приложения.

За чугунени отливки типичната дозировка е 0,3–1,0 % от пясъка. Най-доброто ниво зависи от размера на отливката, температурата на метала, пясъчната система и другите използвани въглеродни добавки. Леярните обикновено коригират дозировката стъпка по стъпка, като следят повърхността на отливките, свойствата на пясъка и загубите при накаляване (LOI).

Гилсонитът за леярство има висок добив на лъскав въглерод, затова обикновено е необходима по-малко добавка, отколкото при традиционния въглищен прах, за постигане на добра повърхност на отливките. Той има и ниско съдържание на пепел и образува по-малко фини частици в пясъчната система. Леярните обикновено заменят въглищния прах постепенно и следят качеството на отливките по време на прехода.

Той се използва главно за отливки от сив и сферографитен чугун, в бентонитово-въглеродни смеси и в облицовъчен пясък. Прилага се и при някои отливки от цветни метали. Тъй като леярските системи се различават, контролираният опит на вашата собствена формовъчна линия е най-добрият начин да се потвърди ползата.

Гилсонитът за леярство се доставя в чували от 25 kg на палети и в биг бегове от 1 MT, подходящи за смесителни инсталации, приготвящи бентонитово-въглеродни предварителни смеси. Палетите се покриват, обвиват със стреч фолио и се стягат с ленти. Пазете материала сух, за да осигурите постоянно дозиране в автоматизираните пясъчни системи.

Да. Производителите на бентонитово-въглеродни смеси често предпочитат биг бегове от 1 MT за по-лесна работа в своите смесителни инсталации. Размерът на частиците и другите показатели в спецификацията могат да се обсъдят, така че гилсонитът да се смесва добре с вашия бентонит и другите компоненти. Изпратете изискванията си на нашия търговски екип за препоръка.

Гилсонитът за мастила и бои е гилсонитова смола с ниско съдържание на пепел и висока разтворимост за черни печатарски мастила, емайли и покрития. Разтворен в масла или разтворители, той придава наситен черен цвят и блясък, подпомага омокрянето на пигмента, осигурява устойчивост на вода и химикали и може частично да замени по-скъпи смоли.

Типичните стойности са точка на омекване 150–180 °C (ASTM D36), пепел максимум 3 % (ASTM D3174), влажност максимум 1 % (ASTM D95), разтворимост в толуен минимум 99 % (ASTM D2042) и размер на частиците 200–600 mesh (ситов анализ). Представлява прах с тъмнокафяв до черен цвят.

Точката на омекване от 150–180 °C помага смолата да се разтваря по-бързо и по-пълно в масла и разтворители при практичните температури на варене или смесване. Пълното разтваряне е от съществено значение за чисти филми и добър блясък. По-твърдият материал би изисквал повече топлина и време и би могъл да остави неразтворени частици.

В лака за мастила типичното съдържание е 20–40 % в масло. В боите и покритията количеството варира в широки граници според рецептурата, другите смоли и изискваните свойства на филма. Преди производството се препоръчва лабораторен опит, при който се проверяват вискозитетът, цветът, блясъкът и съхненето.

Типичните приложения включват вестникарски и офсетови мастила, черни емайли и японски лакове, антикорозионни грундове и байцове за дърво. Във всеки случай той допринася с черен цвят, блясък, омокряне на техническия въглерод и устойчивост на вода и химикали. Ниското съдържание на пепел поддържа филмите чисти и без песъчинки.

Той може частично да замени по-скъпи смоли в черните мастила и покрития, като осигурява цвят, блясък и омокряне на пигмента при по-ниски разходи за суровини. Възможното ниво на заместване зависи от рецептурата и изискваните свойства на филма. Започнете с малко заместване в лаборатория и сравнете съхненето, блясъка и устойчивостта.

Гилсонитът за мастила и бои се доставя в хартиени чували от 25 kg с PE вложка, палетизирани. Вложката предпазва праха с ниско съдържание на пепел от влага и замърсяване, което е важно за чистото производство на мастила и покрития. Съхранявайте чувалите на сухо и далеч от топлина.

Пепелта е минерално вещество, което не се разтваря, така че остава като фини песъчинки в мастилата и покритията. Песъчинките могат да причинят точици, матови филми, износване на печатните форми и валяците и запушване на филтрите. С максимум 3 % пепел и разтворимост най-малко 99 % марката за мастила и бои поддържа лаковете и филмите чисти.

Гилсонитът за изолация и хидроизолация е втвърдяваща добавка за битумни емайли за тръби, покривни покрития и хидроизолационни компаунди. Добавен към битума, той повишава точката на омекване и твърдостта, намалява теченето и подобрява адхезията и водоустойчивостта при емайли, грундове, ленти, покривни компаунди, мембрани и мастики за пътни плочи на мостове.

Типичните стойности са точка на омекване 150–200 °C (ASTM D36), пепел максимум 5 % (ASTM D3174), влажност максимум 1 % (ASTM D95), разтворимост в TCE минимум 97 % (ASTM D2042) и размер на частиците 200 mesh или по-фин (ситов анализ). Представлява черен прах.

Типичната дозировка е 5–25 % от компаунда. По-ниските нива дават умерено повишаване на точката на омекване и твърдостта, а по-високите – по-твърди и по-топлоустойчиви компаунди. Правилното количество зависи от базовия битум и изискваните характеристики и трябва да се потвърди чрез лабораторни изпитвания.

Той повишава точката на омекване на компаундите, намалява стичането и студеното течение, подобрява адхезията към стомана и бетон и има много ниско водопоглъщане. Тези свойства помагат на покритията и хидроизолационните слоеве да остават на място при горещо време и да предпазват основите от вода и корозия.

Типичните приложения са емайли, грундове и ленти за тръби, покривни покрития и мембрани, хидроизолация на фундаменти и мастики за пътни плочи на мостове. Във всички тях той се смесва в компаунди на битумна основа, за да подобри твърдостта, температурната устойчивост и адхезията.

Доставя се в чували от 25 kg на палети или в биг бегове от 1 MT. Биг беговете са подходящи за заводи за покрития и хидроизолация с по-големи топилни котли, а чувалите от 25 kg улесняват добавянето на отмерени количества към по-малки замеси. Палетите се обвиват със стреч фолио и се стягат с ленти.

Гилсонитът за уплътнители и пълнители е марка за уплътнители за настилки, пълнители за пукнатини, уплътнители за фуги и битумни мастики. Той се разтваря лесно в разтворители и горещ битум, придава на уплътнителите за настилки наситен черен цвят и дълготрайност и осигурява твърдост и нелепливи повърхности на пълнители, уплътнители, кит и мастики.

Типичните стойности са точка на омекване 150–180 °C (ASTM D36), пепел максимум 5 % (ASTM D3174), влажност максимум 1 % (ASTM D95), разтворимост в толуен минимум 98 % (ASTM D2042) и размер на частиците 200 mesh или по-фин (ситов анализ). Представлява черен прах.

В уплътнителите за настилки типичното съдържание е 15–35 %. Най-доброто количество зависи от системата на разтворителна основа или емулсионната система, желания вискозитет, цвят, време за съхнене и дълготрайност. Преди пълното производство се препоръчват малки лабораторни замеси и пробно нанасяне върху стар асфалт.

Той дава наситено черно, трайно покритие, добро проникване в стария асфалт и твърди, нелепливи повърхности. Може да се използва както в системи на разтворителна основа, така и в емулсионни системи. Тези характеристики помагат на уплътнителите да изглеждат добре по-дълго, а на пълнителите и уплътнителите – да не се разнасят от гумите при топло време.

Да. Гилсонитът за уплътнители и пълнители е предназначен както за системи на разтворителна основа, така и за емулсионни системи. В емулсиите той обикновено първо се разтваря в битум или маслена фаза и след това се емулгира с подходящи емулгатори. Стабилността на емулсията, времето за съхнене и цветът трябва да бъдат изпитани преди пълното производство.

Гилсонитът за уплътнители и пълнители се доставя в чували от 25 kg на палети. Размерът на чувала улеснява дозирането в смесителните резервоари за уплътнители на разтворителна основа или емулсионни уплътнители. Пазете чувалите сухи и на сянка, особено преди натоварения сезон за уплътняване, когато наличностите може да се съхраняват известно време.

И двата са прахове с финост 200 mesh или по-фини и максимум 5 % пепел. Гилсонитът за уплътнители и пълнители има по-нисък диапазон на точката на омекване от 150–180 °C и разтворимост в толуен най-малко 98 % за лесно разтваряне в уплътнителите. Гилсонитът за изолация и хидроизолация има диапазон 150–200 °C за по-твърди, топлоустойчиви битумни компаунди.

Марките с най-ниско съдържание на пепел са Микронизиран гилсонит и Гилсонит за мастила и бои – и двете с максимум 3 % пепел. Гилсонит на прах, Гилсонит за леярство, Гилсонит за изолация и хидроизолация и Гилсонит за уплътнители и пълнители са с максимум 5 %, а гранулираната марка, модификаторът на асфалт и буците допускат по-високи стойности.

Гилсонит за сондажни флуиди и Гилсонит за циментиране обхващат 160–220 °C, а Гилсонит на буци и Гилсонит на прах – 150–220 °C. Марките за мастила, микронизираната и марката за уплътнители са в долния край – 150–180 °C, – за да се улесни разтварянето. Точката на омекване на всяка партида е посочена в нейния COA.

Микронизираният гилсонит с 300–600 mesh е най-фината стандартна марка, следван от Гилсонит за мастила и бои с 200–600 mesh. Гилсонитът за леярство е 100–300 mesh, а Гилсонитът на прах – 100–200 mesh. Гранулираната форма и буците са най-едрите.

При системите с разтворители най-бързо и най-чисто се разтварят фините марки с ниско съдържание на пепел и по-ниска точка на омекване. Микронизиран гилсонит и Гилсонит за мастила и бои са подходящи за мастила и покрития, а Гилсонит за уплътнители и пълнители – за уплътнители за настилки. Винаги проверявайте разтварянето в реалния си разтворител и при реалната температура.

Гилсонит за сондажни флуиди и Сулфониран асфалт се използват в сондажните флуиди, а Гилсонит за циментиране – в циментовите разтвори за нефтени кладенци. Гилсонитът на прах също може да се използва при сондиране и циментиране. Изборът зависи от вида на сондажния разтвор, температурата в сондажа и целта на операцията.

Гилсонитът за сондажни флуиди се предпочита за разтвори на маслена и синтетична основа и може да се използва в разтвор на водна основа с диспергатор. Сулфонираният асфалт е частично водоразтворим и е предназначен за разтвори на водна основа и KCl-полимерни системи. Много оператори изпитват и двата продукта в своя разтвор, преди да вземат решение.

Гилсонит – модификатор на асфалт е специализираната марка за модифициране на битум и асфалт. Гранулираният гилсонит също се използва широко за добавяне по сух метод, Гилсонитът на прах – за мокро смесване, а Гилсонитът на буци – за топене в терминали за смесване на битум. Гилсонитът за уплътнители и пълнители е предназначен за продукти за поддръжка на настилки.

Гилсонит за мастила и бои и Микронизиран гилсонит са подходящи за мастила, емайли и фини покрития. Гилсонит за изолация и хидроизолация е предназначен за битумни емайли за тръби, покривни покрития и хидроизолационни компаунди. Гилсонит за уплътнители и пълнители е подходящ за уплътнители, пълнители, кит и мастики.

Преминаването от една марка към друга може да промени скоростта на разтваряне, цвета, вискозитета или характеристиките, тъй като точката на омекване, пепелта и размерът на частиците се различават. Малките промени може да изискват само незначителна корекция, но винаги трябва да направите лабораторно сравнение преди смяната в производството. Нашият екип може да помогне при сравняването на спецификациите.

Всяка партида от даден продукт се произвежда по едни и същи гранични стойности на спецификацията, но поради естествените вариации действителните резултати леко се различават в рамките на тези граници. От всяка партида се вземат проби и тя се изпитва преди опаковането, а измерените стойности се вписват в нейния COA. Ако вашият процес е чувствителен, можете да поискате по-тесни договорени граници.

Да, в рамките на естествените граници на материала. По-тесни диапазони за точката на омекване, пепелта или размера на частиците могат да се обсъдят и договорят в офертата и договора. По-тесните спецификации обикновено изискват по-селективна преработка, затова определяйте само границите, които действително влияят на вашия продукт.

Да. Когато се изисква размер на частиците, точка на омекване или ниво на пепел по поръчка, обикновено първо се подготвя и изпитва мостра, за да потвърдите, че тя работи във вашия процес. След одобряване на мострата нейната спецификация се използва като еталон за поръчката и следващите партиди.

Смесени товари от различни марки в един контейнер често са възможни, особено когато всички продукти са в палетизирани чували от 25 kg или в биг бегове. Всеки продукт запазва собствените си партидни номера и COA. Обсъдете количествата от всяка марка с нашия търговски екип, когато поискате оферта.

Чувалите обикновено се отпечатват с наименованието на продукта, номера на партидата, датите на производство и срока на годност, както и с информация за здравето и безопасността. Специални изисквания за етикетиране или опаковане могат да се обсъдят при поръчката. Всяка опаковка обаче трябва да съдържа информацията, необходима за безопасна работа и проследимост.

Изпратете наименованието на продукта, количеството, предпочитаната опаковка и местоназначението на [email protected] или използвайте формуляра за запитване на уебсайта. Нашият екип ще отговори с оферта, условия на доставка и документация. Ако посочите и приложението си и евентуални граници по спецификация, ще ни помогнете да предложим най-подходящата марка.

Възможно е. Гилсонитът се използва и в каучук, пластмаси, лепила, брикетиране и други промишлени рецептури, като Гилсонит на прах или Микронизиран гилсонит често са добра отправна точка. Опишете приложението, процеса и целевите свойства и нашият екип може да предложи марка и мостри за оценка.

Гилсонитът е природен материал, затова свойства като точката на омекване и летливите вещества леко варират от партида до партида. Диапазоните и максималните или минималните граници описват на какво ще отговаря всяка партида от дадена марка. Точните стойности за вашата пратка се посочват в сертификата за анализ (COA).

Уебсайтът на Sun Gilsonite е достъпен на няколко езика, а продуктовите страници показват основните данни и връзки към файловете със спецификации и MSDS. Ако се нуждаете от документ на определен език за митнически цели, нормативни изисквания или вътрешно одобрение, попитайте нашия търговски екип какво може да бъде предоставено.

Свържете се с нашия търговски екип чрез формуляра на уебсайта, по имейл на [email protected] или по телефона в нашите офиси в Дубай, Анкара или Истанбул. Споделете приложението си, условията на процеса и материалите, които използвате в момента. Можем да препоръчаме марка, да изпратим документи и мостри и да ви помогнем да планирате опит.

В сондажните флуиди гилсонитът се използва главно за намаляване на HPHT филтрацията, подобряване на качеството на филтърната кора и стабилизиране на глинестите шисти. При температурата в сондажа частиците му омекват и запушват порите и микропукнатините в стената на сондажа. Той повишава и смазващата способност, което помага за намаляване на въртящия момент и съпротивлението. Използва се в разтвори на нефтена основа, на синтетична основа и – с диспергатор – на водна основа.

Полимерите контролират филтрацията главно като повишават вискозитета на филтрата и изграждат плътна филтърна кора, но не запушват физически малките пукнатини. Гилсонитът действа като деформируемо твърдо вещество, което уплътнява порите и микропукнатините, и остава стабилен при по-високи температури от много полимери. Затова двата вида продукти често се използват заедно, а не като алтернатива един на друг.

При забойна температура частиците гилсонит стават меки и пластични, без да се разтопяват напълно. Те се вклиняват в отворите на порите и в празнините между останалите твърди частици във филтърната кора и затварят пътищата, по които излиза филтратът. Резултатът е по-тънка, по-слабо пропусклива филтърна кора и по-малък обем HPHT филтрат – при условие че точката на омекване отговаря на температурата в сондажа.

HPHT филтрацията е обемът филтрат, който разтворът губи през филтърна среда при висока температура и високо диференциално налягане, измерен в лабораторна филтър-преса. Тя симулира условията в сондажа по-добре от API теста при ниско налягане. Високата HPHT филтрация означава по-голямо проникване на филтрат в пласта, по-дебели филтърни кори, по-голям риск от прихващане на колоната и по-голяма нестабилност на шистите.

Частиците гилсонит се деформират и запълват пространствата между барита, глината и пробитите твърди частици във филтърната кора. Така кората става по-тънка, по-гладка и по-слабо пропусклива. Тънката и здрава кора намалява контактната площ със сондажната колона, понижава риска от диференциално прихващане и ограничава проникването на филтрат в продуктивните или реактивните пластове.

Деформируемо уплътняване означава, че частиците са твърди на повърхността, но при температурата в сондажа омекват достатъчно, за да променят формата си под налягане. Вместо да действат като твърди зърна, които оставят празнини, те се сплескват и се оформят в порите и пукнатините. Това е основната причина ефективността на гилсонита да зависи толкова силно от съответствието между точката му на омекване и температурата в сондажа.

Шистите съдържат микропукнатини и много фини пори, през които филтратът и налягането от разтвора проникват в скалата. Частиците гилсонит запушват и покриват тези отвори, което забавя проникването на филтрат и предаването на налягане в шистата. По-малкото проникване означава по-малко набъбване, отслабване и обрушване, така че диаметърът на сондажа остава по-близо до номиналния, а срутванията намаляват.

Нестабилността на шистите обикновено се дължи на комбинация от механични напрежения, проникване на филтрат и химична реакция с водата. Когато филтратът навлезе в микропукнатини или по плоскостите на напластяване, поровото налягане около сондажа се повишава, а ефективната опора от теглото на разтвора намалява. Глините могат също да се хидратират и да набъбнат. Уплътняващите добавки като гилсонита се справят с проникването, а теглото на разтвора и инхибирането – с останалото.

Да, в полезна степен. Като уплътнява микропукнатините и устията на порите в стената на сондажа, гилсонитът забавя предаването на налягането от разтвора към шистата. Това помага теглото на разтвора да продължи да поддържа стената. Ефектът зависи от размера на частиците, точката на омекване и дозировката и често се оценява в лаборатория чрез тестове за предаване на налягане върху проби от шисти.

Укрепването на стените на сондажа обхваща техники, които повишават налягането, което пластът може да издържи, преди пукнатините да се отворят или да нараснат. Фини уплътняващи частици се поставят в малките индуцирани пукнатини или в устието им, за да спрат тяхното разпространение. Гилсонитът допринася като деформируем уплътнител, който запълва празнините между по-твърдите мостообразуващи материали и в комбинация с калибрирани частици LCM спомага за по-плътно уплътняване.

Гилсонитът се използва и в двата вида. В разтворите на нефтена и синтетична основа той се диспергира лесно и е една от най-разпространените добавки за контрол на HPHT филтрацията. В разтворите на водна основа той е хидрофобен, затова се нуждае от повърхностноактивно вещество или диспергатор, за да се омокри и диспергира правилно. За системи на водна основа широко се използва и диспергиращият се във вода продукт Сулфониран асфалт.

В разтворите на нефтена и синтетична основа гилсонитът се омокря от маслото и лесно се диспергира в непрекъснатата фаза. Малка част от него може да се разтвори или набъбне в базовото масло, а по-голямата част остава под формата на фини частици, които уплътняват филтърната кора при температурата в сондажа. Обикновено се добавя през смесителната фуния, след като емулсията е формирана, и е съвместим със стандартните емулгатори и органофилни глини.

Само частично. Гилсонитът е силно разтворим в ароматни разтворители, но има ограничена разтворимост в алифатните базови масла с ниско съдържание на ароматни съединения и в синтетичните флуиди, използвани в съвременните разтвори. В тези флуиди по-голямата част от него остава под формата на набъбнали, деформируеми частици – а точно това е необходимо за уплътняването. Степента на разтворимост зависи от вида на базовото масло и от температурата.

Гилсонитът обикновено се добавя през смесителната фуния заедно с подходящо повърхностноактивно вещество или диспергатор, което омокря частиците, или след него. Бавното добавяне при добро разбъркване помага да се избегнат плаващи буци по повърхността на резервоара. Някои оператори предварително смесват гилсонита с повърхностноактивното вещество в малък обем разтвор, преди да го добавят към активната система. Точната процедура трябва да се потвърди с лабораторни пилотни тестове.

Гилсонитът е въглеводород и по природа отблъсква водата. Без омокрящ агент той има склонност да плува, да образува буци и да не попада във филтърната кора, така че ефектът му върху филтрацията е малък. Повърхностноактивното вещество или диспергаторът прави повърхността на частиците омокряема от вода, така че те се разпределят равномерно в разтвора и могат да бъдат пренесени във филтърната кора.

Инженерите по сондажни разтвори обикновено използват нейоногенни или анионни повърхностноактивни вещества, гликоли или патентовани омокрящи агенти, доставяни от сервизните компании за сондажни разтвори. Правилният избор зависи от солеността, pH, температурата и останалата част от рецептурата. Тъй като някои повърхностноактивни вещества предизвикват пенене или взаимодействат с полимерите, диспергаторът и неговата концентрация трябва да се изберат чрез лабораторни пилотни тестове с реалния разтвор.

По-голямата част от гилсонита няма да се омокри правилно. Той може да плува по повърхността на резервоарите, да се събира на буци, да полепва по оборудването и да се изхвърля на виброситата. Малко от него достига до филтърната кора, така че HPHT филтрацията и уплътняването на шистите се подобряват по-малко от очакваното. Добавянето на подходящ омокрящ агент обикновено решава проблема.

Типичните нива на обработка са около 2 до 8 lb/bbl, което е приблизително 6 до 23 kg/m³. По-ниските нива често се използват за рутинен контрол на филтрацията, а по-високите – за проблемни шисти, изтощени зони или HPHT сондажи. Препоръчителният диапазон за Гилсонит за сондажни флуиди е 2–8 lb/bbl, като окончателната стойност трябва да се потвърди с лабораторни тестове на реалния разтвор.

Един паунд на нефтен барел се равнява на около 2,85 kg на кубичен метър. За преобразуване умножете стойността в lb/bbl по 2,85. Например 4 lb/bbl са около 11,4 kg/m³, а 6 lb/bbl – около 17,1 kg/m³. За обратното преобразуване от kg/m³ в lb/bbl разделете на 2,85.

Дозировката обикновено се определя с лабораторни пилотни тестове, при които се измерват HPHT филтрацията, филтърната кора и реологията при очакваната забойна температура. Инженерите започват с определен диапазон, често 2 до 8 lb/bbl, и търсят нивото, над което допълнителните количества носят малка допълнителна полза. Изборът се ръководи и от опита от съседни сондажи, вида на пласта и останалите добавки в разтвора.

Излишният гилсонит увеличава твърдата фаза, което може да повиши пластичния вискозитет и якостта на гела и да оскъпи обработката, без да подобри допълнително филтрацията. В разтворите на водна основа предозирането може да засили и пененето, ако се използва допълнително повърхностноактивно вещество. Признак за предозиране е нарастващ вискозитет без по-нататъшно намаляване на HPHT филтрацията. Разреждането и контролът на твърдата фаза връщат системата в нормалния диапазон.

Ако концентрацията е твърде ниска, може да няма достатъчно деформируеми частици, за да се уплътнят филтърната кора и микропукнатините в шистите. HPHT филтрацията остава висока и проблеми като срутвания, стеснения на ствола или филтрационни загуби може да продължат. Редовното HPHT тестване на активния разтвор показва дали нивото на обработка трябва да се повиши.

Гилсонитът действа най-добре, когато е мек и деформируем при температурата, при която е необходимо уплътняване. Ако точката му на омекване е много над температурата в сондажа, частиците остават твърди и уплътняват слабо. Ако е много под нея, те могат да станат прекалено течливи и да загубят способността си да образуват мостове. Затова изборът на подходящ клас по точка на омекване е една от най-важните стъпки при подбора.

Обичайна практика е да се избере клас, чиято точка на омекване е близка до забойната температура в зоната за уплътняване или умерено над нея. Частиците започват да омекват под точката на омекване, измерена по метода „пръстен и сфера“, така че могат да се деформират и при малко по-ниски температури. Тъй като всеки разтвор и всеки пласт са различни, HPHT тестовете при реалната температура в сондажа са най-добрият начин за потвърждаване на избора.

Частиците гилсонит остават твърди и неподатливи в сондажа. Те все още могат да действат като фини мостообразуващи частици, но няма да се деформират в устията на порите и микропукнатините, така че ефектът върху уплътняването и HPHT филтрацията намалява. В плитки или нискотемпературни участъци обикновено по-ефективен е клас с по-ниска точка на омекване или друга уплътняваща добавка.

Частиците може да станат много меки или полутечни в сондажа. Те може да се размазват, вместо да образуват мостове, а част от материала може да се разтвори или диспергира в маслената фаза, така че уплътняващият ефект да отслабне. В някои случаи резултатите все пак са приемливи, но за горещи сондажи клас с по-висока точка на омекване обикновено работи по-надеждно.

И двете са от значение. Циркулационната температура е тази, на която е подложен разтворът по време на сондиране, и тя е по-ниска от статичната. Филтърната кора обаче е изложена на по-високите статични температури по време на маневри и при наставяне на тръби. Много инженери избират клас според циркулационната температура на целевата зона и след това проверяват ефективността и в HPHT тестове при статичната температура.

Да. Смесването на два класа с различна точка на омекване може да разшири температурния интервал, в който част от частиците са деформируеми, което е полезно при дълги необсадени участъци с голям температурен диапазон. Съотношението на класовете трябва да се изпита в лаборатория при горната и долната температура на интервала. За тази цел Гилсонит за сондажни флуиди се предлага в няколко диапазона на точката на омекване в рамките на 160–220 °C.

Гилсонитът е природна въглеводородна смола, която е химически стабилна при температурите в повечето нефтени и газови сондажи и не се разгражда като много органични полимери. Материалът за сондиране обикновено се използва в сондажи с температура над 150 °C (302 °F). Физичното му поведение обаче се променя с температурата, така че класът по точка на омекване все пак трябва да отговаря на сондажа.

Размерът на частиците определя доколко гилсонитът може да проникне и да уплътни порите, микропукнатините и празнините във филтърната кора. Твърде едрите частици може да бъдат отстранени от виброситата или да образуват мостове само на повърхността, а много фините може да преминат в пласта. Класовете за сондиране обикновено се смилат до около 200 mesh, приблизително 75–200 µm, което отговаря на повечето нужди от уплътняване на шисти и филтърна кора.

Общо правило при проектирането на мостообразуването е, че ефективните мостообразуващи частици са около една трета или повече от ширината на устието на порите или на пукнатината. Тъй като гилсонитът се деформира при температурата в сондажа, той може да уплътнява и отвори, по-малки от първоначалния му размер. При силно пропускливи пясъци или по-широки пукнатини често се комбинира с калибриран калциев карбонат или други мостообразуващи материали.

Известни загуби са нормални. Гилсонитът за сондиране е достатъчно фин, за да преминава през обичайните мрежи на виброситата, но много фините мрежи, десилтерите и центрофугите ще отстранят част от него. Загуби възникват и при отлагането на гилсонит във филтърната кора и върху шлама. Инженерите обикновено планират редовни добавки, за да компенсират отстранения от системата материал.

Центрофугата разделя твърдите частици по плътност и размер. Гилсонитът има относителна плътност само около 1,04–1,06, много по-ниска от тази на барита, така че вероятността да бъде отделен е по-малка, отколкото при тежките частици, но част от финия материал все пак може да се изхвърли с потока леки частици. Следенето на HPHT филтрацията след работа на центрофугата показва дали е необходимо допълване.

При нормални нива на обработка гилсонитът обикновено има умерено влияние върху реологията. Той увеличава твърдата фаза, така че пластичният вискозитет може леко да се повиши, докато динамичното напрежение на срязване и якостта на гела често се променят малко. В някои системи на нефтена основа той може леко да повиши показанията при ниски скорости на срязване. По-високите дозировки или лошото диспергиране могат да имат по-голям ефект, затова реологията трябва да се проверява след всяка обработка.

Гилсонитът е твърдо вещество, така че добавянето му обикновено леко повишава пластичния вискозитет, особено при по-високи дозировки или в разтвори, които вече съдържат много твърда фаза. Тъй като плътността му е ниска, добавеният обем на килограм е по-голям, отколкото при тежките твърди частици. Добрият контрол на твърдата фаза и избягването на ненужно предозиране поддържат пластичния вискозитет в приемлив диапазон.

При повечето рецептури влиянието върху динамичното напрежение на срязване и якостта на гела е малко. В някои разтвори на нефтена основа гилсонитът може да взаимодейства с органофилната глина и леко да повиши реологията при ниски скорости, а в някои разтвори на водна основа ефектът зависи от използвания диспергатор. Лабораторните пилотни тестове преди и след горещо валцуване дават най-ясна представа за конкретната система.

Гилсонитът има относителна плътност около 1,04–1,06 – близка до тази на водата и по-ниска от плътността на повечето разтвори. Затова добавянето му в нормални дозировки леко понижава теглото на разтвора или почти не му влияе, в зависимост от началната плътност. Всяка малка промяна лесно се коригира с барит или разреждане.

Гилсонитът се омокря от маслото и като цяло не вреди на емулсията. Много инженери установяват, че електрическата стабилност остава непроменена или леко се повишава след обработката. Спадът на електрическата стабилност след добавяне на гилсонит обикновено сочи друга причина, например замърсяване с вода или недостиг на емулгатор. Измерването на електрическата стабилност преди и след добавянето е добра практика.

Не, гилсонитът не добавя масло или вода към системата, така че не променя пряко съотношението масло–вода. Той обаче добавя твърда фаза, което леко променя съдържанието на твърди вещества, измервано с ретортата. Всяка промяна в съотношението масло–вода след обработката се дължи на други добавки или на замърсяване, а не на самия гилсонит.

Гилсонитът отлага гладък, хлъзгав филм върху стената на сондажа и във филтърната кора, а част от него покрива стоманените повърхности. Това намалява триенето между сондажната колона и пласта или обсадната колона. По-тънката филтърна кора също намалява контактната площ с тръбите. Подобрената смазваща способност е полезна в наклонени, хоризонтални и сондажи с голямо хоризонтално отклонение.

Да, той може да намали риска. Диференциалното прихващане възниква, когато тръбите опират в дебела, пропусклива филтърна кора срещу пропусклива зона с по-ниско налягане от това на разтвора. Гилсонитът прави филтърната кора по-тънка, по-слабо пропусклива и по-хлъзгава, което намалява контактната площ и силата, която задържа тръбите. Той обаче не е средство за освобождаване на вече прихваната колона.

Да. Тези сондажи имат дълги необсадени участъци, голям контакт между тръбите и стената на сондажа и продължително време на въздействие, така че качеството на филтърната кора, стабилността на стените и триенето са от решаващо значение. Гилсонитът помага, като намалява HPHT филтрацията, уплътнява шистите и подобрява смазващата способност. Той често е част от стандартната рецептура за хоризонтални участъци, сондирани с разтвори на нефтена или синтетична основа.

В наклонените сондажи сондажната колона лежи върху долната страна на ствола, което увеличава триенето и риска от диференциално прихващане. Продължителното въздействие също дава на шистите повече време да поемат филтрат и да отслабнат. Гилсонитът намалява проникването на филтрат, поддържа филтърната кора тънка и хлъзгава и уплътнява микропукнатините, което помага стволът да остане стабилен, а колоната да се движи свободно.

Да. Гилсонитът често се включва в тампоните срещу филтрационни и частични поглъщания, обикновено заедно с фракциониран калциев карбонат, влакна или други мостообразуващи материали. По-твърдите частици образуват моста, а деформируемият гилсонит уплътнява останалите празнини. В тампоните обичайно се използват по-високи концентрации, отколкото в активния разтвор, но тампонът все пак трябва да може да се изпомпва през длетото и сондажните инструменти.

Гилсонитът е най-ефективен срещу филтрационни и частични поглъщания в порести пластове и малки пукнатини, защото фините му деформируеми частици уплътняват малките отвори. Тежките или пълните поглъщания в големи пукнатини, каверни или кухини изискват едри мостообразуващи материали, специализирани тампони или цимент. В тези случаи гилсонитът може да бъде част от сместа, но не е основният мостообразуващ агент.

Да, и това е обичайна практика. Гилсонитът работи добре с калибриран калциев карбонат, графит, влакна, черупки от ядки и други зърнести LCM. Едрите материали образуват мост над отвора, а гилсонитът запълва и уплътнява порите в него. Сместа и гранулометричният състав трябва да се проектират според очаквания размер на пукнатините или порите и да се проверят с тест за запушване.

Тампонът обикновено се приготвя в отделен резервоар от част от активния разтвор, към която гилсонитът и другите LCM се добавят през смесителната фуния при добро разбъркване. При разтворите на водна основа първо се добавя омокрящ агент. Обемът и концентрацията на тампона зависят от зоната на поглъщане и от ограниченията за изпомпване на компоновката на долната част на колоната. Винаги се препоръчва да се следва изпитана рецептура.

Обикновено не. Пълните поглъщания обикновено възникват в големи естествени пукнатини, каверни или индуцирани пукнатини, които са много по-широки от частиците гилсонит. Ликвидирането им изисква едри мостообразуващи материали, тампони с висока филтрация за задавяне, цимент или други специализирани методи. Гилсонитът все пак може да има спомагателна роля, като уплътнява фините пространства, след като мостът е образуван.

Да. Изтощените пясъци имат ниско порово налягане, така че репресията на разтвора е голяма и рискът от диференциално прихващане и филтрационни поглъщания се увеличава. Гилсонитът помага, като изгражда тънка, слабо пропусклива филтърна кора, която ограничава проникването на филтрат и на цял разтвор. Обикновено се комбинира с правилно калибрирани мостообразуващи твърди частици, съобразени с размера на порите в пясъка.

Шистите и карбонатите с микропукнатини позволяват на филтрата и на налягането от разтвора лесно да проникват, което може да предизвика нестабилност или филтрационни поглъщания. Частиците гилсонит омекват при температурата в сондажа и се вкарват в отворите на пукнатините, където се деформират и ги уплътняват. Това намалява проникването и укрепва стените на сондажа. За действието на този механизъм е от съществено значение изборът на точка на омекване, подходяща за температурата на пласта.

По принцип всеки твърд или уплътняващ материал може да предизвика известно увреждане, ако проникне в колекторската скала. Гилсонитът остава главно по стената на сондажа във филтърната кора и е частично разтворим във въглеводороди, но не е предназначен да се отстранява с киселина. За участъците в колектора операторите обикновено провеждат тестове за възстановяване на пропускливостта, преди да решат дали да включат гилсонит в разтвора за разкриване на продуктивния пласт.

Използва се в някои случаи, но по-рядко, отколкото в участъците извън колектора. Много разтвори за разкриване на продуктивни пластове разчитат на киселинноразтворим калциев карбонат и полимери, които лесно се почистват. Ако се обмисля използване на гилсонит, препоръчват се тестове за възстановяване на пропускливостта и за почистване върху ядки от колектора. Решението зависи от вида на завършването, пропускливостта на колектора и политиката на оператора по отношение на увреждането на пласта.

Гилсонитът не е разтворим в киселини, така че стандартните киселинни обработки няма да го отстранят. Той е разтворим в ароматни разтворители като ксилол или толуен и частично разтворим в добиваните въглеводороди. На практика отстраняването на филтърната кора в продуктивна зона се планира заедно с инженера по завършване, като се избират методи с разтворители или механични методи според конструкцията на сондажа.

Сулфонираният асфалт е асфалт, обработен химически така, че част от него става водоразтворима, а останалата част остава разтворима в масла. Това улеснява диспергирането му в разтвори на водна основа без допълнително повърхностноактивно вещество. Гилсонитът е природен, немодифициран асфалтит с висока точка на омекване, който естествено се диспергира в разтвори на нефтена основа. И двата продукта уплътняват шистите и намаляват филтрацията, но са подходящи за различни системи разтвори.

Сулфонираният асфалт обикновено се предпочита в разтвори на водна основа, включително KCl-полимерни системи, където са необходими добра диспергируемост във вода, покриване на шистите и смазваща способност без добавяне на отделен омокрящ агент. Той е особено разпространен при шистови участъци и наклонени сондажи, сондирани с флуиди на водна основа. Sun Gilsonite доставя Сулфониран асфалт за тези приложения.

Като цяло гилсонитът е по-добрият избор в разтвори на нефтена и синтетична основа, където се диспергира лесно и осигурява контрол на HPHT филтрацията. Той често се избира и за високотемпературни сондажи заради класовете с висока точка на омекване и химичната си стабилност. В разтвори на водна основа той също може да се използва с диспергатор, когато приоритет е деформируемото уплътняване при висока температура.

Да. В разтворите на водна основа някои инженери ги комбинират така, че сулфонираният асфалт да осигурява диспергиращо се във вода покритие на шистите и смазваща способност, а гилсонитът да добавя деформируемо уплътняване при по-високи температури. Повърхностноактивните свойства на сулфонирания асфалт могат също да помогнат за омокрянето на гилсонита. Съотношението трябва да се определи с лабораторни тестове за филтрация, реология и пенене.

Типичните обработки са около 2 до 6 lb/bbl, приблизително 6 до 17 kg/m³. По-ниските нива се използват за поддържане, а по-високите – за реактивни шисти, наклонени сондажи или високотемпературни участъци. Препоръчителният диапазон за Сулфониран асфалт на Sun Gilsonite е 2–6 lb/bbl, потвърден чрез пилотни тестове на реалния разтвор.

Водоразтворимата част на сулфонирания асфалт се адсорбира върху повърхността на шистите, а разтворимата в масла част образува фини частици, които запушват микропукнатините и порите. Заедно те покриват шистата и намаляват проникването на вода и предаването на налягане. Това ограничава набъбването и диспергирането на глините, запазва шлама по-твърд и намалява срутванията от стената на сондажа.

Да. KCl-полимерните системи са едно от основните приложения на сулфонирания асфалт. Калият осигурява химично инхибиране на глините, полимерите капсулират шлама и контролират филтрацията, а сулфонираният асфалт добавя физическо уплътняване на микропукнатините и смазваща способност. Съвместимостта с конкретните полимери и концентрацията на солта все пак трябва да се потвърди в лаборатория.

Тъй като има повърхностноактивни свойства, сулфонираният асфалт може да предизвика известно пенене, особено при бързо добавяне или в разтвори с ниско съдържание на твърда фаза. Бавното добавяне през смесителната фуния и наличието на пеногасител обикновено решават проблема. Трайното пенене може да сочи и взаимодействие с други повърхностноактивни вещества в разтвора и трябва да се провери с пилотен тест.

Сулфонираният асфалт обикновено се доставя с pH около 8–10 в 1 % разтвор и действа добре в алкалния диапазон на pH на повечето разтвори на водна основа. Много ниското pH може да намали диспергируемостта му във вода. Поддържането на pH на разтвора в нормалния алкален диапазон, обикновено с каустична сода или вар според програмата на разтвора, спомага за стабилното му действие.

Той се използва в много разтвори, съдържащи сол, но високата соленост може да намали диспергируемостта на водоразтворимата фракция и да промени ефекта ѝ върху филтрацията. Действието в наситени солеви системи или системи с високо съдържание на калций варира според продукта и рецептурата. Преди използване в такива разтвори на обекта се препоръчват лабораторни тестове с реалния солеви разтвор и добавките.

Калцият от цимента, анхидрита или варта може да реагира с анионните добавки и да намали тяхната диспергируемост. Сулфонираният асфалт може частично да флокулира, а повърхностноактивните вещества, използвани за диспергиране на гилсонита, също може да бъдат засегнати. Отстраняването на калция според програмата на разтвора и проверката на филтрацията след замърсяването помагат за запазване на ефективността. Тежестта на ефекта зависи от нивото на калция и конкретната рецептура.

Да. Гилсонитът е химически инертен спрямо барита, бентонита, нишестетата, целулозните полимери и повечето други обичайни добавки за сондажни разтвори. В системите на водна основа трябва да се провери съвместимостта на диспергатора, използван за омокрянето му, с полимерите. Както при всяка нова комбинация, препоръчва се пилотен тест на реологията и филтрацията преди и след горещо валцуване.

Като цяло да. Гилсонитът е стандартен компонент на много рецептури на разтвори на нефтена и синтетична основа заедно с органофилна глина, първични и вторични емулгатори, омокрящи агенти и вар. В някои системи той може леко да повиши реологията при ниски скорости на срязване чрез взаимодействие с органофилната глина. Лабораторните тестове потвърждават ефекта за дадено базово масло и рецептура.

Не се очаква съществена реакция. Варта в разтворите на нефтена основа основно активира емулгаторите на основата на мастни киселини и неутрализира киселите газове, а гилсонитът е химически инертен към нея. Гилсонитът може да се използва в разтвори с нормален излишък на вар. Всяко необичайно поведение след обработката трябва да се изследва със стандартните проверки на разтвора, а не да се приема по подразбиране за реакция на гилсонита.

Да, но е нужно внимание при избора на диспергатор, защото някои повърхностноактивни вещества могат да взаимодействат с PHPA или да предизвикат пенене. Самият гилсонит е инертен към тези полимери. Много оператори използват в такива системи сулфониран асфалт или съвместим омокрящ агент заедно с гилсонита. Пилотният тест за проверка на реологията, филтрацията и пененето е най-сигурният подход.

Лигнитът и много полимери контролират филтрацията главно като диспергират глините и правят филтърната кора по-слабо пропусклива, а някои от тях се разграждат при висока температура. Гилсонитът добавя различен механизъм – физическо деформируемо уплътняване – и е химически стабилен при висока температура. Той често се използва заедно с тези продукти, а не като пряк заместител, и комбинацията дава по-добри резултати по отношение на HPHT филтрацията и уплътняването на шистите.

Синтетичните полимерни добавки за контрол на филтрацията могат да бъдат много ефективни при ниски дозировки и да дават чисти филтърни кори, докато гилсонитът осигурява деформируемо уплътняване на микропукнатините и добра смазваща способност на умерена цена. Тяхното действие зависи от базовото масло, температурата и съдържанието на твърда фаза. Много рецептури на нефтена основа използват и двете, а сравнителните HPHT тестове са най-добрият начин за избор на баланса.

В много разтвори добавянето на гилсонит позволява на инженера да намали концентрацията на другите добавки за контрол на филтрацията, като същевременно запази HPHT стойностите в рамките на спецификацията. Възможното намаление зависи от температурата, вида на разтвора и другите използвани продукти. Сравнителните лабораторни тестове при температурата в сондажа показват дали частичното заместване е технически и икономически изгодно.

Типичните тестове включват реология, API и HPHT филтрация, дебелина и външен вид на филтърната кора, електрическа стабилност при разтворите на нефтена основа и при необходимост тестове за стабилност на шисти и за запушване. Пробите обикновено се изпитват преди и след горещо валцуване при очакваната температура в сондажа. Сравнението на базов разтвор без гилсонит с обработени разтвори при няколко дозировки показва ясно ефекта.

Разтворът се поставя в нагрявана клетка на HPHT филтър-преса, довежда се до температурата на теста и през филтърна среда се прилага диференциално налягане, обикновено 500 psi. Филтратът се събира в продължение на 30 минути, като обемът обикновено се удвоява, за да се получи стандартната стойност. След това филтърната кора се измерва и оглежда. При гилсонита е важно тестът да се провежда при реалната температура в сондажа.

Температурата на теста трябва да отразява условията в сондажа, където гилсонитът трябва да действа – обикновено циркулационната или статичната забойна температура на интервала. Тъй като действието на гилсонита зависи от омекването, тестовете при твърде ниска температура могат да подценят ползата от него, а тестовете далеч над температурата в сондажа също могат да заблудят. При дълги участъци може да е полезно тестове да се провеждат при две температури.

Филтърната кора се оценява по дебелина, текстура и здравина след API или HPHT теста. Добрата кора е тънка, гладка, твърда и хлъзгава, а не дебела, мека или грапава. Някои лаборатории измерват и пропускливостта на кората или използват тестове за запушване с керамични дискове. Разтворите, обработени с гилсонит, обикновено дават по-тънки и по-плътни кори от необработените.

Тестът за запушване на пропускливостта използва керамичен диск с известен размер на порите вместо филтърна хартия и по-високи налягане и температура, за да симулира уплътняването на пропусклив или напукан пласт. Той показва колко добре разтворът образува уплътнение и колко бързо спират загубите. Полезен е при гилсонита, защото показва деформируемия уплътняващ ефект по-реалистично от стандартната филтърна хартия.

Обичайните методи включват тестове за диспергиране на шисти или за възстановяване след горещо валцуване, тестове за набъбване и тестове за предаване на налягане върху запазени проби от шисти. При теста за диспергиране шистовият шлам се валцува в разтвора, а възстановената фракция се претегля. Тестовете за предаване на налягане измерват колко бързо налягането преминава през пробата от шисти, което показва пряко уплътняващия ефект.

Горещото валцуване означава валцуване на херметична клетка с разтвор в пещ при очакваната температура в сондажа, често в продължение на 16 часа, за да се симулира стареенето в сондажни условия. След това свойствата се измерват отново и се сравняват с първоначалните стойности. Така се вижда дали гилсонитът и другите добавки остават ефективни и дали реологията или филтрацията се променят след въздействието на топлината.

За двете проби използвайте един и същ базов разтвор, една и съща дозировка, едно и също време на смесване и едни и същи условия на горещо валцуване. След това сравнете реологията, HPHT филтрацията при температурата в сондажа, филтърната кора и при необходимост резултатите от теста за запушване. Прегледайте и COA на всяка проба, особено точката на омекване, пепелта и размера на частиците. Повтарянето на ключовия тест помага да се разграничат реалните разлики от нормалните отклонения при изпитването.

Лабораторията не може да възпроизведе напълно сондажните условия като реалната пропускливост на пласта, размерите на пукнатините, историята на срязване, замърсяването с твърда фаза и температурните промени. На обекта контролът на твърдата фаза може също да отстрани част от добавката. Разликите в смесването, отчитането на дозировката и поддържането на разтвора също допринасят. Затова е необходимо проследяване на HPHT филтрацията и на състоянието на ствола на обекта, за да се потвърдят лабораторните изводи.

Основният показател са редовните HPHT тестове за филтрация на активния разтвор. Ако HPHT стойностите се повишават, докато другите свойства са стабилни, концентрацията на гилсонит може да намалява. Признаци на обекта като увеличени срутвания, стеснения на ствола, по-голям въртящ момент и съпротивление или филтрационни поглъщания също може да показват, че обработката трябва да се допълни, въпреки че те могат да имат и други причини.

Няма фиксиран интервал. Гилсонитът се изразходва при отлагането във филтърната кора, покриването на шлама и отстраняването от системата за контрол на твърдата фаза, така че допълването зависи от скоростта на сондиране, диаметъра на ствола, загубите и обема на новопробития ствол. Много инженери го добавят пропорционално на новопробития ствол и коригират според резултатите от HPHT тестовете. Практиката по поддържане обикновено се определя от програмата на разтвора.

Да. Гилсонитът се изразходва, докато образува филтърна кора по новия ствол, покрива шлама и се отстранява заедно с твърдата фаза. Добавянето на нов обем към системата също го разрежда. За разлика от някои полимери, той не се разгражда химически при типичните температури в сондажа, но ефективната му концентрация все пак намалява със сондирането и изисква редовно поддържане.

Да, предварителната обработка обикновено е по-ефективна от реагирането след появата на проблеми. Повишаването на концентрацията на гилсонит преди навлизане в известна нестабилна шиста или изтощена зона означава, че уплътняващият материал е налице от първия контакт. След като шистата е поела филтрат и е започнала да отслабва, възстановяването е по-трудно. Данните от съседни сондажи помагат да се определи откъде да започне обработката.

Гилсонитът често се добавя при подмяна или преобразуване на разтвора за междинния или експлоатационния участък, или преди реактивни шисти, изтощени зони и високотемпературни интервали. Той се добавя и по време на сондирането за поддържане на концентрацията, както и в тампони при филтрационни поглъщания. Точният момент се определя от програмата на разтвора и опита от съседни сондажи.

Добавяйте торбите с равномерна, умерена скорост при добър поток през фунията и силно разбъркване в приемния резервоар. Избягвайте бързото изсипване на много торби, което може да доведе до образуване на буци и неравномерно разпределение. При разтворите на водна основа се уверете, че омокрящият агент вече е в системата. Циркулирането на разтвора през активната система след смесването помага обработката да се разпредели равномерно.

Плуването и буците обикновено означават, че гилсонитът не се омокря от непрекъснатата фаза. Това е често срещано при разтвори на водна основа без достатъчно повърхностноактивно вещество или когато прахът се добавя твърде бързо. Лошото разбъркване в резервоара засилва проблема. Добавянето на подходящ диспергатор, намаляването на скоростта на добавяне и подобряването на смесването обикновено го решават.

Използвайте изправна фуния с добро засмукване, отваряйте торбите внимателно и избягвайте да ги тръскате или изпускате от височина. На натоварени площадки помага локална прахоизсмукваща система или станция за срязване на торби. Персоналът трябва да използва личните предпазни средства, препоръчани в MSDS. На обекти с голям разход прахът може да се намали допълнително чрез насипна обработка с биг-бегове от 1 MT и затворена система за подаване.

Самият гилсонит не е пенообразувател. Пененето след обработка обикновено се дължи на повърхностноактивното вещество или диспергатора, използвани в разтворите на водна основа, на сулфонирани продукти или на въздух, засмукан при фунията. По-бавното добавяне, пеногасител и проверката на вида на повърхностноактивното вещество обикновено го овладяват. Разтворите на нефтена основа рядко се пенят от добавянето на гилсонит.

Честите причини включват точка на омекване, която не отговаря на температурата на теста или на сондажа, твърде ниска дозировка, лошо диспергиране в разтвор на водна основа или разтвор с други проблеми, като слаба емулсия, високо съдържание на пробити твърди частици или разградени полимери. Фактор може да бъде и отстраняването на гилсонита от системата за контрол на твърдата фаза. Проверката на всяка от тези причини с целенасочени лабораторни тестове обикновено открива източника.

Рязкото повишение обикновено се дължи на предозиране, на разтвор с вече високо съдържание на фини твърди частици, на взаимодействие с органофилната глина или на диспергатора, използван в разтвора на водна основа. Недиспергираните буци също могат да дават подвеждащи показания. Проверката на дозировката, съдържанието на твърда фаза и диспергатора, както и пилотен тест при по-ниска концентрация, ще покажат дали причината е гилсонитът, или друг фактор.

Наличието на гилсонит върху виброситата често означава, че частиците не са се диспергирали и образуват агломерати, по-големи от отворите на мрежата. Това може да се случи и при много фини мрежи или ако материалът съдържа едри частици. Подобряването на омокрянето и смесването, по-бавното добавяне на продукта и проверката на размера на частиците в COA обикновено намаляват загубите на виброситата.

Налепването по длетото се дължи главно на лепкави, хидратирани глини, които полепват по длетото и компоновката на долната част на колоната, особено в разтвори на водна основа. Асфалтовите добавки, по-специално сулфонираният асфалт, могат да покриват повърхността на глините и стоманата и да помогнат за намаляване на лепкавостта заедно с инхибиращата химия и добавките против налепване. Самият гилсонит не е специализиран продукт против налепване, затова резултатите трябва да се потвърдят с тестове и опити на обекта.

Гилсонитът и другите асфалтови добавки могат да флуоресцират и да оцветяват шлама, което може да затрудни откриването на естествени нефтопрояви от геолога на газокаротажната станция. Геолозите често изследват проба от добавката и от обработения разтвор като еталон. Обсъждането на програмата за добавки с геолога на обекта преди обработката помага да се избегнат погрешни интерпретации в търсещите сондажи.

При ретортния анализ разтворът се нагрява до висока температура и част от летливите вещества на гилсонита може да дестилира и да се отчете заедно с маслената фракция, а останалата част остава като твърда фаза. При нормални дозировки ефектът е малък, но може леко да изкриви показанията за съдържанието на твърда фаза и масло. Инженерите често отбелязват скорошните обработки с гилсонит при интерпретирането на резултатите от ретортата.

Той може да се използва в някои флуиди за ремонт на сондажи и в тампони за задушаване, където трябва да се ограничи филтрацията в пласта, например в изтощени или напукани зони. Във флуидите за завършване на продуктивни интервали обикновено се предпочитат чисти солеви разтвори без твърда фаза, за да се избегне увреждане на пласта. Всяко използване в близост до продуктивната зона трябва да се провери с тестове за увреждане на пласта и за почистване.

Да, гилсонитът за сондиране се използва широко в сондажи с температура над 150 °C (302 °F), защото е химически стабилен и се предлага с високи точки на омекване. За много горещи сондажи обикновено се избират класовете с най-висока точка на омекване, а действието се потвърждава с HPHT тестове при реалната температура в сондажа. В тези рецептури той обикновено се комбинира с други температуроустойчиви добавки.

Гилсонитът може да се обмисли за геотермални сондажи, но те често достигат температури над точката на омекване на наличните класове и използват предимно флуиди на водна основа. При такива температури частиците може да станат твърде меки, за да уплътняват ефективно. Лабораторните тестове при реалната температура са задължителни, а в много геотермални приложения се предпочитат други високотемпературни уплътняващи материали.

Самата сол обикновено се сондира с наситен солеви разтвор на водна основа или с разтвор на нефтена основа, за да се предотврати разтварянето ѝ, а гилсонитът не спира пълзенето на солта. Той обаче може да помогне за стабилизиране на шистите и другите междинни пластове в солните последователности и да подобри качеството на филтърната кора в околните пластове. Използването му зависи от вида на разтвора и общата програма на сондирането.

„Дишането“ на сондажа възниква, когато малки пукнатини се отварят при висока еквивалентна циркулационна плътност и се затварят отново при спиране на помпите, като връщат разтвор. Уплътняващите добавки като гилсонита, комбинирани с калибриран мостообразуващ материал, могат да помогнат за уплътняване на тези пукнатини и да намалят ефекта. Управлението на теглото на разтвора и на циркулационната плътност остава основният метод за контрол, а гилсонитът е спомагателна мярка.

Като покрива повърхността на шлама и уплътнява неговите микропукнатини, гилсонитът и особено сулфонираният асфалт могат да помогнат шламът да остане по-твърд и по-слабо диспергиран в разтворите на водна основа. По-твърдият шлам се отстранява по-лесно на виброситата и поддържа по-ниско съдържанието на фини твърди частици в разтвора. Ефектът обикновено се измерва с тестове за диспергиране на шисти при разработването на рецептурата.

Гилсонитът е мек въглеводороден материал, много по-мек от барита, пясъка или пробитите твърди частици, затова не се счита за абразивен. Съдържанието му на пепел е ниско – класовете за сондиране обикновено имат 3–8 % пепел. Смазващата му способност дори може да помогне за намаляване на триенето по сондажната колона. Проблемите с абразията в разтвора много по-вероятно се дължат на пясък или на високо съдържание на пробити твърди частици.

При нормални дозировки и добро диспергиране гилсонитът за сондиране с размер около 75–200 µm преминава без проблеми през MWD инструментите и компонентите на забойния двигател. Запушванията са по-вероятни от недиспергирани буци или от тампони с висока концентрация на LCM. Производителите на инструментите често посочват максимални концентрации и размери на частиците на LCM и тези ограничения трябва да се проверят, преди тампоните да се изпомпват през компоновката на долната част на колоната.

Умножете обема на системата по целевата дозировка. Например обработката на 1000 bbl при 4 lb/bbl изисква 4000 lb, около 1815 kg, което са приблизително 73 торби по 25 kg. В метрични единици 160 m³ при 11,4 kg/m³ изискват приблизително същото количество. Добавете допълнително количество за обема на новопробития ствол, загубите и контрола на твърдата фаза по време на сондирането.

Гилсонит за сондажни флуиди се доставя в торби от 25 kg (около 50 lb) на палети, опаковани със стреч фолио, които са подходящи за ръчно добавяне през фуниите на сондажната площадка. За станции за приготвяне на разтвори и насипно смесване се предлагат и биг-бегове от 1 MT. Върху торбите са отпечатани наименованието на продукта, партидният номер, датите на производство и годност и информация за здраве и безопасност.

Дръжте палетите под навес, над земята и далеч от дъжд, застояла вода и силно пряко слънце. Продължителното излагане на топлина и натискът при високо подреждане могат да доведат до слепване на праха, затова избягвайте прекомерното подреждане един върху друг и много горещите складови площи. Дръжте торбите затворени до употреба. Вижте MSDS за допълнителни указания за съхранение и работа.

Да. Разтворите на нефтена и синтетична основа често се приготвят в станции за течни разтвори с вече включен гилсонит, което осигурява по-добър контрол на смесването и по-малко работа на сондажната площадка. Разтворите на водна основа също могат да се обработят предварително, ако се добави подходящ диспергатор. Преди изпращане разтворът трябва да се изпита за реология и HPHT филтрация, за да се потвърди обработката.

Пепелта е минералният остатък след изгаряне и представлява инертен материал, който не уплътнява. Класовете за сондиране обикновено имат съдържание на пепел около 3–8 % по ASTM D3174. По-ниската пепел означава повече активен въглеводород на килограм. В нормалните граници пепелта влияе малко на действието на разтвора, но много високата пепел може да намали ефективността и да добави нежелана твърда фаза.

Разтворимостта в трихлоретилен, измерена по ASTM D2042, показва каква част от материала е битумоподобен въглеводород, а не минерално вещество или други неразтворими примеси. По-високата разтворимост, обикновено 95–99 % при класовете за сондиране, показва по-чист гилсонит с по-постоянно поведение при омекване и уплътняване. Тя е ключов показател за чистотата в сертификата за анализ.

Ниската влажност, обикновено най-много 1 % по ASTM D95, поддържа праха сипкав, намалява слепването в торбите и прави дозирането по-точно. В разтворите на нефтена основа високата влажност би внесла и нежелана вода в системата. Добрата опаковка и сухото съхранение помагат влажността да остане в рамките на спецификацията до употребата на продукта.

Най-важните показатели са точката на омекване, която трябва да отговаря на температурата в сондажа, както и съдържанието на пепел, разтворимостта, влажността и размерът на частиците. Партидният номер трябва да съвпада с този на доставените торби. Сравняването на COA със съгласуваната спецификация и с предишните партиди помага да се осигури постоянно действие от доставка до доставка.

Да. Гилсонит на прах, смлян до 100–200 mesh, се използва в сондажни флуиди при около 2–8 lb/bbl. Специализираният Гилсонит за сондажни флуиди е подбран за сондиране, с определени диапазони на точката на омекване и размер на частиците около 75–200 µm. За критични HPHT приложения или приложения при шисти по-сигурният избор е класът за сондиране със съобразена точка на омекване.

Правилата за изхвърляне зависят от държавата, морския район и базовия флуид на разтвора, а не само от отделните добавки. В много региони не се разрешава изхвърлянето на разтвори на нефтена основа или на техния шлам без обработка. Операторите трябва да проверят местните екологични разпоредби и MSDS на продукта и да спазват плана за управление на отпадъците, съгласуван с органите.

Разтворът и шламът, съдържащи гилсонит, обикновено се третират по същите правила за управление на отпадъците като останалите сондажни отпадъци, които зависят главно от вида на разтвора и местните разпоредби. Възможностите включват рециклиране на разтвора, обработка на шлама, нагнетяване или обезвреждане от лицензирана фирма. MSDS дава указания за самия продукт, а местните органи определят изискванията за отпадъците.

Въглищните пластове често са напукани и механично слаби, така че могат да предизвикат поглъщания и срутвания. Уплътняващите добавки като гилсонита, комбинирани с калибрирани мостообразуващи материали и подходящо тегло на разтвора, могат да помогнат за намаляване на проникването на филтрат в системата от кливажни пукнатини. Нестабилността на въглищата е сложен проблем, затова обработките обикновено се основават на опита от съседни сондажи и на специфична лабораторна работа.

Окисленият (продухан) асфалт е рафиниран нефтен продукт, обработен за повишаване на точката на омекване, докато гилсонитът е природен асфалтит с естествено висока точка на омекване и добро химично постоянство. И двата могат да осигурят уплътняване и контрол на филтрацията в разтвори на нефтена основа. Поведението им зависи от точката на омекване и размера на частиците, затова сравнителното HPHT тестване е обективният начин за сравняването им.

Полезни данни са видът на разтвора и базовият флуид, циркулационната и статичната забойна температура, проблемите, които трябва да се решат – например HPHT филтрация, нестабилност на шистите или филтрационни поглъщания, – целевият диапазон на дозировката и очакваното количество. Споделянето на съществуващата рецептура на разтвора също помага. С тази информация търговският и техническият екип могат да предложат подходящ клас по точка на омекване и опаковка.

Сулфонираният асфалт е предназначен главно за разтвори на водна основа, но тъй като част от него е разтворима в масла, понякога се използва и в системи на нефтена основа. В повечето разтвори на нефтена и синтетична основа немодифицираният гилсонит е по-често срещаният избор за контрол на HPHT филтрацията. Преди използване на сулфониран асфалт в обратна емулсия трябва да се изпитат съвместимостта с емулгаторите и електрическата стабилност.

Гилсонитът помага да се намали проникването на филтрат в пясъците, но при силно пропускливите пластове основната мостообразуваща роля обикновено се поема от калибриран калциев карбонат или подобни частици, съобразени с размера на порите. Гилсонитът след това запълва празнините в моста. Без подходящи мостообразуващи твърди частици самият фин гилсонит може да навлезе в порите, вместо да ги уплътни.

API тестът се провежда при стайна температура и около 100 psi, а HPHT тестът – при висока температура и по-високо диференциално налягане, често 500 psi. Тъй като гилсонитът действа чрез омекване при нагряване, ползата от него обикновено се проявява много по-ясно при HPHT теста. API филтрацията може да се промени само леко след обработка с гилсонит.

Започнете с лабораторни тестове, които сравняват новия материал с текущия продукт при същата дозировка в реалния разтвор. Ако резултатите са равни или по-добри, проведете контролиран опит на обекта в един участък, като проследявате HPHT филтрацията, реологията, разхода и състоянието на ствола. Запазването на класа по точка на омекване и на дозировката непроменени по време на опита прави сравнението обективно.

При нормални дозировки гилсонитът има слабо пряко влияние върху теглото на разтвора, а ефектът му върху реологията обикновено е умерен, така че промяната в еквивалентната циркулационна плътност е малка. Като поддържа диаметъра на ствола близо до номиналния и намалява срутванията, той може косвено да помогне циркулационното налягане да остане стабилно. Предозирането, което повишава вискозитета, може да увеличи циркулационната плътност и трябва да се избягва.

В плитките, хладни участъци температурата може да е значително под точката на омекване на класовете за сондиране, така че частиците остават твърди и действат главно като фини твърди частици. Деформируемият уплътняващ ефект е ограничен при тези условия. Материал с по-ниска точка на омекване или други уплътняващи добавки може да са по-подходящи, а лабораторните тестове при реалната температура помагат за вземането на решение.

С относителна плътност около 1,04–1,06 гилсонитът добавя уплътняващ обем, без да добавя много тегло. Това позволява обработка за контрол на филтрацията без съществена промяна на плътността на разтвора и прави по-малко вероятно отделянето му от центрофугите в сравнение с тежките твърди частици. Ниската плътност означава също повече частици на килограм в сравнение с по-плътните добавки.

Да, гилсонитът се използва в разтвори на синтетична основа с вътрешни олефини, линейни парафини и други синтетични базови флуиди. Диспергирането и частичната му разтворимост зависят от базовия флуид, така че действието може леко да се различава между системите. HPHT тестовете с конкретния синтетичен базов флуид потвърждават правилната дозировка и класа по точка на омекване.

При циментирането на нефтени сондажи гилсонитът се използва главно като олекотяващ пълнител, който понижава плътността на циментовия разтвор, и като добавка срещу поглъщане, която образува мостове в пукнатините по време на полагането на разтвора. Той може също да направи втвърдения цимент малко по-еластичен и да подобри сцеплението. Тези свойства го правят полезен при слаби, изтощени и напукани пластове, където разтвор с нормална плътност би могъл да предизвика поглъщания.

Гилсонитът съчетава в един материал няколко полезни свойства: ниска относителна плътност, химична инертност спрямо цимента, много ниско водопоглъщане, неразтворимост във вода и висока точка на омекване. Той може да се смели до контролиран размер на частиците, който образува мостове в фини пукнатини. Много други природни пълнители са по-тежки, поглъщат вода или реагират с цимента, което ги прави по-малко подходящи като олекотяващи пълнители.

Пълнителят увеличава обема на разтвора, получен от дадено количество цимент, или понижава неговата плътност. Гилсонитът постига това, защото има ниска относителна плътност – около 1,04–1,06, в сравнение с приблизително 3,15 за портландцимента. Заместването на част от обема на твърдата фаза с гилсонит дава по-лек разтвор и по-голям обем разтвор на тон цимент.

Плътността на разтвора зависи от масата и абсолютния обем на всеки компонент. Един килограм гилсонит заема около три пъти по-голям обем от един килограм цимент, така че добавянето му увеличава обема на разтвора много повече от масата му. Резултатът е по-ниска средна плътност. Тъй като гилсонитът не поглъща много вода, понижаването на плътността се постига без големи количества допълнителна вода за затваряне.

Ако хидростатичното налягане на циментовия стълб плюс налягането от триене превиши налягането на хидроразрив на слаб пласт, пластът може да се разруши и циментът да бъде погълнат. Разтворите с ниска плътност намаляват това налягане, така че циментът да достигне планираната горна граница. Те са често срещани при изтощени колектори, плитки слаби пластове, дълги циментови стълбове и естествено напукани зони.

Градиентът на хидроразрив е налягането на единица дълбочина, при което пластът се напуква и започва да поема флуид. По време на циментирането общото налягане от стълба разтвор, буферните течности и триенето трябва да остава под тази граница на всяка дълбочина в необсадения ствол. Когато резервът е малък, олекотяващите добавки като гилсонита помагат налягането да се поддържа в безопасни граници.

Типичните дозировки са около 5 до 15 % от масата на цимента (BWOC). По-ниските нива често се използват главно за контрол на поглъщанията, а по-високите – когато е необходимо по-голямо понижаване на плътността. За Гилсонит за циментиране се препоръчват 5–15 % BWOC, като точното ниво за всяка операция трябва да се потвърди с лабораторни изпитвания на разтвора.

BWOC означава „от масата на цимента“ (by weight of cement). Дозировка на добавката 10 % BWOC означава 10 kg добавка на всеки 100 kg сух цимент, независимо от останалите компоненти в сместа. Това е стандартният начин за изразяване на концентрацията на твърдите добавки при циментирането на нефтени сондажи и позволява рецептите лесно да се мащабират от лабораторните тестове до операциите на обекта.

Умножете общата маса на цимента по процента BWOC. Например операция с 50 MT цимент при 10 % BWOC изисква 5 MT гилсонит, което са 200 торби по 25 kg. Добавете разумен резерв за лабораторни проби, загуби при смесването и непредвидени обстоятелства, както е определено в програмата на операцията.

Понижението зависи от дозировката, водоциментното отношение и другите добавки, затова трябва да се изчисли по метода на абсолютните обеми и да се потвърди чрез измерване на плътността в лаборатория. Самостоятелно гилсонитът обикновено се използва за умерено понижаване на плътността. Когато са необходими много ниски плътности, той обикновено се комбинира с други пълнители или с пенени системи или системи с микросфери.

Гилсонитът е хидрофобен и не набъбва и не поглъща много вода, затова обикновено изисква много по-малко допълнителна вода от глинестите пълнители като бентонита. При по-високи дозировки може да се използва известно количество допълнителна вода за запазване на смесваемостта и реологията. Точното количество вода трябва да се определи в лаборатория чрез проверка на реологията, свободната вода и плътността за целия състав на разтвора.

Бентонитът понижава плътността главно като позволява използването на много повече вода за затваряне, което също намалява якостта на натиск и може да увеличи пропускливостта. Гилсонитът понижава плътността чрез собствената си ниска относителна плътност, така че е необходима по-малко допълнителна вода. Гилсонитът осигурява и мостообразуване срещу поглъщания. Понякога двата се използват заедно, а най-добрият избор зависи от необходимата плътност, якост и цена.

Кухите стъклени или керамични микросфери имат много ниска плътност и могат да дадат много леки разтвори, но могат да се смачкат под високо хидростатично налягане, което повишава плътността на разтвора в сондажа. Гилсонитът е плътен материал, така че не се разрушава под налягане, макар че понижението на плътността на килограм е по-малко. Изборът зависи от целевата плътност, дълбочината и налягането.

Не се очаква съществено свиване. Частиците гилсонит са плътни, а не кухи, така че запазват обема си под налягането в сондажа и плътността на разтвора остава близка до стойността, измерена на повърхността. Това е предимство пред кухите добавки, които могат частично да се смачкат в дълбоки сондажи. Нормалното влияние на температурата върху плътността остава в сила.

Пененият цимент използва азот или въздух, за да постигне много ниски плътности и добри свойства, но изисква специално оборудване, подаване на газ и внимателно проектиране. Разтворите с гилсонит се смесват по-лесно със стандартно циментировъчно оборудване и дават умерено понижаване на плътността. За изключително слаби зони пененият цимент може да е необходим, докато гилсонитът е подходящ за много приложения с умерено олекотяване.

Допълнителната вода наистина понижава плътността, но прекомерното количество вода води до свободна вода, утаяване, висока пропускливост и ниска якост на натиск. Тогава са необходими добавки като бентонит за задържане на водата, със свои собствени странични ефекти. Гилсонитът понижава плътността с по-малко допълнителна вода, което помага да се запазят стабилността на разтвора и качеството на втвърдения цимент.

Частиците гилсонит могат да образуват мостове и да запушват малки пукнатини и пропускливи зони, докато разтворът преминава покрай тях. Това намалява загубата на цимент в пласта, така че разтворът да достигне планираната височина. В комбинация с по-ниската плътност, която намалява натиска върху слабите зони, това прави гилсонита полезен там, където се очакват поглъщания. Големите пукнатини или каверни изискват допълнителни мерки.

Когато разтворът започне да навлиза в пукнатина, частиците гилсонит се пренасят до тясното ѝ устие, където се заклинват и образуват мост. След това циментовите частици се натрупват срещу този мост и се образува филтърна кора, която забавя по-нататъшните загуби. Размерът на частиците около 75–200 µm е подходящ за фини пукнатини и пропускливи зони.

Да. Гилсонитът често се използва заедно с влакна, зърнести материали или люспи, за да се обхване по-широк диапазон от размери на пукнатините. Влакната образуват мрежа над по-големите отвори, а гилсонитът запълва по-малките празнини. Общата концентрация трябва да позволява смесване и изпомпване и да не засяга оборудване като обратните клапани. Препоръчва се лабораторно изпитване на цялата смес.

Изтощените и слабите зони имат ниско налягане на хидроразрив, така че тежък разтвор може да ги разруши и да предизвика поглъщания. Гилсонитът понижава плътността на разтвора и така намалява хидростатичното налягане, а също образува мостове в малките пукнатини, които може да се отворят. Тази комбинация помага да се постигне пълна изолация на зоните и планираната горна граница на цимента в трудни сондажи.

Гилсонитът може да допринесе за контрола на газовата миграция, като намалява филтрацията на разтвора и подобрява циментовия пръстен, и се посочва като добавка, която помага за предотвратяване на газовата миграция в критични сондажи. Контролът на газовата миграция обаче обикновено зависи от цялостно проектиране, включващо бързо („правоъгълно“) схващане, ниска филтрация, минимална свободна вода и добро отстраняване на сондажния разтвор. Гилсонитът трябва да се разглежда като една част от това проектиране.

Газовите сондажи изискват циментов пръстен, който уплътнява добре и е устойчив на напукване, защото дори малки канали могат да позволят на газа да достигне до повърхността. Гилсонитът помага, като понижава плътността при слаби зони, образува мостове срещу поглъщания и придава известна еластичност на втвърдения цимент. Гилсонит за циментиране е предназначен за тези приложения, включително газови сондажи и дълбоки високотемпературни сондажи.

Частиците гилсонит са по-меки и по-деформируеми от хидратирания цимент, така че могат да направят втвърдения цимент малко по-малко крехък и по-способен да поема напрежения. Това може да помогне на пръстена да издържа на промени в налягането и температурата през целия живот на сондажа. Големината на ефекта зависи от дозировката и, ако е критична, трябва да се измери с механични изпитвания.

Гилсонитът е инертен пълнител, който не участва в хидратацията на цимента и намалява количеството цимент в единица обем разтвор, затова якостта на натиск обикновено е по-ниска, отколкото при чист разтвор със същото водно отношение. Намалението нараства с дозировката. Лабораторните изпитвания при температурата в сондажа потвърждават, че якостта отговаря на изискванията на операцията.

Якостта може да се поддържа чрез ограничаване на излишната вода, използване на подходящ клас цимент, добавяне на диспергатори за намаляване на нуждата от вода и включване на кварцово брашно или други средства за повишаване на якостта, когато температурата го изисква. Помага и изборът на най-ниската дозировка на гилсонит, която постига целта по отношение на плътността или контрола на поглъщанията. Окончателният състав трябва да се потвърди с изпитвания на якостта на натиск.

Гилсонитът е химически инертен и като цяло има слабо пряко влияние върху хидратацията на цимента, така че промените във времето за сгъстяване обикновено са малки. Промени все пак могат да настъпят заради различното съдържание на вода, омокрящите агенти или взаимодействието с други добавки. Времето за сгъстяване винаги трябва да се измерва в консистометър под налягане с пълния разтвор при температурата и налягането в сондажа.

Не. Гилсонитът е природен въглеводород, който не участва в реакциите на хидратация на портландцимента. Той остава във втвърдения цимент като отделни частици. Всяко влияние върху схващането или якостта се дължи на физични фактори, като разреждането на цимента и промените във водното отношение, а не на химична реакция.

Гилсонитът не задържа вода както бентонита, така че сам по себе си нито намалява силно, нито увеличава силно свободната вода. Свободната вода зависи главно от водното отношение, нивото на диспергатора и стабилизиращите агенти. Ако разтворът показва свободна вода при изпитването, обикновено се коригират водното отношение или добавките против утаяване.

Гилсонитът може да помогне, като образува мостове в порите и по-слабо пропусклива филтърна кора, особено срещу пропускливи или напукани пластове. Той обаче не замества специализираната добавка за контрол на филтрацията на цимента, когато се изискват ниски стойности на API филтрацията, например при газови сондажи или операции по тампониране под налягане. Филтрацията трябва да се измерва за целия състав на разтвора.

Добавянето на гилсонит увеличава обемната част на твърдата фаза, което може да повиши вискозитета, особено при по-високи дозировки. Лошото омокряне също може да предизвика буци и нестабилни показания. Диспергатор за цимент и подходящ омокрящ агент обикновено поддържат реологията в диапазона, необходим за добро смесване и изместване. Реологията трябва да се измерва при повърхностна и при циркулационна температура.

Гилсонитът е хидрофобен, затова сухите частици трудно се смесват с водата и имат склонност да плуват или да образуват агломерати. Омокрящият агент или повърхностноактивното вещество прави повърхността им омокряема от вода, което позволява равномерно диспергиране, стабилна плътност и постоянни свойства на разтвора. Видът и количеството на омокрящия агент обикновено се определят в проекта на циментовия разтвор и се проверяват в лаборатория.

Гилсонитът може да плува по водата за затваряне, да образува буци или да се отделя от разтвора. Това води до нестабилни показания за плътността, неравномерно разпределение на добавката и възможни запушвания в смесителното оборудване. Тогава контролът на поглъщанията и понижаването на плътността стават ненадеждни. Използването на подходящ омокрящ агент предотвратява тези проблеми.

Най-често той се смесва на сухо с цимента в станцията за насипни материали, което дава еднородна смес и лесно смесване на обекта. Добавянето му към водата за затваряне е възможно с добър омокрящ агент и силно разбъркване, но е по-трудно за контролиране. Методът трябва да съответства на оборудването и процедурите на циментировъчната компания.

Циментът и гилсонитът се претеглят точно и се смесват чрез многократно прехвърляне между силозите за насипни материали до постигане на еднородност, според стандартната процедура на станцията. Тъй като гилсонитът е много по-лек от цимента, е необходимо внимание, за да се избегне разслояване при прехвърлянето и транспорта. Преди операцията често се вземат проби от сместа за проверка на плътността или за лабораторни изпитвания.

Да, разслояване е възможно, защото частиците гилсонит имат много по-ниска плътност от цимента. То може да се получи при пневматично прехвърляне, продължителен транспорт или вибрации. Добрата практика на смесване, свеждането до минимум на ненужните прехвърляния и проверката на проби от различни части на силоза намаляват риска. Разслоените смеси водят до променлива плътност на разтвора по време на операцията.

При повечето операции се използва рециркулационен смесител, в който сухата смес се добавя към водата и се смесва, като плътността се следи с плътномер и се проверява с везна за разтвори под налягане. Равномерната скорост на добавяне и добрата рециркулация помагат плътността да остане стабилна. Ако омокрящият агент се добавя към водата за затваряне, той трябва да е налице, преди да започне подаването на сухата смес.

Циментовите разтвори, особено тези, които съдържат повърхностноактивни вещества и хидрофобни добавки, могат да задържат въздух, поради което обикновената везна за разтвори показва твърде ниски стойности. Везната под налягане свива уловения въздух и дава реалната плътност на разтвора. Това е важно за разтворите с гилсонит, при които контролът на плътността често е основната причина за използването на добавката.

Пененето обикновено се дължи на омокрящите агенти и другите повърхностноактивни вещества в комбинация с въздуха, засмукан в смесителя. То може да доведе до неверни показания за плътността и нестабилно смесване. Добавянето на пеногасител към водата за затваряне, избягването на прекомерно разбъркване на повърхността и правилната скорост на смесване обикновено го овладяват. Пеногасителят трябва да бъде включен в лабораторния проект на разтвора.

Ключовият фактор е точката на омекване. Класовете за циментиране обикновено имат точка на омекване около 160–220 °C. При температури, близки до или над точката на омекване, частиците могат да омекнат и да се деформират, което може да промени поведението им като мостообразуващ материал и пълнител. За горещи сондажи трябва да се избере клас с по-висока точка на омекване, а разтворът да се изпита при реалната температура.

При циментирането точката на омекване обикновено се избира над статичната забойна температура, така че частиците да останат твърд пълнител и мостообразуващ материал. При много горещи сондажи се предпочита класът с най-висока налична точка на омекване. Гилсонит за циментиране се предлага с точки на омекване 160–220 °C, а лабораторните изпитвания при условията в сондажа потвърждават избора.

Да, при правилно проектиране. Избира се клас с висока точка на омекване, а разтворът трябва да съдържа кварцово брашно или подобен материал, когато статичната температура надвиши около 110 °C (230 °F), за да се предотврати спадът на якостта на портландцимента. Изпитванията на времето за сгъстяване, якостта и стабилността при реалната температура и налягане са задължителни за тези сондажи.

Термалните сондажи могат да достигнат температури над точката на омекване на гилсонита и да подложат цимента на многократни цикли на нагряване. При тези условия частиците могат да омекнат, а дългосрочното поведение е по-трудно предвидимо. Обикновено се използват специални термални циментови системи, а гилсонит трябва да се включва само след изпитване при очакваните температурни цикли.

Самият гилсонит не се влияе от ниската температура и остава инертен олекотяващ пълнител. Студените условия обаче забавят схващането на цимента, затова нискотемпературните разтвори разчитат на ускорители и подходящи циментови смеси, за да развият якост навреме. Ако се включи гилсонит, времето за сгъстяване и ранната якост трябва да се изпитат при реалната ниска температура.

Той може да се използва, когато плитките пластове са слаби или склонни към поглъщания и е необходим по-лек разтвор, за да се изведе циментът до повърхността. При много циментирания на направляващата колона се използват прости водещи разтвори с пълнители, а гилсонитът е един от вариантите. Изборът зависи от градиента на хидроразрив, необходимата якост и местната практика.

Да. Междинните и експлоатационните колони често преминават през изтощени колектори, слаби зони или дълги необсадени участъци, където съществува риск от поглъщания. Водещ разтвор с гилсонит може да намали хидростатичното налягане и да образува мостове в пукнатините, а по-плътният завършващ разтвор осигурява висока якост около башмака на колоната и продуктивните зони. Проектът се съобразява с всеки отделен сондаж.

Да, циментирането на хвостовици често е свързано с тесни пръстеновидни пространства и малък резерв между поровото налягане и налягането на хидроразрив, затова олекотяващите добавки и добавките срещу поглъщане могат да бъдат полезни. Тъй като пръстеновидните пространства при хвостовиците са малки, реологията и налягането от триене трябва да се проверят внимателно. Препоръчват се лабораторни изпитвания и хидравлична симулация на целия проект.

Гилсонитът най-често се използва във водещия разтвор, който запълва горната част на пръстеновидното пространство, където по-ниската плътност и контролът на поглъщанията са най-важни, а по-ниската якост е приемлива. Завършващият разтвор около башмака на колоната и критичните зони обикновено е по-плътен и по-якостен. Някои проекти използват гилсонит и в двата разтвора в зависимост от риска от поглъщания.

Гилсонитът може да се използва в циментови мостове, поставяни срещу зони на поглъщане или слаби пластове, където са полезни способността му да образува мостове в пукнатините и по-ниската плътност. За мостове, които трябва да осигурят висока якост, например за отклоняване на ствола или някои ликвидационни мостове, обикновено се предпочитат чисти или плътни разтвори. Предназначението на моста и местните разпоредби определят дали гилсонитът е подходящ.

Мостовете за отклоняване на ствола изискват висока якост на натиск и твърдост, за да може длетото да се отклони от стария ствол. Гилсонитът понижава якостта, защото разрежда цимента, затова обикновено не се използва в такива мостове. Обичайният избор за тази цел са плътни разтвори с ниско водно отношение без олекотяващи пълнители.

Ликвидационните мостове трябва да отговарят на нормативните изисквания за дължина, разположение и якост, които се различават в отделните държави. В някои случаи срещу зона на поглъщане може да се използва разтвор с гилсонит, но много регулаторни органи и оператори изискват цимент със стандартна плътност за постоянните бариери. Преди избора на разтвор винаги проверявайте местните разпоредби и стандартите на оператора за ликвидация на сондажи.

Да. Циментов мост с гилсонит, понякога комбиниран с влакна или други LCM, може да се постави срещу зона на поглъщане, за да я уплътни, преди да се възобнови сондирането или спускането на колоната. Лекият разтвор намалява натиска върху зоната, а частиците образуват мостове в пукнатините. Проектът на моста зависи от интензивността на поглъщането и размера на пукнатините.

Гилсонитът понякога се използва при тампониране под налягане на зони с големи поглъщания или напукани зони, където е необходимо мостообразуване. За задавяне на малки канали, перфорации или микропръстени обикновено се предпочитат фини разтвори без твърди частици или с малко частици, защото по-едрите частици могат да образуват мост твърде рано и да попречат на проникването. Проектът трябва да съответства на размера на отворите, които трябва да се уплътнят.

При ремонтни работи, като отстраняване на течове в обсадната колона към слаби пластове или уплътняване на зони, които преди това са поглъщали, гилсонитът може да понижи плътността на разтвора и да помогне за образуване на мост в пътя на поглъщането. Това увеличава шанса циментът да бъде положен там, където е нужен. Диагнозата на проблема и видът на отвора определят дали разтвор с гилсонит е подходящ.

Типичните изпитвания следват практиките на API RP 10B и включват плътност на разтвора, реология, време за сгъстяване, свободна вода, филтрация, якост на натиск и стабилност или седиментация на разтвора. Изпитванията се провеждат при очакваните циркулационни и статични температури и налягания. При проекти за контрол на поглъщанията някои лаборатории изпитват и мостообразуването в клетки с процепи или пукнатини.

API RP 10B е широко използвана препоръчителна практика, която описва как се изпитват тампонажните цименти в лаборатория, включително смесване, плътност, време за сгъстяване, якост на натиск, филтрация и свободна вода. Разтворите с гилсонит се изпитват по същите процедури като останалите състави. Спазването на обща практика позволява сравняване на резултатите от различни лаборатории.

Лабораторната практика обикновено включва добавяне на сухата смес с контролирана скорост към водата за затваряне, която вече съдържа течните добавки, във високоскоростен миксер, след което сместа се разбърква за определено време. При гилсонита във водата обикновено присъстват омокрящ агент и пеногасител. Използването на същия ред и време, както е планирано на обекта, прави резултатите по-представителни.

Якостта на натиск се измерва или чрез натрошаване на втвърдени кубчета след определено време на втвърдяване при температурата и налягането в сондажа, или непрекъснато с ултразвуков анализатор за цимент. Резултатите на 24-ия час и по-късно се сравняват с якостта, която изисква операцията. Тъй като гилсонитът понижава якостта, тези изпитвания са особено важни при по-високи дозировки.

Времето за сгъстяване се измерва в консистометър под налягане, който следва график на температурата и налягането, симулиращ полагането в сондажа. Записва се времето до достигане на определена консистенция, често 70 или 100 единици на Бирдън (Bc). Резултатът трябва да осигури достатъчно време за изпомпване за операцията плюс резерв за безопасност, определен от оператора.

Гилсонитът е по-лек от заобикалящия го разтвор, затова в редки или нестабилни разтвори той може да има склонност да изплува, докато циментовите частици се утаяват. Това може да доведе до разлики в плътността по дължината на циментовия стълб. Изпитванията за седиментация, при които втвърденият стълб се разрязва на секции и плътностите им се сравняват, показват дали разтворът остава еднороден.

Гилсонитът е химически инертен и като цяло е съвместим със забавители, ускорители, диспергатори, добавки за контрол на филтрацията, кварцово брашно и други обичайни добавки за цимент. Тъй като са необходими омокрящи агенти и повърхностноактивни вещества, трябва да се проверят взаимодействията с другите течни добавки. Целият разтвор винаги се изпитва в лаборатория преди употреба.

Да. Комбинирането на бентонит и гилсонит е често срещан начин за постигане на по-ниски плътности при контрол на свободната вода и осигуряване на мостообразуване срещу поглъщания. Бентонитът задържа допълнителната вода, а гилсонитът добавя обем с ниска плътност. Съотношенията трябва да се определят с лабораторни изпитвания, защото по-високите нива на бентонит понижават якостта и увеличават нуждата от вода.

Да, гилсонитът се използва в пуцоланови смеси, например цимент с летяща пепел, за получаване на по-леки и по-икономични разтвори. Пуцоланът реагира бавно с варта, отделена при хидратацията, а гилсонитът действа като инертен пълнител и мостообразуващ материал. Нарастването на якостта при тези смеси обикновено е по-бавно и трябва да се изпита при температурата в сондажа.

Самият гилсонит не се влияе от солта, така че може да се използва в солеви разтвори, предназначени за циментиране през солни пластове или с морска вода. Солта може да промени времето за сгъстяване, реологията и поведението на омокрящите агенти и диспергаторите. Препоръчват се лабораторни изпитвания с реалната концентрация на сол и реалната вода за затваряне.

Гилсонитът като цяло е съвместим с латекса и другите добавки за еластичност и комбинации понякога се използват, когато са необходими както по-ниска плътност, така и подобрена еластичност. Латексните системи са чувствителни към повърхностноактивни вещества и изискват внимателно проектиране. Целият разтвор трябва да се изпита за стабилност, филтрация и механични свойства.

И гилсонитът, и гумените частици са по-меки от цимента и могат да направят втвърдения цимент по-малко крехък. Гумата обикновено е по-еластична, докато гилсонитът добавя по-ниска плътност и мостообразуване срещу поглъщания. И двата материала понижават якостта на натиск пропорционално на дозировката. Изборът зависи от това дали основната цел е понижаване на плътността, контрол на поглъщанията или еластичност.

Гилсонитът може да се използва с обичайните класове тампонажен цимент, включително клас G и клас H, както и клас A и други цименти, използвани за плитки сондажи. Тъй като не реагира химически, ролята му е една и съща при всеки от тях. Класът цимент се избира според дълбочината, температурата и местната наличност, след което целият разтвор се изпитва.

Според наличните данни гилсонитът подпомага сцеплението, като подобрява полагането на разтвора, намалява поглъщанията и добавя известна еластичност, която помага на пръстена да запази контакта. Доброто сцепление обаче зависи в голяма степен и от отстраняването на сондажния разтвор, центрирането, проектирането на буферната течност и движението на тръбите. Гилсонитът подпомага, но не замества тези практики.

През живота на сондажа изпитванията под налягане, температурните промени и производствените цикли карат обсадната колона да се разширява и свива. Крехкият циментов пръстен може да се напука или да загуби сцепление, като се образуват микропръстени, по които могат да протичат флуиди или газ. По-гъвкавият пръстен понася тези напрежения по-добре, а добавки като гилсонита могат да допринесат за тази гъвкавост.

Пропускливостта на втвърдения цимент зависи главно от водното отношение и степента на хидратация. Самите частици гилсонит са непропускливи и хидрофобни, така че при разумни дозировки не създават пътища за протичане. Олекотените разтвори с много вода все пак могат да бъдат по-пропускливи от плътните, затова пропускливостта трябва да се изпитва, когато е от значение.

Гилсонитът е химически стабилен природен въглеводород, който е неразтворим във вода и не реагира с цимента, така че остава във втвърдения цимент като инертни частици. При температури значително под точката му на омекване физичните му свойства остават стабилни във времето. Дългосрочната издръжливост зависи и от проекта на цимента и условията в сондажа.

Самият гилсонит е химически инертен в тези среди, но устойчивостта на втвърдения цимент на въглероден диоксид или сероводород зависи главно от циментовата матрица и нейната пропускливост. Сондажите със значително въздействие на кисели газове обикновено изискват специално проектирани корозионноустойчиви циментови системи. На гилсонита не трябва да се разчита като на защита срещу въздействието на кисели газове.

Замърсяването с разтвор на нефтена основа може да сгъсти циментовия разтвор, да забави схващането и да понижи якостта, независимо от гилсонита. Гилсонитът може също частично да набъбне при контакт с базовото масло. Доброто изместване с подходящи буферни течности и промивки с повърхностноактивни вещества намалява замърсяването. Лабораторните изпитвания за съвместимост между сондажния разтвор, буферната течност и циментовия разтвор са стандартна добра практика.

Буферните течности трябва да са съвместими както със сондажния флуид, така и с разтвора с гилсонит и да оставят обсадната колона и пласта омокрени от вода, за да може циментът да осъществи сцепление. При изместване на разтвор на нефтена основа буферните течности обикновено съдържат повърхностноактивни вещества за тази цел. Изпитванията за съвместимост на смеси от сондажен разтвор, буферна течност и циментов разтвор проверяват реологията и поведението при сгъстяване.

Размерът на частиците влияе на смесването, реологията на разтвора и мостообразуването. Твърде фините частици осигуряват по-слабо мостообразуване, а много едрите могат да се утаят или да създадат проблеми в оборудването. Класовете за циментиране обикновено са около 75–200 µm, което дава добро мостообразуване във фини пукнатини, като същевременно се смесват и изпомпват лесно.

Пепелта е минералната фракция, която остава след изгаряне, и не допринася за ниската плътност или мостообразуването, защото минералното вещество е по-тежко от въглеводорода. По-ниската пепел означава повече ефективен олекотяващ обем на килограм. Класовете за циментиране обикновено имат пепел около 3–8 % по ASTM D3174, а постоянното ниво на пепел помага плътността на разтвора да остане предвидима.

Циментът и добавките трябва да останат сухи до смесването, защото влагата може да предизвика слепване, лошо протичане в пневматичните системи за насипни материали и частична предварителна хидратация на цимента в смесите. Класовете за циментиране обикновено се специфицират с влажност най-много 1 % по ASTM D95. Сухото съхранение и ненарушената опаковка помагат влажността да остане в тази граница.

Гилсонит за циментиране се доставя в торби от 25 kg на палети, опаковани със стреч фолио, и в биг-бегове от 1 MT, които са удобни за станциите за насипни материали, смесващи цимент и добавки. Върху торбите са отпечатани наименованието на продукта, партидният номер, датите на производство и годност и информация за здраве и безопасност.

Съхранявайте торбите и биг-беговете под навес, над земята и далеч от вода и силна топлина. Избягвайте прекомерното подреждане един върху друг, което може да доведе до слепване на праха под натиск и топлина. Ротирайте наличностите така, че по-старият материал да се използва първи. При пълнене на силозите трябва да се спазват мерките за контрол на праха и предпазните мерки от MSDS.

Добивът на разтвор е обемът разтвор, получен от единица цимент. Тъй като гилсонитът има ниска плътност и заема голям обем на килограм, той увеличава осезаемо добива в сравнение с чист разтвор. Това означава, че за същия обем на пръстеновидното пространство са необходими по-малко тонове цимент. Добивът се изчислява от абсолютните обеми на всички компоненти и се потвърждава в лаборатория.

Това може да се направи, когато няма възможност за смесване на насипни материали, но гилсонитът трябва да бъде добре омокрен с повърхностноактивно вещество и да се поддържа във взвешено състояние чрез силно разбъркване в смесителния резервоар. Без това той може да плува или да се утаява и да даде нееднороден разтвор. Сухото смесване обикновено осигурява по-добро постоянство и се предпочита, когато е възможно.

Вземете проби от различни точки на силоза или по време на прехвърлянето и пригответе пробни разтвори от всяка от тях. Сравнете плътностите и при необходимост реологията с проектните стойности от лабораторията. Големите разлики показват разслояване или грешки при смесването. Някои циментировъчни компании измерват и насипната плътност на сухите проби като бърза проверка.

Честите причини са разслоена суха смес, неравномерна скорост на подаване, лошо омокряне, при което гилсонитът плува, уловен въздух или пяна и грешки на плътномера. Проверката на пробите с везна под налягане, добавянето на пеногасител и стабилизирането на скоростта на подаване на насипния материал обикновено стабилизират плътността. Ако проблемът продължава, трябва да се провери еднородността на сместа.

Пукнатините или каверните може да са по-големи, отколкото частиците гилсонит могат да премостят, или плътността на разтвора и налягането от триене все още да надвишават налягането на хидроразрив. Ниската концентрация на гилсонит или разслояването също могат да намалят ефективността. Решенията включват добавяне на по-едри LCM или влакна, намаляване на плътността или на дебита на помпите или ликвидиране на поглъщането с отделен мост преди основната операция.

Възможните причини включват по-висока дозировка на гилсонит или по-високо водно отношение от проектните, по-ниска от планираната температура на изпитването, предозиране на забавителя, замърсяване или спад на якостта при висока температура без кварцово брашно. Сравнете реалната рецепта и записа от смесването с проекта и повторете изпитването. Намаляването на дозата гилсонит или коригирането на водното отношение може да възстанови якостта.

Плуването обикновено означава, че частиците не се омокрят от водата за затваряне. Това се случва, когато омокрящият агент липсва, е недостатъчен или е добавен в грешен ред, или когато гилсонитът се добавя по-бързо, отколкото може да се диспергира. Добавянето на омокрящия агент първо към водата и подаването на сместа с равномерна скорост обикновено решават проблема.

Възможностите включват увеличаване на диспергатора за цимент, проверка дали омокрящият агент е правилният, намаляване на дозировката на гилсонит или леко коригиране на водното отношение при следене на свободната вода и якостта. Високият вискозитет може да се дължи и на лошо омокряне или замърсяване. Промените трябва да се изпитат в лаборатория, преди да се приложат на обекта.

Свободната вода обикновено се намалява чрез понижаване на водното отношение, намаляване на диспергатора или добавяне на стабилизиращ агент, например бентонит или полимерен загъстител. Излишната свободна вода е нежелана, особено в наклонени и газови сондажи, защото може да образува водни канали. Коригираният състав трябва да се изпита отново при същите условия.

Краткото време за сгъстяване обикновено се дължи на по-висока реална температура от предвидената в графика на изпитването, недостатъчно количество забавител, замърсяване или промени в източника на цимент или вода. Гилсонитът рядко ускорява пряко цимента. Препоръчва се преглед на температурните данни, проверка на концентрациите на добавките и повторно изпитване с проби от цимента и водата от обекта.

Гилсонитът не се хидратира, така че не отделя топлина при схващането. Като замества част от цимента в даден обем разтвор, той намалява отделената топлина на единица обем. Това може да е от значение в някои ситуации, например при циментиране в близост до вечно замръзнали почви или седименти с газови хидрати, където се предпочитат разтвори с ниска топлина на хидратация.

Циментирането във вечно замръзнали почви изисква разтвори, които се схващат при ниска температура, без да отделят твърде много топлина, която би могла да размрази замръзналата почва. Обикновено се използват специални циментови смеси. Гилсонитът може да служи като инертен олекотяващ пълнител в такива проекти, но пригодността му трябва да се потвърди с изпитвания при реалната ниска температура.

Гилсонитът може да се използва там, където е необходимо олекотяване или контрол на поглъщанията, но местните разпоредби за водните сондажи може да ограничават материалите, допустими в контакт с подземните води. Геотермалните сондажи често достигат температури над точката на омекване на гилсонита, затова обикновено се предпочитат други материали. Всяко приложение трябва да се провери спрямо местните правила и резултатите от лабораторните изпитвания.

Еквивалентната циркулационна плътност по време на циментиране е съвкупният ефект от хидростатичния стълб и налягането от триене. Разтворът с гилсонит с по-ниска плътност намалява хидростатичната съставка, което поддържа общото налягане под градиента на хидроразрив. Поддържането на умерена реология с диспергатори ограничава и налягането от триене. И двете се проверяват с хидравлична симулация преди операцията.

Дебитът на помпите влияе на налягането от триене и следователно на общото налягане върху слабите зони. По-ниските дебити намаляват налягането, но може да намалят ефективността на отстраняване на сондажния разтвор. Инженерите използват хидравлични симулации, за да намерят дебит, който поддържа налягането под градиента на хидроразрив и същевременно осигурява ефективно изместване на разтвора. Следенето на налягането в реално време по време на операцията помага при необходимост дебитът да се коригира.

Непостигането на планираната горна граница на цимента често се дължи на поглъщания в слаби зони. Като понижава плътността на разтвора и образува мостове в малките пукнатини, гилсонитът намалява тези поглъщания, така че по-голяма част от изпомпания цимент остава в пръстеновидното пространство. Това помага да се постигне необходимото покритие на критичните зони. Реалната горна граница се потвърждава с каротаж за оценка на циментирането или с термометрия.

Допълнителният обем зависи от състоянието на ствола, кавернометричните данни, очакваните поглъщания и стандартите на оператора, и няма едно-единствено число. Допълнителният обем за необсадения ствол обикновено се определя по кавернограмата или по опита от съседни сондажи. Използването на разтвор с гилсонит за намаляване на поглъщанията може да позволи по-предвидим резултат, но допълнителният обем все пак трябва да следва проектантската практика на оператора.

Олекотените разтвори обикновено имат по-нисък акустичен импеданс от плътния цимент, което може да затрудни интерпретацията на акустичния каротаж за качеството на циментирането. Това е свързано с плътността и състава на разтвора, а не конкретно с гилсонита. Интерпретацията трябва да отчита реалните свойства на разтвора, а каротажните компании често адаптират анализа си за олекотени цименти.

Да. Гилсонитът е въглеводород, който е практически неразтворим във вода и солеви разтвори, така че пластовата вода не го извлича от втвърдения цимент. Той е разтворим в някои ароматни въглеводороди, но заобикалящата циментова матрица ограничава контакта. Това допринася за дългосрочната стабилност на цимента с гилсонит при типичните условия в сондажа.

По време на прехода от течно към твърдо състояние циментът губи хидростатично налягане и газът може да проникне. Гилсонитът може да помогне, като намалява филтрацията и подобрява пръстена, но контролът в този период зависи главно от краткото преходно време, ниската филтрация, нулевата свободна вода и правилната плътност. Газонепропускливите проекти обикновено комбинират няколко добавки и се проверяват със специализирани лабораторни изпитвания.

Класовете за сондиране и за циментиране често имат сходни спецификации, включително точка на омекване 160–220 °C, пепел 3–8 % и размер на частиците около 75–200 µm. Всеки клас обаче се подбира за своето приложение, затова е най-добре за циментови разтвори да се използва Гилсонит за циментиране, а всяко заместване да се потвърди с лабораторни изпитвания с реалния разтвор.

Да, гилсонитът в двата флуида е един и същ вид материал, така че не предизвиква химична несъвместимост. Проблемите със съвместимостта между сондажния разтвор и цимента се дължат на химията на сондажния разтвор – например емулгаторите, базовите масла или полимерите, – а не на гилсонита. Стандартните изпитвания за съвместимост на сондажния разтвор, буферната течност и цимента все пак трябва да се проведат.

Гилсонитът има дълга история като добавка за цимент и се използва при циментирането на нефтени сондажи от много десетилетия като олекотяващ материал и материал срещу поглъщане. Естествено ниската му плътност, химичната стабилност и способността му да образува мостове го превръщат в едно от утвърдените решения за слаби пластове. Съвременните проекти продължават да го използват, често заедно с по-нови добавки.

Гилсонитът понякога се добавя към буферните течности като материал срещу поглъщане, когато се очакват поглъщания по време на изместването, но това не е стандартна практика. Буферните течности са предназначени главно за отстраняване на сондажния разтвор, омокряне с вода и осигуряване на съвместимост. Всяко добавяне трябва да се изпита, за да не повлияе на реологията и стабилността на буферната течност или на съвместимостта ѝ със сондажния и циментовия разтвор.

Полезната информация включва дълбочината на сондажа, циркулационната и статичната забойна температура, поровото налягане и налягането на хидроразрив, целевата плътност на разтвора, очакваната тежест на поглъщанията, размерите на обсадната колона и ствола, класа цимент и другите добавки в проекта. С тези данни циментировъчната лаборатория може да предложи дозировка в типичния диапазон 5–15 % BWOC и да я изпита.

Сравнете сертификата за анализ с текущия продукт, особено точката на омекване, пепелта, влажността и размера на частиците. След това пригответе еднакви разтвори с двата материала и изпитайте плътността, реологията, времето за сгъстяване, свободната вода, филтрацията и якостта на натиск. Ако резултатите съвпадат, контролирана операция на обекта може да потвърди ефективността преди пълното въвеждане.

Проверете дали точката на омекване, съдържанието на пепел, влажността, разтворимостта и размерът на частиците отговарят на съгласуваната спецификация и дали партидният номер съвпада с този на доставените торби. Точката на омекване трябва да отговаря на температурата в сондажа, а влажността трябва да е ниска, за да се предотврати слепването в системите за насипни материали. Съхраняването на COA осигурява проследимост, ако резултатите от операцията трябва да се изследват.

С гилсонита се борави като с другите прахообразни добавки за цимент, но ниската му плътност и фините частици означават, че контролът на праха е важен. Силозите и транспортните тръбопроводи трябва да се поддържат чисти и сухи, а източниците на запалване на праха трябва да се контролират, защото органичният прах може да бъде горим. MSDS дава конкретни указания за боравене и лична защита.

По време на изпомпването частиците гилсонит са във взвешено състояние в разтвора и се държат като твърди частици с ниска плътност. Ако разтворът е добре проектиран, те остават равномерно разпределени и не се отделят. Когато разтворът минава покрай пропускливи или напукани зони, частиците образуват мостове в отворите и помагат за ограничаване на поглъщанията. Поведението им зависи от омокрянето, дозировката и стабилността на разтвора.

Разтворите с гилсонит обикновено имат по-ниска якост на натиск от плътния чист цимент, затова по правило се разпробиват по-лесно. Реалната пробиваемост зависи от проекта на цимента, времето за втвърдяване и температурата. Разпробиването на циментовата чашка под башмака и на мостовете обикновено следва нормалните процедури, но параметрите може да се коригират за по-мекия цимент.

Съсъхването на цимента се дължи главно на химията на хидратацията и не се променя съществено от инертни пълнители като гилсонита. Като намалява съдържанието на цимент на единица обем, гилсонитът може леко да намали общото съсъхване на разтвора. Когато съсъхването е критично, се добавят разширяващи агенти и проектът се изпитва в лаборатория.

Да, гилсонитът може да се използва в морски условия, където е необходимо олекотяване или контрол на поглъщанията, често с морска вода като вода за затваряне. Трябва да се вземат предвид боравенето с насипни материали в морски условия, складовото пространство и екологичните разпоредби. Разтворът трябва да се изпита с реалната морска вода или вода за затваряне и при температурите в морския сондаж.

Гилсонитът не се влияе от солите в морската вода, но морската вода може да промени поведението на цимента, омокрящите агенти и другите добавки, като често скъсява времето за сгъстяване. Разтворите, проектирани за морска вода, трябва да се изпитат с морска вода от района. Трябва да се провери ефективността на омокрящия агент в солена вода.

Няма единен максимум, но при високи дозировки разтворите стават по-трудни за смесване, реологията се повишава, а якостта на натиск спада. Типичните дозировки са 5–15 % BWOC, а излизането извън този диапазон обикновено изисква специално проектиране. Практическият максимум е нивото, при което разтворът все още отговаря на изискванията за смесваемост, стабилност и якост.

Плътността се изчислява, като масата на всички компоненти се събере и се раздели на общия им абсолютен обем. Абсолютният обем на всеки материал е масата му, разделена на относителната му плътност. За гилсонита обикновено се използва относителна плътност около 1,05. Водата и течните добавки се включват по същия начин. Изчислената стойност след това се проверява с везна под налягане.

Гилсонитът за циментиране обикновено има относителна плътност около 1,04–1,06 при 25 °C, измерена по ASTM D70. Тя е само малко над тази на водата и много по-ниска от тази на цимента, която е около 3,15. Тази ниска стойност е в основата на използването му като олекотяващ пълнител в циментовите разтвори.

Като подобрява първичното полагане на цимента в слаби пластове или пластове с поглъщания, гилсонитът може да помогне за намаляване на случаите на ниска горна граница на цимента или лоша изолация на зоните, които иначе биха изисквали ремонтни работи. Резултатите зависят от цялостната практика на циментиране, включително отстраняването на сондажния разтвор и центрирането. Ползата трябва да се оцени по записите от операциите в няколко сондажа.

Сондажите с многократни изпитвания под налягане, хидравлично разкъсване или цикли на нагнетяване подлагат циментовия пръстен на високи напрежения. Гилсонитът може да добави известна гъвкавост, което помага на пръстена да устоява на напукване. При тежки циклични натоварвания проектите често се оценяват с изпитвания на механичните свойства и моделиране на напреженията, а гилсонитът може да се комбинира с други добавки за еластичност.

Напуканите карбонати често предизвикват поглъщания по време на циментиране. Гилсонитът помага, като образува мостове във фините пукнатини и понижава плътността на разтвора, което намалява натиска върху пласта. Широките естествени пукнатини или каверни може да изискват по-едри LCM или отделна обработка за ликвидиране на поглъщането. Комбинирането на гилсонит с влакна е често срещан подход при такива пластове.

Започнете с лабораторен проект, изпитан по практиките на API RP 10B при условията в сондажа. Изберете сондаж с известен риск от поглъщания и добри данни от съседни сондажи за сравнение. По време на операцията записвайте плътността, наляганията, изливането и обемите, а след операцията оценете горната граница на цимента и каротажа за качеството на циментирането. Сравняването на резултатите със съседните сондажи показва ползата.

Подробното проектиране на разтвора обикновено се извършва от сервизната компания по циментиране или от циментовата лаборатория на оператора, която може да проведе изпитвания с реалния цимент, вода и добавки. Sun Gilsonite може да предостави технически информационни листове, сертификати за анализ и мостри от Гилсонит за циментиране, а нашият търговски екип може да обсъди подходящия клас по точка на омекване и опаковка за вашия проект.

При многостъпалното циментиране се използва муфа за степенно циментиране, за да се циментират дълги обсадни колони на отделни участъци, което намалява натиска върху слабите пластове. Олекотен разтвор с гилсонит може да се използва в едното или в двете стъпала, обикновено там, където горната или долната част на необсадения ствол съдържа слаби зони или зони с поглъщания. Плътността и обемът на всяко стъпало се проектират с хидравлична симулация.

При дълъг циментов стълб разтворът в горната част е при много по-ниска температура, отколкото в долната. Разтвор, забавен за забойните условия, може да се схваща много бавно в горната част, особено когато олекотяващите добавки разреждат цимента. Изпитването на нарастването на якостта при температурата на горната граница на цимента потвърждава, че водещият разтвор се схваща в приемлив срок.

Да. При партидното смесване целият обем разтвор се приготвя в резервоар преди изпомпването, което позволява плътността и свойствата да се проверят и коригират преди изместването. Този метод често се използва за по-малки обеми, мостове и критични операции. При гилсонита доброто разбъркване и подходящият омокрящ агент поддържат частиците във взвешено състояние през периода на партидата.

При нормални дозировки и добро омокряне частиците гилсонит с размер около 75–200 µm преминават без проблеми през обратните клапани и принадлежностите на обсадната колона. Рискът нараства, когато разтворът съдържа и едри материали срещу поглъщане или когато се образуват недиспергирани буци. Доставчиците на оборудване често посочват ограничения за размера на частиците и концентрацията на LCM, които трябва да се проверят при проектирането на операцията.

Гилсонитът е черен, така че разтворите, които го съдържат, обикновено са по-тъмни от чистите циментови разтвори. Това може да помогне на екипите да разпознаят излизащия на повърхността цимент или върнатите проби, въпреки че разликата в цвета зависи от дозировката и другите добавки. Цветът никога не трябва да замества следенето на обемите и другите стандартни методи за потвърждаване на изливането.

Свойствата на цимента варират между партидите и заводите, а химичният състав на водата за затваряне се различава в различните райони. Добавките, включително гилсонитът, също леко варират от партида до партида. Изпитването с проби от реалните материали за операцията дава резултати, които по-добре отразяват поведението на обекта, особено по отношение на времето за сгъстяване и якостта, и намалява риска от изненади по време на операцията.

Гилсонитът се разтваря в горещия битум и става част от свързващото вещество. Той прави свързващото вещество по-твърдо и повишава точката му на омекване и вискозитета, така че асфалтовата смес по-добре устоява на деформации при високи температури на настилката. Може също да подобри сцеплението между свързващото вещество и минералния скелет. Големината на ефекта зависи от изходния битум, вида гилсонит и дозировката.

Инженерите използват гилсонит главно за подобряване на устойчивостта на коловозообразуване при силно натоварени или горещи настилки. Той е природен въглеводород, много съвместим с битума, може да се добавя в асфалтовата база без специално оборудване за смесване и дава по-твърдо и по-дълготрайно свързващо вещество. Често се избира, когато е нужен по-твърд битум или битум от по-висок клас, който не е лесно достъпен на местния пазар.

Не. Природни асфалти като гилсонита се използват за втвърдяване и подобряване на пътния битум от много десетилетия, много преди съвременните полимерни модификатори да навлязат масово. Днес той се прилага по магистрали, летища, пристанища и градски улици в много страни. Както при всеки модификатор, всеки проект все пак трябва да се провери с лабораторни изпитвания с местния битум и минерални материали.

Най-големи ползи обикновено се наблюдават там, където по настилката преминава тежък, бавен или спиращ трафик или където температурите на настилката са високи. Типични примери са маршрути за камиони, кръстовища, автобусни ленти, пунктове за пътни такси, пристанища, контейнерни площадки и летищни престилки. По слабо натоварени пътища в умерен климат немодифицираното свързващо вещество често е достатъчно и допълнителната полза може да не оправдае разхода.

Гилсонит – модификатор на асфалт е продуктът, създаден за пътни настилки. Доставя се като прах (200 mesh или по-фин) за смесване в битума по мокрия метод или като гранули 1–5 mm за добавяне по сухия метод в асфалтовата база. Точката му на омекване е 150–200 °C, съдържанието на пепел е най-много 8 %, а препоръчителната дозировка е 4–12 % от масата на свързващото вещество.

Не. Гилсонитът е модификатор, а не самостоятелно свързващо вещество. Сам по себе си при нормални температури той е твърдо и крехко вещество и би дал смес, която лесно се напуква. Използва се като частична добавка към битума, обикновено 4–12 % от масата на свързващото вещество, така че битумът продължава да осигурява гъвкавостта, а гилсонитът добавя твърдост.

Тъй като самият гилсонит има много висока точка на омекване, обикновено 150–200 °C за пътните марки, добавянето му повишава точката на омекване на свързващото вещество по метода „пръстен и сачма“. Повишението нараства с дозировката и зависи от изходния битум. Кратка лабораторна серия с няколко дозировки, изпитани по ASTM D36, е надеждният начин да се установи действителното повишение за вашия битум.

Гилсонитът намалява стойността на пенетрацията, т.е. свързващото вещество става по-твърдо при 25 °C. Колкото повече гилсонит се добави, толкова по-ниска е пенетрацията. Ето защо гилсонитът може да се използва, за да се превърне по-мек битум в по-твърд клас. Точното намаление зависи от изходния битум, затова трябва да се измери върху лабораторни смеси преди производството.

Гилсонитът повишава вискозитета на свързващото вещество както при експлоатационни, така и при производствени температури. По-високият вискозитет при експлоатационни температури помага срещу коловозообразуването, но по-високият вискозитет при температурата на смесване означава, че сместа може да изисква малко по-високи температури на производство и уплътняване. Изпитванията за ротационен вискозитет на лабораторни смеси помагат да се определят подходящите температури на смесване и уплътняване.

Гилсонитът повишава главно високотемпературния PG клас, тъй като увеличава коравината на свързващото вещество, измерена с динамичен срязващ реометър. В зависимост от изходното свързващо вещество и дозировката високотемпературният клас често може да се повиши с една или повече степени. Действителният резултат трябва да се потвърди чрез изпитване на сместа, включително след краткосрочно стареене.

Може да го промени. Тъй като гилсонитът втвърдява свързващото вещество, нискотемпературният клас, измерен с реометър с огъваща се греда, може леко да се измести към по-високи температури, т.е. по-малка гъвкавост при силен студ. В горещ и умерен климат това рядко е проблем. В студените райони дозировката трябва да се поддържа умерена, може да се използва по-мек изходен битум и да се проверят нискотемпературните изпитвания.

Коловозообразуването е трайна деформация на асфалтовия пласт под тежки натоварвания при високи температури. Гилсонитът прави свързващото вещество по-твърдо и по-еластично при тези температури, така че сместа се деформира по-малко при всяко преминаване на колело. Лабораторните изпитвания с колесен уред за коловози на смеси, модифицирани с гилсонит, обикновено показват по-малка дълбочина на коловоза в сравнение със същата смес с немодифицирано свързващо вещество.

По-твърдото свързващо вещество може да намали гъвкавостта, затова предозирането или използването на гилсонит в много студен климат може да увеличи риска от температурно или умориително напукване. При правилни дозировки и подходящ климат този риск обикновено е малък. Добрата практика е дозировката да се избира чрез лабораторни изпитвания, да се избягва прекалено твърд изходен битум и да се проверяват изпитванията, свързани с напукването, за съответния климат.

Ефектът зависи от дебелината на пласта и конструкцията на настилката. При дебели пластове по-твърдата смес намалява деформацията в долната част на пласта, което може да удължи умориителния живот. При тънки, гъвкави пластове прекалено твърдото свързващо вещество може да намали устойчивостта на умора. Изпитването на умора на реалната смес, съчетано с проверка на оразмеряването на настилката, дава най-надежден отговор.

Гилсонитът съдържа полярни съединения, които могат да помогнат на свързващото вещество да омокря и да прилепва към повърхността на зърната, и много потребители съобщават за по-добро обвиване и сцепление. Ползата варира според вида на минералния материал, особено между варовикови и силикатни материали. Изпитванията за сцепление или водочувствителност с вашите собствени минерални материали трябва да потвърдят ефекта.

Гилсонитът може да помогне, като подобрява сцеплението на свързващото вещество и създава по-дебел и по-твърд битумен филм, който се противопоставя на изместването от водата. Той обаче не е гарантиран заместител на адхезионна добавка или хидратна вар, особено при водочувствителни минерални материали. Трябва да се проведе изпитване за водочувствителност, например изпитване за съотношение на якостта на опън при разцепване, за да се реши дали е нужна допълнителна обработка.

Гилсонитът е вече твърд, стабилен въглеводород, така че самият той не старее бързо. Свързващото вещество, модифицирано с гилсонит, обаче е по-твърдо още в началото, а обичайното стареене в базата и на пътя ще го направи още по-твърдо. Изпитването на свързващото вещество след краткосрочно и дългосрочно лабораторно стареене показва дали остарялото свързващо вещество остава в допустимите граници.

Често се съобщава, че смесите, модифицирани с гилсонит, по-добре от немодифицирания асфалт устояват на омекване от горива и масла, затова се разглеждат за летищни престилки, автогари и паркинги. Подобрението е относително, а не пълно, и зависи от рецептата на сместа и дозировката. Когато устойчивостта на горива е критична, се препоръчва лабораторно изпитване с потапяне на предложената смес.

Типичната дозировка е 4–12 % от масата на свързващото вещество – това е препоръчителният диапазон за Гилсонит – модификатор на асфалт. По-ниските дозировки са подходящи за умерено подобрение, а по-високите се използват за тежкотоварни приложения или смеси с висок модул. Окончателната дозировка трябва да се избере въз основа на лабораторни изпитвания на свързващото вещество и сместа с реалните материали за проекта.

Умножете съдържанието на свързващо вещество в сместа по процента гилсонит. Например, ако сместа съдържа 5 % свързващо вещество и искате 8 % гилсонит от масата на свързващото вещество, гилсонитът е 0,4 % от общата смес, или 4 kg на тон смес. Уверете се, че всички участници в проекта са съгласни коя база се използва.

Започнете от целевите свойства на свързващото вещество или от експлоатационните показатели на сместа, изисквани от спецификацията. Пригответе смеси с три или четири дозировки в диапазона 4–12 % от свързващото вещество, изпитайте точката на омекване, пенетрацията или PG класа, а след това изпитайте смесите за коловозообразуване, водочувствителност и напукване, където това се изисква. Изберете най-ниската дозировка, която изпълнява всички цели с разумен резерв.

Предозирането прави свързващото вещество прекалено твърдо. Сместа може да стане трудна за уплътняване, а готовата настилка – по-крехка, с по-висок риск от напукване при ниски температури или при многократно огъване. Може също да се наложи повишаване на температурите на производство и уплътняване. Точното подаване и контролът на дозировката в базата предотвратяват този проблем.

При твърде малко гилсонит свързващото вещество няма да достигне целевата точка на омекване, PG клас или коравина, така че настилката може да не получи очакваната устойчивост на коловозообразуване. Сместа все пак ще бъде използваема, но показателите ѝ може да са близки до тези на немодифицирана смес. Калибрирането на дозатора и изпитванията на извлеченото свързващо вещество помагат да се потвърди, че планираната дозировка действително се подава.

При мокрия метод гилсонитът се разтваря в горещия битум, преди свързващото вещество да бъде подадено към асфалтосмесителя. Това става в подгряван резервоар с бъркалка или в смесителна инсталация. Резултатът е предварително модифицирано свързващо вещество, което може да се изпита преди употреба. Предпочитат се марките на прах, тъй като се разтварят по-бързо от гранулите.

При сухия метод гилсонитът се добавя директно в асфалтосмесителя заедно с горещия минерален материал и се разтваря в свързващото вещество по време на смесването. Не е необходим резервоар за смесване на свързващото вещество, което прави метода лесен за прилагане в съществуващи бази. Обикновено се предпочита гранулиран гилсонит 1–5 mm, тъй като тече добре и отделя малко прах.

И двата метода работят добре, когато се прилагат правилно. Мокрият метод позволява свързващото вещество да се изпита преди смесването и дава много равномерно смесване, но изисква подгрявани резервоари с бъркалки. Сухият метод не изисква почти никакви промени в базата и се стартира бързо, но зависи от достатъчно време и температура на смесване. Изборът обикновено зависи от оборудването на базата и изискванията за контрол на качеството по проекта.

Гранулираният гилсонит, обикновено 1–5 mm, по правило е най-добрият избор за сухия метод. Той е сипкав, може да се подава с автоматични дозатори и отделя много по-малко прах от праховата форма. В горещия смесител се разтваря бързо в свързващото вещество. Гилсонит – модификатор на асфалт се предлага в тази гранулирана форма за добавяне по сухия метод.

За мокрия метод по правило се предпочита фин прах, например 200 mesh или по-фин. Малките частици имат голяма повърхност и се разтварят по-бързо и по-пълно в горещия битум. Може да се използва и гранулиран материал, но той изисква по-дълго разбъркване. Гилсонит на буци обикновено се използва само там, където смесителната инсталация разполага с подходящо оборудване за стапяне или смилане.

Гилсонитът обикновено се смесва с битума при обичайните температури за работа с горещ битум, често в диапазона от около 160–190 °C (320–374 °F), в зависимост от класа на битума и местната практика. Битумът трябва да е достатъчно горещ за добро разтваряне, но не бива да се прегрява, тъй като това може да предизвика стареене. Спазвайте максималните температурни граници на доставчика на битума.

Времето за разтваряне зависи от размера на частиците, температурата на битума, дозировката и интензивността на разбъркване. Финият прах в добре разбъркван горещ битум може да се разтвори за по-малко от час, докато едрите гранули или буците изискват повече време. Проста проверка е пробата да се прецеди или огледа за неразтворени частици, или точката на омекване да се изпитва, докато спре да се променя.

Необходими са подгряван резервоар за битум или смесителен съд с ефективна бъркалка, начин за равномерно добавяне на гилсонита и контрол на температурата. Мелници с високо срязване не са задължителни, тъй като гилсонитът се разтваря, а не се диспергира, но интензивното разбъркване ускорява процеса. Препоръчват се също контрол на праха в точката на зареждане и кран за вземане на проби за контрол на качеството.

Да. Тъй като гилсонитът се разтваря в битума, вместо да образува отделна фаза, модифицираното с гилсонит свързващо вещество по правило има добра стабилност при съхранение в сравнение с много полимермодифицирани битуми. Все пак е добра практика при горещо съхранение да се поддържа леко циркулиране или разбъркване, да се избягват дълги периоди при много висока температура и свързващото вещество да се изпитва преди употреба, ако е съхранявано дълго.

Разслояването по правило не е сериозен проблем, когато гилсонитът е напълно разтворен, тъй като е силно съвместим с битума. Проблемите обикновено идват от неразтворени частици или високо съдържание на пепел, които се утаяват на дъното. Използването на марка с ниско съдържание на пепел, осигуряването на пълно разтваряне и поддържането на известно разбъркване свеждат утаяването до минимум. Изпитване за стабилност при съхранение може да потвърди поведението.

В база с периодично действие гилсонитът обикновено се добавя директно в смесителя (пъгмил) – с автоматичен дозатор или чрез поставяне на предварително претеглени торби в смесителя. Добавя се заедно с горещия минерален материал, така че да започне да се топи преди или по време на впръскването на битума. Времето за смесване често леко се удължава, за да се осигури пълно разтваряне.

В барабанна база гилсонитът обикновено се подава чрез отделен дозатор в барабана в точка, където се среща с горещия минерален материал и битума, често близо до точката за подаване на рециклиран асфалт или влакна. Не бива да се въвежда близо до пламъка на горелката. Производителността на дозатора трябва да е свързана с производителността на базата, за да се поддържа постоянна дозировка.

Да. Гилсонитът е органичен материал, който може да изгори при пряк контакт с пламъка или с много горещи газове. В барабанна база той трябва да се добавя след зоната на горене, където се смесва с горещия минерален материал и свързващото вещество. Правилното разположение на точката на подаване предотвратява и загубата на фини частици в прахоуловителната система.

Да, особено в по-малки бази с периодично действие или за пробни участъци. Към всеки замес се добавят предварително претеглени торби, което прави дозирането просто и точно, ако размерът на замеса е постоянен. Топимите торби могат да се хвърлят директно в смесителя. Обикновените хартиени или пластмасови торби трябва първо да се изпразнят, тъй като материалът на торбата не бива да попада в сместа.

Топимите торби са опаковки от материал, който се топи и диспергира в горещата смес, така че цялата торба може да се добави в смесителя, без да се отваря. Те намаляват праха и спестяват труд при дозиране на замес. Гилсонит – модификатор на асфалт може да се доставя в топими торби; попитайте търговския екип за размери на торбите, съответстващи на масата на вашия замес.

Често се добавят няколко секунди към сухото или мокрото смесване, така че гилсонитът да се разтвори напълно и да се разпредели равномерно. Точното време зависи от смесителя, температурата на минералния материал и размера на частиците на гилсонита. Проверете първите замеси за неразтворени частици и равномерно обвиване и при нужда коригирайте времето на цикъла.

Обикновено не. Качественият гилсонит има ниска влажност, обикновено най-много 1 %, и може да се използва във вида, в който е доставен. Важно е торбите да се съхраняват на сухо и покрити, за да не поемат вода от дъжд или кондензация. Мокрият материал може да причини образуване на бучки, лошо подаване и разпенване, затова повредените торби трябва да се отделят.

Минералният материал трябва да е достатъчно горещ, за да стопи и разтвори гилсонита бързо по време на смесването, затова се използват обичайните температури за горещи смеси, понякога малко по-високи, отколкото за немодифицирани смеси. Точната температура зависи от класа на битума, дозировката и спецификацията. Данните за вискозитета на модифицираното свързващо вещество са най-добрият ориентир за задаване на температурите в базата.

Огледайте сместа и положения пласт за черни точици или дребни зърна, които не се стопяват. В лабораторията свързващото вещество може да се екстрахира и възстанови от проби от сместа и да се изпита за точка на омекване или пенетрация, които трябва да съответстват на стойностите от проектната смес. Непостоянните резултати обикновено сочат недостатъчна температура или време за смесване.

Гилсонитът повишава вискозитета на свързващото вещество, затова температурите на смесване често се задават малко по-високи, отколкото за същото немодифицирано свързващо вещество – обикновено с умерена разлика. Целта е да се постигне добро обвиване и обработваемост, без битумът да се прегрява. Използвайте данните за зависимостта вискозитет–температура на модифицираното свързващо вещество и спазвайте температурните граници в спецификацията.

Уплътняването трябва да започне, докато сместа е все още достатъчно гореща, за да бъде обработваема, а смесите с гилсонит обикновено изискват малко по-високи минимални температури на уплътняване от немодифицираните. Правилните стойности се получават от изпитванията за вискозитет на модифицираното свързващо вещество и от рецептата на сместа. На обекта следете температурата на пласта и дръжте валяците непосредствено зад асфалтополагащата машина.

Може да е малко по-твърд, особено при по-високи дозировки или ако сместа изстива бързо. При правилна температура на сместа, валяци, работещи непосредствено зад асфалтополагащата машина, и подходяща схема на валиране целевата плътност обикновено се постига без затруднения. Пробният участък е най-добрият начин да се определи схемата на валиране преди пълното производство.

Поддържайте кратко време за транспорт и покривайте камионите, за да ограничите изстиването. Започвайте първоначалното валиране своевременно, използвайте достатъчно валяци за скоростта на полагане и избягвайте полагане с прекъсвания. Проверявайте температурата на пласта с термометър или инфрачервена камера и измервайте плътността рано, за да може схемата на валиране да се коригира. Полагането при студено време изисква допълнително внимание.

Да, но сместа трябва да пристигне достатъчно гореща за правилно уплътняване, а по-твърдите модифицирани смеси понасят изстиването по-зле. Използвайте термоизолирани или покрити камиони, планирайте внимателно времето за транспорт и избягвайте чакане на обекта. При много дълъг транспорт може да е необходима малко по-висока температура в базата в рамките на спецификацията. Проверявайте температурата на сместа при пристигане.

Връзката между пластовете зависи главно от чистата повърхност и правилно нанесения битумен разлив. Пласт, модифициран с гилсонит, се свързва с долния пласт по същия начин като другите горещи асфалтови смеси, когато се спазва добрата практика за битумния разлив. При много твърди пластове е особено важно да се осигури равномерен разлив и достатъчна температура на уплътняване.

Може, но е необходимо внимание, тъй като гилсонитът повишава вискозитета на свързващото вещество, докато технологиите за топли смеси целят понижаване на производствените температури. Гилсонитът все пак трябва да се разтвори напълно при понижената температура, затова често се предпочита предварително смесване в свързващото вещество по мокрия метод. Лабораторните опити трябва да потвърдят разтварянето, обработваемостта и плътността след уплътняване при планираните температури.

Гилсонитът е съвместим с повечето директно дестилирани пътни битуми, тъй като и двата материала са въглеводороди със сходен химичен състав. Степента на втвърдяване е различна при битуми от различен произход, така че една и съща дозировка може да даде различни резултати с битум от различни рафинерии. Винаги изпитвайте смесите с действителния битум, който ще се използва по проекта.

Зависи от целта. Много потребители започват с класа, който обичайно се използва на местно ниво, или с малко по-мек клас, след което добавят гилсонит, за да достигнат необходимата твърдост. Ако се започне с вече твърд битум и се добави висока дозировка, свързващото вещество може да стане прекалено крехко. Лабораторните изпитвания с два или три изходни класа помагат да се намери най-добрата комбинация.

Да, това е едно от честите му приложения. Добавянето на гилсонит намалява пенетрацията и повишава точката на омекване, така че по-мекият битум може да се коригира да се държи като по-твърд клас. Това е полезно там, където по-твърдите класове са дефицитни или скъпи. Сместа все пак трябва да отговаря на всички зададени свойства, включително изискванията за стареене и при ниски температури.

Пълно препроектиране не винаги е необходимо, но рецептата на сместа трябва поне да се провери с модифицираното свързващо вещество. Обемните показатели, стабилността или експлоатационните изпитвания и водочувствителността може да се променят, когато свързващото вещество стане по-твърдо. Много администрации изискват рецептата да се представи с точното свързващо вещество и дозировката на модификатора, които ще се използват.

Обикновено оптималното общо съдържание на свързващо вещество остава сходно, тъй като гилсонитът се отчита като част от свързващото вещество. По-твърдото свързващо вещество обаче може леко да промени уплътняването и порьозността, затова оптимумът трябва да се провери при проектирането на сместа. Не намалявайте съдържанието на свързващо вещество само за да компенсирате добавения гилсонит, освен ако изпитванията не го подкрепят.

При изпитването по Маршал смесите, модифицирани с гилсонит, обикновено показват по-висока стабилност и сходна или по-ниска деформация (провлачване) в сравнение със същата немодифицирана смес, което отразява по-твърдото свързващо вещество. Порьозността и празнините в минералния скелет също може леко да се изместят. Резултатите трябва да се сравнят с границите в спецификацията и по възможност да се подкрепят с експлоатационни изпитвания.

Да. При проектиране по Superpave първо се определя класът на модифицираното с гилсонит свързващо вещество, за да се потвърди PG класът, а след това сместа се проектира с гираторен уплътнител, като се използва модифицираното свързващо вещество. Температурите на смесване и уплътняване трябва да се базират на вискозитета на модифицираното свързващо вещество. За проекти с тежък трафик могат да се добавят експлоатационни изпитвания, например за коловозообразуване.

Обичайните изпитвания включват точка на омекване, пенетрация, ротационен вискозитет и изпитване с динамичен срязващ реометър за PG класа, както и изпитване с реометър с огъваща се греда за нискотемпературните свойства. Изпитванията се повтарят след краткосрочно и дългосрочно стареене. Изборът зависи от това дали вашата спецификация използва класове по пенетрация, по вискозитет или експлоатационни класове.

Ползата обикновено се доказва с изпитвания за коловозообразуване с колесен уред, изпитвания за модул на коравина или динамичен модул и стабилност по Маршал. Изпитванията за водочувствителност потвърждават дълготрайността във влажни условия, а изпитванията за умора или напукване проверяват дали сместа не е станала прекалено крехка. Сравняването на модифицирана и немодифицирана смес една до друга дава най-ясна картина.

Загрейте битума до контролирана температура, добавете бавно претегления гилсонит на прах при непрекъснато разбъркване и продължете смесването, докато не останат частици. Поддържайте еднакво време и температура при всички дозировки, за да бъдат резултатите сравними. За симулиране на сухия метод гилсонитът може вместо това да се добави към горещия минерален материал в лабораторен смесител, преди да се добави битумът.

Битумът се втвърдява по време на смесването и през годините на експлоатация, а сместа с гилсонит е по-твърда от обикновения битум още в началото. Лабораторните изпитвания за краткосрочно и дългосрочно стареене показват колко твърдо ще стане свързващото вещество, което е важно за устойчивостта на напукване. Те потвърждават също, че свързващото вещество продължава да отговаря на границите в спецификацията след стареене.

Смесите, модифицирани с гилсонит, обикновено показват по-малка дълбочина на коловоза или по-бавно коловозообразуване в сравнение със същата смес с немодифицирано свързващо вещество. Големината на подобрението зависи от дозировката, изходния битум, зърнометрията на минералния материал и температурата на изпитване. Изпитването на двете смеси в една и съща лаборатория при еднакви условия е най-добрият начин да се определи количествено ползата за вашия проект.

Да. Тъй като свързващото вещество става по-твърдо, модулът на коравина или динамичният модул на сместа обикновено се повишава, особено при по-високи температури. По-високата коравина разпределя по-добре натоварването от трафика през пластовете на настилката. Това свойство е особено полезно в основните и свързващите пластове и е в основата на проектирането на асфалт с висок модул.

SBS е синтетичен полимер, който образува еластична мрежа в битума и подобрява както устойчивостта при високи температури, така и еластичното възстановяване. Гилсонитът е природен въглеводород, който се разтваря в битума и повишава главно твърдостта и точката на омекване. SBS обикновено изисква специално смесване и съхранение, докато гилсонитът може да се добавя директно в базата. Най-добрият избор зависи от климата, трафика и спецификацията.

Да, използват се комбинации. Гилсонитът може да добави твърдост, а полимерът – еластичност и устойчивост на напукване, като в някои случаи комбинацията позволява по-ниска дозировка на полимера. Съвместимостта и стабилността при съхранение на трикомпонентното свързващо вещество трябва да се проверят в лабораторията, тъй като резултатите варират според битума и вида на полимера.

И двата вида модификатори повишават главно твърдостта на свързващото вещество и устойчивостта на коловозообразуване. Пластомерите може да имат проблеми със стабилността при съхранение, тъй като са склонни да се отделят от горещия битум, докато гилсонитът се разтваря и по правило е по-стабилен при съхранение. Пластомерите може да дават различно поведение при ниски температури. Сравнителните лабораторни изпитвания с местния битум са най-добрата основа за избор.

Гуменият гранулат добавя еластичност и може да подобри устойчивостта на напукване, но обикновено изисква специално смесване, работа с висок вискозитет и понякога специализирано оборудване. Гилсонитът се разтваря по-лесно и добавя главно твърдост и устойчивост на коловозообразуване. Двата модификатора отговарят на донякъде различни експлоатационни нужди и изборът трябва да следва основната повреда, която се очаква по настилката.

По-твърдият рафинериен клас и по-мекият клас, модифициран с гилсонит, могат да достигнат сходни стойности на пенетрация или точка на омекване. Гилсонитът дава гъвкавост за регулиране на твърдостта при необходимост направо в базата и може да е полезен там, където твърдите класове не са налични. Експлоатационните показатели, особено след стареене и при ниски температури, може да се различават, затова трябва да се изпитат и двата варианта.

Всички природни асфалти се използват за втвърдяване на битума, но се различават по съдържание на минерални вещества и твърдост. Гилсонитът обикновено има сравнително ниско съдържание на пепел и висока точка на омекване, затова често е нужна по-ниска дозировка за постигане на дадено втвърдяване. Природните асфалти с високо минерално съдържание внасят повече пълнител в сместа, което трябва да се отчете при проектирането ѝ.

Често общата цена е по-ниска, тъй като дозировката е умерена и не са необходими специална смесителна инсталация или резервоари за съхранение. Цената обаче зависи от местните цени на битума и модификатора, транспорта, дозировката и изискваните експлоатационни показатели. Коректното сравнение разглежда цената на тон смес заедно с очаквания експлоатационен срок и поддръжката.

Сравнете допълнителния разход на тон смес с очакваното удължаване на експлоатационния срок, по-малката поддръжка и по-редките смущения в движението. Лабораторните данни за експлоатационните показатели и изчисленията по оразмеряване на настилката помагат да се оцени удължаването на срока. Включете възможните икономии от дебелината на пластовете, когато проектът го позволява, и вземете предвид местния опит с подобни настилки.

При някои проекти по-високата коравина на смесите, модифицирани с гилсонит, позволява намаляване на дебелината на пласта при същото изчислително натоварване, особено при основни пластове от асфалт с висок модул. Това трябва да се обоснове с правилно оразмеряване на настилката с измерени стойности на коравината и умората. Дебелината никога не бива да се намалява само въз основа на предположението, че сместа е по-здрава.

При настилки, при които коловозообразуването и деформациите са основните видове повреди, модифицирането с гилсонит може да удължи експлоатационния срок, като подобрява устойчивостта на трайни деформации. Действителното удължаване зависи от трафика, климата, качеството на изпълнение и проекта. Доброто уплътняване и отводняване остават от съществено значение, тъй като никой модификатор не може да компенсира некачествено изпълнение.

SMA има скелет от трошен камък, запълнен с богата мастика от свързващо вещество, пълнител и влакна. Гилсонитът може да втвърди свързващото вещество и да помогне на мастиката да устоява на деформации и стичане при високи температури. Обикновено той не замества стабилизиращите влакна, но при някои смеси може да позволи по-малко влакна. Изпитванията за стичане и коловозообразуване трябва да потвърдят рецептата.

Асфалтът с висок модул е плътна смес с твърдо свързващо вещество, която дава много висока коравина и се използва главно в основните и свързващите пластове на силно натоварени настилки. Гилсонитът е практичен начин за получаване на твърдото свързващо вещество, тъй като втвърдява обикновения пътен битум. При проектирането на сместа трябва да се проверят също устойчивостта на умора и на влага, тъй като само коравината не е достатъчна.

Да. Основните и свързващите пластове поемат високи напрежения, а по-твърдите свързващи вещества помагат за разпределяне на натоварванията и устойчивост на деформации. Основните пластове, модифицирани с гилсонит, са често срещани при проектите с асфалт с висок модул и при тежкотоварни настилки. Основните пластове са по-малко изложени на крайни температури от повърхностните, което ги прави подходящи за по-твърди свързващи вещества.

Да, гилсонитът се използва широко в износващи пластове, където коловозообразуването, изместването на сместа или омекването от горива са проблем. Тъй като повърхността е изложена на най-високите и най-ниските температури, дозировката трябва да е балансирана, за да се избегне прекомерна твърдост при студено време. Текстурата на повърхността и устойчивостта на хлъзгане се определят главно от избора и зърнометрията на минералния материал.

Може да се използва за втвърдяване на свързващото вещество и намаляване на стичането, но отворените смеси силно зависят от дебелината на битумния филм и от устойчивостта на изронване. Прекалено твърдото свързващо вещество може да направи сместа по-склонна към изронване, особено в студен климат. За намиране на подходяща дозировка трябва да се използват лабораторни изпитвания за стичане и загуба на частици.

Летищните престилки, пътеките за рулиране и местата за изчакване са подложени на тежки натоварвания от бавно движещи се или неподвижни въздухоплавателни средства, високи температури на повърхността и случайни разливи на гориво. Гилсонитът подобрява коравината, устойчивостта на коловозообразуване и устойчивостта на омекване от горива. Летищните проекти обикновено имат строги спецификации, така че модифицираната смес трябва да бъде напълно изпитана и одобрена от летищния оператор.

Да, в пристанищата и контейнерните терминали има много високи статични и бавно движещи се натоварвания от контейнерни купчини, портални превозвачи и камиони. Тези условия причиняват вдлъбвания и коловози в обикновения асфалт. За противодействие на тази деформация се използват по-твърди смеси, модифицирани с гилсонит, често в основни пластове от асфалт с висок модул. При проектирането трябва да се вземат предвид точковите натоварвания и местният климат.

На кръстовищата и автобусните спирки тежките превозни средства спират, ускоряват и стоят на място, което създава срязващи сили и продължително натоварване, водещи до коловози и изместване на сместа. По-твърдото свързващо вещество, модифицирано с гилсонит, намалява тази деформация. Използването на модифициран асфалт само в тези критични зони може да е икономичен начин за решаване на повтарящи се проблеми.

Да. Пътищата с голям поток от тежкотоварни камиони, особено по наклони и близо до кантари или пунктове за пътни такси, са склонни към коловозообразуване. Модифицирането с гилсонит повишава устойчивостта на сместа на трайни деформации. При оразмеряването на настилката все пак трябва да се вземе предвид умориителното напукване, а конструкцията на пластовете да се провери за очакваното натоварване от камиони.

Да. По стръмните изкачвания тежките камиони се движат бавно и прилагат продължителни натоварвания, а по спусканията се появяват големи спирачни сили. И двете условия благоприятстват коловозообразуването и изместването на сместа, затова по-твърда смес, модифицирана с гилсонит, често се предписва за ленти за бавно движещи се превозни средства и подходи. Доброто уплътняване по наклоните също е от решаващо значение и може да изисква коригирани схеми на валиране.

Да, използва се в покривните пластове върху пътните плочи на мостове, където коравината помага срещу деформации при тежък трафик. Покритията на мостовете често са тънки и лежат върху хидроизолационен слой, затова трябва да се вземат предвид съвместимостта с хидроизолационната система и уплътняването около деформационните фуги. Собствениците на мостове обикновено имат специфични изисквания, които трябва да се спазват.

Може да се използва в тунели, където трафикът е канализиран, а спирането и бавното движение могат да причинят коловози. Полагането на асфалт в тунели изисква и внимание към изпаренията и вентилацията по време на полагането, което е общ въпрос за всички горещи асфалтови смеси. Изискванията за поведение при пожар на тунелните настилки се различават в отделните страни и трябва да се уточнят със собственика на тунела.

В горещ климат температурата на повърхността на настилката може да бъде много по-висока от температурата на въздуха, а немодифицираните свързващи вещества могат да омекнат достатъчно, за да предизвикат коловози и изпотяване. Гилсонитът повишава точката на омекване и високотемпературния PG клас и помага на свързващото вещество да остане твърдо през лятото. Може да се добавя лесно в базата, което е удобно в региони, където модифицираните свързващи вещества не са лесно достъпни.

Пустинните проекти съчетават много високи температури на повърхността, силно слънчево греене и често дълги разстояния за транспорт. Гилсонитът помага срещу коловозообразуването, но трябва да се вземат предвид и бързото стареене на свързващото вещество и големите денонощни температурни колебания. Дръжте смесите покрити по време на транспорта, предпазвайте торбите от топлина при съхранение и контролирайте праха от фините минерални материали и прахообразните продукти.

Да, но внимателно. В студените райони основният риск е температурното напукване, а по-твърдото свързващо вещество може да го увеличи. Използвайте умерени дозировки, обмислете по-мек изходен битум и проверете нискотемпературните свойства на сместа. При някои проекти в студен климат гилсонитът се използва само в долните пластове, където температурите са по-малко екстремни.

Може да бъде, но свързващото вещество трябва да покрива и двата края на диапазона. Гилсонитът подобрява устойчивостта на коловозообразуване през лятото, а подходящият изходен битум запазва достатъчна гъвкавост за зимата. Класифицирането по експлоатационни класове или комбиниран подход с точка на омекване и нискотемпературно изпитване помага да се намери смес, която работи през всички сезони.

Мастиковият асфалт и гусасфалтът са богати на свързващо вещество смеси без кухини, които се полагат горещи без валиране и се използват по мостове, подове и покриви. Гилсонитът втвърдява свързващото вещество, така че мастиката устоява на вдлъбване и течене при високи температури. Дозировката се избира така, че да балансира устойчивостта на вдлъбване с обработваемостта при температурата на полагане. За проверка на резултата обикновено се използват изпитвания за вдлъбване.

Да, мастиковите или плътните асфалтови подове в складове и фабрики могат да се възползват от устойчивостта на вдлъбване, която гилсонитът осигурява под мотокари, стелажи и тежки машини. Устойчивостта на капки масло и гориво също може да се подобри. Сместа за пода трябва да бъде проектирана за действителните точкови натоварвания и експлоатационни температури.

Да. Гилсонитът може да се използва с RAP, но RAP вече съдържа остаряло, твърдо свързващо вещество, така че общото свързващо вещество може да стане прекалено твърдо, ако се добави пълна дозировка гилсонит. Дозировката често се намалява или гилсонитът се използва само при ниско съдържание на RAP. Диаграмите за смесване на свързващи вещества или изпитванията на извлеченото свързващо вещество помагат да се намери правилният баланс.

При високо съдържание на RAP остарялото свързващо вещество от RAP може вече да осигурява голяма част от твърдостта, която би добавил гилсонитът, и основен проблем става напукването, а не коловозообразуването. При такива смеси гилсонитът може да не е необходим или по-полезен може да се окаже регенериращ агент. При ниско до умерено съдържание на RAP гилсонитът все пак може да се използва с коригирана дозировка.

Да. Надстиланията, модифицирани с гилсонит, се използват по пътища с коловози, за да се осигури по-устойчива на деформации повърхност. Преди надстилането трябва да се установи причината за съществуващите коловози, тъй като коловозите в слаби основни пластове няма да бъдат решени с по-твърдо покритие. Често е необходимо нестабилните пластове да се изфрезоват преди надстилането.

Гилсонитът се използва главно в горещи асфалтови смеси, но може да се разтвори в свързващото вещество на горещо нанасяни повърхностни обработки, за да се повиши твърдостта и задържането на каменните фракции при горещо време. Свързващото вещество трябва да остане годно за пръскане и да може да омокря фракцията. Препоръчват се полеви опити и одобрение по спецификацията, тъй като практиката силно варира.

Възможно е да се емулгира битум, който вече съдържа разтворен гилсонит, като след разпадането на емулсията се получава по-твърд остатък. По-високият вискозитет на модифицирания битум може да затрудни емулгирането, затова настройките на емулсионната инсталация трябва да се коригират. Лабораторните опити трябва да проверят стабилността на емулсията и свойствата на остатъка.

Гилсонитът се разтваря в много петролни разтворители, както и в битума, така че може да се включи в разредени битуми, за да се повиши твърдостта на остатъка след изпаряване на разтворителя. В някои региони използването на разредени битуми е ограничено заради емисиите от разтворители, затова първо трябва да се проверят местните разпоредби. Времето за втвърдяване и свойствата на остатъка трябва да се изпитат.

Много пътни администрации допускат природни асфалтови модификатори – или поименно, или чрез спецификации, базирани на експлоатационни показатели, които приемат всеки модификатор, осигуряващ изискваните свойства на свързващото вещество или сместа. Изискванията се различават между отделните страни и администрации. Проверете спецификацията на проекта рано и при нужда представете данни от изпитвания за одобрение преди производството.

Често срещан подход е спецификация, базирана на експлоатационни показатели, която задава целеви свойства на свързващото вещество или показатели на сместа, например PG клас, точка на омекване или устойчивост на коловозообразуване, вместо да посочва конкретен продукт. Спецификацията може също да определи допустимия диапазон на дозировката, метода на добавяне, изискванията за вземане на проби и изпитване. Така качеството остава под контрол, като същевременно се допускат практични решения.

Ключовите свойства са точката на омекване, съдържанието на пепел, разтворимостта, влажността и размерът на частиците. Точката на омекване и разтворимостта показват колко втвърдяване ще даде гилсонитът и колко чисто се разтваря. Пепелта показва минералното съдържание, влажността влияе на работата с материала, а размерът на частиците – на скоростта на разтваряне и подаването. Тези стойности са посочени в сертификата за анализ (COA).

Пепелта е минералната част на гилсонита, която не се разтваря в битума. Тя се държи като малко количество допълнителен пълнител и не допринася за втвърдяването. Ниското съдържание на пепел означава повече активен материал на килограм и по-малко утайки в резервоарите за свързващо вещество. При Гилсонит – модификатор на асфалт съдържанието на пепел е най-много 8 %.

Да. Гилсонит с по-висока точка на омекване по правило втвърдява свързващото вещество повече при същата дозировка, но може да изисква по-високи температури за разтваряне. За пътни настилки обикновено се използват марки гилсонит с точка на омекване 150–200 °C. Поддържането на един и същ диапазон на точката на омекване от партида на партида помага резултатите в базата да остават постоянни.

Да. Финият прах се разтваря най-бързо, но образува прах и може да бъде изгубен в ръкавния филтър, ако се добави в неправилна точка. Гранулите от около 1–5 mm се разтварят бързо в горещите смесители, като същевременно текат добре и отделят малко прах. Едрите буци се разтварят бавно и не са подходящи за директно добавяне в смесителя.

Гилсонит с ниска влажност, обикновено най-много 1 %, се подава равномерно и не създава проблеми. Мокрият материал може да залепва в дозаторите, да образува бучки и да предизвика разпенване при контакт с горещия битум. Дръжте торбите покрити, съхранявайте ги над земята и използвайте повредени или мокри торби само след проверка на състоянието им.

Съхранявайте торбите или биг-бег торбите на палети в сухо, покрито и проветриво помещение далеч от източници на топлина. Използвайте дозатори или топими торби, за да ограничите праха, и осигурете противопрахови маски, очила и ръкавици за работниците, които боравят с торбите. Поддържайте зоната на подаване чиста и не допускайте натрупване на фин прах близо до горещи повърхности или източници на запалване.

Гилсонит – модификатор на асфалт се доставя в торби по 25 kg, топими торби или биг-бег торби по 1 MT. Торбите са подходящи за ръчно дозиране на замес, топимите торби намаляват праха и работата по отваряне, а биг-бег торбите са подходящи за бази с бункер и автоматичен дозатор. Най-добрият избор зависи от вида на базата, дневния разход и наличното оборудване за товаро-разтоварни дейности.

Гилсонитът на прах може леко да омекне и да се сбие, ако торбите са подредени високо на пряко слънце или в много горещи навеси. Съхранявайте палетите на сянка, избягвайте прекомерна височина на подреждане и използвайте материала по реда „първи вход – първи изход“. Гранулираният материал е по-малко склонен към сбиване от финия прах. Не съхранявайте торбите близо до горелки или резервоари с горещ битум.

Пуснете дозатора на няколко настройки, съберете и претеглете подаденото количество за измерено време и построете калибровъчна крива. Свържете дозатора със системата за управление на базата, така че подаването на гилсонит да следва производителността. Проверявайте калибрирането редовно и всеки път, когато се смени марката продукт или опаковката, тъй като насипната плътност може да варира.

Записвайте разхода на гилсонит спрямо тонажа на сместа, за да потвърдите дозировката, проверявайте температурите в базата и вземайте проби от сместа за съдържание на свързващо вещество, зърнометрия и обемни показатели. Извлеченото свързващо вещество може да се изпита за точка на омекване или пенетрация. Съхранявайте сертификата за анализ (COA) за всяка партида гилсонит заедно с производствените записи.

Обичайните методи са съпоставяне на доставените и използваните количества гилсонит с тонажа на сместа, записите от дозаторите в базата и изпитвания на свързващото вещество, извлечено от проби от сместа, което трябва да показва по-висока точка на омекване или по-ниска пенетрация от изходния битум. Полезно е също присъствие при добавянето в базата през първите дни на производството.

Да. Гилсонитът става част от свързващото вещество и настилката по-късно може да се изфрезова и да се използва повторно като рециклиран асфалт по същия начин като всеки друг асфалт. Извлеченото свързващо вещество ще бъде сравнително твърдо, което трябва да се вземе предвид при определяне на процента RAP и дали в новата смес е нужно по-меко свързващо вещество или регенериращ агент.

Гилсонитът е наситено черен материал, така че прясната повърхност, модифицирана с гилсонит, обикновено изглежда черна и равномерна. С времето, когато битумният филм по повърхността се износи и зърната се оголят, цветът се променя по същия начин като при всеки друг асфалт. Цветът не е показател за експлоатационните качества.

Устойчивостта на хлъзгане се определя главно от вида на минералния материал, устойчивостта му на полиране и текстурата на повърхността, а не от модификатора на свързващото вещество. Като намалява изпотяването и коловозообразуването, гилсонитът може да помогне за запазване на текстурата на повърхността и да намали задържането на вода в коловозите. Изборът на минерален материал и зърнометрия остава основното средство за постигане на добра устойчивост на хлъзгане.

Изпотяването настъпва, когато свързващото вещество излиза на повърхността, често при горещо време или при смеси с прекалено много свързващо вещество или твърде малко кухини. По-твърдото свързващо вещество, модифицирано с гилсонит, е по-малко склонно да се придвижва нагоре при високи температури. Ако обаче изпотяването е причинено от грешки в рецептата на сместа, например излишък на свързващо вещество, те трябва да бъдат отстранени на първо място.

Първо проверете температурата на сместа в базата, по време на транспорта и зад асфалтополагащата машина, тъй като изстиването е най-честата причина. След това потвърдете дозировката на гилсонит и класа на изходния битум, тъй като предозирането или по-твърдият изходен битум дават много твърдо свързващо вещество. Може също да се наложи коригиране на схемата на валиране и броя на валяците. Пробната ивица помага да се коригира процесът.

Точиците обикновено означават, че част от гилсонита не се е разтворила напълно. Честите причини са твърде ниска температура на минералния материал, твърде кратко време за смесване, подаване на едри частици или подаване в точка, където гилсонитът не се среща с горещо свързващо вещество. За отстраняване на проблема повишете температурата в допустимите граници, удължете времето за смесване или преминете към по-фина марка.

Възможните причини включват прекомерна дозировка, изходен битум, който вече е бил твърде твърд, високо съдържание на RAP, прегряване в базата или тънки пластове върху слаба конструкция. Възможно е и нискотемпературно напукване в студен климат. Изпитването на извлеченото свързващо вещество и преглеждането на проекта на настилката и строителните записи помагат да се установи причината.

Коловозите може да се дължат на слаби или недостатъчно уплътнени долни пластове, високо съдържание на свързващо вещество, нестабилна зърнометрия на минералния материал или недостатъчна дозировка. По-твърдото свързващо вещество не може да отстрани деформации в основата или земната основа. Ядките и напречните разрези показват кой пласт се е деформирал, а изпитванията на извлеченото свързващо вещество показват дали е постигната целевата твърдост.

Първо проверете температурите в резервоара и тръбопроводите, тъй като модифицираното свързващо вещество изисква по-високи работни температури от обикновения битум. Ако температурата вече е на допустимата граница, намалете дозировката или преминете към сухия метод. Помагат също тръбопроводи с електрическо подгряване, подходящи помпи и къси тръбни трасета. Никога не превишавайте максималната температура на доставчика на битума.

При нормалните температури за горещи смеси гилсонитът обикновено не предизвиква забележима промяна в изпаренията в сравнение с обичайното производство на асфалт. Емисиите зависят главно от производствената температура, затова избягвайте ненужно прегряване. В повечето случаи обичайните мерки за контрол на емисиите в базата остават достатъчни, но трябва да се спазват местните екологични разрешителни.

Да, пробен участък силно се препоръчва. Той позволява в базата да се потвърдят подаването, времето за смесване и температурите, а на екипа за полагане – да определи схемата на валиране и целевата плътност. Пробите от пробния участък могат да се изпитат, за да се потвърдят свойствата на свързващото вещество и сместа преди началото на пълното производство.

Полезната информация включва класа и произхода на изходния битум, целевите свойства на свързващото вещество или PG класа, трафика и климата, вида и дебелината на пласта, вида на базата и предпочитания мокър или сух метод. Значение имат също изискванията на спецификацията и евентуалното съдържание на RAP. С тези данни екипът на Sun Gilsonite може да предложи подходяща марка и начална дозировка за лабораторни опити.

За изпитвания на свързващото вещество при няколко дозировки са нужни само няколко килограма. Пълното проектиране на смес с изпитвания за коловозообразуване, водочувствителност и коравина изисква повече, в зависимост от броя на образците и методите на изпитване. Обсъдете плана за изпитвания с вашата лаборатория и поискайте достатъчно материал от една и съща партида както за изпитванията на свързващото вещество, така и за тези на сместа.

Да, паркингите, на които тежки превозни средства стоят дълго време, като стоянки за камиони и автобусни депа, често страдат от вдлъбвания и коловози. Смесите, модифицирани с гилсонит, устояват на тази деформация и могат да подобрят и устойчивостта на капки гориво и масло. При паркинги за леки автомобили ползата обикновено е по-малка.

Да, когато кърпежите се изпълняват с гореща асфалтова смес, сместа, модифицирана с гилсонит, може да осигури по-твърд и по-устойчив на деформации ремонт, особено в силно натоварени участъци. За дълготрайността на кърпежа добрата практика – изрязване на повредения материал, нанасяне на битумен разлив и правилно уплътняване – е по-важна от модификатора.

Обикновено не, освен ако няма специални условия като много горещ климат, автобусни маршрути или чести тежки превозни средства. По улиците с лек трафик коловозообразуването рядко е основният проблем, а експлоатационният срок често се определя от стареенето или напукването. За такива пътища по правило е достатъчно стандартно свързващо вещество и добра строителна практика.

Гилсонитът се смесва в покривни и хидроизолационни материали на битумна основа, за да ги направи по-твърди, по-топлоустойчиви и по-водоустойчиви. Използва се в покривни покрития, смеси за мембрани, покривен картон, грундове, мастики и покрития за основи. Може да се разтвори в горещ битум за продукти с горещо нанасяне или в разтворители за продукти със студено нанасяне.

Обикновеният битум може да омекне, да се свлече и да потече по горещи покриви или вертикални стени. Гилсонитът повишава точката на омекване и твърдостта на сместа, намалява теченето и студеното пълзене и подобрява сцеплението с бетон и метал. Освен това има много ниско водопоглъщане. Тези ефекти позволяват на производителя да получи по-дълготрайна смес от стандартен битум.

Гилсонит за изолация и хидроизолация е продуктът, създаден за това приложение. Той е черен прах с финост 200 mesh или по-фин, с точка на омекване 150–200 °C, съдържание на пепел най-много 5 % и разтворимост в TCE най-малко 97 %. Препоръчителната дозировка е 5–25 % от сместа в зависимост от рецептурата.

Покривните продукти са изложени на слънце, дъжд, вятър и големи температурни промени, затова се нуждаят от топлоустойчивост, атмосфероустойчивост и често от защитна повърхност. Общата хидроизолация, например на основи или тунели, обикновено е заровена или покрита и изисква главно сцепление, гъвкавост и устойчивост на вода и почва. Гилсонитът се използва и в двата вида, при различни дозировки.

Гилсонитът придава на покривните покрития по-висока точка на омекване, така че те не се стичат и не се свличат по горещи покриви. Подобрява твърдостта и намалява лепливостта, което помага повърхността да не задържа замърсявания. Освен това придава наситено черен цвят, добро сцепление с покривната повърхност и добра водоустойчивост. Дозировката трябва да е балансирана, за да се запази достатъчна гъвкавост.

Гилсонитът втвърдява битума, така че прекаленото количество може да направи сместа крехка, особено при ниски температури. Той не добавя еластичност, както полимерите, и не прави битума устойчив на UV лъчение. По тези причини често се комбинира с полимери, пълнители или защитни горни слоеве. Лабораторните изпитвания помагат да се намери правилният баланс.

Гилсонитът има много по-висока точка на омекване от обикновения битум, затова добавянето му повишава точката на омекване на сместа. Повишението зависи от дозировката и изходния битум и може да се измери с метода „пръстен и сачма“ по ASTM D36. По-високата точка на омекване означава по-малък риск сместа да потече в горещи дни.

Помага. Като повишава точката на омекване и твърдостта на сместа, гилсонитът намалява свличането и теченето по стени, бордове и парапети, особено при горещо време. За допълнителна устойчивост на свличане заедно с него често се използват пълнители и влакна. Окончателната рецептура трябва да се изпита при най-високата очаквана експлоатационна температура.

Да. Гилсонитът е въглеводород с много ниско водопоглъщане и когато е разтворен в битум, увеличава водоустойчивостта на сместа. Той помага и за образуването на плътен, непрекъснат филм. Крайната водоустойчивост все пак зависи от дебелината на филма, качеството на нанасяне и правилното изпълнение на детайлите при фуги и проходи.

Гилсонитът може да подобри сцеплението, тъй като полярните му компоненти помагат на сместа да омокря минерални повърхности като бетон и зидария и да се свързва с тях. Доброто сцепление все пак изисква чиста, суха и здрава основа и обикновено подходящ битумен грунд. Изпитванията за откъсване или отлепване върху реалната основа потвърждават сцеплението.

Да. Битумните покрития, съдържащи гилсонит, могат да защитават стоманени покриви и улуци от вода и корозия и дават твърд черен филм. Металът трябва да бъде почистен и без ронлива ръжда и масло, като често се използва грунд. При силно слънце отразяващо или защитно финишно покритие помага да се ограничи поглъщането на топлина и стареенето от UV лъчение.

Гилсонитът обикновено намалява гъвкавостта при ниски температури, тъй като втвърдява сместа. При умерени дозировки ефектът може да е приемлив, но при високи дозировки сместа може да се напука при огъване в студено време. За компенсиране рецептурите често използват по-мек битум, масла или полимери. Изпитване за огъване на студено или около дорник проверява резултата.

Не. Както всички битумни материали, смесите, модифицирани с гилсонит, бавно се окисляват и втвърдяват под действието на UV лъчение и топлина. На откритите покриви те трябва да бъдат защитени с минерална посипка, отразяващи покрития, чакъл или друго покритие. Заровената и покритата хидроизолация не е засегната от UV лъчение и по тази причина обикновено издържа по-дълго.

Битумните смеси по принцип издържат сравнително добре на вода, разредени киселини, разредени основи и соли, а гилсонитът може да подобри твърдостта и устойчивостта на омекване. Те обаче омекват под действието на много масла, горива и органични разтворители. При химично въздействие, например в промишлени предприятия, изпитайте сместа спрямо конкретните очаквани химикали.

Да. Гилсонитът често се използва с полимери, за да добави твърдост и топлоустойчивост, докато полимерът осигурява еластичност и гъвкавост при ниски температури. Комбинацията може да позволи известно намаляване на съдържанието на полимер. Съвместимостта, стабилността при съхранение и нискотемпературните свойства трябва да се проверят, тъй като ефектът е различен при различните битуми и полимери.

Битумните покривни мембрани са фабрично произведени листове с армировка, например от полиестер или стъклени влакна, покрити от двете страни с битумна смес. Те се полагат в един или повече слоя чрез залепване с газова горелка, горещ битум, студено лепило или самозалепване. Битумната смес може да бъде модифицирана с полимери, пълнители и втвърдяващи добавки като гилсонита.

В смесите за мембрани гилсонитът може да повиши точката на омекване и топлоустойчивостта и да намали теченето на сместа при горещи условия. Той се добавя към горещия битум заедно с полимерите и пълнителите по време на смесването. Тъй като мембраните трябва да останат гъвкави, дозировките обикновено са умерени, а изпитванията за гъвкавост при ниски температури са задължителни.

Традиционният покривен картон се произвежда чрез импрегниране на органична или стъклена основа с мек битум и последващо покриване с по-твърд битумен слой. Гилсонитът може да се използва в покривния битум, за да повиши точката му на омекване и твърдостта, което помага на картона да не залепва и да не тече при горещо съхранение и на покрива.

Окисленият (продухан) битум се получава чрез продухване на въздух през горещ битум, за да стане по-твърд и по-топлоустойчив. Битумът, модифициран с гилсонит, достига по-твърд клас чрез разтваряне на природен твърд въглеводород в обикновен битум, без инсталация за продухване. И двата се използват в покривните материали, а свойствата на крайната смес трябва да се сравнят чрез изпитвания.

В много случаи гилсонитът може частично или изцяло да замести окисления битум като втвърдяващ компонент, което е полезно за производители без инсталация за продухване. Получената смес може да има различен баланс между точка на омекване, пенетрация и гъвкавост. Преди преминаването е необходимо лабораторно сравнение с настоящия продукт и приложимия стандарт.

Покривното покритие на базата на разтворители се получава чрез разтваряне на битум и гилсонит в подходящ разтворител, след което при нужда се добавят пълнители, влакна или сгъстители. Гилсонитът на прах се разтваря по-бързо от буците. Съдържанието на сухо вещество и видът на разтворителя определят вискозитета и времето за съхнене. Рецептурата трябва да се провери за свличане, съхнене, сцепление и гъвкавост на филма.

Гилсонитът се разтваря лесно в ароматни и хлорирани разтворители и в горещ битум. Алифатните разтворители го разтварят само частично или по-бавно в зависимост от разтворителя и марката гилсонит, затова смесите от алифатни и ароматни разтворители са често срещани. Винаги проверявайте разтворимостта в избрания разтворител с малък лабораторен опит и вземете предвид местните разпоредби за летливите органични съединения (VOC).

Покривното покритие с влакна е дебело битумно покритие с армиращи влакна, които увеличават дебелината на филма, намаляват свличането и помагат за премостване на малки пукнатини. Гилсонитът може да се включи в битумната част, за да повиши топлоустойчивостта и твърдостта. Видът и количеството на влакната, съдържанието на сухо вещество и дозировката на гилсонит заедно определят плътността и показателите на покритието.

Битумните алуминиеви покривни покрития използват битумен разтвор като носител на алуминиеви люспи, които дават отразяваща повърхност. Гилсонитът може да бъде част от този битумен носител, за да повиши твърдостта и да намали избиването на битум през алуминиевия слой. Всяка промяна в носителя може да повлияе на подреждането на люспите (лифинг) и отражателната способност, затова рецептурата трябва да се изпита.

Да. Гилсонитът обикновено първо се разтваря в горещ битум, след което сместа се емулгира с вода и емулгатор. Втвърденият филм е по-твърд и по-топлоустойчив, отколкото при обикновен битум. Тъй като модифицираният битум е по-вискозен, може да се наложи коригиране на температурата на емулгиране и настройките на оборудването. Стабилността на емулсията трябва да се изпита.

Смесите с горещо нанасяне се разтопяват в котел и се нанасят горещи, като образуват дебел, бързо втвърдяващ се слой без разтворители или вода. Смесите със студено нанасяне са на базата на разтворители или вода, нанасят се при околна температура и след това изсъхват или се втвърдяват. Гилсонитът може да се използва и в двата вида: разтворен в горещ битум за продуктите с горещо нанасяне и в системи с разтворител или емулсия за продуктите със студено нанасяне.

Битумните смеси с горещо нанасяне обикновено се нанасят при температури значително над точката им на омекване, за да текат и омокрят повърхността, а смесите, модифицирани с гилсонит, може да изискват малко по-високи температури от обикновените. Точният диапазон зависи от рецептурата и трябва да е посочен в техническия лист на продукта. Прегряването трябва да се избягва, тъй като състарява битума.

Времето за съхнене зависи от вида на разтворителя, дебелината на филма, температурата, влажността и движението на въздуха. Тънките слоеве от покрития с бързо изпаряващ се разтворител може да са сухи на допир за няколко часа, докато дебелите слоеве и емулсиите изискват повече време, особено при хладно или влажно време. Производителите трябва да посочват времето за съхнене и за нанасяне на следващ слой въз основа на собствени изпитвания.

Битумният грунд е разтвор или емулсия с нисък вискозитет, който прониква в порестите повърхности, свързва праха и създава свързващ слой за следващата хидроизолация. Гилсонитът може да се разтвори в грунда, за да даде по-твърд, по-малко лепкав филм и добро сцепление с бетон и метал. Грундът трябва да е напълно сух преди нанасянето на следващия слой.

Грундът обикновено съчетава битум и гилсонит, разтворени в бързо изпаряващ се разтворител при сравнително ниско съдържание на сухо вещество, за да може да проникне в основата. Вариантите на водна основа използват емулсия. Рецептурите се настройват чрез съдържанието на сухо вещество, състава на разтворителя и дозировката на гилсонит, за да се постигнат добро проникване, време за съхнене и сцепление. Препоръчват се опити върху реалните основи.

Битумните покрития, модифицирани с гилсонит, се нанасят от външната страна на стените на основите, за да спират почвената влага и водата. Гилсонитът помага на покритието да не тече при топло време по време на строителството, подобрява сцеплението с бетона и добавя водоустойчивост. При високи подпочвени води или хидростатично налягане често е необходима мембранна система вместо само покритие.

Хидроизолацията тип „вана“ е непрекъсната водонепроницаема бариера, която не допуска подпочвените води в сутерена. Битумните покрития и мембрани са традиционни материали за такава хидроизолация, а гилсонитът може да подобри тяхната твърдост, сцепление и устойчивост на течене. Бариерата трябва да е непрекъсната при ъгли, фуги и проходи, а системата трябва да е проектирана за очакваното водно налягане.

Да. Битумните хоризонтални хидроизолации и покрития спират влагата, която се покачва през стени и подове. Гилсонитът може да втвърди битума, така че той да не се изстисква и да не тече под натоварването на стените и при топли температури. За да работят, тези хидроизолации все пак трябва да бъдат правилно разположени и непрекъснати, като трябва да се спазват местните строителни норми.

Да, обикновено. Подземната хидроизолация е защитена от слънчева светлина и големи температурни промени, затова се нуждае главно от сцепление, гъвкавост, водоустойчивост и устойчивост при контакт с почвата. Покривните покрития изискват по-голяма топлоустойчивост и атмосфероустойчивост. Дозировката на гилсонит и съдържанието на пълнител се коригират според тези различни нужди.

По мостовите плочи битумните хидроизолационни слоеве и мастики защитават бетона от вода и соли против заледяване. Гилсонитът повишава точката на омекване и твърдостта на тези слоеве, така че те да издържат на високата температура на полагания отгоре горещ асфалт и на напреженията от трафика. Собствениците на мостове обикновено имат строги изисквания за сцепление, топлоустойчивост и премостване на пукнатини.

Да. Битумните мембрани и покрития се използват при тунели, изградени по открит способ, подземни паркинги и водостоци. Гилсонитът добавя твърдост и водоустойчивост и помага на материала да не тече под налягането на обратния насип. При големи подземни проекти системата трябва да бъде проектирана за налягането на подпочвените води, деформационните фуги и дългосрочната дълготрайност.

Битумните покрития с гилсонит могат да се използват под плочки или замазки в мокри помещения, балкони и тераси, при условие че е потвърдена съвместимостта с лепилото за плочки или замазката. Много лепила за плочки не се свързват добре с битума, затова може да е необходима посипка с пясък или подходящ междинен слой. Спазвайте местната строителна практика за мокрите помещения.

Битумните мембрани са често срещани под зелените покриви, а гилсонитът може да помогне за втвърдяване на сместа. Зелените покриви обаче изискват бариера срещу корени, тъй като корените на растенията могат да проникнат през обикновения битум. Мембраните, устойчиви на корени, обикновено се изпитват и одобряват за тази цел. Сам по себе си гилсонитът не прави мембраната устойчива на корени.

При плоските покриви гилсонитът се използва в битумни мембрани, смеси с горещо нанасяне, покрития със студено нанасяне и грундове. Той помага на хидроизолацията да не омеква в горещи дни и подобрява твърдостта и водоустойчивостта. Доброто отводняване, правилните наклони и качественото изпълнение на детайлите при бордове и воронки остават от съществено значение за дълготрайния плосък покрив.

Битумните керемиди използват твърд покривен асфалт, който задържа минералната посипка и не тече по наклонените покриви. Гилсонитът може да се използва за втвърдяване на този покривен асфалт като алтернатива или допълнение към окисляването на битума. Сместа за керемидите все пак трябва да отговаря на изискванията за гъвкавост, задържане на посипката и атмосфероустойчивост.

Да. Многослойните покривни системи използват няколко слоя картон, залепени с горещ битум и завършени със защитна повърхност. Гилсонитът може да повиши точката на омекване на битума между слоевете, така че той да не допуска приплъзване между тях по наклони и при горещо време. Битумът трябва да остане обработваем при температурата на нанасяне.

Битумната хидроизолация с асфалтов износващ пласт отгоре е често срещана при плочите на многоетажни паркинги. Гилсонитът помага както на хидроизолационната мастика, така и на покритието да устояват на топлина и вдлъбване. Системата трябва да издържа на натоварванията от превозни средства, соли против заледяване и деформационните фуги. Хидроизолацията на паркинги трябва да следва изпитано системно решение.

Покритията в контакт с питейна вода трябва да бъдат специално изпитани и одобрени съгласно местните разпоредби за питейната вода. Обикновено покритие от гилсонит и битум не бива да се използва във вътрешността на резервоари за питейна вода, освен ако готовият продукт няма такова одобрение. За резервоари с непитейна вода и за външната страна на резервоарите битумните покрития се използват широко.

В горещ климат повърхностите на покривите и стените могат да достигнат много високи температури, а смесите от обикновен битум може да омекнат, да се свлекат или да залепнат. Гилсонитът повишава точката на омекване, така че материалът остава на мястото си. В такъв климат се препоръчват и отразяващи или защитни горни слоеве за намаляване на температурата на повърхността и на стареенето на битума от UV лъчение.

В студен климат ключовото изискване е гъвкавостта при ниски температури, тъй като твърдата смес може да се напука при замръзване или температурни деформации. Използвайте умерени дозировки на гилсонит, по-мек изходен битум или полимери и изпитвайте гъвкавостта при ниски температури. Нанасянето при студено време изисква и внимание към влажността на основата и температурата на материала.

За Гилсонит за изолация и хидроизолация препоръчителната дозировка е 5–25 % от сместа. По-ниски дозировки се използват там, където гъвкавостта е важна, например при мембрани и подземни покрития. По-високи дозировки се използват за твърди мастики, топлоустойчиви покривни покрития и смеси за горещ климат. Окончателната дозировка се определя чрез лабораторни изпитвания.

Започнете от изискваните свойства, като точка на омекване, пенетрация, устойчивост на течене и гъвкавост при ниски температури. Пригответе малка серия от смеси с различни дозировки, изпитайте ги и нанесете резултатите на графика. Изберете дозировката, която постига целите за топлоустойчивост, като същевременно запазва гъвкавостта в допустимите граници, и след това я потвърдете с опити за нанасяне.

Сместа става прекалено твърда и може да загуби гъвкавост, така че да се напука при температурни деформации, движения на сградата или студено време. Много твърдите смеси може да се нанасят по-трудно и да имат по-слабо сцепление с някои повърхности. Ако се появи напукване или крехкост, намалете дозировката или добавете по-мек битум, масло или полимер.

Обичайните пълнители включват фин варовик, талк, шистово брашно и подобни минерални прахове, а в някои покрития – и влакна. Пълнителите придават плътност, намаляват теченето и понижават цената, докато гилсонитът повишава твърдостта и точката на омекване на свързващото вещество. Прекаленото количество пълнител може да направи сместа крехка или трудна за нанасяне, затова общият баланс на сухите вещества трябва да се изпита.

Загрейте битума в котел или смесител с бъркалка, след което добавяйте гилсонита на прах постепенно, за да избегнете бучки. Продължете да разбърквате, докато не останат частици, след което добавете пълнители, полимери или други съставки според рецептурата. Избягвайте прекомерна температура и продължително нагряване, които могат да втвърдят битума чрез окисление.

Гилсонитът се разтваря в битума при обичайните температури за обработка на горещ битум, често в диапазона от около 160–200 °C (320–392 °F), в зависимост от класа на битума и точката на омекване на гилсонита. По-високите температури ускоряват разтварянето, но увеличават стареенето и риска от изпарения. Спазвайте температурите за безопасна работа, посочени от доставчика на битума.

Времето за смесване зависи от размера на частиците, температурата, дозировката и ефективността на смесителя. Финият прах в добре разбъркван котел се разтваря сравнително бързо, докато едрият материал изисква много повече време. Практична проверка е да се вземе проба и да се огледа за неразтворени частици или да се провери дали точката на омекване е спряла да се повишава между пробите.

Финият прах, например 200 mesh или по-фин, обикновено е най-подходящ, тъй като се разтваря най-бързо в битум и разтворители и дава гладки филми без песъчинки. Затова Гилсонит за изолация и хидроизолация се доставя с финост 200 mesh или по-фин. По-едър материал може да се използва в горещи котли, ако по-дългото време за смесване е приемливо.

Да, ако предприятието разполага с оборудване за стапянето или смилането му. Гилсонитът на буци се разтваря бавно в битума, затова се използва главно от по-големи производители с резервоари за стапяне или мелници. Гилсонит на буци е най-икономичната форма за такава собствена преработка. По-малките производители обикновено предпочитат прах за по-бързо и по-лесно смесване.

Съдържанието на сухо вещество варира значително според вида на продукта. Грундовете имат ниско съдържание на сухо вещество, за да проникват в основата, докато покривните покрития и мастиките имат високо съдържание, за да образуват дебели филми. Подходящото ниво зависи от желания вискозитет, дебелината на филма на слой, времето за съхнене и местните ограничения за VOC. Специалистите по рецептури трябва да го настроят чрез опити.

Устойчивостта на свличане може да се подобри чрез увеличаване на дозировката на гилсонит в допустимите граници, добавяне на влакна или минерални пълнители, използване на тиксотропна добавка или повишаване на съдържанието на сухо вещество. Помага и нанасянето на няколко по-тънки слоя вместо един дебел. Покритието трябва да се изпита върху вертикални панели при най-високата очаквана експлоатационна температура.

Да. При мембраните за залепване с горелка гилсонитът може да повиши топлоустойчивостта на сместа, така че тя да не тече и да не се плъзга по горещи покриви. Сместа все пак трябва да се стопява добре под пламъка на горелката, за да се получи добро залепване и добри застъпвания. Препоръчват се умерени дозировки и изпитване на поведението при горелково залепване, гъвкавостта и теченето.

Само внимателно. Самозалепващите мембрани се нуждаят от мека, лепкава смес, за да залепват при околна температура, докато гилсонитът повишава твърдостта и намалява лепкавостта. Малки количества могат да се използват за подобряване на топлоустойчивостта, но по-високите дозировки могат да намалят началното сцепление. Дозировката трябва да се определя по изпитвания за отлепване и лепкавост при ниски и високи температури.

Гилсонитът повишава вискозитета на горещите битумни смеси, което помага за намаляване на свличането, но може да затрудни изливането и разстилането. Може да се наложи температурата на нанасяне да се повиши леко в рамките на безопасните граници. Измерванията на вискозитета при температурата на нанасяне помагат да се балансира обработваемостта с топлоустойчивостта.

Гилсонитът е наситено черен материал и придава на битумните продукти богат, равномерен черен цвят. Това е полезно при покрития, при които външният вид е важен, например видими стени на основи или метални конструкции. Ако се изисква светло или отразяващо покритие, върху битумния слой трябва да се нанесе съвместимо финишно покритие.

Пепелта е минералната част на гилсонита, която не се разтваря. При покритията високото съдържание на пепел може да причини песъчинки, утайки в резервоарите или кутиите и грапави филми. Ниското съдържание на пепел дава по-гладки филми и повече активен материал на килограм. Гилсонит за изолация и хидроизолация има максимално съдържание на пепел 5 %, което е подходящо за повечето смеси и покрития.

Самите покрития не са предназначени за редовно пешеходно движение и могат да се износят или повредят. Гилсонитът прави покритието по-твърдо и по-малко лепкаво, което помага, но по маршрутите, използвани за поддръжка, трябва да се осигурят пътеки, защитни плоскости или плочи. Зоните с по-интензивно използване, като терасите, изискват защитена хидроизолационна система с износващ се слой.

Типичните изпитвания включват точка на омекване по метода „пръстен и сачма“ (ASTM D36), пенетрация, вискозитет, топлоустойчивост или течене върху наклонен или вертикален панел, гъвкавост при ниски температури, водопоглъщане и сцепление. За откритите покривни продукти се добавят изпитвания за ускорено стареене или атмосферно въздействие. Точният списък на изпитванията зависи от продуктовия стандарт, приложим на вашия пазар.

Често срещан подход е сместа да се нанесе върху панел, който се поставя вертикално или под ъгъл в пещ при зададена температура за зададено време, след което се измерва всяко приплъзване или течене. Температурата на изпитване трябва да отразява най-високата очаквана експлоатационна температура. Сравняването на проби с и без гилсонит ясно показва подобрението.

Проби от сместа или мембраната се кондиционират при ниска температура и се огъват около дорник с определен диаметър, след което се проверяват за пукнатини. Най-ниската температура без напукване показва гъвкавостта на студено. Това изпитване е важно, когато се добавя гилсонит, тъй като показва дали сместа не е станала прекалено твърда за климата.

В лабораторията водонепроницаемостта се проверява, като пробата се подлага на водно налягане за зададено време и се следи за течове. На обекта обичайна практика са изпитването чрез наводняване на плоски покриви или плочи преди покриването им и визуалните проверки за дупки и изтънени места. При някои покривни системи може да се използва и електронно откриване на течове.

Ускореното атмосферно стареене подлага покритите панели на цикли от UV лъчение, топлина и влага, за да симулира стареенето на открито за по-кратко време. След това панелите се проверяват за напукване, пудрене, загуба на сцепление и втвърдяване. Тези изпитвания помагат за сравняване на рецептури, но не предсказват точно експлоатационния срок, затова изпитванията с излагане на открито също са ценни.

Пригответе смес с предвидената дозировка, дръжте я гореща известно време и я огледайте за неразтворени частици, утайка или разслояване. Простото изпитване за стабилност при съхранение, при което горната и долната част на нагрята проба се изпитват за точка на омекване, показва дали сместа остава хомогенна. Гилсонитът по правило е силно съвместим с нефтения битум.

Бетонът трябва да е здрав, чист и без прах, масло, мембранообразуващи състави за грижа и ронливи частици. Острите ръбове и дупките трябва да се поправят, а повърхността трябва да е достатъчно суха за избрания продукт. Преди системи на базата на разтворители или с горещо нанасяне нанесете подходящ грунд. Добрата подготовка на повърхността е един от най-важните фактори за сцеплението.

Битумните продукти на базата на разтворители и с горещо нанасяне по правило изискват суха повърхност за добро сцепление, тъй като влагата може да предизвика мехури и слабо свързване. Някои продукти на основата на водна емулсия понасят леко влажни повърхности. Винаги проверявайте техническия лист на продукта и при съмнение изпитайте сцеплението на малка площ преди пълното нанасяне.

Пресният бетон отделя влага, докато втвърдява, което може да причини мехури или слабо сцепление под битумните покрития. Повечето производители препоръчват да се изчака, докато бетонът се втвърди и изсъхне достатъчно. Времето за изчакване зависи от състава на бетона, дебелината и времето. Измерванията на влажността на повърхността помагат да се реши кога може да започне нанасянето на покритието.

В зависимост от вискозитета те се нанасят с четка, валяк, гумена шпакла, маламашка или безвъздушно пръскане. Смесите с горещо нанасяне се изливат и разстилат с гумени шпакли или се нанасят с парцалена четка или специално оборудване. Методът трябва да осигурява равномерен, непрекъснат филм с предписаната дебелина, като се обръща специално внимание на ъгли, ръбове и проходи.

Разходът зависи от съдържанието на сухо вещество в продукта, изискваната дебелина на сухия филм и грапавостта на повърхността. Грундовете се използват в малки количества, докато дебелите покривни покрития и мастиките изискват много повече. Производителят трябва да посочи покривността на слой в техническия лист, а на обекта могат да се използват гребенни уреди за мокър филм за проверка на дебелината на нанасяне.

Обикновено се нанасят два или повече слоя, за да се постигне необходимата дебелина и да се избегнат пори, като всеки слой се оставя да изсъхне преди следващия. Първият слой може да е грунд. Нанасянето на втория слой в различна посока помага да се осигури пълно покритие. Спазвайте спецификацията на системата за необходимия брой слоеве и общата дебелина.

Да, но битумът може да избие през светлите финишни покрития и да ги оцвети, особено при топлина. Използвайте финишни покрития, предназначени за битумни основи, оставете битумния слой да се втвърди напълно и обмислете изолиращ или бариерен слой. Малко пробно поле преди пълното нанасяне помага да се потвърди съвместимостта и стабилността на цвета.

Много еднослойни мембрани, особено от PVC, не са съвместими с битума, тъй като масла и пластификатори могат да мигрират между материалите и да повредят мембраната. Там, където те се срещат, обикновено е необходим разделителен слой. Винаги проверявайте инструкциите на производителя на еднослойната мембрана, преди да я комбинирате с какъвто и да е битумен продукт.

Покритията на базата на разтворители могат да разтворят или повредят плоскости от експандиран и екструдиран полистирен. Когато хидроизолацията ще контактува с такава изолация, използвайте продукт на водна основа, система с горещо нанасяне при безопасна температура със защитен слой или разделителна плоскост. Винаги проверявайте съвместимостта с доставчика на изолацията.

Защитните плоскости предпазват хидроизолационния слой от повреди от камъни, инструменти и уплътняваща техника при обратното засипване. Дори твърдо покритие, модифицирано с гилсонит, може да бъде пробито или одраскано от остри материали в насипа. Защитните или дренажните плоскости помагат и за отвеждане на водата от стената и трябва да се монтират веднага след изсъхване на покритието.

Да. Покритията, модифицирани с гилсонит, често се използват за обновяване на атмосферно износени битумни покриви, тъй като възстановяват водоустойчивата повърхност и добавят твърдост. Първо старият покрив трябва да се почисти, мехурите и разкъсванията да се поправят, а ронливият материал да се отстрани. Покритието не може да поправи покрив с мокра изолация или повредена конструкция, затова първо се прави оглед.

Мехурите обикновено се дължат на влага или разтворител, задържани под или в покритието, които се разширяват при нагряване на повърхността. Честите причини са влажни основи, нанасяне на дебели слоеве, преди предишният слой да е изсъхнал, или нанасяне на пряко горещо слънце върху хладна влажна повърхност. Сухите основи и правилното време за съхнене предотвратяват повечето мехури.

Напукването и мрежата от пукнатини обикновено се дължат на стареене и втвърдяване под действието на слънце и топлина, прекалено твърда рецептура, прекомерна дебелина на филма в един слой или движения на основата. За това може да допринесе прекалено количество гилсонит или пълнител. Защитата на повърхността с отразяващи или минерални слоеве и балансирането на твърдостта с гъвкавостта в рецептурата намаляват риска.

Свличането настъпва, когато филмът се нанася твърде дебел на едно минаване, вискозитетът на покритието е твърде нисък или повърхността е много гореща. Помагат промени в рецептурата, като по-високо съдържание на сухо вещество, влакна, пълнители или тиксотропна добавка, както и нанасянето на по-тънки слоеве. При горещо време нанасянето в по-хладните часове на деня може да намали стичането.

Покритието остава лепкаво, ако в него все още има задържан разтворител, филмът е твърде дебел, времето е студено или влажно или рецептурата съдържа прекалено много мек битум или масло. Осигурете повече време за съхнене и проверете нанесената дебелина. Ако проблемът продължава, може да е необходима рецептура с повече гилсонит или по-твърд битум.

Загубата на сцепление обикновено се дължи на лоша подготовка на повърхността, например прах, циментово мляко, разделителни агенти или влага, или на липсващ или несъвместим грунд. Нанасянето в студени или влажни условия също може да отслаби връзката. Отстранете повредения материал, подгответе правилно повърхността, грундирайте я и нанесете отново, като спазвате техническия лист.

Порите могат да се образуват, когато въздух или влага излизат от пореста основа през мокрия филм или когато покритието се нанася твърде тънко или твърде бързо. Грундирането на порестите повърхности, нанасянето на повече от един слой и избягването на нанасяне върху повърхности, които се нагряват на слънце, намаляват образуването на пори. Всеки слой трябва да покрива порите на предишния.

Битумните покрития издържат добре на вода, но продължителното задържане на вода може да ускори стареенето, да събира замърсявания и да увеличи риска от течове при всяко слабо място. Гилсонитът подобрява твърдостта и водоустойчивостта, но не може да замести доброто отводняване. Покривите трябва да бъдат проектирани с правилни наклони и работещи воронки, за да се избегне застояла вода.

Продуктите от каменовъглена смола някога са били широко използвани за хидроизолация, но съдържат високи нива на полициклични ароматни въглеводороди и са ограничени в много страни. Гилсонитът е природен въглеводород от нефтен тип, който се използва с битум, и по правило се счита за по-приемлива алтернатива. Проверете MSDS на крайния продукт и местните разпоредби за конкретните изисквания.

Полиуретановите и акрилните течни мембрани обикновено предлагат по-висока еластичност и UV устойчивост и често се използват на открити покриви, но са по-скъпи. Покритията от гилсонит и битум са икономични, силно водоустойчиви и много подходящи за подземни или защитени приложения. Изборът зависи от въздействието на околната среда, деформациите, изискванията за дълготрайност и бюджета.

Изберете според основното необходимо свойство. SBS осигурява еластичност и добра гъвкавост при ниски температури, които са важни за мембраните и деформиращите се основи. Гилсонитът осигурява твърдост, топлоустойчивост и устойчивост на течене на по-ниска цена и с по-лесно смесване. Много смеси използват и двата, затова изпитването на комбинации често е най-добрият подход.

И двата повишават твърдостта и топлоустойчивостта на битумните мастики. Окисленият битум изисква процес на продухване, докато гилсонитът може да се разтвори директно в стандартен битум. Мастиките на основата на гилсонит може да достигнат дадена точка на омекване при различна пенетрация и гъвкавост. Сравнителните лабораторни изпитвания показват кой вариант дава по-добър баланс за вашия продукт.

Често е, тъй като умерена дозировка може да повиши класа на стандартен битум без инсталация за продухване или скъпи полимери. Общата цена зависи от дозировката, цените на битума и транспорта и изискваните показатели. Сравняването на цената на квадратен метър готова хидроизолация, а не само на килограм добавка, дава справедлива картина.

Експлоатационният срок зависи от проекта на системата, въздействието на околната среда, качеството на нанасяне, дебелината на филма и поддръжката. Заровената и защитената хидроизолация по правило издържа много по-дълго от откритите покривни покрития. Гилсонитът помага срещу течене и омекване, но нито една отделна добавка не определя експлоатационния срок. Редовните огледи и навременната поддръжка удължават живота на всеки покрив.

Да, както всички битумни материали, те са горими. Поведението на покрива при пожар зависи от цялата система, включително покритието, изолацията и носещата конструкция, и обикновено се изпитва като система съгласно местните противопожарни норми. Огневите работи, като залепването с горелка, трябва да следват строги процедури за пожарна безопасност на обекта. Направете справка с местните разпоредби за изискваните класове по реакция на огън.

Да. Покритията на базата на разтворители отделят летливи органични съединения (VOC) и много страни ограничават съдържанието на VOC в покривните и хидроизолационните продукти. Може да се наложи специалистите по рецептури да увеличат съдържанието на сухо вещество, да използват освободени от ограничения разтворители или да преминат към емулсии на водна основа. Проверете актуалните местни разпоредби за вашата продуктова категория, преди да пуснете рецептурата на пазара.

Миризмата идва главно от разтворителите в продуктите със студено нанасяне и от горещия битум в продуктите с горещо нанасяне, а не от самия гилсонит. Емулсиите на водна основа имат най-слаба миризма. Доброто проветряване по време на нанасянето и втвърдяването е важно, особено в сутерени, резервоари и други затворени пространства.

Дръжте съдовете плътно затворени, в изправено положение, на хладно, сухо и добре проветриво място, далеч от топлина и източници на запалване. Продуктите на базата на разтворители трябва да се съхраняват съгласно правилата за запалими течности. Емулсиите на водна основа трябва да се пазят от замръзване, което може да разруши емулсията. Спазвайте указанията за съхранение на етикета и в техническия лист.

Срокът на годност зависи от рецептурата и опаковката и трябва да се определи от производителя чрез изпитвания при съхранение. Покритията на базата на разтворители може да се сгъстят или да се утаят с времето, а емулсиите може да се разслоят или да образуват кора. Проверете посочения срок на годност на етикета на продукта и разбъркайте продукта старателно преди употреба.

Пълнителите, влакната или неразтворените частици могат да се утаят по време на съхранение, особено при нисък вискозитет. Помагат използването на напълно разтворен гилсонит, марки с ниско съдържание на пепел и добавка против утаяване или тиксотропна добавка. Преди употреба продуктът трябва да се разбърка старателно, за да се възстанови хомогенността. Мека утайка, която лесно се размесва, обикновено е допустима.

Покривният мастиков асфалт е плътна смес от твърд битум и фин минерален материал, която се нанася горещо и се разстила ръчно, за да образува безшевен водонепроницаем слой. Гилсонитът може да се използва за втвърдяване на свързващото вещество, така че мастиката да не омеква и да устоява на вдлъбване по горещи покриви. Дозировката трябва да запазва мастиката обработваема при температурата на полагане.

Мостовите мастики се нанасят горещи, а точната температура зависи от рецептурата и спецификацията на собственика на моста. Мастиките, модифицирани с гилсонит, може да изискват малко по-високи температури на нанасяне от немодифицираните заради по-високия си вискозитет. Температурите трябва да остават в границите, посочени в техническия лист на продукта, за да се избегне увреждане на свързващото вещество.

Детайлите са най-честите места за течове. Бордовете, ъглите, воронките и тръбните проходи трябва да получат допълнителни слоеве или армировка, а хидроизолацията трябва да продължава нагоре по вертикалните повърхности до предписаната височина. Смес, модифицирана с гилсонит, помага да се предотврати свличането по вертикалните части. Следвайте внимателно детайлните чертежи на системата.

Да. Тъкани от полиестер или стъклени влакна често се вграждат между слоевете течна битумна хидроизолация, особено при пукнатини, фуги и детайли. Тъканта увеличава якостта на разкъсване и помага за премостване на малки деформации. Тъканта трябва да е напълно напоена с покритието, без гънки или въздушни джобове.

Битумните покрития могат да защитават дървесина в контакт с почва или вода, например стълбове за огради и дървени основи, като ограничават поемането на вода. Гилсонитът добавя твърдост и помага на покритието да не тече. Дървесината трябва да е суха и чиста преди нанасянето. Битумните покрития не са подходящи там, където се изисква прозрачно покритие или покритие, което може да се боядиса.

Да, битумните покрития се използват широко за защита на улуци, улами, обшивки и други метални покривни елементи от вода и корозия. Гилсонитът дава по-твърд, по-малко лепкав филм, който остава на мястото си при топлина. Първо отстранете ръждата, замърсяванията и мазнините и използвайте грунд, ако се препоръчва. Избягвайте контакт с материали, несъвместими с битума.

Да. Откъм почвата подпорните стени често се покриват с битумна хидроизолация, за да се намали придвижването на влага през стената и петната по видимата ѝ страна. Гилсонитът помага на покритието да остане на мястото си при топло време преди обратното засипване. Дренажът зад стената все пак е необходим за намаляване на водното налягане.

Битумните покрития често се използват от вътрешната страна на бетонни или зидани сандъчета за растения, за да не преминава водата през стените. Гилсонитът повишава твърдостта и водоустойчивостта на покритието. При сандъчета със силен растеж на корени може да е необходима мембрана, устойчива на корени, тъй като с времето корените могат да повредят обикновените битумни покрития.

Да, битумните покрития се използват от външната страна на бетонни шахти, камери и помещения, за да не допускат подпочвените води. Гилсонитът помага на покритието да остане твърдо и да устоява на повреди при монтажа и обратното засипване. За вътрешни повърхности, изложени на отпадъчни води или химикали, трябва да се използва покритие, изпитано за тези условия.

Битумните покрития по правило издържат добре на солена вода, а гилсонитът добавя твърдост и водоустойчивост. В крайбрежните райони основните проблеми са постоянното намокряне, действието на вълните и абразията, затова може да са необходими по-дебели филми, мембрани или защитни слоеве. Системата трябва да бъде проектирана за действителните условия и да се проверява редовно.

Тънките покрития са подходящи главно за защита от почвена влага, а не от постоянно водно налягане. При високо ниво на подпочвените води или хидростатично налягане е необходима правилно проектирана мембранна система с достатъчна дебелина, армировка и защита. Гилсонитът може да подобри сместа, използвана в такива системи, но решаващ фактор е проектирането на системата.

Горещият битум е традиционно лепило за залепване на топлоизолационни плоскости и мембрани на плоски покриви. Гилсонитът може да повиши точката му на омекване, така че връзката да не пълзи при горещо време. Температурата на лепилото трябва да е съвместима с вида на изолацията, тъй като някои плоскости се повреждат от горещ битум. Проверете и изискванията за устойчивост на засмукване от вятъра.

Да. Битумните лепила със студено нанасяне за мембрани и покривен картон могат да съдържат гилсонит за повишаване на твърдостта, топлоустойчивостта и якостта на връзката след изпаряване на разтворителя. Рецептурата трябва да осигурява достатъчно открито време за полагане на мембраната. Препоръчват се изпитвания за сцепление и отлепване с конкретната мембрана.

Минерална посипка, шистови люспи или пясък се вграждат в горния слой на покривните мембрани и смеси, за да предпазват битума от UV лъчение, да подобрят поведението при пожар и да придадат цвят. Смес, втвърдена с гилсонит, задържа здраво посипката и не омеква, което иначе би позволило тя да потъне или да се изрони. Посипката трябва да се нанася, докато повърхността е все още лепкава или гореща.

Отразяващите покрития понижават температурата на повърхността на покрива, забавят стареенето на битума и могат да намалят натоварването за охлаждане на сградите. Върху мембрани, модифицирани с гилсонит, те са полезно допълнение в горещ, слънчев климат. Отразяващото покритие трябва да е съвместимо с битума и да не се оцветява от него, затова спазвайте инструкциите на доставчика на покритието.

Покривите и конструкциите се разширяват и свиват при температурни промени и хидроизолацията трябва да следва тези движения, без да се напуква. Прекалено твърда смес може да се напука над фуги или пукнатини в основата. Използвайте армировка и гъвкави детайли при фугите и поддържайте дозировката на гилсонит балансирана с гъвкавостта, необходима за очакваните деформации.

Нанасяйте само при сухо време върху суха повърхност, без очакван дъжд, преди покритието да е изсъхнало достатъчно, за да издържи на вода. Много студеното време забавя съхненето и намалява сцеплението, а много силното слънце може да причини мехури и свличане. Спазвайте минималната и максималната температура на нанасяне, посочени в техническия лист на продукта.

Повечето битумни покрития имат минимална температура на въздуха и на повърхността за нанасяне, обикновено посочена в техническия лист. Под нея продуктите на базата на разтворители съхнат бавно, а емулсиите може да не образуват нормален филм или да замръзнат. Температурата на повърхността трябва да е и над точката на оросяване, за да се избегне кондензация под покритието.

Максималната експлоатационна температура зависи главно от точката на омекване и устойчивостта на течене на крайната смес, които гилсонитът помага да се повишат. Откритите покриви в слънчев климат могат да достигнат високи температури на повърхността, затова сместа трябва да се изпита за течене при температури над очаквания максимум. Техническият лист трябва да посочва изпитаната топлоустойчивост.

Проверете подготовката на повърхността и грунда, дебелината на филма и броя на слоевете, непрекъснатостта без дупки или изтънени места, изпълнението на детайлите и проходите, както и сцеплението. Преди покриването, където е подходящо, може да се направи изпитване чрез наводняване или друго изпитване за течове. Записвайте номерата на партидите на използваните материали и пазете снимки в документацията на проекта.

Изискайте сертификат за анализ (COA) за всяка партида, технически лист (TDS) и информационен лист за безопасност (MSDS). COA показва точката на омекване, пепелта, влажността, разтворимостта и размера на частиците на доставения материал. Sun Gilsonite предоставя тези документи с всяка поръчка, заедно със сертификат за произход и експортни документи.

Първо определете целевите свойства, след това заменете част от сегашния втвърдяващ компонент или добавете гилсонит в няколко дозировки в диапазона 5–25 % от сместа. Изпитайте точката на омекване, гъвкавостта, теченето и сцеплението и сравнете с настоящия продукт. Споделете целите на рецептурата с екипа на Sun Gilsonite, за да изберете подходяща марка за опита.

Обикновено няколко килограма са достатъчни за лабораторна серия с различни дозировки за смеси и покрития. Пилотните партиди или производствените опити изискват по-големи количества в зависимост от размера на партидата. Поискайте материал от една партида за цялата програма от опити, за да бъдат резултатите сравними, и запазете контролна проба за бъдеща справка.

Гилсонит за изолация и хидроизолация се доставя в торби по 25 kg на палети или в биг-бег торби по 1 MT. Торбите са подходящи за ръчно добавяне в котли и смесители, а биг-бег торбите – за по-големи предприятия с бункери и дозатори. Палетите са покрити с капак, обвити със стреч фолио и опасани с ленти, за да се предпазят торбите по време на транспорт и съхранение.

Добавяйте праха бавно, за да избегнете облаци прах и бучки, използвайте локална смукателна вентилация в точката на зареждане и осигурете на работниците противопрахови маски, очила и ръкавици. Дръжте праха далеч от горещи повърхности и източници на запалване и почиствайте разсипаното, за да не се натрупва прах. Съхранявайте торбите на сухо, за да остане прахът сипкав.

Да. Добавянето на гилсонит може да повиши точката на омекване и да намали пенетрацията на мек битум, така че да е подходящ за покривни или хидроизолационни смеси. Това позволява на производителите да използват местно наличните класове битум. Подобреното свързващо вещество трябва да се изпита спрямо продуктовия стандарт, особено за гъвкавост, течене и стареене.

Да. Старата битумна хидроизолация може да се премахне механично, ако е повредена, или да се почисти и покрие отново, ако все още е добре свързана с основата. Новите битумни слоеве се свързват добре със стар здрав битум след почистване и при нужда грундиране. Премахнатият материал трябва да се обезврежда съгласно местните правила за битумни строителни отпадъци.

Гилсонитът за леярство е природен асфалт, смлян на фин прах и подбран с високо съдържание на летливи вещества и ниско съдържание на пепел, така че да действа като въглеродна добавка в сурови формовъчни смеси с глинесто свързващо вещество. При изливането на горещия метал той отделя въглеводороди, които образуват тънък въглероден филм между формата и метала – така отливките са с по-гладка повърхност, а избиването е по-чисто.

Сама по себе си суровата формовъчна смес позволява на разтопения чугун да омокря кварцовите зърна и да реагира с тях, което води до пригар, проникване на метал и грапави повърхности. Въглеродната добавка създава редукционна атмосфера и въглероден слой по повърхността на формата при изливането. Тази бариера държи метала далеч от пясъка, подобрява качеството на повърхността и улеснява отделянето на пясъка от отливката.

Блестящият въглерод е тънък, лъскав, подобен на графит въглероден филм, който се образува, когато въглеводородни пари се разлагат (крекират) върху горещи повърхности в бедна на кислород атмосфера. В суровата пясъчна форма той се отлага на границата форма–метал по време на изливането. Разтопеният чугун не го омокря, затова той действа като разделителен слой, който не позволява на пясъка да полепва по отливката.

Когато разтопеният метал запълва формата, пясъкът в близост до метала се нагрява много бързо. Частиците гилсонит в тази зона се изпаряват, а въглеводородните пари се разлагат върху горещите пясъчни зърна и повърхността на метала, като отлагат блестящ въглерод. Тъй като гилсонитът е сравнително чист въглеводород с високо съдържание на летливи вещества, голяма част от масата му участва в тази реакция.

Въглищният прах (sea coal) е фино смлени битуминозни въглища – традиционната въглеродна добавка за сурови формовъчни смеси. Той върши работа, но внася пепел, сяра и фини частици в пясъчната система и обикновено трябва да се добавя в сравнително голямо количество. Гилсонитът по правило дава повече блестящ въглерод на килограм, така че леярните могат да използват по-малко добавка, да внасят по-малко пепел и фини частици и често получават по-добра повърхност.

Типичните предимства са по-гладки повърхности на отливките, по-малко пригар и проникване на метал, по-лесно избиване и по-кратко време за почистване. Тъй като дозировката обикновено е по-ниска от тази на въглищния прах, в пясъчната система постъпват по-малко пепел и фини частици, което помага водопотребността и газопропускливостта да останат стабилни. Реалната полза за всяка леярна трябва да се потвърди с контролирано изпитване.

Гилсонитът е силен образувател на блестящ въглерод, затова предозирането може да доведе до газови дефекти или дефекти от блестящ въглерод, като гънки и застудявания. Той е ефективен главно в сурови смеси с глинесто свързващо вещество за чугун, а ползата от него е по-малка при стомана или при химически свързани смеси. Освен това, както всеки фин органичен прах, изисква сухо съхранение и добър контрол на праха.

Гилсонитът се използва главно в сурови смеси с глинесто свързващо вещество – на автоматични линии с високо налягане, на безопочни линии и при ръчно или тръскащо-пресоващо формоване. Добавя се или към цялата оборотна смес, или към облицовъчна смес, която се полага непосредствено до модела. Използването му в химически свързани самовтвърдяващи се смеси или в смеси за черупкови форми е много по-рядко и трябва да се преценява за всеки отделен случай.

Основните приложения са в сивия и сфероидния чугун, тъй като високите температури на изливане правят образуването на блестящ въглерод много ефективно. Полза могат да имат и ковкият чугун и чугунът с вермикулярен графит. Някои леярни за цветни метали го използват за по-добра повърхност, докато стоманолеярните обикновено са по-предпазливи заради възможното навъглеродяване на повърхността на отливката.

Да, сивият чугун е класическото приложение. Сивият чугун се излива при висока температура и е склонен към пригар и проникване на метал, затова блестящият въглерод от гилсонита дава ясно подобрение на повърхността и на избиването. Типичните добавки за чугун са около 0,3–1,0 % от пясъка, като се коригират според размера на отливката, температурата на изливане и наличното съдържание на въглерод в системата.

Да, гилсонитът като цяло е подходящ за сфероиден чугун в сурови форми. Сфероидният чугун е чувствителен към дефекти от блестящ въглерод, затова нивото на въглерода трябва да се контролира внимателно, а не просто да се вдига до максимума. Полезно е и ниското внасяне на сяра в сравнение с добавките на въглищна основа, тъй като сярата в пясъка може да реагира с магнезия на повърхността на отливката.

По принцип той не е първи избор за стомана. Стоманата се излива при по-високи температури, а много марки имат ниски граници за въглерод, така че богатата на въглерод повърхност на формата може да предизвика навъглеродяване и повърхностни дефекти. Някои стоманолеярни използват малки количества в специални случаи, но това изисква внимателна лабораторна работа и изпитвания с конкретната сплав и формовъчна система.

Може да бъде. Цветните метали се изливат при по-ниски температури, така че се образува по-малко блестящ въглерод, но въглеродната добавка пак може да подобри отделянето на пясъка и качеството на повърхността, особено при месинг и бронз. Дозировките обикновено са по-ниски, отколкото при чугуна, а влиянието върху газовата порьозност трябва да се проверява, тъй като тези сплави може да са чувствителни към газовете от формата.

Суровата формовъчна смес се състои главно от кварцов или друг огнеупорен пясък, свързан с глина – обикновено бентонит, и овлажнен с вода. Към нея се добавя въглеродна добавка, като гилсонит или въглищен прах, за подобряване на повърхността, а някои леярни добавят и нишесте или зърнени свързващи вещества. Думата „сурова“ (на англ. green) се отнася до влажното, неизпечено състояние на формата, а не до цвета ѝ.

Бентонитът осигурява якостта и пластичността, които задържат формата, а гилсонитът дава въглерода, който предпазва повърхността на отливката. Двата материала изпълняват различни функции и обикновено се добавят заедно в смесителя (бегунния смесител), често като предварително приготвена смес. Гилсонитът не замества бентонита, а нивото на бентонита трябва да се контролира със собствени изпитвания, като определяне на активната глина с метиленово синьо.

Графитът е почти чист въглерод с много малко летливи вещества, така че не образува въглеводородните пари, от които се получава блестящ въглерод. Той може да действа като смазка или да намали омокрянето, но не създава същата редукционна атмосфера. Гилсонитът, с високото си съдържание на летливи вещества, е истински образувател на блестящ въглерод и действа по различен механизъм.

Леярните използват няколко образувателя на блестящ въглерод, сред които въглищен прах, гилсонит, други асфалти, синтетични полимери и някои органични свързващи вещества. Гилсонитът е природен материал с висок и постоянен добив на блестящ въглерод и ниско съдържание на пепел. Най-добрият избор зависи от отливката, пясъчната система и местния опит, затова много леярни сравняват вариантите с лабораторни изпитвания преди производствен опит.

Ефективност тук означава колко полезен блестящ въглерод се получава на килограм добавка. Гилсонитът е много чист въглеводород с високо съдържание на летливи вещества и ниско съдържание на пепел, така че по-голяма част от масата му се превръща в защитен въглерод и по-малко остава като инертен остатък. Затова необходимата дозировка обикновено е по-ниска, отколкото при въглищния прах.

За чугунени отливки типичният диапазон е около 0,3–1,0 % от масата на пясъка. Точната стойност зависи от масата и дебелината на стените на отливката, температурата на изливане, наличното ниво на въглерод и от това дали добавката е към оборотната или към облицовъчната смес. Започнете с умерено ниво и коригирайте според качеството на повърхността и измерванията на LOI (загуби при накаляване) и летливи вещества.

Гилсонитът обикновено се добавя в осезаемо по-малко количество от въглищния прах, тъй като дава повече блестящ въглерод на килограм. Няма фиксирано универсално съотношение – то зависи от качеството на въглищния прах и от пясъчната система. Повечето леярни определят нивото на заместване, като постепенно намаляват въглищния прах и добавят гилсонит, следейки качеството на повърхността и изпитванията на пясъка.

Обикновено се дава като процент от масата на пясъка. Някои леярни посочват количеството нова добавка за един смесителен цикъл, а други мислят в категориите на общия активен въглерод в приготвената смес. Уверете се, че всички използват една и съща база, защото допълващата добавка за цикъл е съвсем различно нещо от общото съдържание, измерено в системата.

В оборотна система със сурова смес част от въглеродната добавка изгаря в близост до отливките при всяко изливане. Затова гилсонитът се добавя като допълваща добавка при всеки цикъл на смесителя, за да компенсира изразходваното. Необходимото количество за цикъл зависи от съотношението метал–пясък, размера на отливките и температурата на изливане.

Започнете от целевото ниво на активен въглерод или летливи вещества в приготвената смес и измерете с колко спада то след всеки цикъл на изливане. Допълващата добавка трябва да компенсира тази загуба. Редовните изпитвания за LOI и летливи вещества, заедно с данни за съотношението пясък–метал и асортимента отливки, позволяват на леярната да прецизира добавката в рамките на няколко седмици.

LOI (loss on ignition) означава загуби при накаляване. Изсушена проба пясък се нагрява до висока температура на въздух и се измерва загубата на маса. Показателят отразява общото количество горими вещества в пясъка, включително активната въглеродна добавка, изгорелите коксови остатъци и органичните свързващи вещества. Той е полезен за проследяване на тенденции, но не разграничава активния от изразходвания въглерод.

Няма една правилна стойност. LOI зависи от вида на отливките, въглеродната добавка, органичните свързващи вещества и количеството сърцеви пясък, който постъпва в системата. Всяка леярна трябва да установи собствен контролен диапазон, свързан с добро качество на отливките, и след това да поддържа LOI стабилен. Внезапните покачвания или спадове са сигнал да се проверят добавките и постъпването на сърцеви пясък.

Гилсонитът има високо съдържание на летливи вещества, затова добавянето му повишава летливите вещества в пясъка. Те са тясно свързани с активния потенциал за образуване на блестящ въглерод, което ги прави по-добър показател за ефективната добавка от самия LOI. Много леярни следят и двете стойности, за да управляват добавките гилсонит.

Гилсонит за леярство има съдържание на летливи вещества 55–75 %, изпитано по ASTM D3175. Именно това високо съдържание го прави ефективен образувател на блестящ въглерод. Стойността се вписва в сертификата за анализ (COA) на всяка партида, така че леярните могат да проверяват постоянството между доставките.

Летливата част на добавката е тази, която се изпарява при изливането и се разлага до блестящ въглерод по повърхността на формата. Добавка с ниско съдържание на летливи вещества се държи по-скоро като инертен кокс и дава по-слаба защита. Постоянното съдържание на летливи вещества между партидите означава, че една и съща дозировка дава един и същ ефект, което е от съществено значение за стабилното качество на отливките.

Пепелта е неорганичният остатък след изгаряне. В пясъчната система тя се превръща във фини инертни частици, които повишават водопотребността, намаляват газопропускливостта и с времето могат да влошат качеството на пясъка. Гилсонит за леярство има максимално съдържание на пепел 5 %, което поддържа този принос нисък, особено в сравнение с типичните добавки на въглищна основа.

Гилсонит за леярство се доставя с размер 100–300 mesh. Този фин прах се разпределя равномерно между пясъчните зърна при смесването, така че всяка част от повърхността на формата получава въглеродна добавка. Ако леярна или смесителна инсталация се нуждае от специфичен гранулометричен състав, нестандартни размери могат да се обсъдят с нашия търговски екип.

Фините частици се разпределят по-равномерно в пясъка и бързо се изпаряват при достигането на метала, което спомага за равномерното образуване на блестящ въглерод. Прекалено едрите частици могат да оставят локални зони без защита. От друга страна, изключително финият материал може да е прашен при работа. Контролираният гранулометричен състав на праха дава добър баланс.

Ниската влажност поддържа праха сипкав в силозите и дозаторите и позволява точно дозиране по маса. Гилсонит за леярство има максимална влажност 1 %. Влажната добавка може да се спича, да образува сводове в бункерите и да води до неравномерно дозиране, а водното съдържание на пясъка трябва да се регулира отделно чрез овлажняването.

Точката на омекване на Гилсонит за леярство е 150–200 °C по метода „пръстен и сачма“, ASTM D36. Тя е далеч над температурата на оборотния пясък, така че прахът остава твърд и сипкав по време на съхранението, смесването и формоването. Той се топи и изпарява само в близост до горещия метал по време на изливането.

В леярството точката на омекване е по-малко критична от летливите вещества и пепелта, защото при изливането повърхността на формата достига температури далеч над всяка точка на омекване. Основната ѝ практическа роля е да гарантира, че добавката няма да омекне в топлия оборотен пясък или при съхранение. Леярните задават главно летливи вещества, пепел, влажност и размер на частиците.

Гилсонит за леярство е създаден специално за сурови смеси – с високо съдържание на летливи вещества, ниско съдържание на пепел и размер на частиците 100–300 mesh. Гилсонит на прах е универсална алтернатива, която също се използва като добавка към леярски пясък. Нашият търговски екип може да ви помогне да изберете класа според вида на отливките и пясъчната ви система.

Гранулиран гилсонит с размер 1–5 mm отделя по-малко прах и тече добре в дозаторите, а по-едрата му фракция осигурява по-постепенно отделяне на газове. Поради тези причини някои леярни и производители на смеси го предпочитат. Повечето системи със сурова смес обаче използват прах за равномерно разпределение, затова изборът трябва да се изпита във вашата собствена пясъчна система.

Фин гилсонит с ниско съдържание на пепел, като Микронизиран гилсонит, може да се включва в някои рецептури за леярски покрития като въглеродообразуващ компонент. Покритията се нанасят върху форми или сърца, за да подобрят повърхността и да намалят проникването на метал. Рецептурата, носителят и методът на нанасяне варират значително, затова производителите на покрития обикновено разработват и изпитват собствени рецепти.

Гилсонитът обикновено се дозира по маса от бункер или шнеков дозатор в смесителя заедно с оборотния пясък, бентонита и водата. Може да се доставя и предварително смесен с бентонит. Добавянето му в началото на цикъла заедно със сухите материали помага за равномерното му разпределение преди окончателното овлажняване.

Много леярни използват готови смеси бентонит–въглерод, защото един дозатор обслужва и двете добавки и съотношението остава постоянно. Това е удобно, когато асортиментът отливки е стабилен. Леярните с променлива продукция понякога предпочитат отделни дозатори, за да регулират глината и въглерода независимо. И двата подхода работят, ако дозиращото оборудване е точно.

Това са готови продукти, които съчетават бентонитова глина и въглеродна добавка във фиксирано съотношение, понякога с други компоненти. Смесителните инсталации ги произвеждат с прахообразни въглеродни добавки, като гилсонит. Sun Gilsonite може да доставя Гилсонит за леярство в биг-бегове (jumbo bags) от 1 MT, което е удобно за смесителни инсталации.

Гилсонитът е фин сух прах, който лесно се диспергира, така че обикновено не изисква по-дълго смесване. Времето за смесване все пак трябва да е достатъчно, за да се обвият пясъчните зърна с бентонит и всички добавки да се разпределят равномерно. Ако резултатите по повърхността варират между отделните форми, проверете времето за смесване и реда на добавяне, преди да променяте дозировката.

При нормална дозировка влиянието върху уплътняемостта е малко, тъй като добавеното количество е ниско. Уплътняемостта се регулира главно чрез водата и активната глина. Преминаването от въглищен прах към по-ниска доза гилсонит може с времето леко да намали фините частици в системата, затова след промяната си струва целевата влажност да се провери отново.

Самият гилсонит е хидрофобен и почти не увеличава водопотребността. С времето използването на по-ниска дозировка с малко пепел може да намали натрупването на фини частици, което да понижи количеството вода, нужно за постигане на целевата уплътняемост. След всяка смяна на въглеродната добавка леярните трябва да следят изпитванията за уплътняемост и влажност.

Якостта на суровата смес идва главно от бентонита и водата, така че въглеродната добавка при нормална дозировка има само слабо влияние. Много големите добавки на въглерод могат леко да разредят глинестата връзка. Ако якостта в сурово състояние се промени след смяна на добавката, проверете първо активната глина, водата и уплътняемостта.

Фин прах, добавен в малко количество, има слабо пряко влияние върху газопропускливостта. По-голямо е косвеното влияние: по-ниската дозировка и по-малкото пепел означават, че в системата се натрупват по-малко фини частици, което помага газопропускливостта да се запази. Добрата газопропускливост е важна, за да могат газовете от формата да излизат и да се избягват газови дефекти.

Да, това е едно от основните му предназначения. Пригарът възниква, когато разтопеният чугун реагира с пясъка или полепва по него по повърхността на формата. Блестящият въглерод и редукционната атмосфера, образувани от гилсонита, намаляват това взаимодействие, така че пясъкът се отделя по-лесно. Ако пригарът продължава, проверете едновременно нивото на въглерод, зърнометрията на пясъка и температурата на изливане.

Гилсонитът може да намали проникването на метал, като образува неомокряем въглероден слой и газово налягане по повърхността на формата, които противодействат на навлизането на метала в порите между пясъчните зърна. Проникването зависи и от зърнометрията на пясъка, твърдостта на формата, металостатичното налягане и температурата на изливане. Въглеродната добавка е част от решението, но не единствената.

Филмът от блестящ въглерод осигурява гладка, неомокряема повърхност, до която металът кристализира. Това намалява полепването на пясък и фината грапавост, така че отливките излизат по-чисти, често с леко синкав блясък. По-гладките повърхности в лято състояние означават по-малко дробеструйна обработка и шлифоване, което спестява време в цеха за почистване.

Въглеродните добавки могат да помогнат за намаляване на дефектите от разширение, тъй като летливият и коксуваният материал по повърхността на формата осигурява известно омекотяване и намалява напреженията от разширението на кварца. Тези дефекти обаче са тясно свързани и с качеството на пясъка, нивото на глината, влажността и твърдостта на формата. Разглеждайте гилсонита като един от инструментите и проверявайте цялата пясъчна система.

Да. Гилсонитът отделя голямо количество газ, затова предозирането – особено в съчетание с ниска газопропускливост, висока влажност или лошо обезвъздушаване – може да доведе до газови раковини или газова порьозност близо до повърхността на отливката. Поддържайте добавката на нивото, необходимо за добра повърхност, запазвайте газопропускливостта и обезвъздушавайте формите правилно.

Това са повърхностни дефекти като бръчки, гънки, застудявания или въглеродни филми, затворени в отливката, причинени от прекалено много блестящ въглерод пред фронта на метала. По-чести са при сфероидния чугун и в тънки сечения. Ако се появят след увеличаване на въглеродната добавка, намалете нивото на гилсонита и проверете летливите вещества в приготвената смес.

Всички органични въглеродни добавки, включително гилсонитът, отделят пушеци при изливане на горещ метал. Тъй като гилсонитът обикновено се използва в по-ниска дозировка от въглищния прах, общите емисии на тон пясък могат да са по-ниски, но това зависи от системата. Добрата вентилация и аспирацията на пушеците при изливането, охлаждането и избиването са задължителни винаги.

Както и другите въглеводородни добавки, гилсонитът дава типичната миризма на изгорял битум при изливането и избиването. Интензивността ѝ зависи от дозировката, размера на отливките и вентилацията. Оптимизирането на дозировката вместо предозиране е най-простият начин миризмата и пушеците да се държат под контрол.

Обикновено да. Филмът от блестящ въглерод намалява полепването на пясъка, така че при избиването пясъкът се отделя по-чисто от отливката. Това означава по-малко пясък, пренесен в цеха за почистване, и по-малко буци пясък, залепнали по сложните форми. Ефектът е най-силен при отливки, които преди това са страдали от пригар.

По-добрите повърхности и по-чистото избиване обикновено означават по-кратко дробеструйно почистване и по-малко шлифоване на пригорял пясък. Много леярни смятат това за една от основните икономически ползи от ефективната въглеродна добавка. Измерете времената за дробеструйна обработка и часовете за доработка преди и по време на изпитването, за да видите реалната икономия във вашето предприятие.

Всяка въглеродна добавка оставя в пясъка известно количество пепел и коксуван остатък, които увеличават фините частици и мъртвата глина. Тъй като гилсонитът се използва в по-ниска дозировка и има малко пепел, обикновено той внася по-малко от този инертен материал в сравнение с въглищния прах. С времето това може да помогне системата да остане по-чиста, макар че значение имат и прахоулавянето и добавянето на нов пясък.

При сурови смеси по-голямата част от пясъка се използва повторно директно, а остатъците от гилсонит се държат като всеки друг изгорял въглероден материал. Там, където пясъкът се регенерира термично, органичната част изгаря. По-ниската дозировка и по-малкото пепел по правило означават по-малко остатъци за отстраняване. Методът на регенерация и делът на сърцевия пясък имат по-голямо влияние от самата въглеродна добавка.

Днес повечето сърца се свързват химически със смоли, които вече съдържат органичен въглерод, така че там гилсонит рядко е необходим. В някои сърцеви смеси с глинесто или маслено свързващо вещество малка добавка въглерод може да подобри повърхността. Всяко използване в сърца трябва да се изпитва внимателно, тъй като допълнителният газ от сърцата може да причини дефекти.

Облицовъчната смес е по-богата пясъчна смес, полагана непосредствено до модела и подпълвана с обикновена оборотна смес. Някои леярни влагат гилсонит главно в облицовъчната смес, така че въглеродната добавка да е съсредоточена там, където предпазва повърхността на отливката. Това може да намали общия разход, но изисква отделна стъпка за смесване и обработка.

Повечето автоматизирани линии с голям обем използват единна смес с гилсонит в цялата система, защото това е по-просто и дава постоянни резултати. Леярните за единично и дребносерийно производство с големи или разнообразни отливки може да използват облицовъчна смес, за да съсредоточат добавката. Най-добрият вариант зависи от формовъчното оборудване, асортимента отливки и разходите за труд.

Дебелите сечения остават горещи дълго време и излагат повърхността на формата на продължително нагряване, което увеличава риска от пригар и проникване на метал. Добрата въглеродна добавка помага за защитата на повърхността при това продължително въздействие. Масивните отливки може да изискват малко по-високо ниво на въглерод или облицовъчна смес, балансирани спрямо газоотделянето и газопропускливостта.

Да, но тънкостенните отливки се запълват и кристализират бързо и може да са чувствителни към газови дефекти и дефекти от блестящ въглерод. Затова дозировката трябва да е контролирана, а не прекомерна. Добрата газопропускливост и обезвъздушаването са важни. Много леярни за тънкостенни чугунени детайли установяват, че по-ниско, добре контролирано ниво на гилсонит дава най-добрия баланс.

Автомобилните чугунени отливки, като спирачни дискове, барабани, корпуси и конзоли, обикновено се произвеждат в сурови форми на линии с високо налягане – типична среда за въглеродни добавки. Гилсонитът може да помогне за качеството на повърхността и разходите за почистване в тези масови производства. Промените трябва да следват правилата за контрол на процеса на клиента, затова планирайте документирано изпитване.

Тръбните фитинги и корпусите на арматура имат вътрешни канали и сложни повърхности, които трудно се почистват, затова доброто избиване и гладките повърхности са ценни. Въглеродна добавка като гилсонита помага за намаляване на пригара в тези зони. Тъй като за такива детайли често се използват много сърца, проверявайте газовия баланс на сърцата и формата заедно.

Да. Линиите с високо налягане произвеждат твърди, плътни форми, които помагат срещу проникването на метал, но и ограничават пътищата за излизане на газовете. Гилсонитът работи добре в тези условия при контролирана дозировка, а ниското му съдържание на пепел помага пясъчната система да остане стабилна при висока производителност. Следете редовно газопропускливостта и летливите вещества.

Да, гилсонитът е подходящ за безопочни линии с вертикална разделителна равнина, които работят със сурова смес. Тези линии работят бързо и с голям поток метал, затова допълващата добавка трябва да е в крак с изгарянето на въглерода. Автоматичното дозиране, обвързано с потока пясък, дава най-стабилни резултати.

Да. По-малките леярни за единично производство могат да добавят гилсонит към пясъка по маса в периодични смесители или да го влагат в облицовъчната смес. Точното претегляне е важно дори при малки партиди, защото твърде малкото количество не дава полза, а твърде голямото може да причини газови дефекти. Започнете със скромна добавка и коригирайте според резултатите по отливките.

По-високите температури на изливане освобождават летливите вещества по-бързо и благоприятстват образуването на блестящ въглерод – затова гилсонитът работи толкова добре с чугун. При по-ниски температури, както при много сплави на цветни метали, се образува по-малко блестящ въглерод и ефектът е по-слаб. Затова промените в температурата на изливане може да наложат корекция на нивото на въглеродната добавка.

Съхранявайте торбите или биг-беговете на закрито, в сухо и покрито помещение, далеч от източници на топлина, искри и пряка слънчева светлина. Палетите трябва да не стоят директно на пода, а отворените торби да се затварят. Сухото съхранение предотвратява спичането и поддържа праха сипкав за дозаторите. Спазвайте раздела за съхранение в информационния лист за безопасност (MSDS) на съответния продукт.

Спичане може да настъпи, ако прахът поеме влага или се съхранява дълго под голямо натоварване при топли условия. Прекалено високото подреждане на палети и съхранението близо до пещи или на силно слънце увеличават риска. Съхранявайте на хладно и сухо място, избягвайте прекомерното подреждане един върху друг и използвайте наличностите по принципа „първи влязъл – първи излязъл“.

Прахът гилсонит е горим органичен прах, затова избягвайте образуването на прахови облаци, поддържайте зоните чисти и не допускайте натрупване на прах по первази и оборудване. Използвайте прахоизсмукване при изсипването на торби и при дозаторите, контролирайте източниците на запалване и носете подходяща защита на дихателните пътища, когато прахът не може да се избегне. Спазвайте MSDS и местните правила за безопасност на работното място.

Финият прах гилсонит може да се обработва в пневматични системи, силози и шнекови дозатори, проектирани за горими прахове. Системите трябва да са заземени и оборудвани с подходящ контрол на праха и мерки за защита от експлозия съгласно местните разпоредби. Поддържайте праха сух, тъй като влагата може да предизвика образуване на сводове в силозите и захранващите линии.

Гилсонит за леярство се доставя в торби по 25 kg на палети, което е удобно за леярни, дозиращи на торби или от малки бункери, както и в биг-бегове от 1 MT за смесителни инсталации и по-големи потребители. Палетите са покрити, опаковани със стреч фолио и укрепени с ленти, а върху торбите са отбелязани името на продукта, номерът на партидата и информацията за безопасност.

Първо запишете базови данни за няколко седмици: изпитвания на пясъка, дефекти по отливките, брак и време за почистване. След това въведете гилсонит в планирано количество, обикновено като заменяте съществуващата добавка поетапно, и поддържайте останалите променливи стабилни. Сравнете едни и същи видове отливки преди и след промяната и коригирайте дозировката според резултатите.

Полезни данни са LOI, летливите вещества, уплътняемостта, влажността, газопропускливостта, активната глина и якостта в сурово състояние на пясъка, както и процентът брак по видове дефекти, грапавостта на повърхността, поведението при избиване и времената за дробеструйна обработка или шлифоване. Отбелязвайте също температурите на изливане и асортимента отливки, за да могат промените да се свържат с добавката, а не с други фактори.

Тъй като пясъчната система е оборотна, старата въглеродна добавка и остатъците от нея се извеждат от системата постепенно. Обикновено изпитването изисква няколко седмици производство, докато се достигне ново стабилно състояние. Много кратките изпитвания могат да дадат подвеждащи резултати, затова планирайте достатъчно време и материал, за да се стабилизира промяната.

Преди изпитването в производството лабораторията може да провери летливите вещества, пепелта, влажността и размера на частиците на добавката, както и да изпита приготвени пясъчни смеси за уплътняемост, якост и газопропускливост. Някои леярни провеждат и изпитвания за блестящ въглерод или газоотделяне, за да сравнят добавките. Малки пробни отливки, излети в лабораторни форми, дават ранна представа за качеството на повърхността.

Потенциалът за образуване на блестящ въглерод обикновено се измерва, като малка проба се нагрява в инертна атмосфера при висока температура и се събира лъскавият въглероден отлагащ се слой, образуван от парите. Точната процедура се различава между лабораториите, затова резултатите трябва да се сравняват в рамките на един и същ метод. Изпитването помага за класиране на добавките преди производствени изпитвания.

При изпитването за газоотделяне проба пясък се нагрява бързо до висока температура и се измерва колко газ отделя тя и с каква скорост. То помага на леярните да разберат газовото натоварване от въглеродните добавки, свързващите вещества и сърцата. Сравняването на пясък с различни нива на гилсонит показва кога обемът газ може да стане рисков по отношение на газови раковини.

За леярството ключови са летливите вещества, пепелта, влажността и размерът на частиците, като точката на омекване е спомагателна стойност. Постоянното съдържание на летливи вещества означава постоянен блестящ въглерод, ниската пепел – по-малко фини частици, а ниската влажност – точно дозиране. Сравнявайте всеки сертификат за анализ (COA) със спецификацията и с предишните партиди.

Простият входящ контрол включва влажност, пепел и летливи вещества по стандартни лабораторни методи, както и ситов анализ за размера на частиците. Сравнете резултатите със сертификата за анализ (COA) и със собствените си данни от минали доставки. Пазете контролна проба от всяка партида, за да може при нужда всеки проблем с отливките да бъде проследен до материала.

Системите със сурова смес са настроени на фиксирана дозировка. Ако летливите вещества или пепелта се променят съществено между партидите, една и съща добавка дава различен въглероден ефект и качеството на отливките може да се отклони. Всяка партида на Sun Gilsonite се изпитва преди опаковане и се доставя със сертификат за анализ (COA), което помага на леярните да поддържат процеса си стабилен.

Повечето леярни намаляват въглищния прах постепенно, докато въвеждат гилсонит, вместо да сменят наведнъж. Следете летливите вещества, LOI и повърхността на отливките на всяка стъпка. Тъй като гилсонитът е по-ефективен, общата въглеродна добавка обикновено намалява. Очаквайте да минат няколко седмици, докато остатъците от стария въглищен прах се изведат от системата.

Да. Някои леярни използват смес – било през преходен период, било постоянно – за прецизно регулиране на газоотделянето и разходите. Гилсонитът повишава потенциала за образуване на блестящ въглерод, а останалият въглищен прах добавя обемен въглерод. Съотношението в сместа трябва да се определи чрез изпитване, като общото газово натоварване и внасянето на пепел се държат под контрол.

Гилсонитът често се използва заедно с други добавки, като нишесте или зърнени свързващи вещества, които повишават жилавостта на пясъка и намаляват дефектите от разширение. Някои леярни го комбинират и със синтетични образуватели на блестящ въглерод. Всяка добавка внася газ и органичен материал, затова цялата комбинация трябва да е балансирана и изпитана.

Икономическата полза обикновено идва от няколко източника: по-ниска дозировка в сравнение с въглищния прах, по-малко повърхностни дефекти и брак, по-кратко почистване и по-малко натрупване на фини частици в пясъка. Цената на материала е само една част от уравнението. За да оцените ползата, сравнете общите разходи на тон годни отливки преди и след изпитването.

Гилсонитът като цяло е природен въглеводород с ниско съдържание на сяра, особено в сравнение с много добавки на въглищна основа. Това е полезно при сфероидния чугун, където сярата, поета от повърхността на отливката, може да реагира с магнезия и да предизвика тънък слой изроден графит. Поискайте техническия информационен лист (TDS), ако сярата е критична за вашите отливки.

Както повечето природни въглеводороди, гилсонитът съдържа известно количество азот в органичната си структура. Азотът от формите, сърцата и свързващите вещества може да допринесе за точкова порьозност и пукнатинообразни дефекти при някои чугунени и стоманени отливки. При чувствителни към азот сплави вземете предвид общото внасяне на азот от пясъка и сърцата и проверете чрез изпитване.

Точковата порьозност има много причини, включително водород и азот от влагата, свързващите вещества и добавките, както и химичния състав на метала. Прекомерната добавка на въглерод в съчетание с висока влажност на пясъка може да допринесе за нея. Ако точковата порьозност се увеличи по време на изпитване с гилсонит, проверете влажността, нивото на добавката, свързващите вещества на сърцата и обработката на метала, преди да правите изводи.

При чугунените отливки, които и без това съдържат много въглерод, повърхностното навъглеродяване обикновено не е проблем. При нисковъглеродните стомани може да бъде, тъй като богатата на въглерод атмосфера по повърхността на формата може да повиши съдържанието на въглерод в повърхностния слой. Това е една от причините стоманолеярните да използват въглеродни добавки предпазливо.

Преместването на стените на формата зависи главно от твърдостта на формата, свойствата на пясъка и металостатичното налягане. Въглеродните добавки имат само слабо пряко влияние. Прекомерните органични добавки, които отслабват връзката в пясъка, биха могли да намалят твърдостта, затова дозировката трябва да остава в нормалния диапазон. Ако се появят проблеми с размерите, проверете твърдостта на формата и уплътняемостта.

При нормална дозировка гилсонитът има слабо пряко влияние върху размерите. Основната му роля е по повърхността. Косвените ефекти, като по-стабилните свойства на пясъка поради по-малкото натрупване на фини частици, могат да подпомогнат постоянството. Размерната точност се определя главно от моделната екипировка, твърдостта на формата и уплътняването на пясъка.

Въглеродната си добавка губи само пясъкът в близост до горещия метал, така че скоростта на изгаряне зависи от съотношението метал–пясък, размера на отливките и температурата на изливане. Пясъкът далеч от отливките запазва по-голямата част от добавката. Затова допълващите добавки се обвързват с количеството метал, излято на тон пясък.

При твърде малко въглеродна добавка повърхността на формата е слабо защитена, затова пригарът, проникването на метал и грапавите или матови повърхности се увеличават. Избиването става по-трудно, а времето за почистване се удължава. Ако летливите вещества в приготвената смес спадат с времето, това е знак, че допълващите добавки не компенсират изгарянето.

Прекаленото количество гилсонит увеличава газовото натоварване и риска от газови раковини, газова порьозност и дефекти от блестящ въглерод, като гънки и застудявания. То увеличава и пушеците и миризмата и води до разхищение на материал. Намалявайте добавката поетапно и следете летливите вещества, газопропускливостта и честотата на дефектите, докато резултатите се стабилизират.

Типични признаци са повече пригар и проникване на метал, по-грапави или матови отливки, полепнал пясък във вдлъбнатините, по-трудно избиване и по-дълго дробеструйно почистване. Тенденция към спадане на летливите вещества или на LOI потвърждава това. Преди да увеличите добавката, проверете също температурата на изливане, зърнометрията на пясъка и твърдостта на формата.

Гилсонитът е предимно добавка за сурови смеси. В самовтвърдяващите се системи смоленото свързващо вещество вече осигурява въглерод и газ по повърхността на формата. Някои леярни експериментират с малки добавки в специални случаи, но това е рядкост и може да повлияе на втвърдяването на свързващото вещество и на газоотделянето. Изпитайте внимателно преди всяко производствено използване.

Алуминият се излива при много по-ниски температури от чугуна, така че гилсонитът образува малко блестящ въглерод. Приносът му е главно в по-доброто отделяне на пясъка и качеството на повърхността в някои системи със сурова смес. Алуминият е чувствителен към водородна порьозност, затова влагата и газовете от всички добавки трябва да се държат под контрол.

Сплавите на медна основа може да проявяват полепване на пясък и грапави повърхности в сурови форми. Малка добавка въглерод може да подобри отделянето на пясъка и външния вид на повърхността. Дозировките обикновено са по-ниски, отколкото при чугуна, а ефектът трябва да се провери върху реални отливки. Сплавите, съдържащи олово или с високо съдържание на цинк, може да изискват допълнително внимание по отношение на пушеците и газовете.

Самият гилсонит е стабилен, но горещият и влажен климат влияе на контрола на влажността на пясъка и на условията на съхранение. В горещ климат пазете торбите от пряко слънце и далеч от пещи, за да предотвратите спичане. През влажните сезони предпазвайте отворените торби от влага. Може да се наложи корекция на овлажняването на пясъка, което може да промени газовия баланс.

И двата материала са горими органични прахове и изискват подобни предпазни мерки при работа. Гилсонитът обикновено се използва в по-ниска дозировка и съдържа по-малко пепел и сяра от типичните добавки на въглищна основа, което може да намали фините частици и някои емисии. Оценката на здравето и безопасността все пак трябва да се основава на MSDS и на измервания на работното място във вашата леярна.

Когато бракът се дължи на пригар, проникване на метал, грапави повърхности или дефекти, свързани с пясъка, по-добрата въглеродна добавка може да го намали. Когато бракът идва от свиване, химичния състав на метала или проблеми със сърцата, гилсонитът няма да помогне. Анализирайте брака по видове дефекти преди и по време на изпитването, за да видите реалния ефект.

Оборотният пясък обикновено е с температура далеч под точката на омекване на Гилсонит за леярство (150–200 °C), така че добавката остава твърда и не полепва в смесителя. Горещият пясък обаче води до загуба на влага и лошо свързване, което влияе на качеството на формите. Доброто охлаждане на пясъка е важно за цялостния контрол на пясъка, независимо от въглеродната добавка.

Гилсонитът действа на границата форма–метал и не променя съществено скоростта на охлаждане или микроструктурата в обема на чугунените отливки. Ефектът му е върху повърхността. Косвените повърхностни ефекти, като по-малкото поемане на сяра в сравнение с добавки с високо съдържание на сяра, могат да бъдат от полза за повърхностния слой на сфероидния чугун.

Тънкият слой блестящ въглерод и редукционната атмосфера по повърхността на формата предотвратяват окисляването на горещата повърхност на чугуна. Отливките от добре контролиран пясък често имат чист, леко синкавосив или сребрист вид. Този външен вид е обичаен визуален признак, че нивото на въглеродната добавка е достатъчно.

Да, мостри от Гилсонит за леярство могат да бъдат поискани за лабораторна оценка и предварителни изпитвания. За пълно производствено изпитване обикновено са нужни по-големи количества, тъй като пясъчната система трябва да достигне ново стабилно състояние. Свържете се с нашия търговски екип, като посочите вида на отливките, пясъчната система и използваната в момента добавка.

Стандартният Гилсонит за леярство е 100–300 mesh, но могат да се обсъдят и други гранулометрични състави, например за смесителни инсталации или за специални дозиращи системи. Съобщете на нашия търговски екип желания диапазон на размера на частиците и приложението и той ще потвърди какво може да бъде доставено.

Всяка поръчка се доставя със сертификат за анализ (COA), технически информационен лист (TDS) или спецификация и информационен лист за безопасност (MSDS), както и с експортни документи като търговска фактура, опаковъчен лист, коносамент (B/L) или CMR и сертификат за произход. При товаренето може да се организира независима инспекция от SGS или друга договорена компания.

Гилсонитът е стабилен природен материал и не се разгражда бързо при нормални условия на съхранение. Практическите ограничения са поемането на влага и спичането. Върху торбите са отпечатани датите на производство и срокът на годност. Съхранявайте на сухо и хладно място и използвайте първо по-старите наличности, за да остане прахът сипкав.

Смесителните инсталации смесват въглеродни добавки с бентонит, а понякога и с други компоненти, за да доставят на леярните готови за употреба смеси. Те се нуждаят от постоянен размер на частиците, летливи вещества и пепел, за да бъдат смесите им стабилни. Гилсонит за леярство в биг-бегове от 1 MT е подходящ за такъв вид дейност.

Защитата с блестящ въглерод е нужна във всяка точка на повърхността на формата. Ако гилсонитът е съсредоточен в едни зони и липсва в други, на една и съща отливка може да се появят едновременно газови дефекти и пригар. Финият размер на частиците, правилното място на добавяне и достатъчното време за смесване спомагат за равномерното разпределение.

Пепелта и инертните фини частици се натрупват в оборотната система. Те увеличават водопотребността, намаляват газопропускливостта и течливостта и могат да понижат ефективната свързваща способност на бентонита. Прахоизсмукването и добавянето на нов пясък отстраняват част от тях. Добавка с малко пепел, използвана в ниска дозировка, забавя това натрупване.

При нормална дозировка гилсонитът почти не влияе на течливостта на пясъка. Тя се определя главно от влажността, глината, фините частици и уплътняемостта. По-чистата система с по-малко фини частици може да тече и да се уплътнява по-равномерно около детайлите на модела. Ако течливостта се промени след смяна на добавката, прегледайте нивата на водата и глината.

Жилките са свързани главно с термичното разширение на кварца в сърцата и обикновено се решават с добавки за сърцевия пясък, специални пясъци или покрития. Въглеродната добавка за сурова смес има ограничена роля тук. Ако по повърхностите от сърцата се появят жилки, разгледайте първо състава на сърцевата смес и покритията на сърцата.

Гилсонитът не е типична добавка при леенето по стопяеми модели или по газифицируеми модели. В тези процеси се използват керамични черупки или огнеупорни покрития и несвързан пясък и те не разчитат на въглеродна добавка във формовъчния пясък по начина, по който това става при суровите смеси. Основното приложение на гилсонита в леярството си остава суровата смес с глинесто свързващо вещество.

Гилсонитът отделя газ при изливането, който трябва да излезе през пясъка и вентилационните канали. Доброто обезвъздушаване и газопропускливост позволяват по-висока въглеродна защита без газови дефекти. Лошо обезвъздушените форми или много плътният пясък може да изискват по-ниска дозировка. Когато увеличавате въглеродната добавка при трудни отливки, прегледайте и конструкцията на обезвъздушаването.

Влагата в суровата смес се превръща в пара при изливането и увеличава общото газово натоварване от гилсонита и другите добавки. Високата влажност в съчетание с много въглерод увеличава риска от газови дефекти. Поддържането на влажността на минимума, необходим за уплътняемостта, позволява на въглеродната добавка да действа с по-малък риск.

Да, в сложните вдлъбнатини и тесните сечения често остава пригорял пясък, който трудно се отстранява. Слоят блестящ въглерод помага пясъкът да се отделя чисто от тези зони. В съчетание с подходяща зърнометрия на пясъка и добро уплътняване той може осезаемо да намали ръчното почистване на сложни детайли.

Умножете масата на пясъка в партидата по целевия процент на добавката. Например партида от 1000 kg при допълваща добавка 0,5 % изисква 5 kg гилсонит. Използвайте точно претегляне или калибрирани дозатори и коригирайте процента според тенденциите в изпитванията на пясъка и резултатите по отливките.

Изпитванията за блестящ въглерод са специализирани и обикновено не се правят за всяка партида. Летливите вещества, пепелта, влажността и размерът на частиците са рутинни показатели, които добре корелират с поведението на материала. Леярните може да проведат изпитване за блестящ въглерод при одобряване на нов доставчик или клас, а след това да разчитат на рутинните изпитвания и на COA.

В някои случаи добре контролираната сурова смес с ефективна въглеродна добавка дава достатъчно добри повърхности, за да се намалят или избегнат покритията на определени зони. Покритията остават полезни при дебели сечения, дълбоки вдлъбнатини и сърца. Всяка промяна трябва да се изпита върху представителни отливки, преди да бъде въведена.

При по-тежките отливки и по-високото съотношение метал–пясък изгаря повече въглеродна добавка на форма, затова е нужен повече допълващ гилсонит. Линия, произвеждаща малки детайли с голямо съотношение пясък–метал, обикновено се нуждае от по-малко. Проследяването на излятия метал на тон пясък помага да се прогнозира разходът на добавка.

Правилното място е смесителят, тъй като добавката трябва да се смеси равномерно с пясъка, глината и водата. Добавянето на гилсонит на по-късен етап обикновено води до лошо разпределение. При облицовъчната смес той се смесва в отделна партида преди формоването.

Полезна информация са леените метали, типичните маси на отливките, формовъчният процес, използваната в момента въглеродна добавка и дозировка, стойностите от изпитванията на пясъка и основните дефекти, които искате да намалите. Посочете необходимата опаковка, месечния обем и местоназначението. Това помага на доставчика да препоръча подходящия клас и да подготви подходяща оферта.

Въглеродните добавки и изгорелите им остатъци потъмняват суровата смес, затова оборотният пясък обикновено е тъмносив до черен. Гилсонитът допринася за този цвят като всяка друга въглеродна добавка. Цветът не е надежден показател за активния въглерод, затова използвайте изпитванията за летливи вещества и LOI за управление на системата.

В печатарските мастила гилсонитът действа като черна смола и свързващо вещество. След разтваряне в мастилните масла той подпомага омокрянето и диспергирането на саждите, придава тяло и лепкавост (tack), задълбочава черния тон и подобрява гланца и водоустойчивостта. Най-често се използва в черни вестникарски, офсетови и някои течни мастила.

Гилсонитът е природна въглеводородна смола, която се разтваря добре в минералните масла и ароматните разтворители, използвани в много мастила. Той дава дълбок черен тон, добро омокряне на пигмента и полезно тяло на по-ниска цена от много синтетични смоли, затова често заменя част от смолното съдържание в черните мастила.

Гилсонитът се използва главно в черни мастила, тъй като собственият му тъмен цвят е подходящ за черни нюанси. Типични приложения са вестникарските мастила за coldset печат, черните офсетови мастила за листов и heatset печат, някои мастила за дълбок и флексографски печат на основата на въглеводородни разтворители, както и специални черни мастила. Рядко се използва в светли или ярки цветни мастила, защото потъмнява нюанса.

Гилсонитът е тъмнокафяв до черен, затова дори малко количество потъмнява и приглушава ярките цветове. Поради това употребата му обикновено се ограничава до черни мастила и много тъмни нюанси. В цветните мастила по правило се предпочитат смоли с ниска собствена цветност, например въглеводородни смоли или смоли на основата на колофон.

Гилсонитът е предимно свързващо вещество (смола), а не пигмент. При правилно разтваряне той става част от носителя и пренася пигмента, но допринася и с известен собствен черен цвят. Неразтворените частици се държат като абразивни зрънца, затова пълното разтваряне е важно за качеството на мастилото.

Гилсонитовият мастилен лак е разтвор на гилсонит в мастилно масло, обикновено минерално, понякога с добавка на други смоли или растително масло. Получава се чрез разтваряне на гилсонита при нагряване и разбъркване и след това се използва като част от носителя при смилането на саждите и производството на крайното мастило.

Гилсонит за мастила и бои е подбран заради ниското си съдържание на пепел (максимум 3 %), високата разтворимост в толуен (минимум 99 %) и точката на омекване от 150 до 180 °C, което го прави подходящ за производство на мастилни лакове. Когато е нужно много бързо разтваряне, се използва и Микронизиран гилсонит с финост 300 до 600 mesh.

Пепелта е минералният остатък, който не се разтваря в мастилното масло. Високото съдържание на пепел оставя твърди частици, които причиняват абразивност, износване на печатните форми и офсетовите гуми, запушване на филтрите и слаб гланц. Затова гилсонитът за мастила трябва да е с ниско съдържание на пепел, обикновено 3 % или по-малко, а лаковете обикновено се филтрират, за да се отстрани остатъкът.

Разтворимостта, която често се измерва в толуен или TCE, показва каква част от материала е същински битум, способен да се разтвори. Производителите на мастила се нуждаят от висока разтворимост, обикновено 99 % или повече, за да бъде лакът без неразтворими остатъци, които биха причинили абразивни частици, утайка и загуби при филтриране.

Марките за мастила обикновено имат точка на омекване в долната част на диапазона за гилсонит, типично 150 до 180 °C по ASTM D36. По-ниската точка на омекване по правило означава по-лесно разтваряне в маслата и по-добра съвместимост, докато марките с по-висока точка на омекване дават по-твърди филми, но се разтварят по-бавно.

По-фините частици се разтварят по-бързо в мастилните масла. Марките за мастила обикновено се доставят с финост приблизително между 200 и 600 mesh, а микронизираният материал с 300 до 600 mesh се разтваря най-бързо. Може да се използва и по-едър прах, ако времето и температурата на варене на лака са достатъчни за пълното му разтваряне.

Да, гилсонитът се разтваря в много алифатни и нафтенови минерални масла, особено при нагряване и добро разбъркване. Разтворимостта обикновено е по-добра в масла с известно съдържание на ароматни или нафтенови въглеводороди. Силно парафиновите масла с ниско ароматно съдържание може да разтварят по-малко гилсонит или да дават мътен лак, затова се препоръчва лабораторно изпитване с вашето масло.

Гилсонитът има ограничена разтворимост в повечето растителни масла, използвани самостоятелно. Обикновено може да се въведе, като първо се разтвори в минерално масло или подходящ съразтворител и след това се смеси с растителното масло, или чрез използване на модифицирани естери на растителни масла. Проверете стабилността, като съхранявате проба от лака и наблюдавате за разслояване.

Не. Гилсонитът е въглеводород и е практически неразтворим във вода и алкохоли. Затова е подходящ за мастила на маслена основа и с въглеводородни разтворители, но не се използва директно във водни или алкохолни мастилни системи, освен ако първо не бъде превърнат в емулсия или дисперсия.

Гилсонитът се разтваря лесно в ароматни въглеводороди като толуен и ксилен, както и в много алифатни въглеводородни разтворители, особено такива с известно ароматно съдържание. Разтваря се слабо в алкохоли, гликоли, вода и повечето естери и кетони. Поради това изборът на разтворител ограничава употребата му в течните мастила до системи на въглеводородна основа.

Разтвореният гилсонит съдържа полярни компоненти, които се адсорбират върху повърхността на саждите и помагат на носителя да омокри пигмента. По-доброто омокряне означава, че агломератите се разпадат по-бързо в мелницата, дисперсията е по-стабилна, а черният цвят е по-наситен и по-дълбок при същото съдържание на пигмент.

Гилсонитът задълбочава основния тон (mass tone) на черното мастило и може да придаде по-наситен, дълбоко черен вид. Той има леко кафеникав подтон, затова много рецептуристи добавят малко количество син тонер, за да получат неутрално или синкаво черно. Крайният нюанс трябва да се сравни със стандарта чрез пробно нанасяне (drawdown).

В много офсетови и течни черни мастила гилсонитът подобрява гланца, тъй като образува гладък смолист филм и спомага за финото диспергиране на саждите. Ефектът зависи от подложката, вида на маслото и механизма на съхнене. Върху попиващата вестникарска хартия ефектът върху гланца е малък, докато върху хартия с покритие е по-забележим.

Гилсонитът може да замести част от по-скъпите смоли и понякога позволява леко намаляване на саждите при запазване на същата оптична плътност на черното. Реалната икономия зависи от вашата рецептура, цените на суровините и качествените изисквания, затова трябва да се потвърди с лабораторни изпитвания и пробен печат.

Гилсонитът потъмнява цвета, затова е подходящ само за черни и много тъмни мастила. Той не се разтваря във вода и алкохол, изисква нагряване за разтваряне в маслата, а прекомерните количества могат да направят филмите крехки или да забавят фиксирането. Неразтворимите остатъци също трябва да се контролират чрез материал с ниско съдържание на пепел и филтриране.

Обикновено мастилното масло се зарежда в нагряван съд с бъркалка и гилсонитът се добавя постепенно, докато температурата се поддържа в подходящ диапазон, често около 150 до 200 °C в зависимост от маслото. Разбъркването продължава, докато не останат неразтворени частици. След това лакът се охлажда, вискозитетът му се коригира и се филтрира.

Гилсонитовите лакове за мастила обикновено съдържат около 20 до 40 % гилсонит в масло. По-ниските нива дават по-рядък лак, а по-високите – повече тяло, но и по-висок вискозитет и по-дълго време за разтваряне. Точното ниво зависи от маслото, другите смоли и целевия вискозитет на мастилото.

Температурата на разтваряне зависи от маслото и размера на частиците, но производителите на лакове обикновено работят около 150 до 200 °C (около 300 до 390 °F). По-високите температури ускоряват разтварянето, но трябва да остават на безопасно разстояние под точката на възпламеняване на маслото. Винаги проверявайте данните на доставчика на маслото и осигурете контрол на температурата и инертизиране, където е необходимо.

Времето зависи от размера на частиците, температурата, разбъркването и концентрацията. Фин или микронизиран гилсонит в добре разбърквано горещо масло може да се разтвори за по-малко от час, докато едър прах при по-ниска температура може да изисква няколко часа. Проверете пълнотата на разтваряне, като поставите капка върху стъклена пластина и потърсите неразтворени точици.

Студено разтваряне е възможно в силни ароматни разтворители, но в типичните мастилни масла то е много бавно и често непълно. Използването на микронизиран гилсонит и смесване с високо срязване подобрява студеното или топлото разтваряне, но повечето производители на мастила все пак прилагат нагряване, за да получат бистър, стабилен лак за разумно време.

Гилсонитовият лак обикновено се произвежда в котел от неръждаема стомана с риза или с пряко нагряване, оборудван с мощна бъркалка, контрол на температурата и затворен капак с аспирация на парите. Системата се допълва от зареждане на прах с контрол на запрашаването, филтърен модул и етап на охлаждане. При студени или топли процеси са полезни разтворители (dissolver) с високо срязване.

Бавното добавяне позволява всяка порция да се омокри и диспергира преди следващата. При твърде бързо добавяне могат да се образуват бучки, които се разтварят трудно, полепват по стените на съда или се утаяват на дъното. Бавното добавяне помага също да се избегнат внезапно разпенване и спадове на температурата в котела.

Прост метод е да се постави капка лак между две стъклени пластини или да се изтегли тънък слой с острие и да се потърсят точици срещу светлината. Гриндометърът също показва наличието на неразтворени частици. Лакът трябва да се филтрира и освободи едва когато в него няма точици.

Дори гилсонитът с ниско съдържание на пепел съдържа малко минерални вещества и неразтворим материал. Филтрирането отстранява тези частици, за да не причиняват абразивност, износване на печатните форми и офсетовите гуми или запушване на дюзите при течните мастила. Филтрирането отстранява и бучки от неразтворена смола и подобрява гланца и стабилността.

Фиността на филтриране се избира според вида на мастилото. Лаковете за офсетови и вестникарски мастила често се филтрират през торбести или патронни филтри от порядъка на няколко десетки микрометра, докато течните мастила може да изискват по-фино филтриране. Окончателната степен на филтриране трябва да се определи от вашия доставчик на филтри и собствените ви качествени граници.

Да. Гилсонитът често се вари заедно с въглеводородни смоли, естери на колофона или модифицирани фенолни смоли, за да се балансират лепкавостта, фиксирането, гланцът и цената. Съвместимостта трябва да се провери в лаборатория, тъй като някои силно полярни смоли може да не се смесват добре с гилсонита и да причинят мътност или разслояване.

Много производители на лакове първо разтварят гилсонита в маслото и след това добавят другите смоли, тъй като гилсонитът се нуждае от време и топлина, за да се разтвори. Други предпочитат да го добавят по-късно при контролирана температура. Най-добрата последователност зависи от използваните смоли и трябва да се определи чрез изпитвания и да се спазва неизменно в производството.

Прекомерната температура може да сгъсти лака, да го потъмни, да засили миризмата и изпаренията, а при съхнещите масла – да предизвика нежелана полимеризация или желиране. Тя увеличава и риска от пожар, ако маслото се доближи до точката си на възпламеняване. Поддържайте температурата на варене в диапазона, валидиран за вашия процес, и използвайте надежден контрол на температурата.

Високият вискозитет обикновено се дължи на твърде високо съдържание на гилсонит или смола, масло с ниска разтворяща способност, продължително варене при висока температура или изпаряване на леките фракции. Проверете рецептурата, партидата масло и температурния профил на варене. Вискозитетът по правило може да се коригира с добавяне на още масло, но причината трябва да се установи, за да се избегне повторение на проблема.

Мътността често означава непълно разтваряне, масло с недостатъчна разтворяща способност, несъвместимост с друга смола или влага в суровините. Опитайте по-дълго варене, по-фина марка гилсонит или масло с по-високо ароматно или нафтеново съдържание. Малка лабораторна смес с всеки компонент поотделно помага да се установи причината.

Добре приготвеният лак обикновено е стабилен, но разслояване или утайка могат да се появят, ако гилсонитът не е напълно разтворен, ако маслото има слаба разтваряща способност или ако присъстват несъвместими смоли. Съхранявайте контролна проба и я проверете след няколко седмици. Леко затопляне и разбъркване може да възстанови лак, който частично се е утаил.

Съхранявайте гилсонитовия лак в затворени, чисти стоманени или подходящи пластмасови съдове, далеч от топлина, искри и пряка слънчева светлина. Поддържайте умерена температура, за да остане вискозитетът работен и да не се изпаряват леките фракции. Използвайте първо по-старите запаси и при сгъстяване леко разбъркайте или затоплете лака преди употреба.

Някои доставчици на суровини за мастила предлагат готови лакове, но много производители на мастила предпочитат да варят собствен лак, за да контролират вида на маслото и баланса на смолите. Sun Gilsonite доставя гилсонит на прах и в микронизирана форма за производство на лакове. За подробности относно наличните марки се обърнете към нашия търговски екип.

Да, микронизираният материал има много по-голяма повърхност, затова се разтваря по-бързо и при по-ниска температура от стандартния прах. Микронизиран гилсонит с финост 300 до 600 mesh и съдържание на пепел максимум 3 % често се избира за процеси на студено или топло разтваряне, но лабораторно изпитване с вашето масло все пак се препоръчва.

Влагата може да предизвика разпенване и разпръскване при добавяне на гилсонита към горещото масло и да доведе до мътност на лака. Гилсонитът за мастила обикновено е с влажност максимум 1 %. Дръжте торбите затворени и сухи и не ги съхранявайте във влажни помещения преди употреба.

Типичното вестникарско мастило за coldset печат съчетава сажди, лак на основата на гилсонит или смола, минерални или растителни масла и малки количества добавки като тонер и восък. Гилсонитът подпомага омокрянето на саждите и придава тяло и черен тон. Точните количества варират в широки граници, затова всеки производител на мастила разработва собствена рецептура чрез изпитвания.

Вестникарските мастила за coldset печат съхнат главно чрез попиване във вестникарската хартия, затова разчитат на евтини масла и проста смолна система. Гилсонитът е много подходящ, тъй като се разтваря в тези масла, дава дълбоко черно и добро омокряне на пигмента и помага да се намали количеството на по-скъпите смоли.

Гилсонитът може да помогне за намаляване на изтриването, тъй като увеличава съдържанието на свързващо вещество, което задържа саждите върху влакната на хартията. Изтриването при coldset печат обаче зависи и от дебелината на мастилния слой, попиването на маслото, вида на хартията и настройките на машината. Подобренията трябва да се потвърдят с тестове за изтриване върху реално използваната вестникарска хартия.

Да, гилсонитът се използва в някои черни мастила за heatset печат, обикновено в комбинация с твърди смоли. Той подпомага оптичната плътност на черното и омокрянето на пигмента, но трябва да се балансира спрямо скоростта на фиксиране и работата на сушилнята. Рецептурите за heatset трябва да се проверяват за миризма, съхнене и гланц след сушилната пещ.

Гилсонитът може да се използва в черни мастила за листов офсет, често като частична смола заедно с алкиди или модифицирани колофонови смоли. Той подобрява черния тон и омокрянето на пигмента, но съхненето чрез окисление продължава да зависи от съхнещите масла и сикативите. Проверете времето за фиксиране и съхнене върху хартиите, на които печатате най-често.

Гилсонитът се използва в някои черни мастила за илюстрационен дълбок печат на основата на толуен или други въглеводородни разтворители, в които се разтваря лесно. Той подобрява черния тон и може да намали разходите за смоли. Тъй като мастилата за дълбок печат са с нисък вискозитет, е нужно много чисто филтриране, за да се избегнат износване на цилиндрите и ивици от ракела.

Повечето съвременни флексо мастила са на водна или алкохолна основа, а гилсонитът не се разтваря в тези разтворители. Той може да се разглежда само за флексо системи с въглеводородни разтворители, които са по-рядко срещани. За флексо на водна основа гилсонитът трябва да се доставя като дисперсия или емулсия, което е специализиран продукт.

Самият гилсонит не е водоразтворим, затова не може просто да се добави към мастила на водна основа. Той може да се емулгира или диспергира с подходящи повърхностноактивни вещества, но такива продукти изискват внимателно разработване на рецептурата с оглед на стабилността и печатните свойства. В повечето мастила на водна основа вместо него се използват други смоли.

Гилсонитът рядко се използва в UV-втвърдяващи се мастила. Той е тъмен материал, който поглъща UV светлина, което може да попречи на втвърдяването, и има ограничена разтворимост в типичните акрилатни мономери. За UV системи обикновено се предпочитат специално разработени смоли.

Да, гилсонитът има дълга история в черните мастила за висок печат, особено вестникарските, където осигурява тяло, лепкавост и черен цвят. Прилагат се същите принципи за лаковете, както при офсетовите мастила. Днес високият печат е по-рядко срещан, но рецептурите на основата на гилсонит остават полезни там, където все още се използва.

Гилсонитът понякога се използва в черни ситопечатни мастила на основата на разтворители и в някои промишлени маркировъчни мастила, където черният му цвят и водоустойчивостта са полезни. Употребата му зависи от избора на разтворител и подложката. Изпитайте адхезията, съхненето и стабилността върху ситото, преди да го въведете.

Гилсонитът е използван в някои специални черни мастила, маркировъчни мастила и продукти от типа на индигото. Употребата му в съвременните тонери е ограничена и зависи от много специфични изисквания към частиците и топенето. Всяко ново специално приложение изисква внимателни изпитвания, а нашият търговски екип може да предостави мостри за оценка.

Да, но тъй като гилсонитът е само частично разтворим в много растителни масла, рецептуристите често първо го разтварят в минерално масло или в съвместим смолен разтвор и след това го смесват с растителното масло. Някои модифицирани естери на растителни масла го разтварят по-добре. Стабилността на лака трябва да се проверява в продължение на няколко седмици.

Самият гилсонит не съхне чрез окисление, но може да се вгради в окислително съхнещ филм на основата на съхнещи масла или алкиди. Високите количества може да забавят съхненето в дълбочина или да направят филма по-термопластичен. Коригирайте количеството и проверете времето за съхнене и отпечатването (set-off) върху целевата хартия.

Гилсонитът обикновено придава тяло и може да повиши лепкавостта, особено при по-високи концентрации или при използване с твърди смоли. Лепкавостта може да се регулира чрез количеството и вида на маслото. Измерете лепкавостта с инкометър при скоростта на вашата машина и коригирайте лака според изискванията на печата.

Разтвореният гилсонит повишава вискозитета на носителя и помага да се постигне тяло и къса или дълга течливост в зависимост от рецептурата. Прекалено голямо количество може да направи мастилото тежко и слабо течливо. Крайният вискозитет се настройва чрез количеството масло, желиращите агенти и баланса с другите смоли.

Мъгленето зависи от реологията и лепкавостта на мастилото, скоростта на машината и температурата. Гилсонитът може да помогне, като придава на мастилото повече тяло и по-къса, по-кохезивна структура, което намалява образуването на фини капчици. Ефектът трябва да се потвърди с уред за измерване на мъгленето или с машинни изпитвания, тъй като роля играят и другите компоненти.

Гилсонитът е хидрофобен и може да помогне на офсетовото мастило да противостои на прекомерното поемане на вода и емулгиране. Добрият баланс осигурява чисти непечатащи участъци и стабилна оптична плътност. Прекомерното емулгиране обикновено се контролира чрез цялостната рецептура, затова изпитайте поемането на вода с литографски тестер при промяна на количеството гилсонит.

Да, гилсонитът е силно хидрофобен и повишава водоустойчивостта на изсъхналия мастилен филм. Това е полезно за печатни материали, които може да се докосват с мокри ръце или да са изложени на влага. Крайната устойчивост все пак зависи от цялостната рецептура и от подложката.

Тъй като гилсонитът внася собствен черен цвят и спомага за по-ефективното диспергиране на саждите, някои производители на мастила могат леко да намалят саждите, като запазят оптичната плътност на отпечатъка. Възможното намаление зависи от вида на саждите и рецептурата, затова трябва да се измери с денситометрични отчитания върху отпечатани образци.

Гилсонитовите лакове се използват с пещните сажди, които обикновено се избират за вестникарски и офсетови мастила. Саждите с различна специфична повърхност и маслопоглъщане изискват различно количество лак за добро омокряне. Изпитайте времето за смилане, вискозитета и оптичната плътност на отпечатъка с предпочитаната от вас марка сажди.

Саждите обикновено се предварително смесват с гилсонитовия лак и маслата във високоскоростен смесител, след което се смилат в перлена мелница или тривалцова мелница до достигане на необходимата финост. Доброто омокряне от гилсонита скъсява времето за предварително смесване и смилане. Фиността се проверява с гриндометър.

Необходимата финост зависи от печатния процес. Вестникарските мастила често допускат по-грубо смилане от мастилата за листов или heatset печат, докато мастилата за дълбок печат и течните мастила изискват много фина дисперсия. Определете граница по гриндометъра за всеки продукт и проверявайте всяка партида преди освобождаване.

Много производители на мастила установяват, че гилсонитовият лак бързо омокря саждите, което може да скъси времето за предварително смесване и смилане. По-бързото смилане намалява разхода на енергия и износването на мелницата. Реалната полза зависи от вида на саждите и настройките на мелницата, затова сравнете времената на партидите при производствени изпитвания.

Абразивните частици може да се дължат на неразтворен гилсонит, минерална пепел или замърсяване. Използването на марка с ниско съдържание на пепел и висока разтворимост, пълното ѝ разтваряне и филтрирането на лака обикновено предотвратяват появата им. Ако се появят, проверете лака за точици, проверете филтъра и прегледайте COA (сертификата за анализ) на партидата гилсонит.

Гилсонитът има естествен кафеникав подтон, който може да се прояви при тънки слоеве или при ниско съдържание на сажди. Рецептуристите го коригират с малко количество син тонер, например алкално синьо, или чрез промяна на количеството сажди. Сравнете пробните нанасяния с вашия черен стандарт, за да намерите правилния баланс.

Тонерът е малко количество цветен пигмент или багрило, обикновено синьо или виолетово, което се добавя към черното мастило, за да се коригира подтонът му. Тъй като гилсонитът и много видове сажди дават топло кафеникаво черно, тонерите помагат да се получи неутрално или студено черно, което читателите възприемат като по-наситено.

Гилсонитът може да повиши оптичната плътност, като задълбочава черния тон и подобрява диспергирането на саждите. Повишението обикновено е умерено и зависи от дебелината на слоя, хартията и количеството пигмент. Измерете плътността с денситометър върху отпечатани образци, за да потвърдите ефекта във вашата рецептура.

Гилсонитът влияе на това колко бързо носителят се отделя в хартията и колко бързо се образува смолният филм. В някои рецептури той може да забави фиксирането, ако се използва във високи количества с бавни масла. Балансирайте го с бързо фиксиращи смоли и подходящи масла и изпитайте отпечатването върху хартиите с покритие, които използвате.

Отпечатването се дължи на мастило, което не е фиксирало достатъчно, преди листовете да се наредят един върху друг. Мастилата с гилсонит по природа не са по-склонни към отпечатване, но високото съдържание на мека смола или бавните масла могат да го засилят. При нужда коригирайте рецептурата, дебелината на слоя и противоотпечатващата пудра.

Самият гилсонит има лека битумна миризма, която може да се усети при горещото производство на лак. В готовите мастила миризмата идва главно от използваните масла и разтворители. За приложения, чувствителни към миризма, изпитайте остатъчната миризма на отпечатани образци и изберете масла с ниска миризма.

Мастилата за опаковки на храни трябва да отговарят на специфични регулаторни изисквания и изисквания за ниска миграция, които зависят от държавата и вида на опаковката. Гилсонитът по принцип не се използва в нискомиграционни мастила за опаковки на храни. Всяко подобно приложение трябва да бъде оценено от производителя на мастилото спрямо приложимите правила, преди изобщо да се обмисля.

Да. Вестникарските мастила с гилсонит често се използват върху вестникарска хартия, включително марки с рециклирани влакна. Рециклираната хартия може да попива по различен начин и да промени изтриването и прозирането, затова количеството масло и съдържанието на гилсонитов лак може да изискват малки корекции въз основа на машинни изпитвания.

Прозирането възниква, когато маслото мигрира през хартията и я прави по-прозрачна. Гилсонитът добавя смола, която може да задържи част от носителя близо до повърхността, което може да намали прозирането. Основните фактори обаче остават количеството масло, дебелината на мастилния слой и свойствата на хартията.

Ефективността на обезмастиляването зависи от цялостната рецептура на мастилото и от процеса на обезмастиляване. Мастилата с гилсонит са на маслена основа и по правило се обработват с конвенционалното флотационно обезмастиляване, използвано за вестникарски мастила. Ако възможността за рециклиране е ключово изискване, изпитайте образци по процедурата, използвана от вашия рециклатор на хартия.

Обичайните проверки са съдържание на пепел, разтворимост в толуен, точка на омекване, влажност и размер на частиците, сравнени с COA и спецификацията. Много производители на мастила правят и бърз тест за лак, като разтварят проба в своето масло и проверяват вискозитета, цвета и чистотата. Съхранявайте контролни проби от всяка партида.

Проверете съдържанието на пепел, разтворимостта в толуен или TCE, точката на омекване, влажността и размера на частиците спрямо вашата спецификация за покупка. За Гилсонит за мастила и бои типичните граници са пепел максимум 3 %, разтворимост в толуен минимум 99 % и точка на омекване 150 до 180 °C. Потвърдете също, че номерът на партидата съвпада с този върху торбите.

Изпълнете една и съща лабораторна рецептура за лак с двете партиди при идентични условия. Сравнете времето за разтваряне, вискозитета, цвета, бистротата, остатъка върху филтъра и пробното нанасяне на готовото мастило. Този практически тест заедно с данните от COA показва дали партидите се държат еднакво във вашия процес.

Типичните проверки на лака включват вискозитет, лепкавост, бистрота, цвят, съдържание на сухо вещество, отсъствие на точици и при някои системи киселинно число или толерантност към вода. Резултатите се сравняват със стандартния лак. Съхраняването на контролна проба от всяка партида помага по-късно да се проследят евентуални проблеми.

Готовите мастила обикновено се изпитват за вискозитет, лепкавост, финост на смилане, цвят и оптична плътност при пробно нанасяне, време за съхнене или фиксиране, а при офсетовите – и за поведение в системата мастило–вода. Изпитванията се правят спрямо стандартно мастило. Машинните изпитвания потвърждават свойствата на новите рецептури.

Фиността се измерва с гриндометър, например от типа Hegman, като мастилото се изтегля по клиновиден канал и се отбелязва мястото, където се появяват частици или драскотини. Мастило с гилсонит, съдържащо неразтворена смола или пепел, ще покаже точици по-рано по скалата на гриндометъра.

Точиците обикновено се дължат на неразтворен гилсонит, недостатъчно филтриране, замърсяване от оборудването или лошо диспергирани сажди. Проверете лака отделно, за да разберете дали точиците произхождат от него. По-продължителното варене, по-финият гилсонит или по-доброто филтриране често решават проблема.

Образуването на кожица се дължи главно на окислително съхнещи компоненти като съхнещи масла, алкиди и сикативи, които реагират на повърхността. Самият гилсонит не се окислява силно. Използвайте добавки против образуване на кожица, свеждайте до минимум въздушното пространство в съдовете и ги затваряйте добре.

Сгъстяването може да се дължи на продължаващо взаимодействие между смолите и желиращите агенти, изпаряване на лекия разтворител, окисление на съхнещите масла или ниска температура на съхранение. Проверете дали самият лак се сгъстява с времето. Коригирайте количеството на желиращия агент и поддържайте стабилни условия на съхранение.

Срокът на годност зависи от рецептурата, опаковката и условията на съхранение, а не само от гилсонита. Много черни мастила на маслена основа се съхраняват няколко месеца в затворени съдове при умерени температури. Определете срока на годност въз основа на собствени изпитвания за стабилност и маркирайте съдовете с датата на производство.

Да, мастилата с гилсонит се използват на високоскоростни вестникарски и heatset машини. Реологията трябва да се настрои така, че лепкавостта, мъгленето и балансът мастило–вода да бъдат под контрол при скоростта на машината. Изпитайте новите рецептури на целевата машина преди пълното производство.

По-високите температури на валяците намаляват вискозитета и лепкавостта на мастилото и могат да засилят мъгленето или емулгирането, докато ниските температури могат да направят мастилата тежки. В това отношение мастилата с гилсонит се държат като другите мастила на маслена основа. Където е възможно, използвайте температурен контрол на мастилените валяци и адаптирайте мастилото към сезонните условия.

Проблеми като натрупване по офсетовата гума или износване на печатната форма обикновено са свързани с абразивни частици, лош баланс мастило–вода или хартиен прах. Мастилата с гилсонит, произведени с лак с ниско съдържание на пепел, напълно разтворен и филтриран, не би трябвало да причиняват такива проблеми. Ако те се появят, проверете мастилото за абразивни частици и партидата лак.

Гилсонитът дава здраво, смолисто свързващо вещество, което има добра адхезия към много порести подложки като хартия и картон. При непорести подложки като пластмасови фолиа адхезията зависи от цялостната рецептура и от повърхностната обработка. Препоръчват се тестове за адхезия с лента върху реалната подложка.

Гилсонитът увеличава съдържанието на смола и може да подобри кохезията на изсъхналия филм, което може да повиши устойчивостта на изтриване. Много високото съдържание на гилсонит обаче може да направи филма крехък. Изпитването на отпечатани образци с уред за изтриване е най-добрият начин да се определи оптималното количество.

Количеството варира в широки граници според вида на мастилото. Лакът обикновено съдържа 20 до 40 % гилсонит в масло, а този лак представлява само част от мастилото. Следователно съдържанието на гилсонит в готовото мастило зависи от това колко лак се използва. Рецептуристите го определят чрез изпитвания.

Пълната замяна рядко е най-добрият подход. Гилсонитът работи най-добре като частичен заместител, който балансира цената, черния тон и омокрянето със свойствата на фиксиране, гланц и устойчивост на изтриване, осигурявани от другите смоли. Започнете с частична замяна и увеличавайте постепенно, като изпитвате печатните свойства.

Започнете с малък лабораторен лак, в който част от сегашната смола е заменена с гилсонит, като запазите сходен вискозитет. Пригответе мастило, сравнете пробните нанасяния, лепкавостта, смилането и съхненето с вашия стандарт и след това коригирайте. Успешните лабораторни резултати трябва да бъдат последвани от кратко машинно изпитване.

Изчислете разходите за суровини на сегашната и на изпитваната рецептура, включително всички промени в саждите, смолата и маслото. Вземете предвид и времето за обработка и загубите от качеството. Потвърдете, че оптичната плътност и другите свойства остават в рамките на спецификацията, преди да отчетете икономията.

Производството на гилсонитов лак изисква нагряване, което изразходва енергия. От друга страна, доброто омокряне на саждите може да скъси времето за смилане. Нетният ефект зависи от вашия процес, затова измерете разхода на енергия и времето на партидата при изпитвания, вместо да приемате, че има икономия.

Гилсонитът може да се смесва с някои маслени (long oil) алкиди, особено в черни мастила за листов офсет, но съвместимостта зависи от вида на алкида. Смесете малки проби от всеки компонент и наблюдавайте за мътност или разслояване. При нужда коригирайте разтворителя или маслото, за да подобрите съвместимостта.

Гилсонитът често се използва заедно със смоли на основата на колофон в офсетовите мастила и много комбинации са съвместими при използване на подходящо масло. Някои смоли с висока полярност може да показват ограничена съвместимост. Винаги изпитвайте бистротата и стабилността на комбинирания лак, преди да преминете към по-голям мащаб.

Гилсонитът по принцип е съвместим с много въглеводородни смоли, тъй като и двата материала са неполярни въглеводороди. Тази комбинация е често срещана във вестникарските и офсетовите черни мастила. Съотношението между тях влияе на лепкавостта, фиксирането и гланца, затова трябва да се настрои чрез изпитвания.

Да, възможни са желирани лакове, съдържащи гилсонит. Желиращите агенти, като алуминиевите хелати, реагират главно с другите смоли, затова гел структурата зависи от смолната смес. Коригирайте дозата на желиращия агент и проверете реологията след добавянето на гилсонит.

Восъците се добавят за подобряване на устойчивостта на изтриване и плъзгането и обикновено съжителстват с гилсонита без проблеми. Някои восъци във високи количества може да намалят гланца или да попречат на диспергирането. Проверете устойчивостта на изтриване, гланца и фиността при добавяне на восъци към мастило, съдържащо гилсонит.

Производството на лак включва горещи масла и фин прах, затова основните рискове са изгаряния, пожар и запрашаване. Използвайте затворени нагрявани съдове, поддържайте температурата под точката на възпламеняване на маслото, аспирирайте парите, контролирайте запрашаването при зареждане на праха и носете подходящи лични предпазни средства. Спазвайте MSDS (информационния лист за безопасност) на гилсонита и на всяко използвано масло.

Използвайте локална аспирация в точката на зареждане, изсипвайте торбите бавно и избягвайте изпускането на прах от височина. Затворените станции за изпразване на торби или шнековите подаватели допълнително намаляват запрашаването. Поддържайте повърхностите чисти, за да избегнете натрупване на прах, и не допускайте източници на запалване в близост до зоните за работа с прах.

Обикновено не. Гилсонитът за мастила се доставя с ниска влажност, типично максимум 1 %. Ако торбите са съхранявани във влажни условия или са били отворени дълго време, проверете влажността преди употреба, тъй като водата може да предизвика разпенване и мътност, когато прахът влезе в контакт с горещото масло.

Съхранявайте торбите в сухо, покрито и добре проветриво помещение, далеч от източници на топлина и пряка слънчева светлина. Дръжте палетите над пода и не ги подреждайте твърде високо, тъй като топлината и натискът могат да предизвикат слепване на финия прах. Използвайте запасите по реда на постъпването им.

Финият гилсонит може да се слепне при излагане на повишени температури, натиск от високо подреждане или влага. Слепналият прах се разтваря по-бавно при производството на лак. Съхранявайте торбите на хладно и сухо място, ограничете височината на подреждане и при необходимост разбийте бучките преди зареждане.

Обикновено да, тъй като слепването не променя химичния състав. Бучките обаче се разтварят по-бавно и може да оставят неразтворени частици. Разбийте слепналия материал преди добавянето му, при нужда удължете времето за разтваряне и внимателно проверете лака за точици преди филтрирането.

Гилсонит за мастила и бои се опакова в хартиени торби по 25 kg с полиетиленова вложка, палетизирани и обвити със стреч фолио. Вложката помага финият прах да остане сух. Върху торбите са отпечатани наименованието на продукта, номерът на партидата, датите и информация за безопасност.

Да, мостри обикновено се предоставят за квалификационни изпитвания. Съобщете на нашия търговски екип вида на мастилото, маслената система и необходимата ви спецификация, за да ви бъде изпратена най-подходящата марка заедно с техническите ѝ данни. Използвайте мострата в лабораторен тест за лак и мастило, преди да поръчате производствени количества.

Всяка поръчка се доставя със сертификат за анализ (COA) на партидата, заедно с техническия лист (TDS) и информационния лист за безопасност (MSDS). Експортните пратки се придружават и от търговски документи като фактура, опаковъчен лист, коносамент (B/L) или CMR и сертификат за произход.

Различни размери в mesh могат да се обсъдят – от стандартен прах до микронизиран материал – в зависимост от вашия процес. По-фините марки се разтварят по-бързо, докато по-едрите може да се обработват по-лесно и с по-малко прах. Попитайте нашия търговски екип за диапазона от размери и спецификацията, които най-добре отговарят на вашия процес за производство на лак.

Гилсонитът с по-висока точка на омекване по правило дава по-твърд и по-малко лепкав изсъхнал филм, докато марка с по-ниска точка на омекване се разтваря по-лесно и дава по-мек филм. Производителите на мастила обикновено избират марки в диапазона 150 до 180 °C като компромис между разтварянето и свойствата на филма.

Гилсонитът е по-чист, по-твърд и с по-ниско съдържание на восъчни компоненти от типичния рафинериен битум, затова дава по-добър черен тон, по-малка лепкавост на сухия филм и по-постоянно качество. В някои евтини мастила са използвани рафинерийни асфалти, но там, където качеството има значение, по правило се предпочита гилсонит.

Саждите са пигментът, който дава по-голямата част от черния цвят и покривността. Гилсонитът е разтворима смола, която добавя известен черен тон, омокря пигмента и го свързва с подложката. Те се допълват взаимно, а не са взаимозаменяеми, и в повечето черни мастила са необходими и двата.

Черните мастила по правило са покривни заради саждите. Гилсонитът оцветява самия носител, затова тънките слоеве изглеждат по-равномерно черни и по-малко сиви. В много тънки слоеве кафеникавият тон на гилсонита може да е видим, което може да се коригира с тонер.

Гилсонитът повишава смолното съдържание на носителя, което може да помогне повече пигмент и свързващо вещество да останат на повърхността на хартията, вместо да се попият във влакната. По-доброто задържане може да означава по-висока оптична плътност и по-слабо прозиране. Ефектът зависи от рецептурата и хартията и трябва да се изпита.

Прекалено многото гилсонит може да направи мастилото много вискозно и лепкаво, да забави фиксирането, да доведе до крехки филми и да придаде кафеникав тон. Той може също да удължи времето за производство на лака. Намалете количеството или го балансирайте с други смоли и масла, за да възстановите печатните свойства.

При твърде малко гилсонит или друга смола мастилото може да има лошо омокряне на пигмента, малко тяло и слаба оптична плътност на черното, а изтриването може да се увеличи. Вискозитетът и лепкавостта също може да паднат под целевите стойности. Коригирайте постепенно количествата гилсонит и смола и изпитайте качеството на печата.

Офсетовите мастила трябва да поемат контролирано количество овлажняващ разтвор. Гилсонитът е хидрофобен и може да помогне да се ограничи прекомерното поемане на вода, но ефектът зависи от другите смоли и добавки. Използвайте тестове за емулгиране, за да проверите дали поемането на вода остава в желания диапазон.

Да, черните мастила с гилсонит могат да се използват с безалкохолни овлажняващи разтвори или такива с намалено съдържание на алкохол. Тъй като тези системи променят баланса мастило–вода, може да се наложи корекция на лепкавостта или на поведението при емулгиране на мастилото. Препоръчват се машинни изпитвания с реално използвания овлажняващ разтвор.

И в двата вида може да се използва един и същ тип гилсонит с ниско съдържание на пепел и висока разтворимост. Мастилата за heatset може да изискват по-строг контрол на летливите компоненти и скоростта на фиксиране, докато при coldset мастилата приоритет са цената и попиването. Разликата обикновено идва от вашата рецептура, а не от различен гилсонит.

Слабият гланц може да се дължи на непълно разтваряне на гилсонита, груба дисперсия на саждите, масло, което прониква твърде бързо, или ниско съдържание на смола. Проверете фиността на смилане, бистротата на лака и попиването на хартията. Увеличаването на твърдата смола или подобряването на филтрирането често помага.

Ниската плътност може да се дължи на недостатъчна дебелина на слоя, твърде много емулгирана вода, слаба дисперсия на пигмента или рецептура с ниско съдържание на сажди. Първо проверете фиността на мастилото, баланса мастило–вода и настройките на машината. При нужда коригирайте количествата сажди или гилсонитов лак.

Микронизиран гилсонит с финост 300 до 600 mesh и ниско съдържание на пепел се разтваря по-бързо и при по-ниска температура от стандартния прах. Това може да скъси производството на лак и да намали риска от неразтворени частици. Стандартният прах за мастила също е подходящ, когато времето и температурата на варене са достатъчни.

Да, гилсонитът се използва в някои маркировъчни и шаблонни мастила на основата на разтворители за промишлени повърхности като дърво, чували и стомана, където водоустойчивостта и черният цвят са важни. Изберете разтворители, в които гилсонитът се разтваря добре, и изпитайте съхненето, адхезията и атмосферната устойчивост.

Спадът в тиражите на вестниците, растежът на дигиталния печат и по-строгите правила за летливите органични съединения и минералните масла влияят на търсенето на гилсонит за мастила. В същото време интересът към икономически ефективни черни мастила се запазва. Производителите на мастила продължават да оценяват гилсонита в системи с растителни масла и с по-ниски емисии чрез изпитвания.

В боите и покритията гилсонитът се използва като черна природна смола. Разтворен в разтворители или масла, той придава дълбок черен цвят, гланц, устойчивост на вода и химикали и добра адхезия. Типични приложения са черни емайллакове, японски лакове (japans), лакове, грундове, байцове за дърво, термоустойчиви и защитни покрития.

Гилсонитът предлага евтин начин да се придадат черен цвят, дебелина на слоя, твърдост и водоустойчивост на покритията на разтворителна основа. Той помага и за омокрянето на пигментите и може частично да замести по-скъпи смоли. Природният му произход и постоянното качество при подбрана марка го правят полезен инструмент при разработването на рецептури.

Гилсонитът е най-разпространен в черни или много тъмни покрития на разтворителна основа, като черни емайллакове и японски лакове, защитни бои от битумен тип, антикорозионни грундове, байцове за дърво, покрития за долната част на автомобили и някои термоустойчиви черни бои. Рядко се използва в светли цветове, тъй като потъмнява и пожълтява нюанса.

По правило не. Гилсонитът е тъмнокафяв до черен и силно оцветява всяко покритие, в което се добавя, дори в малки количества. Затова употребата му се ограничава до черни, много тъмнокафяви и някои тъмни дървесни тонове. За светли цветове трябва да се избират смоли с ниска собствена цветност.

Гилсонит за мастила и бои е подбран за употреба в бои, със съдържание на пепел максимум 3 %, разтворимост в толуен минимум 99 % и точка на омекване от 150 до 180 °C. Размерът на частиците от 200 до 600 mesh му помага да се разтваря бързо в разтворителите и маслата за бои.

Производителите на бои търсят ниско съдържание на пепел, висока разтворимост, контролирана точка на омекване, ниска влажност и фин размер на частиците. Ниската пепел и високата разтворимост осигуряват чисти, гладки филми без абразивни частици. Постоянната точка на омекване гарантира предвидими твърдост на филма и вискозитет от партида на партида.

Пепелта е неразтворимо минерално вещество. В боята тя може да се прояви като абразивни частици, да намали гланца, да се утаи в опаковката и да запуши дюзите на пистолетите или филтрите. Марка за бои с ниско съдържание на пепел, обикновено 3 % или по-малко, заедно с правилно филтриране, осигурява гладки и чисти филми.

Японският лак е традиционно твърдо, гланцово черно покритие, исторически на основата на асфалтови материали като гилсонит, сварени със съхнещи масла и сикативи. Той може да се суши на въздух или да се изпича, за да образува здрав, дълготраен филм. Японските лакове са били широко използвани за метални изделия, а подобни рецептури все още се прилагат за някои промишлени черни покрития.

Черният емайллак с гилсонит е гланцова черна боя, в която гилсонитът е разтворен заедно със съхнещи масла, алкиди или други смоли в разтворител. Той осигурява дълбок цвят, гланц и водоустойчивост. Такива емайллакове се използват за метални детайли, машини, инструменти и общи промишлени повърхности.

Самият гилсонит е тъмен и след разтваряне оцветява свързващата фаза. Това дава равномерен черен или тъмнокафяв тон, който не зависи само от пигмента. Много рецептури добавят и сажди или черен железен оксид, за да се повишат наситеността на черното и покривността.

При пълно разтваряне гилсонитът действа предимно като смола или свързващо вещество, като същевременно внася цвят. Ако не е разтворен, той се държи като инертен пълнител и може да причини абразивни частици. За употреба в бои той обикновено се разтваря в носителя преди или по време на производството.

Гилсонитът придава устойчивост на вода и влага, гланц, твърдост, добра адхезия към много подложки и устойчивост на много разредени киселини и основи. Той внася и черен цвят и може да подобри омокрянето на пигментите. Тези ползи зависят от цялостната рецептура и от правилното разтваряне.

Гилсонитът е ограничен до тъмни цветове и до разтворителни или маслени системи, в които се разтваря. След втвърдяване има слаба устойчивост на силни ароматни и алифатни разтворители, а в покривните слоеве за открито може да се тебеширува или да губи гланц при силна слънчева светлина. Високите количества могат също да направят филмите крехки.

Подобно на другите асфалтови материали, гилсонитът бавно се окислява под действието на UV светлината, което с времето може да доведе до загуба на гланц, тебеширене и повърхностно напукване. Той се представя най-добре в грундове, междинни слоеве, вътрешни приложения или защитени зони. За покривни слоеве на открито често се комбинира с пигменти и UV-устойчиви смоли или те се нанасят върху него.

Гилсонитът се разтваря лесно в ароматни разтворители като ксилен и толуен, в алифатни въглеводороди като минерален терпентин и уайт спирт, както и в много разтворители от типа на нафтата. Слабо се разтваря в алкохоли, гликоли, вода и повечето кетони и естери. Изборът на разтворител определя скоростта на разтваряне и съхненето.

Да, гилсонитът се разтваря в уайт спирт и минерален терпентин, особено в такива с известна ароматна фракция. Разтворителите с много ниско съдържание на ароматни въглеводороди или деароматизираните може да го разтварят по-бавно или да дават мътност. Изпитайте избрания разтворител при целевата концентрация преди производството.

Гилсонитовият прах се добавя бавно към разтворителя или маслото при добро разбъркване, често с високоскоростен диссолвер. Разтворителните системи могат да го разтворят при стайна или малко по-висока температура, докато маслените системи обикновено изискват нагряване. Разбърквайте, докато не останат точици, и филтрирайте преди употреба.

В ароматни разтворители и много алифатни спиртове финият гилсонит може да се разтвори при стайна температура със силно разбъркване, макар че това отнема повече време, отколкото при нагряване. Микронизираните марки се разтварят по-бързо. Проверете разтвора върху стъклена пластина за неразтворени частици, преди да го използвате.

Гилсонитовият cutback е разтвор на гилсонит в разтворител, приготвен като междинен продукт за производството на бои. С него се работи и смесва по-лесно, отколкото с прах. Типичното съдържание на сухо вещество се избира така, че вискозитетът да остане работен, и зависи от разтворителя, затова трябва да се определи чрез изпитвания.

Приготвянето на предварителен разтвор често се препоръчва. Отделното разтваряне на гилсонита в разтворител или масло позволява да се потвърди пълното разтваряне и разтворът да се филтрира, преди да се смеси с пигментите и другите смоли. Това намалява риска от абразивни частици и улеснява контрола между партидите.

Времето за разтваряне зависи от размера на частиците, силата на разтворителя, температурата, концентрацията и вида на смесителя. Фините марки в ароматен разтворител с високоскоростен диссолвер може да се разтворят в рамките на час, докато по-едрият прах в по-слаби разтворители може да изисква повече време. Проверявайте пълнотата на разтваряне, вместо да разчитате на фиксирано време.

За разтворителни разтвори обикновено е достатъчен резервоар от неръждаема стомана с високоскоростен диспергатор или мощна бъркалка. За маслени лакове се използва нагряван котел с контрол на температурата. И в двата случая са необходими аспирация на парите, взривозащитено електрическо оборудване там, където има разтворители, и филтър.

Използвайте гриндометър или нанесете тънък филм върху стъкло и потърсете точици. Неразтвореният гилсонит се вижда като тъмни частици или зърна. Ако бъдат открити, удължете смесването, използвайте по-фина марка или по-силен разтворител и филтрирайте боята преди пълнене.

Да. Гилсонитът традиционно се вари със съхнещи масла като ленено масло за получаване на асфалтови лакове и японски лакове. Нагряването разтваря гилсонита и спомага за свързването му с маслото. След това лакът се разрежда с разтворител и преди употреба се добавят сикативи.

Температурата на варене зависи от маслото и желания вискозитет. Гилсонитът често се разтваря в масла при приблизително 150 до 200 °C, докато сгъстяването (bodying) на съхнещите масла може да изисква по-високи температури. Винаги оставайте в диапазона, валидиран за вашия процес, и значително под точката на възпламеняване на наличните разтворители.

Гилсонитът е съвместим с много средно- и високомаслени алкиди, особено в алифатни или ароматни разтворители. Нискомаслените алкиди и силно полярните смоли може да показват намалена съвместимост. Смесете малки проби от гилсонитовия разтвор и алкида и проверете бистротата и стабилността на филма.

Това е алкидна боя, в която част от свързващото вещество е гилсонит. Алкидът осигурява окислително съхнене и еластичност, а гилсонитът добавя черен цвят, водоустойчивост и намаляване на себестойността. Такива бои се използват за черни емайллакове за машини, грундове за метал и общи промишлени покрития.

Количеството зависи от алкида, целевите свойства и цвета. В черните емайллакове гилсонитът може да замести умерена част от сухото вещество на алкида, докато по-високи количества се използват в покритията от битумен тип. Започнете с малки добавки и изпитвайте съхненето, твърдостта и гланца на всяка стъпка.

Гилсонитът не съхне чрез окисление, затова високите количества могат да забавят съхненето в дълбочина и да оставят филмите по-меки. Умерените добавки обикновено съхнат добре при подходящ пакет сикативи. Коригирайте сикативите и проверете времената за съхнене при температурата и влажността на употреба.

Гилсонитът има ограничена съвместимост с повечето епоксидни смоли поради тяхната полярност. Асфалтови материали понякога се използват в покрития от типа епоксид-битум, но гилсонитът изисква внимателен подбор на разтворителя и смолата, за да се избегне разслояване. Лабораторните тестове за съвместимост са задължителни, преди да се обмислят подобни системи.

Гилсонитът е комбиниран с някои хлоркаучукови и винилови смоли в защитни покрития, с подходящи ароматни разтворители. Съвместимостта зависи от конкретната смола и съотношението. Проверете бистротата на филма, адхезията и стабилността в лаборатория, преди да използвате подобни комбинации.

Гилсонитът по принцип има слаба съвместимост с повечето акрилни смоли на разтворителна основа и е неразтворим във водните акрилни емулсии. Някои модифицирани акрилати може да понасят малки количества. В акрилните системи обикновено се предпочитат други черни оцветители. Ако е необходимо тъмно акрилно покритие, внимателно изпитайте всяка малка добавка за мътност и разслояване.

Гилсонитът рядко се използва в полиуретани. Той има ограничена съвместимост с полиолите и изоцианатите и може да повлияе неблагоприятно на свойствата на филма. Съществуват специални полиуретанови системи, модифицирани с битум, но те изискват специализирано разработване на рецептурата и изпитвания. Всяко изпитване трябва да включва проверка на втвърдяването, адхезията и бистротата на филма.

Гилсонитът може да се комбинира с някои маслено-модифицирани фенолни смоли в лакове, особено в маслени системи. Такива смеси могат да дадат твърди, водоустойчиви филми. Съвместимостта зависи от вида на фенолната смола, затова първо изпитайте бистротата и стабилността на малка смес.

Да, гилсонитът по принцип е съвместим с въглеводородните смоли, тъй като и двата материала са неполярни. Тези комбинации позволяват да се регулират твърдостта, гланцът и себестойността на черните покрития. Изпитайте съотношението по отношение на еластичността на филма и съхненето. Започнете с малки лабораторни смеси и проверете бистротата на комбинирания разтвор, преди да преминете към по-голям мащаб.

Гилсонитът се смесва добре с нефтения битум и често се добавя към битумните бои, за да повиши твърдостта и точката на омекване и да намали лепкавостта и студеното течение. Смесите гилсонит–битум се използват в защитни черни бои за стомана и бетон.

Гилсонитът не е водоразтворим, затова не може да се добави директно към бои на водна основа. Той може да се въведе чрез емулсия от битумен тип или дисперсия без разтворители, но това са специализирани рецептури, които изискват стабилизатори и изпитвания. Повечето приложения остават в системите на разтворителна основа.

Самият гилсонит е твърдо вещество и не внася летливо съдържание, но се нуждае от разтворител, за да се разтвори и да се получи работен вискозитет. Влиянието му върху ЛОС зависи от това колко разтворител изисква рецептурата. Проверете съдържанието на ЛОС на всяка рецептура спрямо правилата, приложими на вашия пазар.

Гилсонитът може да допринесе за сухото вещество в някои черни покрития с високо съдържание на сухо вещество, тъй като в силни разтворители образува разтвори със сравнително нисък вискозитет. При висока концентрация обаче разтворите му могат да станат вискозни. Балансирайте гилсонита със смоли с нисък вискозитет и изпитайте поведението при пръскане и образуването на филм.

В някои рецептури гилсонитът може да замести смоли с по-висок вискозитет и да позволи сходен вискозитет за нанасяне с по-малко разтворител. В други може да изисква допълнителен разтворител. Ефектът зависи от цялостната рецептура, затова измерете вискозитета и сухото вещество за всеки вариант.

Разтвореният гилсонит повишава вискозитета на свързващата фаза пропорционално на концентрацията си и в зависимост от силата на разтворителя. По-силните ароматни разтворители дават разтвори с по-нисък вискозитет. Коригирайте количеството и вида на разтворителя, за да достигнете желания вискозитет за нанасяне.

Да, гилсонитът е силно хидрофобен и придава на покривните филми устойчивост на вода и влага. Затова се използва в грундове, защитни черни бои и байцове за дърво. Крайната водоустойчивост все пак зависи от свързващата система, пигментите и дебелината на филма.

Гилсонитът придава на покритията добра устойчивост на вода, много разредени киселини, основи и соли. Той не е добре устойчив на силни разтворители, масла и горива, тъй като те могат да го размекнат или отново да го разтворят. Изпитайте химическата устойчивост спрямо реалните химикали, с които покритието ще влиза в контакт.

Гилсонитът по правило подобрява омокрянето и адхезията към стомана, бетон и дърво, като помага на покритията да проникват в грапавините на повърхността. Добрата подготовка на повърхността остава от съществено значение. Адхезията трябва да се провери чрез тест с решетъчен разрез или изпитване на откъсване (pull-off) върху реалната подложка. Замърсените или влажни повърхности намаляват адхезията независимо от свързващото вещество.

Гилсонитът има висока точка на омекване, затова може да повиши твърдостта и да намали лепкавостта на по-меки свързващи вещества като битум или високомаслени алкиди. Прекалено голямо количество може да направи филмите крехки. Определете количеството чрез измерване на твърдостта и еластичността върху изпитвателни панели.

При високи количества или при марка с висока точка на омекване гилсонитът може да намали еластичността и да причини напукване, особено при ниски температури или върху гъвкави подложки. Балансирайте го с пластифициращи масла, еластични смоли или битум. Изпитайте устойчивостта на огъване или удар преди производството.

Напълно разтвореният гилсонит може да даде гланцови, дълбоко черни филми, особено в емайллаковете и японските лакове. Неразтворените частици, лошият баланс на разтворителите или UV излагането на открито намаляват гланца. Гланцът се измерва с гланцомер върху втвърдени филми.

Да, гилсонитът има добри омокрящи свойства спрямо саждите и много неорганични пигменти. По-доброто омокряне може да ускори диспергирането и да подобри интензивността на цвета. Добавете гилсонитов разтвор към смилателната паста и проверете фиността и цвета спрямо вашия стандарт.

Тъй като разтвореният гилсонит внася собствен тъмен цвят, в някои рецептури саждите може леко да се намалят при запазване на сходен външен вид. Покривността и наситеността на черното може да се променят, затова сравнете пробните нанасяния и измерете цвета и непрозрачността, преди да приемете намалението.

Гилсонитът може да подобри бариерните свойства на грундовете, като намалява пропускливостта за вода и кислород и подобрява адхезията. Той не действа като активен инхибитор на корозията, затова там, където е нужно, все пак са необходими антикорозионни пигменти. Реалните характеристики се показват от изпитванията в солна мъгла и влажна камера.

Това е грунд, в който гилсонитът е част от свързващото вещество, често заедно с битум, алкиди или масла, и антикорозионни пигменти. Гилсонитът осигурява водоустойчивост, адхезия и дебелина на слоя. Такива грундове се използват под битумни или черни покривни слоеве върху стоманени конструкции.

Да, гилсонитът се използва в някои черни защитни покрития за стоманени резервоари, конструкции и машини, обикновено в битумни или алкидни системи на разтворителна основа. Той добавя водоустойчивост и адхезия. Изберете системата според условията на експлоатация и проверете съвместимостта със съхранявания продукт.

Покритията в контакт с питейна вода трябва да имат специфични национални одобрения за употреба с питейна вода. Обикновено покритие с гилсонит не бива да се използва, освен ако готовият продукт не е изпитан и одобрен за тази цел. Консултирайте се с приложимите правила и с производителя на покритието.

Гилсонитът е използван в някои черни морски покрития и битумни бои за подводната част на корпуси, баластни зони и конструкции, изложени на морска вода, където водоустойчивостта е важна. Съвременните морски системи често използват други свързващи вещества, затова оценете гилсонита с подходящи изпитвания с потапяне и в солна мъгла.

Да, гилсонитът се използва в някои покрития за долната част на каросерията и шасито, където добавя водоустойчивост, адхезия, черен цвят и шумопоглъщащ ефект. Такива покрития често са дебелослойни битумни състави на разтворителна основа или за горещо нанасяне. Изпитайте устойчивостта на удари от камъни и еластичността при ниски температури.

Гилсонитът се използва в някои изпичани или термоустойчиви черни покрития за умерени работни температури, например за печки, ауспуси или части на двигатели, често в комбинация с други смоли. Покритията за много високи температури обикновено изискват силиконови свързващи вещества. Изпитайте покритието при реалната работна температура.

Работната температура зависи от цялостната рецептура. Марките гилсонит за бои имат точка на омекване около 150 до 180 °C, но покритията може да омекнат или да се разградят при по-ниски температури под натоварване. За по-високи температури комбинирайте с термоустойчиви смоли и изпитайте характеристиките.

Да, много японски лакове и черни емайллакове, съдържащи гилсонит и съхнещи масла, се изпичат, за да се ускори втвърдяването и да се повишат твърдостта и гланцът. Режимите на изпичане варират според рецептурата. Разработете режим чрез изпитване на панели при различни времена и температури.

Да, гилсонитът се използва в тъмни байцове за дърво, където дава топли кафяви до черни тонове, прониква в дървесината и добавя водоустойчивост. Обикновено се разтваря в минерален терпентин или масло. Цветът зависи от концентрацията и вида на дървесината, затова изпитайте върху пробни дъски.

Когато е разтворен и нанесен, гилсонитът прониква в повърхността на дървото и придава прозрачен кафяв до тъмнокафяв тон, а при по-висока концентрация – по-дълбоко черен. Той подчертава контраста на шарката. Крайният вид зависи от дървесния вид, порьозността и метода на нанасяне.

Гилсонитът може да придаде водоотблъскващи свойства и цвят на някои продукти за защита на дървото, но не е биоцид и сам по себе си не защитава от гъбички или насекоми. Биоцидното действие изисква одобрени активни вещества и изпитвания съгласно съответните правила.

Да, гилсонитът се използва в някои черни или тъмни покрития и влагоизолационни бои за бетон и зидария, често смесен с битум. Той добавя водоустойчивост и адхезия към порести минерални повърхности. Уверете се, че повърхността е чиста, суха и здрава преди нанасяне.

Гилсонитът може да се използва в някои тъмни промишлени подови покрития и импрегнанти, но устойчивостта на износване и на масла и разтворители може да е ограничена. При интензивен трафик или химическо въздействие често се използват други свързващи вещества. Изпитайте устойчивостта на износване и химикали, преди да го изберете.

Да, гилсонитът е често срещан в бързосъхнещите черни бои за шасита и машини, особено от алкиден или битумен тип. Той осигурява черен цвят, гланц и водоустойчивост на ниска цена. Проверете времето за съхнене и адхезията върху използваните от вас подложки и грундове.

Битумните бои използват нефтен битум като основно свързващо вещество и са сравнително меки и лепкави. Боите с гилсонит използват по-твърда природна смола, което дава по-висока точка на омекване, по-малка лепкавост и по-добър гланц. Много черни защитни покрития съчетават и двата материала, за да балансират цена, твърдост и еластичност.

И гилсонитът, и каменовъглената смола дават черни, водоустойчиви покрития, но гилсонитът е природен въглеводород с различен химичен профил и често се избира там, където продуктите с каменовъглена смола са ограничени. Характеристиките се различават според рецептурата, затова системата с гилсонит трябва да се изпита, а не да се приема за директен заместител.

Синтетичните въглеводородни смоли се предлагат в светли цветове и контролирани марки, докато гилсонитът е естествено тъмен. Гилсонитът предлага дълбок черен цвят, добро омокряне и водоустойчивост на конкурентна цена. В тъмните покрития той може да замести част от синтетичната смола, но в светлите цветове – не.

Пригответе гилсонитов разтвор във вашия разтворител и с него заменете малка част от сегашната смола, като запазите сходни сухо вещество и вискозитет. Изгответе панели и сравнете цвета, гланца, съхненето, твърдостта, адхезията и устойчивостта с вашия стандарт. Ако резултатите са добри, увеличавайте количеството постепенно.

Обичайните изпитвания включват вискозитет, финост на смилане, време за съхнене, гланц, цвят, твърдост, еластичност, адхезия, потапяне във вода, солна мъгла и химическа устойчивост. Важни са и изпитванията за стабилност при съхранение при стайна и повишена температура. Изберете изпитванията според крайното приложение.

Проверете съдържанието на пепел, разтворимостта в толуен или TCE, точката на омекване, влажността и размера на частиците и ги сравнете с вашата спецификация. За Гилсонит за мастила и бои типичните стойности са пепел максимум 3 %, разтворимост минимум 99 % и точка на омекване 150 до 180 °C.

Разтворете известно тегло гилсонит във вашия разтворител при планираната концентрация, разбърквайте, докато не настъпват повече промени, след това филтрирайте и изсушете остатъка. Остатъчното количество показва неразтворимата част. Проверете и бистротата и стабилността на разтвора след няколко дни.

Точката на омекване влияе на твърдостта на филма, лепкавостта и термоустойчивостта. Гилсонитът с по-висока точка на омекване дава по-твърди и по-малко лепкави филми, но се разтваря по-бавно и може да направи филмите по-крехки. Марките за бои обикновено са в диапазона 150 до 180 °C за баланс на свойствата.

След пълно разтваряне първоначалният размер на частиците вече не влияе на филма. По-фините частици обаче се разтварят по-бързо и по-пълно, което намалява времето за производство и риска от неразтворени точици. Затова производителите на бои често предпочитат фини или микронизирани марки.

Микронизиран гилсонит с финост 300 до 600 mesh и пепел максимум 3 % е полезен, когато е нужно бързо или студено разтваряне, когато е наличен само смесител с ниска мощност или когато се изискват много гладки филми без абразивни частици. Стандартният прах за бои е достатъчен, когато има възможност за нагряване и достатъчно време.

Зърната обикновено се дължат на неразтворен гилсонит, частици пепел, флокулирал пигмент или парченца кожица. Проверете гилсонитовия разтвор отделно за точици, използвайте по-фина марка или по-силен разтворител, удължете смесването и филтрирайте готовата боя. Прегледайте и стойността на пепелта в COA.

Трайната лепкавост може да се дължи на твърде много мек битум или масло, твърде високо съдържание на гилсонит в окислително съхнеща система, недостатъчно сикативи, ниска температура или много дебели слоеве. Проверете пакета сикативи, дебелината на слоя и условията на втвърдяване и при нужда намалете меките компоненти.

Напукването може да се дължи на твърде твърд или крехък филм, твърде много гилсонит с висока точка на омекване, прекомерна дебелина на слоя, UV стареене или движение на подложката. Добавете еластични компоненти в свързващото вещество, намалете дебелината на всеки слой и защитете филмите на открито от силна слънчева светлина.

Загубата на гланц на открито се дължи главно на UV лъчението и окислението на асфалтовото свързващо вещество, което води до тебеширене. Това е типично за покритията от битумен тип. Използвайте гилсонита главно в грундове или в защитени зони, или добавете пигменти и покривни слоеве, които подобряват UV устойчивостта.

Гилсонитът и битумът могат да се разтворят в разтворителите на новия покривен слой и да мигрират в него, причинявайки кафяви петна, наречени прорастване. Използвайте покривни слоеве с по-слаби разтворители, изолиращ слой или междинен слой с алуминиев пигмент и изпитайте пребоядисването върху панели.

Пребоядисването е възможно, но трябва да се изпита. Разтворителите в покривния слой могат да размекнат гилсонитовия слой и да причинят прорастване или набръчкване. Използвайте съвместими покривни слоеве или бариерен слой и спазвайте препоръчителното време за съхнене преди нанасяне на следващия слой.

Набръчкването често възниква, когато дебели слоеве от окислително съхнещи покрития изсъхват по-бързо на повърхността, отколкото отдолу, или когато разтворителят на покривния слой атакува мек долен слой. Намалете дебелината на слоя, коригирайте сикативите и баланса на разтворителите и осигурете достатъчно време за съхнене между слоевете.

Утайката може да се дължи на неразтворен материал, частици пепел, недостатъчна сила на разтворителя, съхранение при ниска температура или несъвместими смоли. Филтрирайте разтвора, използвайте по-силна смес от разтворители или по-ниска концентрация и проверете съвместимостта с другите свързващи вещества. Леко затопляне и разбъркване може отново да разтвори част от утайката.

Сгъстяването може да се дължи на загуба на разтворител, реакция на съхнещите масла, флокулация на пигмента или ниска температура на съхранение. Уверете се, че съдовете са плътно затворени, използвайте добавки против образуване на кожица в окислително съхнещите системи и проверете стабилността при повишени температури по време на разработката.

Използвайте подходящи средства против утаяване, като органоглини или пирогенен силициев диоксид, и осигурете добра дисперсия. Достатъчният вискозитет също помага пигментите да останат в суспензия. Проверявайте стабилността при съхранение във времето и разбърквайте старателно боята преди употреба. Утаяването на пигментите е по-вероятно при продукти с нисък вискозитет и разредени продукти.

Боите гилсонит–алкид използват същите видове сикативи като обикновените алкиди, обикновено комбинации от първични и спомагателни метални сикативи. Гилсонитът може да поеме част от активността на сикативите, затова може да се наложи корекция на количествата. Проверете времето за съхнене и съхненето в дълбочина след добавяне на гилсонит.

Боите с гилсонит могат да се нанасят с четка, валяк, конвенционално или безвъздушно пръскане и потапяне в зависимост от вискозитета и продукта. Спазвайте препоръчителното разреждане, дебелината на слоя и времената за съхнене. Подготовката на повърхността е ключова за добра адхезия и дълъг експлоатационен живот.

Дебелината на слоя зависи от продукта. Емайллаковете и лаковете може да се нанасят с няколко десетки микрометра на слой, докато защитните битумни покрития често са значително по-дебели. Спазвайте техническия лист на готовата боя и измервайте дебелината на сухия слой.

Стоманата трябва да е чиста, суха и без ръжда, прокатна кора, мазнини и соли. Абразивоструйната обработка или механичното почистване до нивото, изисквано от системата покрития, осигурява най-добра адхезия. Нанесете покритието скоро след подготовката, за да избегнете мигновена ръжда.

Повечето покрития с гилсонит на разтворителна основа изискват суха повърхност за добра адхезия. Влагата може да причини слаба адхезия, образуване на мехури или бавно съхнене. Проверете влажността на повърхността и условията спрямо точката на оросяване преди нанасяне, освен ако продуктът не е специално разработен за влажни повърхности.

Ниските температури повишават вискозитета и забавят изпаряването на разтворителя и съхненето, докато високите температури ускоряват съхненето и могат да доведат до сухо пръскане или лошо разливане. Нанасяйте в препоръчителния за продукта температурен диапазон и коригирайте разредителите, ако това е допустимо.

Използвайте препоръчания за продукта разредител, обикновено алифатен или ароматен въглеводороден разтворител. Силно полярните разтворители могат да предизвикат разслояване. Добавяйте разредителя постепенно, проверявайте вискозитета и не превишавайте границата на разреждане, ако се прилагат правила за ЛОС.

Почистете четките, валяците и оборудването за пръскане своевременно с въглеводороден разтворител, който разтваря гилсонита, например уайт спирт или ксилен. Водата не го отстранява. Събирайте и обезвреждайте използвания разтворител съгласно местните разпоредби.

Времето за съхнене зависи от свързващата система, дебелината на слоя, температурата и вентилацията. Видовете, съхнещи чрез изпаряване на разтворителя, могат да изсъхнат на допир сравнително бързо, докато окислително съхнещите емайллакове може да се нуждаят от няколко часа за съхнене в дълбочина. Спазвайте техническия лист и изпитайте при вашите условия.

Да, покритията с гилсонит могат да се използват върху метал, дърво и бетон на закрито. Вентилацията е важна по време на нанасянето и съхненето заради разтворителите. Имайте предвид, че тъмният цвят и евентуалната лека миризма може да ограничат употребата в някои вътрешни помещения.

Гилсонитът рядко се използва в декоративни строителни бои поради тъмния си цвят и ограничената UV стабилност. Използва се главно в промишлени, защитни и специални покрития, както и в тъмни покрития за дърво, където естественият му тон е желан.

Покритията за контакт с храни трябва да отговарят на специфични разпоредби и граници на миграция. Гилсонитът обикновено не се използва в такива покрития. Всяко предвидено приложение в контакт с храни изисква проверка на приложимите правила и изпитване на готовото покритие. Отговорността за тази оценка е на производителя на покритието.

Гилсонитът е природен материал и може да съдържа следи от елементи в пепелта си. Марките с ниско съдържание на пепел намаляват това. Ако боята ви трябва да отговаря на граници за конкретни метали, поискайте съответния анализ или изпитайте материала и готовата боя спрямо приложимия стандарт.

Не. Гилсонитът е природен асфалт, наричан още уинтаит, и не се получава от каменовъглена смола. Това разграничение е важно на пазари, където покритията на основата на каменовъглена смола са ограничени. Винаги проверявайте MSDS и местните разпоредби за цялостния рецептурен продукт.

Основните опасности идват от запалимите разтворители и финия прах. Използвайте взривозащитено оборудване, вентилация и заземяване, контролирайте запрашаването при добавяне на праха и носете подходящи лични предпазни средства. Спазвайте MSDS на гилсонита и на всички използвани разтворители.

Съхранявайте торбите в сухо, покрито и проветриво помещение, далеч от източници на топлина и запалване. Избягвайте високото подреждане и горещите условия, за да предотвратите слепване на финия прах. Дръжте торбите затворени до употреба и използвайте запасите по реда на получаването им.

Съхранявайте разтворите в затворени, етикетирани съдове на хладно, проветриво място, подходящо за запалими течности. Избягвайте изпаряването, което повишава вискозитета. Разбъркайте преди употреба и проверете за утайка, особено след продължително съхранение или студено време. Дръжте ги далеч от топлина, искри и пряка слънчева светлина.

Ако боята съдържа съхнещи масла или алкиди, добавките против образуване на кожица помагат да се предотврати образуването ѝ в опаковката. Покритията с гилсонит, съхнещи само чрез изпаряване на разтворителя, обикновено не образуват кожица по същия начин, но съдовете все пак трябва да се държат затворени.

Пътната маркировка обикновено е бяла или жълта, затова тъмният гилсонит не е подходящ като свързващо вещество за нея. Той може да се разглежда само за черни контрастни или маскиращи бои, където цветът му е полезен. Изпитайте трайността и съхненето върху пътната настилка.

В тъмните покрития гилсонитът може частично да замести по-скъпи смоли и част от черния пигмент, което може да намали разходите за суровини. Икономията зависи от рецептурата, цените на смолите и качествените изисквания, затова я изчислете, след като потвърдите характеристиките с изпитвания.

Гилсонитът има относителна плътност около 1,04 до 1,10, което е близко до много смоли. Замяната на смола с гилсонит обикновено има малък ефект върху плътността на боята, но промените в количеството пигмент или разтворител може да имат по-голям ефект.

Да, алуминиевият пигмент често се използва с битумни свързващи вещества за получаване на отразяващи или бариерни покрития. В системите с гилсонит той може да подобри отразяването на топлината и да намали прорастването през покривните слоеве. Проверете поведението при изплуване (leafing) и стабилността в конкретната рецептура.

Покритията с гилсонит могат да съдържат пълнители като талк, слюда или калциев карбонат за регулиране на дебелината на слоя, бариерните свойства и себестойността. За запазване на целостта на филма са необходими добра дисперсия и подходящо съдържание на свързващо вещество. Изпитайте водоустойчивостта и еластичността с избрания пълнител.

Разтвореният гилсонит повишава вискозитета на свързващото вещество, което може леко да подобри устойчивостта на стичане, но истинският контрол на стичането обикновено се постига с тиксотропни добавки. Изпитайте стичането върху вертикални панели при целевата дебелина на слоя и при нужда коригирайте реологичните добавки.

Гилсонитът е твърда смола и при високи количества може да намали еластичността при ниски температури. Балансирайте го с еластични свързващи вещества, масла или битум. Изпитванията на огъване около дорник или на удар при ниски температури помагат да се потвърди пригодността за студен климат.

Поцинкованата стомана изисква правилно почистване и понякога специален грунд за адхезия. Някои покрития с гилсонит може да имат добра адхезия, но тя трябва да се провери с изпитвания. Избягвайте чисто алкидни системи върху пресен цинк, тъй като с времето те може да загубят адхезия.

Гилсонитът може да се използва в тъмни грундове и импрегнанти за дърво, където прониква в дървесината, намалява поемането на вода и осигурява равномерна основа. Уверете се, че покривните слоеве са съвместими, тъй като е възможно прорастване на тъмния цвят в светли покривни слоеве.

В дебелослойните битумни шумоизолиращи покрития гилсонитът добавя твърдост и повишава точката на омекване, като помага на състава да остане на място при по-високи температури. Демпфиращите свойства зависят от цялостната рецептура и съдържанието на пълнител, затова са необходими изпитвания.

Не, гилсонитът е тъмен и би оцветил покритието, затова не е подходящ за прозрачни защитни или антиграфити покрития. Те изискват прозрачни, UV-устойчиви свързващи вещества. Предназначението им е да защитават повърхността, като запазват видимия ѝ вид, което тъмна асфалтова смола би попречила. Гилсонитът е по-подходящ за черни и тъмни защитни покрития, където цветът му е приемлив или желан.

Поискайте техническия лист (TDS), информационния лист за безопасност (MSDS) и сертификат за анализ (COA) на партидата на мострата. Те дават границите на спецификацията, информацията за безопасност и действителните резултати от изпитванията. Използвайте ги заедно със собствените си лабораторни изпитвания, за да квалифицирате марката.

Да, мостри обикновено се предоставят за лабораторна оценка. Съобщете на нашия търговски екип вида на покритието, разтворителната система и изискванията, за да ви бъде предложена най-подходящата марка заедно с техническите ѝ данни. Изпитайте мострата в лабораторна рецептура, преди да поръчате производствени количества.

Гилсонит за мастила и бои се доставя в хартиени торби по 25 kg с полиетиленова вложка, палетизирани и обвити със стреч фолио. Вложката предпазва финия прах от влага, а върху всяка торба са отпечатани наименованието на продукта, номерът на партидата, датите и информация за безопасност.

Промените в точката на омекване, пепелта или разтворимостта могат да променят вискозитета, цвета, съхненето и свойствата на филма. Постоянните партиди означават по-малко корекции в производството. Всяка партида на Sun Gilsonite се изпитва и документира в COA, а съхраняването на контролни проби помага да се проследят евентуални промени.

В горещ климат покритията може да омекнат, да станат лепкави или да потекат. Използвайте гилсонит с по-висока точка на омекване или по-високо съотношение гилсонит към мек битум и изпитайте омекването и устойчивостта на слепване при очакваните работни температури.

В студен климат основните проблеми са крехкостта и напукването. Намалете дела на твърдите компоненти, добавете еластични смоли или масла и изпитайте еластичността при ниски температури. Проверете също вискозитета за нанасяне и съхненето при ниски температури.

Гилсонитът рядко се използва в прахови бои. Поведението му при омекване и тъмният му цвят се различават от тези на типичните смоли за прахови бои, а съвместимостта със системите за втвърдяване е ограничена. Всяко изпитване би изисквало внимателна лабораторна оценка. Повечето приложения на гилсонита в покрития остават на разтворителна основа.

Ниското водопоглъщане на гилсонита може да помогне за намаляване на образуването на мехури, като ограничава поемането на вода във филма. Мехурите обаче зависят и от чистотата на повърхността, разтворимите соли и дебелината на слоя. Реалните характеристики се показват от изпитванията с потапяне във вода и във влажна камера.

Сравнете стойностите в COA за пепел, разтворимост, точка на омекване и влажност и изпитайте мострите в една и съща лабораторна рецептура. Обърнете внимание на времето за разтваряне, цвета, бистротата и свойствата на филма. Постоянството в няколко партиди и надеждната документация са толкова важни, колкото и отделните резултати от изпитванията.

По-строгите правила за ЛОС и растежът на покритията на водна основа ограничават някои традиционни приложения, докато търсенето се запазва в промишлените, защитните и специалните черни покрития. Интересът към алтернативи на каменовъглената смола и към икономически ефективни тъмни покрития поддържа гилсонита актуален. Новите рецептури трябва да се разработват чрез изпитвания.

Гилсонитът оцветява свързващото вещество и може да допринесе за покривността, особено при тънки слоеве. По-голямата част от покривността на черните бои обаче продължава да идва от пигментите сажди или железен оксид. Измервайте коефициента на контраст при промяна на рецептурите.

Цветът обикновено се проверява, като боята се нанесе с фиксирана дебелина на слоя върху изпитвателен панел или карта за пробно нанасяне и се сравни с одобрен стандарт – визуално и с уред за измерване на цвета. Наситеността на черното и подтонът са ключовите показатели за черните покрития. Гланцът трябва да се измерва едновременно, тъй като влияе на това колко черен изглежда филмът.

Гилсонитът се използва като втвърдяваща и усилваща добавка в битумните покрития за тръби. Добавен към битума, той повишава точката на омекване, увеличава твърдостта, намалява течливостта и подобрява адхезията и водоустойчивостта. Среща се в горещо нанасяни емайли, грундове, обвиващи ленти и студено нанасяни мастики, които защитават подземни и подводни стоманени тръби от корозия.

Чистият битум може да е твърде мек при високи експлоатационни температури и да провисва, да тече или да бъде изместван от натиска на почвата. Гилсонитът втвърдява свързващото вещество и повишава точката му на омекване, без да го прави толкова крехко, колкото би го направило силното окисляване. Резултатът е по-здраво покритие, което запазва дебелината си върху тръбата и по-добре устоява на проникването на вода.

Гилсонит за изолация и хидроизолация е разработен за битумни емайли за тръби, грундове, ленти и хидроизолационни смеси. Представлява черен прах с фракция 200 mesh или по-фина, с точка на омекване 150–200 °C, пепел макс. 5 % и разтворимост в TCE мин. 97 %. Типичната дозировка е 5–25 % от сместа.

Гилсонитът може да се използва в горещо нанасяни асфалтови емайли, битумни грундове на разтворителна основа, студено нанасяни мастики и покрития тип боя, както и в битумната смес на обвиващите ленти. Използва се и в покрития за тръби от сферографитен чугун и бетон, канализационни и дренажни тръби, фитинги и стоманени конструкции. Оптималната дозировка зависи от системата и от условията на експлоатация.

Асфалтовият емайл е горещо нанасяно покритие от битум, често модифициран с гилсонит и напълнен с фин минерален пълнител. Той се разтопява в котел и се излива върху грундираната тръба, обикновено заедно с усилващи обвивки от стъклено влакно или филц. При изстиване образува дебела, непрекъсната и водоустойчива бариера около стоманата.

За корозията са необходими вода, кислород и електрическа връзка между отделни участъци от стоманата. Дебелото битумно покритие действа като бариера, която държи водата и почвените електролити далеч от метала, и има високо електрическо съпротивление. В комбинация с катодна защита, която защитава евентуалните малки дефекти, то може да осигури дълъг експлоатационен живот на подземните тръбопроводи.

Не, гилсонитът не действа като химичен инхибитор на корозията. Ползата от него е физична: той прави битумния филм по-твърд, по-малко пропусклив и по-добре свързан със стоманата, така че той става по-ефективна бариера. Когато е необходимо активно инхибиране, технолозите комбинират бариерното покритие с инхибиращи грундове и катодна защита.

Типичната система започва с почистена и бластирана стоманена повърхност, след което се нанася тънък слой грунд. Горещият емайл се излива върху нея и в него се вгражда вътрешна мрежа от стъклено влакно. Често следва втори слой емайл с външна обвивка, например филц от стъклено влакно или крафт хартия. Точната структура се определя от проектната спецификация.

Грундът омокря бластираната стомана, прониква в повърхностния ѝ профил и свързва праха, останал след почистването. Той осигурява на горещия емайл съвместима повърхност, с която да се слее, което значително подобрява адхезията. Без подходящ грунд емайлът може да се свърже слабо и да се отлепи от тръбата по време на експлоатация.

Грундовете за тръби обикновено представляват разтвори на битум и гилсонит в разтворител. Гилсонитът се разтваря добре в ароматни и в много алифатни разтворители и помага на грунда да изсъхне до твърд, нелепкав филм с добра адхезия към стоманата. Фините класове с ниско съдържание на пепел се разтварят най-бързо и не оставят песъчинки, което помага филмът на грунда да остане гладък.

Обвиващата лента е носител, например полимерно фолио, стъклено влакно или тъкан, покрит с битумна смес. Тя се навива спираловидно около тръбата, често върху грунд, с определено застъпване. Лентите се използват за заварени съединения на място, фитинги, ремонти и тръбопроводи с малък диаметър, където използването на завод за покрития не е практично.

В сместа на лентата гилсонитът повишава точката на омекване и намалява студеното течене, така че сместа не се изстисква от застъпванията и не изтича в горещо време. Той също така помага на сместа да се свърже с грунда и със самата себе си в застъпванията. Количеството трябва да е балансирано, така че лентата да остане достатъчно гъвкава, за да се навива без напукване.

Горещите емайли се разтопяват и изливат върху тръбата, обикновено в завод, и дават дебело безшевно покритие. Лентите се нанасят студено или с леко подгряване и са по-удобни за работа на обекта, но имат застъпвания, които трябва да се свържат добре. Емайлите изискват котли и по-голям опит, докато при лентите е нужен внимателен контрол на опъна и застъпването.

Лентите често се избират за заварени съединения на място, къси участъци, фитинги, ремонти и тръби с малък диаметър, където нагревателното оборудване е непрактично. Те са полезни и на отдалечени обекти с ограничено оборудване. За дълги тръбопроводи, покривани в завод, горещите емайли или други заводски покрития обикновено са по-ефективни. Решението обикновено се определя от проектната спецификация.

Битумните мастики са дебели, пастообразни покрития от битум, гилсонит, пълнители и влакна в разтворител или емулсия. Нанасят се с четка, маламашка или пръскане и образуват дебел защитен слой върху тръби, резервоари, стоманени конструкции и подземни метални части. Гилсонитът повишава твърдостта им, намалява провисването и им помага да изсъхват без лепкавост.

Да, битумните емайли и покрития имат дълга история на приложение по външната повърхност на стоманени водопроводи. Гилсонитът им помага да остават твърди и с добра адхезия при подземна експлоатация. За всяка повърхност, която е в контакт с питейна вода, цялото покритие трябва да има изискваните в страната на употреба разрешения, затова технологът трябва да провери това за крайния продукт.

Да, модифицирани с гилсонит битумни покрития се използват по външната повърхност на метални и бетонни канализационни и дренажни тръби, както и на шахти и фитинги. Те са устойчиви на вода и на много почвени химикали. За вътрешността на канализацията, където могат да се образуват агресивни газове и киселини, покритието трябва да бъде избрано и изпитано за конкретната среда.

Много нови големи нефто- и газопроводи използват заводски нанесени полимерни системи, но битумните емайли и ленти продължават да се прилагат в много проекти, за заварени съединения на място и рехабилитация, както и по съществуващи тръбопроводи, които първоначално са били покрити с тях. Те се ценят заради ниската цена, лесния ремонт и добрата съвместимост с катодната защита.

Те осигуряват добра водоустойчивост, силна адхезия към грундирана стомана, по-висока точка на омекване от обикновения битум и устойчивост на провисване и студено течене. Материалите са широко достъпни, могат да се нанасят с просто оборудване и са лесни за ремонт. Гилсонитът също така позволява на технолозите да постигнат нужната твърдост с по-малко окисляване на битума.

Битумните покрития имат ограничена устойчивост на високи работни температури, масла и някои разтворители и могат да станат крехки при много ниски температури. Те са и по-меки от много полимерни покрития, затова изискват внимание при манипулиране и обратно засипване. Правилната рецептура, дебелина, армировка и практика на работа намаляват тези рискове.

Каменовъглено-катранените емайли са били широко използвани заради водоустойчивостта си, но каменовъгленият катран съдържа високи нива на полициклични ароматни въглеводороди и вече е ограничен на много места. Модифицираните с гилсонит асфалтови емайли са често срещана алтернатива с по-нисък профил на PAH. Поведението при конкретни условия на експлоатация трябва да се потвърди чрез изпитвания спрямо проектната спецификация.

В много случаи да, но това е инженерно решение, а не проста замяна. Заместващият емайл трябва да отговаря на изискванията за точка на омекване, провисване, удар, поведение при ниски температури и адхезия и да е съвместим с грунда и с евентуално съществуващо покритие. Обикновено се изискват програма от квалификационни изпитвания и одобрение от собственика на тръбопровода.

AWWA C203 е пример за стандарт на American Water Works Association, който обхваща каменовъглено-катранени и асфалтови защитни покрития и облицовки за стоманени водопроводи, включително емайли и ленти. Стандартите от този тип определят изискванията към материалите, нанасянето и изпитванията. Винаги използвайте актуалното издание, посочено в проектната ви спецификация.

Това зависи от страната, вида на тръбопровода и собственика. Съществуват стандарти на водния сектор, национални стандарти и фирмени спецификации, а някои проектни спецификации се позовават на международни стандарти за подготовка на повърхността и изпитване. Изпълнителят на покритието трябва да следва стандарта, посочен в договора, и да изиска от доставчиците на материали данните, необходими за съответствие.

За Гилсонит за изолация и хидроизолация типичният диапазон е 5–25 % от сместа. По-ниски нива се използват там, където гъвкавостта е критична, например при ленти, а по-високи – където са нужни твърдост и висока точка на омекване, например при емайли за горещ климат. Правилното ниво трябва да се определи чрез лабораторни изпитвания с вашия битум и пълнители.

Емайлът става много твърд с висока точка на омекване, но може да загуби гъвкавост и ударна якост. Той може да се напука при огъване на тръбата, при манипулиране или в студено време, а вискозитетът му при температурата на нанасяне може да стане твърде висок. Ако изпитванията покажат крехкост, намалете количеството гилсонит или използвайте по-мек базов битум.

Покритието може да остане твърде меко, така че да провисва по тръбата, да тече при горещо складиране или да бъде изместено от натиска на почвата след полагане. Смесите за обвиващи ленти могат да се изстискват в застъпванията. Обикновено това се коригира, като съдържанието на гилсонит се повишава на малки стъпки, като се проверяват точката на омекване, пенетрацията и гъвкавостта при ниска температура.

Технолозите обикновено използват пътен (пенетрационен) или окислен битум, подбран според климата и спецификацията. След това се добавя гилсонит, за да се постигнат целевите точка на омекване и твърдост. Тъй като битумите от различни източници се различават по състав, една и съща дозировка гилсонит може да даде различни резултати, затова всяка нова доставка битум трябва да се проверява в лабораторията.

Фините минерални пълнители повишават твърдостта и топлоустойчивостта на емайла, намаляват провисването и студеното течене и понижават цената на единица обем. Те подобряват и устойчивостта на удар и на натиска на почвата. Твърде много пълнител обаче повишава вискозитета и може да направи емайла крехък, затова съдържанието на пълнител и на гилсонит се балансира съвместно.

Често използвани са фино смлян варовик, талк, шистово брашно и други инертни минерални прахове. Пълнителят трябва да е сух, фин и без примеси от глина или органични замърсявания. Размерът на частиците и количеството му влияят на вискозитета и течливостта, затова технологът обикновено първо фиксира вида на пълнителя и след това коригира количеството гилсонит.

Да, някои технолози комбинират гилсонит с полимери като SBS или други еластомери. Гилсонитът добавя твърдост и по-висока точка на омекване, а полимерът подобрява гъвкавостта и поведението при ниски температури. Съвместимостта и условията на смесване трябва да се проверят в лабораторията, защото някои комбинации могат да се разслоят при горещо съхранение.

Гилсонитът се добавя бавно към горещ, разбъркван битум, така че частиците да се диспергират, без да образуват бучки. Прахообразните класове се разтварят по-бързо от гранулите или буците. Смесването продължава, докато пробата не покаже неразтворени частици. Пълнителите обикновено се добавят, след като гилсонитът се е разтворил напълно, за да се улесни проверката.

Смесването обикновено се извършва в диапазона около 180–220 °C (356–428 °F) в зависимост от битума, точката на омекване на гилсонита и оборудването. По-високите температури ускоряват разтварянето, но увеличават изпаренията и риска от втвърдяване на битума. Винаги поддържайте температура значително под точката на запалване на сместа и спазвайте ограниченията за безопасност на предприятието.

При добро разбъркване и прах с фракция 200 mesh или по-фина разтварянето често отнема от около 30 минути до няколко часа. Времето зависи от температурата, вида на миксера, размера на партидата и размера на частиците на гилсонита. Проста проверка е да се намаже гореща проба върху стъкло или хартия и да се потърсят неразтворени точици.

Прахът се разтваря най-бързо и дава най-хомогенни смеси, затова е подходящ за повечето заводи за покрития. Гилсонит на буци е по-икономичен, но изисква смесване с висока срязваща сила или по-дълго нагряване и се използва главно от заводи, които го разтопяват или смилат на място. Гранулиран гилсонит е междинен вариант с по-малко прах. Най-подходящата форма зависи от оборудването и времето за партида.

Фините частици имат по-голяма повърхност, затова се разтварят по-бързо и по-пълно в битум и разтворители. Едрите частици могат да оставят неразтворени точици, които отслабват филма и могат да причинят пори или дефекти в покритието. За грундове и тънки филми обикновено се предпочитат фини или микронизирани класове.

Пепелта е минералният остатък, който не се разтваря. Високото съдържание на пепел може да остави песъчинки в тънките филми на грунда, да увеличи утаяването в резервоарите и леко да намали съдържанието на свързващо вещество в сместа. Гилсонит за изолация и хидроизолация е с пепел макс. 5 %, а действителната стойност за всяка партида е посочена в COA.

Водата в суровините се превръща в пара при добавяне към горещ битум, което може да причини разпенване, кипване и преливане и мехурчета в покритието. Класовете гилсонит се доставят с влажност макс. 1 %, но чувалите трябва да се съхраняват на сухо. Добавяйте гилсонита постепенно, за да може евентуалното малко количество влага да излезе безопасно.

За работа с покрития е типична точка на омекване на гилсонита около 150–200 °C, както е при Гилсонит за изолация и хидроизолация. Класовете с по-висока точка на омекване дават по-силен втвърдяващ ефект на единица добавено количество, но може да се разтварят по-бавно. Изборът трябва да се ръководи от изискваната точка на омекване на сместа, а не само от стойността за гилсонита.

Гилсонитът има много по-висока точка на омекване от битума, затова добавянето му повишава точката на омекване на сместа по метода „пръстен и сфера“. Размерът на повишението зависи от базовия битум, съдържанието на пълнител и класа гилсонит. Малка лабораторна серия с различни дозировки ви позволява да построите крива и да изберете нивото, което постига целта ви.

Добавянето на гилсонит намалява стойността на пенетрацията с игла, което означава, че сместа става по-твърда. По-твърдите емайли устояват по-добре на натиска на почвата, вдлъбване и провисване. Много ниската пенетрация обаче може да означава слаба гъвкавост, затова спецификацията обикновено задава граници както за точката на омекване, така и за пенетрацията, на които сместа трябва да отговаря.

Провисването е стичане на покритието надолу по повърхността на тръбата под собственото му тегло, особено при висока температура. То оставя горната част на тръбата с тънко покритие, а долната – с дебело. Гилсонитът повишава точката на омекване и вискозитета на свързващото вещество, така че покритието по-добре запазва дебелината си по време на нанасяне, съхранение и експлоатация.

Студеното течене е бавна деформация на мек материал под постоянно натоварване при околна температура. При тръбите то може да изтъни покритието в местата на опора, под подредени една върху друга тръби или там, където в него се притискат камъни. Модифицираните с гилсонит смеси имат по-висока твърдост и по-добре устояват на студено течене, което помага защитната дебелина да се запази.

Гилсонитът съдържа полярни компоненти, които помагат на свързващото вещество да омокря и да се свързва с грундирани метални повърхности. Той също така увеличава кохезионната якост, така че покритието е по-малко склонно да се разцепва в себе си при натоварване. Добрата адхезия обаче зависи основно от правилната подготовка на повърхността и съвместимия грунд.

Да, гилсонитът е хидрофобен въглеводород с много ниско водопоглъщане и добавянето му към битума помага покритието да остане плътно и водоустойчиво. Ниското поглъщане на вода помага електрическото съпротивление на покритието да остане високо с течение на времето. Цялостното поведение зависи и от пълнителите, дебелината и липсата на дефекти в покритието.

Тъй като гилсонитът втвърдява сместа, високите дозировки могат да намалят гъвкавостта и да повишат температурата, при която покритието се напуква при огъване. В студен климат технолозите използват по-мек базов битум, по-ниски нива на гилсонит или пластифициращи добавки. Изпитване на огъване или напукване при най-ниската очаквана температура на манипулиране трябва да потвърди рецептурата.

Изберете по-мек базов битум, ограничете гилсонита и пълнителя до необходимото и обмислете използването на пластифициращи добавки или полимери. По възможност избягвайте манипулирането или огъването на тръби с покритие в много студено време. Лабораторните изпитвания при ниски температури на реалната рецептура са най-добрият начин да се потвърди запасът.

Битумните покрития обикновено се използват за тръбопроводи, работещи при умерени температури, често до около 60–80 °C в зависимост от рецептурата и спецификацията. Гилсонитът помага да се повиши горната граница в сравнение с обикновения битум. За по-горещи тръбопроводи доставчикът на покритието и спецификацията трябва да потвърдят пригодността, като може да се предпочетат други видове покрития.

Типичните изпитвания включват точка на омекване (пръстен и сфера), пенетрация с игла, провисване при повишена температура, изпитвания за напукване или огъване при ниска температура, ударна устойчивост, изпитвания на адхезия или отлепване, съдържание на пълнител и относителна плътност. Проектната спецификация посочва изискваните изпитвания и граници. Изпитвайте всяка нова партида суровина преди пълното производство.

Изпитването „пръстен и сфера“, например по ASTM D36, измерва температурата, при която диск от материала омеква достатъчно, за да пропусне стоманена сфера. Това е лесен начин да се сравни топлоустойчивостта на емайлите и да се провери постоянството между партидите. Същият метод се използва и за отчитане на точката на омекване на гилсонита в COA.

При изпитването на провисване панел или образец с покритие се държи вертикално или под ъгъл при повишена температура за определено време и се измерва преместването на покритието надолу. То показва дали емайлът ще запази дебелината си върху горещи тръби. Съдържанието на гилсонит, количеството пълнител и базовият битум влияят на резултата.

При изпитването на удар тежест с известна енергия се пуска върху тръбата или панела с покритие, след което се проверява за пукнатини или дефекти, често с дефектоскоп. То симулира удари при манипулиране, транспорт и обратно засипване. Резултатите зависят от температурата, затова изпитванията може да се провеждат както при нормална, така и при ниска температура.

Изпитването на отлепване или адхезия измерва колко здраво покритието е залепнало за грундираната стомана, например чрез издърпване на изрязана ивица под определен ъгъл или чрез проверка как се разрушава покритието при повдигане с нож. Добрият резултат показва кохезионно разрушаване вътре в покритието, а не чисто отделяне от стоманата.

Дебелината обикновено се измерва с магнитни или електронни дебеломери за сух филм върху стоманени тръби или с игла за много дебели покрития. Показанията се вземат в няколко точки по обиколката и по дължината на тръбата. Спецификацията определя минималната дебелина, а тънките участъци трябва да се поправят, преди тръбата да бъде приета.

Горещо нанасяните емайлови системи са дебели покрития, обикновено с обща дебелина няколко милиметра, включително усилващите обвивки. Точният минимум зависи от стандарта, диаметъра на тръбата и условията на експлоатация. Винаги спазвайте дебелината, изисквана в проектната спецификация, и я проверявайте след нанасянето.

Адхезията и експлоатационният живот на покритието зависят от чистотата на стоманата. Ръждата, окалината, маслото, солите и прахът пречат на грунда да се свърже и по-късно могат да причинят мехури или отлепване. Абразивното бластиране отстранява тези замърсявания и създава повърхностен профил, в който грундът може да се закрепи. Повечето дефекти на покритията се дължат на лоша подготовка на повърхността.

Много спецификации изискват абразивно бластиране до почти бял метал, например Sa 2½ по ISO 8501-1 или еквивалентна степен. Някои системи допускат по-ниска степен, затова определяща е проектната спецификация. Преди нанасяне на грунда повърхността трябва да е и без масло, грес, разтворими соли и прах.

Умерен ъгловат профил, получен при бластиране с грит или сачми, помага на грунда да се закрепи към стоманата. Изискваната дълбочина на профила се определя от спецификацията и се измерва с реплика лента или профиломер. Твърде дълбокият профил може да остави върхове, които са слабо покрити от тънките филми на грунда.

Грундирайте възможно най-скоро след бластирането, в идеалния случай в рамките на няколко часа и преди да се появи видим ръждив налеп. Влажността, температурата и солта във въздуха ускоряват бързото ръждясване. Много спецификации задават максимално време и изискват повторно бластиране, ако повърхността се е влошила.

Грундът обикновено се нанася чрез пръскане, с четка или валяк в тънък, равномерен слой, който омокря цялата повърхност без потеци или локви. Стоманата трябва да е суха и с температура над точката на оросяване. Разходната норма и дебелината на сухия филм трябва да отговарят на данните на доставчика и на проектната спецификация.

Грундът трябва да е достатъчно сух, за да се е изпарил разтворителят, но не толкова стар, че да е събрал прах или да е загубил способността си да се слее с емайла. Времето за съхнене зависи от разтворителя, температурата, влажността и дебелината на филма. Спазвайте минималното и максималното време за нанасяне на следващ слой, посочени от доставчика на грунда, и грундирайте повторно, ако интервалът е надвишен.

Задържаният разтворител се превръща в пара под горещия емайл и образува мехурчета или мехури, а прахът отслабва връзката. И двете могат да доведат до дефекти и отлепване. Уверете се, че грундът е добре изсъхнал и чист, и пазете грундираните тръби от прах и дъжд преди емайлирането.

Грундираната тръба се върти, докато разтопеният емайл се излива върху нея от нагрят апликатор. Усилващата мрежа от стъклено влакно и външната обвивка се навиват спираловидно върху тръбата, така че да се вградят в горещия емайл. След това тръбата се охлажда, проверява се дебелината и се изпитва за дефекти.

Вътрешната обвивка обикновено е тънка мрежа от стъклено влакно, вградена в горещия емайл, за да го армира и да задържи дебелината му. Външната обвивка, например филц от стъклено влакно или крафт хартия, предпазва емайла от механични повреди и слънчева светлина. Заедно те помагат на емайла да устоява на натиска на почвата и на повреди при манипулиране.

Мрежите от стъклено влакно армират емайла, както стоманената арматура армира бетона. Те помагат на покритието да запази равномерна дебелина, да устоява на течене и напукване и подобряват устойчивостта на удар и на натиска на почвата. Тъй като стъкленото влакно не гние и не поглъща много вода, то остава ефективно през целия живот на покритието.

Температурите на нанасяне на асфалтовите емайли обикновено са в диапазона около 200–250 °C (392–482 °F) в зависимост от точката на омекване и вискозитета на емайла. Доставчикът на емайла посочва правилния диапазон. Богатите на гилсонит емайли с висока точка на омекване може да изискват горната част на диапазона, за да текат добре.

Прегряването води до окисляване и втвърдяване на битума, което повишава точката на омекване и прави покритието крехко. То също така увеличава изпаренията и риска от пожар и може да доведе до коксоподобни отлагания в котела. Използвайте точен контрол на температурата и никога не надвишавайте максималната температура, посочена от доставчика на емайла.

Продължителното нагряване променя свойствата на емайла по същия начин като прегряването, макар и по-бавно. Доставчиците обикновено посочват максимално време на задържане при температурата на нанасяне. Разтопявайте само толкова, колкото може да се използва в разумен срок, и проверявайте точката на омекване, ако емайлът е бил държан горещ по-дълго от препоръчаното.

В студено нанасяните покрития гилсонитът и битумът се разтварят в разтворител или се диспергират като емулсия, често с пълнители и влакна. След изпаряване на носителя гилсонитът помага филмът да изсъхне по-твърд и по-малко лепкав, отколкото би бил с обикновен битум. Тези покрития се използват за фитинги, ремонти на място и подземни стоманени части.

Ароматни разтворители като ксилен и толуен лесно разтварят гилсонита, докато алифатни разтворители като уайтспирт често се използват в смеси за контрол на съхненето и цената. Изборът зависи и от местните разпоредби за VOC и безопасност. Разтворимостта на конкретния клас гилсонит трябва да се потвърди в избраната смес от разтворители.

Това е непокритият участък в двата края на всяка тръба, оставен без покритие в завода, за да могат тръбите да се заварят на обекта. След заваряването този участък трябва да се почисти и покрие на място. Тъй като условията на обекта се контролират по-трудно, заварените съединения често са слабо място в корозионната защита на тръбопровода.

Често използвани варианти са горещо нанасян емайл, съответстващ на заводското покритие, битумни обвиващи ленти върху грунд, студено нанасяни битумни мастики и термосвиваеми маншони. Избраният материал трябва да се свързва както със стоманата, така и със съседното заводско покритие. Спецификацията на тръбопровода обикновено изброява одобрените системи за заварени съединения.

Зоната на заварката се почиства, често чрез бластиране или с механизиран инструмент, и се изсушава. Нанася се съвместим грунд, който се оставя да достигне нужната лепкавост. След това лентата се навива спираловидно с определения опън и застъпване, като се продължава върху заводското покритие от двете страни. Накрая съединението се изпитва за дефекти.

Използвайте материали за заварените съединения на основата на същата или съвместима химия на свързващото вещество, например битумни ленти или емайли върху битумни заводски покрития. Подгответе зоната на застъпване чрез почистване и награпяване, ако е необходимо, и спазвайте дължината на застъпване, посочена от доставчика. Пробно съединение с изпитване на отлепване е добър начин да се потвърди съвместимостта.

Изпитването за дефекти е електрически контрол, който открива пори, кухини и тънки места в покритието. Електрод под високо напрежение се движи по повърхността на покритието, докато стоманата е заземена. При дефект искра прескача към стоманата и дефектоскопът сигнализира за него, за да може да бъде отбелязан и поправен.

Изпитвателното напрежение се избира според дебелината и вида на покритието, като се използва формулата или таблицата в стандарта, посочен в спецификацията. По-дебелите покрития изискват по-високо напрежение. Напрежението трябва да е достатъчно високо, за да открива дефекти, но не толкова, че да поврежда здраво покритие.

Честите причини включват задържани мехурчета въздух или разтворител, прах или неразтворени частици, твърде ниска температура на нанасяне, слабо покриване на заварки и ръбове и механични повреди при манипулиране. Неразтворени частици гилсонит от едри класове или лошо смесване също могат да създадат слаби места, което е още една причина да се осигури пълно разтваряне.

Зоната на дефекта се почиства, а околното покритие леко се награпява или затопля. Нанася се съвместим ремонтен материал, например горещ емайл, битумна мастика или парче лента върху грунд, така че дефектът да се покрие с подходящо застъпване. След това ремонтът отново се изпитва за дефекти при определеното напрежение.

Да, твърде високото напрежение може да пробие здраво покритие и да създаде нови пори, особено в тънките участъци. Задържането на електрода твърде дълго на едно място също може да причини повреда. Спазвайте определеното напрежение и движете електрода с препоръчаната скорост.

Катодната защита е електрохимичен метод, при който стоманата на тръбопровода става катод на корозионния елемент и така не корозира. Използват се протекторни аноди или наложен ток от токоизправител. Тя защитава стоманата, открита при дефекти в покритието, докато покритието защитава по-голямата част от повърхността.

Нито едно покритие не е безупречно по протежение на много километри тръби, а само катодна защита на гола стомана би изисквала много голям ток. Доброто покритие свежда откритата площ до малка част, така че катодната защита трябва да защитава само малки дефекти. Тази комбинация е стандартният подход за подземни и подводни тръбопроводи.

Катодното отлепване е загуба на адхезия на покритието около дефект на тръба с катодна защита. Защитният ток създава алкална среда на повърхността на стоманата, която може да разруши връзката между покритието и стоманата. Отлепената зона може бавно да се разширява, ако системата за покритие не е устойчива.

Резултатите силно зависят от грунда, подготовката на повърхността, рецептурата на емайла и температурата на изпитването. Добре нанесените битумни системи имат дълга история на експлоатация заедно с катодна защита. Лабораторните изпитвания за катодно отлепване, извършени по метода от спецификацията, се използват за сравняване и квалифициране на системите за покритие.

Гилсонитът може да помогне, като подобрява адхезията, твърдостта и водоустойчивостта на битумното свързващо вещество, което подпомага устойчивостта на отлепване. Резултатите обаче зависят от цялата система, особено от подготовката на повърхността и грунда. Всяко твърдение за конкретна рецептура трябва да бъде подкрепено с изпитване за катодно отлепване.

Колкото по-добро е покритието, толкова по-малко гола стомана е открита и толкова по-малък ток е необходим на системата за катодна защита. Покритията, които поглъщат вода, отлепват се или се повреждат при обратното засипване, увеличават необходимия ток с времето. Твърдо, водоустойчиво и добре свързано покритие помага системата да остане ефективна в продължение на много години.

Натискът на почвата е силата, която действа върху покритието на подземна тръба, когато почвата набъбва, свива се, сляга се или се движи при промени в температурата и влажността. Той може да разтегли, набръчка или изтъни меките покрития. По-твърдите модифицирани с гилсонит емайли и добрата армировка помагат за устояване на тези сили, особено в глинести почви.

Острите камъни в изкопа или в засипката могат да пробият или вдлъбнат битумните покрития, като създадат дефекти. Използването на пясък или пресята подложка около тръбата, защитна обвивка срещу камъни (rock shield), по-дебели покрития и по-твърди рецептури намалява риска. Внимателното обратно засипване е толкова важно, колкото и самото покритие.

Защитната обвивка срещу камъни е предпазен слой, например екструдирана пластмасова мрежа, филц или подобна постелка, който се увива около тръбата с покритие преди обратното засипване. Тя разпределя натоварването от камъните и помага да се предотвратят повреди на покритието. Използва се в каменисти райони, където подложката от пясък не е практична.

Битумът и гилсонитът са химически стабилни въглеводороди с добра устойчивост на вода, разредени киселини, основи и соли, които се срещат в повечето почви. Някои почвени микроорганизми могат бавно да разграждат определени битумни материали, затова рецептурата и обвивките имат значение. Инертните пълнители и армировката от стъклено влакно помагат покритието да остане цяло в агресивни почви.

Високите температури на въздуха и прякото слънце могат да омекотят битумните покрития по време на съхранение, което води до провисване, слепване между тръбите и изтъняване в местата на опора. Подземните покрития в гореща почва също са изложени на по-високи температури. Модифицираните с гилсонит емайли с по-висока точка на омекване, външните обвивки и добрата практика на съхранение намаляват тези проблеми.

Технолозите обикновено повишават точката на омекване и намаляват пенетрацията, като увеличават съдържанието на гилсонит и пълнител, често към горната част на диапазона 5–25 %, използван за Гилсонит за изолация и хидроизолация. Важни са изпитванията за провисване и течене при най-високата очаквана температура на повърхността. Емайлът все пак трябва да издържа изискваните изпитвания на удар и гъвкавост.

Често използвани методи са отразяваща варова боя или външна обвивка в светъл цвят, сенници и ограничаване на времето за съхранение на открито. Светлите цветове намаляват температурата на повърхността и забавят омекването и атмосферното стареене. Защитата е особено важна за битумните покрития, съхранявани в горещи, слънчеви райони.

Това е светло покритие, често на варова основа или боя, нанесено върху външната обвивка на тръби с битумно покритие. То отразява слънчевата светлина, понижава температурата на покритието и намалява провисването, слепването и ултравиолетовите повреди по време на съхранение. Трябва да е съвместимо с покритието и да не пречи на последващия контрол.

Тръбите с покритие трябва да лежат върху омекотени опори, например торби с пясък или дървени греди с гумена подложка, и да са разделени, така че да не се притискат една в друга. Височината на подреждане трябва да е ограничена според вида на покритието, размера на тръбите и температурата. Теренът трябва да е равен и добре дрениран.

Теглото на горните тръби може да сплеска и изтъни покритието в точките на контакт, особено в горещо време, когато битумните покрития са по-меки. Това може да причини дефекти и слепване на тръбите. Спазвайте ограниченията за подреждане от спецификацията и намалявайте височината при горещи условия.

Срокът на съхранение зависи от системата за покритие, външната обвивка, климата и използваната защита. Битумните покрития, изложени на слънце, могат с времето да стареят и да омекват, затова дългото съхранение на открито без засенчване или варово покритие не се препоръчва. Проверявайте редовно съхраняваните тръби и ги изпитвайте за дефекти преди полагане.

Използвайте широки омекотени сапани или вакуумни повдигачи и омекотени куки за краищата на тръбите, никога голи вериги или стоманени въжета около покритието. Избягвайте влачене, търкаляне по груби повърхности или изпускане на тръбите. Огледайте всички повредени участъци и ги поправете, преди тръбата да бъде положена в изкопа.

Тръбите трябва да лежат върху омекотени опори и да са разделени с подложки, така че да не се трият и да не се притискат една в друга. Укрепващите колани трябва да са омекотени, а товарите – покрити или засенчени в горещ климат. При пристигане покритията трябва да се огледат и всяка повреда да се запише и поправи.

Обратното засипване може да повреди покритията, ако камъни, отпадъци или замръзнали буци падат директно върху тръбата. Спецификациите обикновено изискват легло и подложка от фина почва или пясък около тръбата преди основното засипване. Окончателното изпитване за дефекти непосредствено преди спускането в изкопа, заедно с внимателното засипване, защитава инвестицията в покритието.

Битумните покрития обикновено са ограничени до умерени работни температури, тъй като омекват с повишаване на температурата. Гилсонитът повишава точката на омекване и позволява малко по-високи температури в сравнение с обикновения битум. За горещи тръбопроводи максималната работна температура трябва да се потвърди с производителя на покритието и спецификацията.

Модифицираните с гилсонит битумни покрития се използват широко по външната повърхност на водопроводни тръби. За вътрешни облицовки или всяка повърхност в контакт с питейна вода готовото покритие трябва да има съответното национално разрешение за питейна вода. Това разрешение се отнася до целия продукт, затова производителят на покритието трябва да го изпита и сертифицира.

Битумни облицовки са използвани във вътрешността на някои водопроводни и дренажни тръби и гилсонитът може да втвърди такива облицовки. Вътрешните облицовки обаче са подложени на абразия от потока, температура и, при питейна вода, на строги правила за одобрение. Рецептурата на облицовката трябва да бъде изпитана за предвидения флуид, а където е необходимо, трябва да се получат съответните разрешения.

Тръбите и фитингите от сферографитен чугун често се завършват с битумна боя или покритие, понякога върху цинков слой. Гилсонитът в тези покрития подобрява твърдостта, съхненето и черния цвят. Рецептурите на разтворителна основа обикновено използват фини класове за бързо разтваряне, а покритието трябва да отговаря на стандарта за тръби, прилаган в страната на продажба.

Да, битумни покрития, съдържащи гилсонит, се използват за защита на външната повърхност на бетонни тръби, шахти и водостоци от вода и агресивни почви. Обикновено първо върху сухия бетон се нанася проникващ грунд. Покритието трябва да бъде проверено за адхезия и пригодност спрямо химичния състав на почвата и подпочвените води.

Епоксидните покрития, нанасяни чрез стопяване (FBE), и трислойните полиетиленови или полипропиленови системи са заводски покрития с висока механична якост и по-високи температурни граници и преобладават при много нови големи тръбопроводи. Битумните покрития струват по-малко, изискват по-просто оборудване и са лесни за ремонт на място. Изборът зависи от работната температура, почвата, мащаба на проекта и предпочитанията на собственика.

Понякога, но само след внимателна оценка. Ронливото, отлепено или несъвместимо старо покритие трябва да се отстрани, а стоманата – да се почисти и грундира. Когато старото покритие е здраво и битумно, върху него може да се нанесе съвместима битумна система. Преди мащабна работа се препоръчват пробни участъци на място и изпитвания на адхезия.

Методите включват механично изстъргване, водоструйна обработка под високо налягане, абразивно бластиране и, за малки участъци, внимателно нагряване и изстъргване. Студеното време може да направи битумните покрития крехки и по-лесни за механично отстраняване. Отпадъците от отстраняването трябва да се третират съгласно местните правила, особено ако старото покритие е на основата на каменовъглен катран.

Типичните проверки са точка на омекване (ASTM D36), пепел (ASTM D3174), влажност (ASTM D95), разтворимост (ASTM D2042) и размер на частиците, сравнени със COA и спецификацията за покупка. Полезно е и бързо пробно разтваряне в собствения битум на завода. Съхраняването на контролни проби от всяка партида помага, ако по-късно възникнат въпроси.

COA трябва да идентифицира продукта, номера и датата на партидата и да посочва резултатите за точка на омекване, съдържание на пепел, влажност, разтворимост и размер на частиците заедно с използваните методи за изпитване. За Гилсонит за изолация и хидроизолация проверете дали резултатите отговарят на границите в спецификацията за покупка, преди да използвате партидата.

Започнете с настоящия си базов битум и пълнител, след което пригответе малки смеси с нарастващо количество гилсонит, например 5, 10, 15 и 20 % от сместа. За всяка изпитайте точката на омекване, пенетрацията, вискозитета, провисването и поведението при ниски температури. Изберете нивото, което отговаря на спецификацията с безопасен запас, и го потвърдете с производствена партида.

Да, технолозите понякога използват гилсонит с по-мек битум, вместо да разчитат само на силно окислен битум за постигане на целевата твърдост. Това може да даде по-балансирана комбинация от висока точка на омекване и гъвкавост. Ефектът зависи от материалите, затова се препоръчва паралелно лабораторно сравнение.

Гилсонитът е черен и придава на битумните покрития наситен, равномерен черен цвят, често с лек блясък. Обикновено той не причинява обезцветяване. В тънки покрития на разтворителна основа може да подобри визуалната равномерност на филма. Външният вид рядко е ключово изискване за подземни тръби, но улеснява визуалния контрол.

Мехурчетата обикновено се дължат на влага в суровините или върху тръбата, на разтворител, задържан в недостатъчно изсъхнал грунд, или на въздух, вкаран при смесването. Нанасянето на емайл върху студена или влажна тръба също може да причини образуване на мехури. Проверете съхненето на грунда, влажността на суровините, температурата на тръбата и практиката на смесване.

Напукването често означава, че емайлът е твърде твърд или крехък за условията, например поради прекомерно количество гилсонит или пълнител, прегряване в котела или манипулиране в студено време. Недостатъчната армировка може да влоши проблема. Прегледайте рецептурата, записите за температурата на котела и температурата, при която е манипулирана тръбата.

Ранното отлепване обикновено показва лоша подготовка на повърхността, замърсена или ръждясала стомана, неподходящ или стар грунд или емайл, нанесен твърде студен, за да се слее с грунда. Друга честа причина е кондензацията на влага върху тръбата преди грундирането. Проучете записите за подготовката и направете изпитвания на адхезия на нови пробни участъци.

Провисването обикновено се дължи на твърде мек емайл или на емайл, нанесен твърде горещ или твърде дебел, докато набръчкването на обвивките може да е резултат от неравномерен опън при навиване или проблеми с въртенето на тръбата. Високите температури при съхранение влошават и двата проблема. Коригирайте рецептурата, температурата на нанасяне и настройките за навиване и пазете тръбите от слънцето.

Проблемите в застъпванията могат да се дължат на твърде малко застъпване, мръсни или прашни повърхности, ниска температура на нанасяне, недостатъчен опън или смес на лентата, която е твърде твърда, за да се свърже със самата себе си. Смесите с твърде много гилсонит могат да загубят лепкавостта си. Коригирайте твърдостта на сместа и спазвайте инструкциите за нанасяне на лентата.

Съхранявайте чувалите с гилсонит и готовите материали за покрития на сухо, покрито и добре проветриво място, далеч от източници на топлина и пряка слънчева светлина. Подреждайте палетите на равна основа и ги пазете от дъжд. Използвайте материала по принципа „първи вход – първи изход“ и дръжте чувалите затворени до употреба, за да избегнете поемане на влага.

Гилсонитът е стабилен естествен материал и не се разгражда бързо, ако се съхранява на сухо и хладно. Прахът може да се сбие под въздействие на топлина и натиск, особено в горещи складове или при високо подредени палети. На чувалите са посочени датите на производство и срокът на годност и е добра практика материалът да се използва в рамките на този период.

Горещият битум причинява тежки изгаряния, затова работниците се нуждаят от топлоустойчиви ръкавици, предпазни шлемове за лицето и защитно облекло. Избягвайте контакт на водата с горещия материал, поддържайте температурата значително под точката на запалване и осигурете вентилация за изпаренията. Финият прах от гилсонит е горим, затова поддържайте ниско ниво на прах и отстранете източниците на запалване. За пълна информация се консултирайте с MSDS.

Доставя се в чували по 25 kg на палети или в биг-бегове по 1 MT. Палетите са покрити, опаковани със стреч фолио и укрепени с ленти, а върху чувалите са отпечатани наименованието на продукта, номерът на партидата, датите на производство и срокът на годност, както и информация за здраве и безопасност. Биг-беговете са подходящи за заводи с оборудване за работа с насипни материали.

Sun Gilsonite може да обсъди специфични изисквания за размер на частиците или спецификация в рамките на естествения диапазон на материала. Изпратете на нашия търговски екип целевите си стойности за точка на омекване, пепел и размер на частиците и подробности за приложението и те ще ви посъветват кой клас е подходящ или какво може да бъде уредено. Може да бъде предоставена мостра за вашето лабораторно изпитване.

Всяка поръчка се доставя със сертификат за анализ (COA), технически информационен лист или спецификация и информационен лист за безопасност (MSDS). Експортните пратки получават и търговска фактура, опаковъчен лист, коносамент или CMR и сертификат за произход. При товарене може да бъде организирана независима инспекция от SGS или друга договорена компания.

Да, мостри от подходящия клас могат да бъдат заявени за лабораторна оценка. Съобщете на нашия търговски екип вида на покритието, базовия битум и целевите свойства, за да ви предложат най-подходящия клас. Мострата се доставя заедно със спецификацията си, за да можете да сравните резултатите от изпитванията си.

Свържете се със Sun Gilsonite по имейл на [email protected] или чрез офисите в Дубай, Анкара или Истанбул. Ако е възможно, посочете вида на покритието, спецификацията, климата и настоящата рецептура. Нашият екип може да помогне с избора на клас, документацията и мострите, докато окончателното одобрение на рецептурата остава за вашата лаборатория и собственика на проекта.

Гилсонитът се използва като втвърдяваща, оцветяваща в черно и свързваща смола в уплътнители за настилки, пълнители за пукнатини, уплътнители за фуги, китове, мастики, шпакловки и лепила. Той се разтваря в разтворители и горещ битум и може да се въвежда чрез емулсии. В тези продукти той придава твърдост, издръжливост, нелепкава повърхност и наситен черен цвят.

Гилсонитът придава на уплътнителите за настилки наситен черен цвят, добро проникване в повърхността на стареещия асфалт и твърд, издръжлив филм след изпаряване на носителя. Като естествен асфалт той е химически сходен със свързващото вещество на настилката и затова се свързва добре с него. Той е и често използвана основа за алтернативи на уплътнителите на основата на каменовъглен катран.

Гилсонит за уплътнители и пълнители е разработен за уплътнители за настилки, пълнители за пукнатини, уплътнители за фуги, китове и мастики. Представлява черен прах с фракция 200 mesh или по-фина, с точка на омекване 150–180 °C, пепел макс. 5 % и разтворимост в толуен мин. 98 %. Типичната дозировка в уплътнителите е 15–35 %.

Гилсонитовият уплътнител за настилки е течно покритие, обикновено гилсонит, разтворен в разтворител или смесен с битум, което се нанася върху асфалтови повърхности като алеи и паркинги. Той прониква в горния слой на настилката и оставя тънък черен филм. Възстановява външния вид и помага за защитата на повърхността от вода и атмосферни влияния.

Уплътнителят запълва фините повърхностни пори и свързва разхлабения фин минерален материал, което намалява проникването на вода и ронливостта. Черният му филм предпазва първоначалното свързващо вещество от слънчевата светлина и кислорода, което забавя стареенето на повърхността. Той осигурява и известна устойчивост на вода и соли против заледяване. Не добавя конструктивна якост, затова е мярка за поддръжка, а не ремонт.

Уплътнителят е тънко покритие, разнасяно по цялата повърхност, за да я защити и освежи. Пълнителят за пукнатини е по-плътен материал, който се полага в отделните пукнатини, за да не прониква в тях вода и замърсявания. Обикновено първо се запълват пукнатините, а след това уплътнителят се нанася върху цялата площ.

С времето слънчевата светлина, кислородът и водата втвърдяват асфалтовото свързващо вещество на повърхността и то става крехко и сиво. Тогава финият минерален материал се разхлабва, образуват се пукнатини и водата прониква в основата. Уплътняването на подходящи интервали забавя стареенето на повърхността и помага да се удължи животът на алеи, паркинги и други настилки за ниски скорости.

Гилсонитовите уплътнители са предназначени главно за асфалтови настилки като алеи, паркинги, подстъпни пътища, пътеки и някои летищни зони. Подходящи са за повърхности, които са конструктивно здрави и показват само повърхностно стареене. Не са предназначени за силно напукани или разрушени настилки, които първо се нуждаят от ремонт.

Гилсонитовите уплътнители за настилки са формулирани за асфалт и като правило не проникват и не се свързват по същия начин с плътен бетон. Битумни покрития с гилсонит могат да се използват върху бетон за хидроизолация, но това е различен продукт с подходящ грунд. За декоративен бетон или бетон с движение използвайте продукт, предназначен за бетон.

Уплътнителите на основата на каменовъглен катран се произвеждат от рафиниран каменовъглен катран – страничен продукт от производството на кокс, докато гилсонитовите уплътнители се основават на естествен асфалт, сроден с нефтения битум. Каменовъгленият катран съдържа много по-високи нива на полициклични ароматни въглеводороди. Гилсонитовите уплътнители често се избират като вариант с по-ниско съдържание на PAH и подобен наситен черен завършек.

Уплътнителите на основата на каменовъглен катран съдържат високи нива на полициклични ароматни въглеводороди, някои от които са класифицирани като вредни. Износените частици от уплътнителя могат да бъдат отмити в почвата и водните басейни. Редица юрисдикции са ограничили или забранили уплътнителите с каменовъглен катран, което е увеличило търсенето на алтернативи на основата на асфалт и гилсонит.

Обичайните уплътнители на основата на асфалтова емулсия са на водна основа, с ниска миризма и лесно почистване, но може да имат по-светъл кафеникаво-черен цвят и в някои условия да се износват по-бързо. Гилсонитовите уплътнители, особено тези на разтворителна основа, обикновено проникват добре в стареещия асфалт и дават по-наситен черен завършек. Гилсонитът може да се добавя и към емулсионни системи, за да ги подобри.

Акрилните и другите полимерни уплътнители могат да бъдат оцветени и често се използват върху спортни или декоративни повърхности, но като правило струват повече. Гилсонитовите уплътнители са черни, съвместими с асфалтовото свързващо вещество и икономични за алеи и паркинги. Най-добрият избор зависи от повърхността, желания външен вид, бюджета и местните правила.

Предимствата включват наситен черен, равномерен външен вид, добро проникване в стареещия асфалт, бързо съхнене при системите на разтворителна основа, твърд филм, който не се пренася с обувки и гуми, и по-ниско съдържание на PAH в сравнение с уплътнителите с каменовъглен катран. Гилсонит за уплътнители и пълнители е подбран заради високата си разтворимост и финия размер на частиците, което помага уплътнителят да се разтваря бързо и да се нанася гладко.

Гилсонитовите уплътнители не са устойчиви на горива и масла в същата степен като някои специализирани покрития, затова големи разливи на гориво могат да ги омекотят. Видовете на разтворителна основа отделят VOC и миризма по време на нанасяне. Както всички уплътнители, те се износват при движение и се нуждаят от периодично повторно нанасяне и не могат да поправят конструктивни повреди.

Гилсонитовият уплътнител на разтворителна основа е гилсонит, често с малко битум или смола, разтворен във въглеводороден разтворител. Рядката течност прониква в повърхността на настилката, а разтворителят се изпарява и оставя твърд черен филм. Тези уплътнители съхнат бързо и често се използват там, където е важно движението да се възстанови бързо.

В емулсионния уплътнител гилсонитът първо се комбинира с битум или масло носител и след това се диспергира като фини капчици във вода с емулгатори. Може да се включат пълнители и добавки. След нанасяне водата се изпарява и капчиците се сливат във филм. Тези продукти имат слаба миризма и по-ниско съдържание на разтворители.

Уплътнителите на разтворителна основа проникват дълбоко в стареещия асфалт и съхнат бързо и могат да се нанасят при малко по-ниски температури, но съдържат повече VOC. Емулсионните уплътнители имат по-слаба миризма и по-малко разтворители и се почистват по-лесно, но за втвърдяване се нуждаят от топло и сухо време. Изборът обикновено се определя от местните правила за VOC, климата и срока за възстановяване на движението.

При уплътнител на разтворителна основа разтвореният гилсонит се пренася от рядкия разтворител във фините пори и окислената повърхност на настилката. Разтворителят също така леко омекотява горния слой на старото свързващо вещество, което помага на гилсонита да се свърже с него. След изсъхване гилсонитът остава като част от повърхностния слой.

Гилсонитовият уплътнител подобрява външния вид на повърхността, запечатва фините пори и свързва разхлабените фини частици, което може да подобри поведението на стареещата повърхност. Гилсонитът обаче е твърда смола, а не омекотяващо масло, затова не възстановява гъвкавостта по начина, по който го правят специалните подмладители. Някои продукти комбинират гилсонит с подмладяващи масла, за да постигнат и двата ефекта.

За Гилсонит за уплътнители и пълнители типичната дозировка в уплътнителите е 15–35 % от рецептурата. По-ниските нива дават по-редки продукти с по-добро проникване, а по-високите – по-дебел филм и по-наситен черен завършек. Оптималното ниво зависи от разтворителя, другите свързващи вещества и желания вискозитет, затова се препоръчват лабораторни изпитвания.

Гилсонитът се разтваря лесно в ароматни разтворители и в много алифатни въглеводородни разтворители като уайтспирт, които понякога се използват в смеси. Изборът на разтворител влияе на времето за съхнене, миризмата, точката на запалване и съдържанието на VOC. Проверете местните разпоредби и потвърдете пълното разтваряне на класа гилсонит в избраната смес от разтворители.

Разтворителят се зарежда в затворен смесителен резервоар с бъркалка, а гилсонитът на прах се добавя бавно, за да се избегнат бучки. Смесването продължава, понякога с леко затопляне в безопасни граници, докато гилсонитът се разтвори напълно. След това се добавят другите свързващи вещества, добавки и евентуални пълнители, а партидата се проверява за вискозитет и сухо вещество.

Пепелта и неразтворимите частици не се разтварят, затова могат да се утаят в бидона, да запушат дюзите за пръскане и да оставят песъчинки във филма. Високата разтворимост означава, че по-голяма част от гилсонита става активно свързващо вещество. Гилсонит за уплътнители и пълнители има разтворимост в толуен мин. 98 % и пепел макс. 5 %.

Финият прах има по-голяма повърхност, затова се разтваря по-бързо в разтворители и горещ битум и по-рядко образува бучки. Това съкращава времето за партида и намалява риска от неразтворени частици. По тази причина Гилсонит за уплътнители и пълнители се доставя с фракция 200 mesh или по-фина.

Често се използва гилсонит с точка на омекване около 150–180 °C, както при Гилсонит за уплътнители и пълнители, защото се разтваря лесно и в същото време дава твърд, нелепкав филм. Класовете с по-висока точка на омекване втвърдяват филма повече, но може да се разтварят по-бавно. Изборът трябва да се потвърди с изпитвания на съхненето и филма.

Да, но гилсонитът не се диспергира директно във вода в твърдо състояние. Обикновено първо се разтваря в горещ битум или подходящо масло, след което тази смес се емулгира с вода и емулгатори в колоидна мелница. Резултатът е стабилна емулсия, която пренася гилсонита във филма на уплътнителя.

Емулсиите от смеси на битум и гилсонит обикновено се произвеждат с анионни или катионни емулгиращи системи, понякога със стабилизатори от глинест тип при рецептурите за уплътнители. Най-добрият избор зависи от сместа свързващи вещества, пълнителите, качеството на водата и изискваните стабилност и време за разпадане. Доставчиците на емулгатори могат да препоръчат изходни рецептури за лабораторни изпитвания.

Рецептурите могат да включват битум или други смоли, пластифициращи масла, агенти против утаяване, пълнители, фин пясък за устойчивост на подхлъзване, полимери за гъвкавост и помощни средства за съхнене или омокряне. Емулсионните уплътнители съдържат също емулгатори и стабилизатори. Всяка добавка трябва да бъде изпитана за съвместимост с гилсонита и избрания носител.

Да, минералните пълнители увеличават дебелината на филма и издръжливостта, а финият пясък подобрява устойчивостта на подхлъзване и помага за запълване на текстурата на повърхността. Пълнителите се нуждаят от агенти против утаяване или редовно разбъркване, за да останат в суспензия. Твърде голямото съдържание на твърди вещества прави уплътнителя гъст и труден за разнасяне, затова количеството трябва да се оптимизира чрез изпитвания.

Гладкият черен филм на уплътнителя може да е хлъзгав в мокро състояние, особено по наклони и пешеходни пътеки. Финият, чист пясък придава текстура на повърхността и подобрява устойчивостта на хлъзгане. Той също така увеличава дебелината на филма и износоустойчивостта. Пясъкът трябва да се разбърква добре по време на нанасяне, за да се разпредели равномерно.

Вискозитетът се регулира главно чрез съотношението между гилсонита и другите свързващи вещества спрямо разтворителя или водата, както и чрез количеството пълнител и сгъстител. Повече гилсонит повишава вискозитета и дебелината на филма, а повече разтворител прави продукта по-рядък и по-проникващ. Измервайте вискозитета при фиксирана температура, за да могат партидите да се сравняват.

Типичните лабораторни проверки включват сухо вещество или нелетливо съдържание, вискозитет, време за съхнене, външен вид на филма, адхезия към асфалтови образци, гъвкавост, водоустойчивост и стабилност при съхранение. Много полезни са и полевите изпитвания върху малка площ от реална настилка. Резултатите от изпитванията трябва да се сравнят с всяка спецификация, изисквана от клиента.

Гилсонитът е твърда смола, затова след изпаряване на разтворителя филмът бързо става нелепкав, което помага на уплътнителите на разтворителна основа да съхнат бързо. Рецептурите с много мек битум или масла съхнат по-бавно. Температурата, влажността, вятърът и дебелината на филма също силно влияят на времето за съхнене на обекта.

Уплътнителите на разтворителна основа отделят летливи органични съединения при съхненето си и в много региони съдържанието на VOC в уплътнителите за настилки е ограничено. Технолозите трябва да проверят правилата там, където продуктът ще се продава. Възможностите за намаляване на VOC включват рецептури с по-високо сухо вещество, разтворители с по-ниско съдържание на VOC и системи на емулсионна основа.

Повърхността трябва да е чиста, суха и здрава. Пометете или издухайте замърсяванията и разхлабения материал, премахнете плевелите от пукнатините, първо запълнете пукнатините и ремонтирайте дупките и обработете петната от масло. Уплътняването върху замърсявания или прах пречи на свързването и води до ранно лющене.

Да, петната от масло и гориво омекотяват асфалта и пречат на уплътнителя да се свърже, което може да доведе до лющене или меки участъци. Почистете зоната и нанесете подходящ грунд за маслени петна преди уплътняването. Силно напоеният с масло асфалт може да се наложи да бъде изрязан и закърпен.

Новият асфалт съдържа по-леки масла, които се нуждаят от време, за да се стабилизират, затова много изпълнители изчакват няколко месеца, често до следващия сезон, преди първото уплътняване. Твърде ранното уплътняване може да задържи тези масла и повърхността да остане мека. Следвайте съветите на производителя на уплътнителя и местната практика за вашия климат.

Уплътнителите се нанасят най-добре при сухо и топло време, обикновено когато температурата на въздуха и на настилката е над около 10–15 °C (50–59 °F) и се покачва, без очакван дъжд поне за едно денонощие. Емулсионните уплътнители са по-чувствителни към хладни и влажни условия от тези на разтворителна основа. Винаги спазвайте техническия лист на продукта.

Не, дъждът върху пресен уплътнител може да го отмие или да остави ивици, а високата влажност забавя съхненето, особено при емулсионните уплътнители. Повърхността трябва да е суха преди нанасяне. Проверете прогнозата за времето и осигурете достатъчно време за съхнене преди дъжд, роса или поливане.

Уплътнителите се нанасят с пръскащо оборудване, гумена шпатула (скрепер) или четка в зависимост от продукта и мащаба на работата. Пръскащите системи са ефективни за големи площи, докато гумените шпатули втриват материала в текстурата на повърхността. Ръбовете и ъглите обикновено се обработват с четка. Нанасяйте тънки, равномерни слоеве без локви.

Много изпълнители нанасят два тънки слоя, особено върху по-стари, порьозни настилки, като оставят първия слой да изсъхне преди втория. Два тънки слоя обикновено дават по-добър резултат от един дебел слой. Новите или плътни повърхности може да се нуждаят само от един слой, затова следвайте инструкциите за продукта.

Изчислете площта, която ще се уплътнява, и я разделете на разходната норма от техническия лист на продукта, след което добавете резерв за порьозни повърхности и загуби. Разходът зависи от сухото вещество на продукта, текстурата на повърхността, метода на нанасяне и броя на слоевете. Малка пробна площ е най-добрият начин да се потвърди реалната норма.

Основните фактори са порьозността и текстурата на повърхността: старият, отворен или грапав асфалт поема повече уплътнител. Методът на нанасяне, вискозитетът на уплътнителя, съдържанието на пясък, температурата и броят на слоевете също имат значение. Ясно определената разходна норма в техническия лист, проверена на обекта, предотвратява недостатъчното или прекомерното нанасяне.

Гилсонитовите уплътнители на разтворителна основа често позволяват пешеходно движение в рамките на няколко часа и движение на превозни средства по-късно същия или на следващия ден в зависимост от времето. Емулсионните уплътнители обикновено изискват повече време, често 24 часа или повече. Топлината, вятърът и тънките филми ускоряват втвърдяването, а хладните или влажни условия го забавят.

Да, пътна маркировка обикновено се нанася върху уплътнени настилки, но първо уплътнителят трябва да е напълно втвърден, което може да отнеме денонощие или повече в зависимост от времето. Твърде ранното нанасяне на боята може да доведе до прошиване на черния уплътнител в боята или до слаба адхезия. Използвайте маркировъчна боя, препоръчана за уплътнен асфалт, и изпробвайте върху малка площ.

Много алеи се уплътняват повторно на всеки две до четири години в зависимост от движението, климата и използвания продукт. Твърде честото повторно уплътняване може да натрупа дебели слоеве, които се напукват и лющят. Уплътнявайте повторно, когато повърхността започне да изглежда сива и износена, а не по фиксиран график.

Да, гилсонитовите уплътнители се използват широко за алеи на жилищни имоти, защото дават наситен черен завършек, проникват добре в стареещия асфалт и съхнат бързо. Те са и алтернатива с по-ниско съдържание на PAH на продуктите с каменовъглен катран. Собствениците на жилища все пак трябва да спазват указанията на етикета на продукта за подготовката на повърхността, времето и периода на втвърдяване.

Да, паркингите са едно от основните приложения на уплътнителите за настилки. Гилсонитовите уплътнители помагат да се защити повърхността, възстановяват равномерния черен вид и осигуряват добра основа за маркировка. При натоварени паркинги бързосъхнещите продукти и поетапното нанасяне помагат части от площта да останат отворени по време на работа.

Уплътнители на основата на гилсонит са използвани за летищни настилки като пътеки за рулиране, перони и някои писти, за да предпазят стареещия асфалт от окисляване и ронене. Работата на летища изисква строг контрол на сцеплението и на чуждите предмети (FOD), както и одобрение от летищния оператор. Продуктите трябва да отговарят на спецификацията на летището и на изискванията за изпитване на сцеплението.

Гилсонитовите уплътнители могат да се използват за асфалтови пътеки, детски площадки и асфалтовата основа под някои спортни настилки. За маркирани или цветни игрища по-често се използват специални акрилни системи. Проверете изискванията за сцепление, нагряване и цвят и изпитайте съвместимостта, преди да нанасяте друго покритие върху гилсонитов уплътнител.

Слънчевата светлина и движението постепенно износват и окисляват филма на уплътнителя и през него прозира откритият фин минерален материал. Тънкото нанасяне, ниското съдържание на свързващо вещество или много слънчевият климат могат да ускорят посивяването. Сивият вид обикновено е знак, че е време за повторно уплътняване.

Лепкавостта обикновено означава, че уплътнителят е нанесен твърде дебело, при хладно или влажно време или върху замърсена с масло повърхност. Рецептура с твърде много мек битум или масло и твърде малко твърда смола също може да остане мека. Повече време при топло време често помага, но силно засегнатите участъци може да се наложи да бъдат отстранени.

Лющенето обикновено се дължи на нанасяне на уплътнителя върху замърсявания, прах, масло или мокра повърхност или на натрупване на твърде много дебели слоеве през годините. Нанасянето при студено време също може да попречи на свързването. Чистата подготовка, тънките слоеве и правилните интервали за повторно уплътняване предотвратяват това.

Пренасянето се получава, когато се допусне движение по повърхността, преди уплътнителят да е напълно втвърден, или когато филмът е твърде дебел или твърде мек. Горещото време може отново да омекоти недостатъчно втвърден филм. Не допускайте движение, докато не изтече препоръчаното време за втвърдяване, и използвайте рецептура с достатъчно твърда смола.

Ивиците и следите от застъпване се дължат на неравномерно нанасяне, застъпване на мокри и частично изсъхнали участъци или лошо размесване на пълнителите и пясъка. Нанасянето при силно слънце или вятър може да накара ръбовете да изсъхнат твърде бързо. Разбъркайте добре уплътнителя, поддържайте мокър ръб и работете с равномерни преминавания.

Дебелите филми съхнат бавно, остават по-дълго меки и по-често се пренасят, напукват или лющят. Разтворителят може да остане задържан под повърхностната кора. В следващите години дебелите слоеве могат да се напукат като пресъхнало речно корито. Тънките, равномерни слоеве винаги са по-добри от един дебел слой.

Мрежовидното напукване обикновено се дължи на прекомерна дебелина на филма след много слоеве, много твърда или крехка рецептура или нанасяне върху повърхност, която все още се движи или свива. Големите температурни колебания го влошават. Избягвайте твърде честото повторно уплътняване и балансирайте твърдостта и гъвкавостта в рецептурата.

Пресният, гладък филм на уплътнителя може да намали устойчивостта на хлъзгане, особено в мокро състояние. Добавянето на фин пясък към уплътнителя или разпръскването на пясък върху пресния слой подобрява сцеплението. По наклони, пешеходни пътеки и летищни настилки устойчивостта на хлъзгане трябва да се провери спрямо местните изисквания.

Пресният черен уплътнител поглъща повече слънчева светлина от избледнялата сива повърхност, затова при силно слънце температурата на повърхността му може да е малко по-висока. Това е нормално за черните асфалтови повърхности. Ефектът е една от причините уплътнителите да трябва да имат достатъчно висока точка на омекване, за да не омекват през лятото.

Често това е възможно след щателно почистване, но адхезията трябва първо да се изпита върху малка площ, тъй като старите филми от каменовъглен катран могат да се различават значително от филмите на асфалтова основа. Ронливият или лющещ се стар уплътнител трябва да се отстрани. Консултирайте се с производителя на уплътнителя относно съвместимостта и грундовете.

Пълнителят за пукнатини е битумен материал, който се полага в пукнатините на настилката, за да спре проникването на вода и замърсявания. Той може да бъде течност за студено изливане или материал за горещо изливане, разтопен в котел. Запълването на пукнатините забавя по-нататъшното разрушаване на основата на настилката и подготвя повърхността за уплътняване.

Гилсонитът повишава точката на омекване и твърдостта на битумното свързващо вещество, затова пълнителят по-рядко се пренася, омеква или бива изтеглен от гумите в горещо време. Той също така помага повърхността да стане нелепкава по-бързо. Количеството трябва да е балансирано, така че пълнителят да остане достатъчно гъвкав, за да следва движението на пукнатината в студено време.

Пълнителите за горещо изливане се разтопяват в нагряван котел и се нанасят горещи, след което се втвърдяват при охлаждане и дават здраво и издръжливо уплътнение. Пълнителите за студено изливане са течни при околна температура, обикновено емулсии или продукти на разтворителна основа, и са по-удобни за малки обекти. Продуктите за горещо изливане обикновено издържат по-дълго на пътища и паркинги.

Много пътни администрации предпочитат хладни, сухи периоди през пролетта или есента, когато пукнатините са умерено отворени, така че материалът да ги запълва добре, без да бъде прекомерно притиснат през лятото. Пукнатините трябва да са чисти и сухи. Най-подходящото време зависи от климата и движението на пукнатините, затова трябва да се следва местната практика.

Запълването или запечатването на пукнатини обикновено се използва за пукнатини с ширина от няколко милиметра до няколко сантиметра. Много фините пукнатини обикновено се покриват със слой уплътнител, докато много широките пукнатини, дупките и участъците с тежко мрежовидно напукване се нуждаят от закърпване или други ремонти. Указания за ширината на пукнатините често се дават в техническия лист на продукта.

Отстранете замърсяванията, растителността и разхлабения материал с телени четки, сгъстен въздух или горещовъздушна лампа и се уверете, че пукнатината е суха. Широките пукнатини може да се разфрезоват, за да се оформи чист резервоар. Лошото почистване е основната причина пълнителите да губят адхезия и да излизат от пукнатините.

При разфрезоването с режеща машина горната част на пукнатината се разширява и оформя като правоъгълен резервоар с определена ширина и дълбочина. Това осигурява на уплътнителя чиста повърхност за свързване и достатъчен обем, за да се разтяга при движението на пукнатината. Използва се при „работещи“ пукнатини, които се отварят и затварят с промяната на температурата.

Подложният шнур е гъвкав пенест шнур, който се вкарва в дълбоки пукнатини или фуги преди запечатването. Той контролира дълбочината на уплътнителя, спестява материал и пречи на уплътнителя да се свърже с дъното на фугата, което му позволява да се разтяга по-свободно. Трябва да е топлоустойчив, ако се използва материал за горещо изливане.

Припокриващата лента е тънка ивица уплътнител, разнесена върху пукнатината и на малко разстояние върху повърхността от двете ѝ страни, често с гумена шпатула. Тя подобрява свързването по ръбовете на пукнатината и отвежда водата. Лентата трябва да е тясна и тънка, за да се избегнат пренасяне и хлъзгави участъци.

Не, пълнителите за пукнатини не са предназначени да поемат натоварване от движението в големи обеми. Дупките и много широките или дълбоки пукнатини трябва да се ремонтират с асфалтова смес за кърпене или с мастика, предназначена за целта. Пълнителите за пукнатини работят най-добре в сравнително тесни пукнатини, където действат като уплътнение.

Битумни пълнители за пукнатини, съдържащи гилсонит, могат да се използват за някои пукнатини и фуги в бетон, особено при пътища, дворове и площадки с твърдо покритие. Адхезията към бетона се подпомага от чисти, сухи повърхности и понякога от грунд. При фуги с големи премествания или излагане на горива може да са необходими специализирани уплътнители.

Това е знак, че температурният диапазон на свързващото вещество не съответства на климата. Твърде малко гилсонит или мек базов битум могат да направят пълнителя мек през лятото, докато твърде много твърда смола може да го направи крехък в студено време. Модифицирането с полимери и внимателното дозиране на гилсонита помагат за разширяване на работния диапазон.

Няма едно правилно ниво, защото то зависи от базовия битум, полимерите, пълнителите и климата. Практичен подход е да се приготви серия с различни дозировки, например 3, 6 и 10 % от свързващото вещество, и да се изпитат точката на омекване, пенетрацията, гъвкавостта при ниска температура и лепкавостта. Нивото, което балансира тези свойства, се избира за производствени изпитвания.

Уплътнителят за фуги запълва пролуките между плочи или елементи, например фугите в бетонни настилки, мостове, подове, канали и сгради. Той не пропуска вода и несвиваеми замърсявания, като същевременно позволява движение. Битумните уплътнители за фуги са често срещани при настилките и в строителството заради добрата си адхезия и ниската си цена.

Гилсонитът повишава точката на омекване и твърдостта на уплътнителя, което намалява изтичането от вертикални фуги и полепването на камъчета в горещо време. Той също така помага повърхността да стане нелепкава. Технолозите обикновено го комбинират с полимери, така че уплътнителят да запази достатъчна еластичност, за да следва движението на фугата.

Изискванията се различават според страната и собственика. Например ASTM D6690 е спецификация за горещо нанасяни уплътнители за фуги и пукнатини в настилки, с изпитвания за свойства като пенетрация, еластично възстановяване, точка на омекване и сцепление. Винаги проверявайте кой стандарт и тип са посочени в проекта ви.

При типичните изпитвания уплътнителят се разтяга между два блока, често бетонни, при ниска температура в повтарящи се цикли и се проверява за загуба на сцепление или кохезионни разкъсвания. Други изпитвания включват пенетрация, еластично възстановяване и точка на омекване. Спецификацията посочва точните процедури, температури и критерии за приемане.

Обикновените битумни уплътнители, включително тези с гилсонит, омекват при контакт с авиационно гориво, дизел и масла. В зони с разливи на гориво, като перони и бензиностанции, обикновено се предписват горивоустойчиви уплътнители. Модифицираните с гилсонит уплътнители могат да са подходящи за други фуги на летището, ако отговарят на летищната спецификация.

Битумният кит е паста за пистолет или шпакла на основата на битум, често с гилсонит, пълнители, влакна и разтворител. Използва се за запечатване на пролуки, пукнатини и проходи в конструкции, резервоари, тръби и подобни повърхности. Изсъхва до твърда кора, като отдолу остава донякъде гъвкав.

Гилсонитът помага на кита по-бързо да образува твърда, нелепкава кора, намалява свличането във вертикални фуги и подобрява устойчивостта на омекване в горещо време. Той също така задълбочава черния цвят. Твърде много гилсонит може да направи кита твърд и склонен към напукване, затова количеството трябва да се балансира с по-меки компоненти.

Битумната мастика е гъста, силно напълнена битумна смес, използвана за запълване, запечатване или защита на повърхности. Тя може да се нанася горещо или студено като паста на разтворителна или емулсионна основа. Мастиките се използват за запълване на фуги, ремонт на настилки и конструкции, запечатване около монтажни елементи и като защитни слоеве върху метал и бетон.

В ремонтните мастики гилсонитът втвърдява свързващото вещество, така че мастиката да устоява на деформации, коловози и пренасяне след втвърдяването си. Той също така помага да се свържат пълнителите и влакната в кохезивна маса. Гилсонит за уплътнители и пълнители се разтваря лесно в горещ битум и разтворители, което улеснява влагането му.

Да, битумни мастики с гилсонит се използват за запечатване на пролуки около тръби, кабели и монтажни елементи, преминаващи през бетон или зидария, особено под земята. Те спират водата и прилепват към повечето чисти, сухи повърхности. За проходи с изисквания за огнеустойчивост трябва да се използват само изпитани и сертифицирани противопожарни продукти.

Битумните материали могат да прошият през много бои и да причинят петна, а повърхността им може да остане леко мека. Ако е необходимо боядисване, оставете пълно втвърдяване и използвайте покритие, препоръчано за нанасяне върху битум, или подходящ бариерен грунд. Винаги първо изпробвайте върху малка площ.

Гилсонитът може да се използва в тъмни пълнители и шпакловки, където действа като свързващо вещество и оцветител и помага на пълнителя да се втвърди. Той се разтваря в разтворителната или масляната фаза на рецептурата. Тъй като е черен, е подходящ за тъмни дървесини, промишлени приложения или участъци, които ще бъдат боядисани със съвместимо покритие.

Той подобрява твърдостта, водоустойчивостта и адхезията и придава равномерен тъмен цвят. В шпакловките на разтворителна основа помага на продукта да се втвърди бързо след изпаряване на разтворителя. Предпочитат се фините и микронизираните класове, за да се избегнат песъчинки и да се постигне пълно разтваряне в рецептурата.

Гилсонитът се използва като смола, повишаваща лепкавостта и твърдостта, в битумни лепила и в някои топлостопими лепила и лепила на разтворителна основа. Той добавя кохезия, топлоустойчивост и водоустойчивост и може частично да замести по-скъпи смоли. Типичните приложения включват лепила за покривни материали, изолация, подови настилки, опаковки и общо промишлено залепване.

Да, гилсонитът е съвместим с много компоненти на битумните топлостопими лепила и с някои топлостопими лепила на полимерна основа. Той се разтопява и смесва с полимери, восъци и масла, за да се регулират точката на омекване, вискозитетът и лепкавостта. Съвместимостта с избрания полимер трябва да се провери, защото някои смеси се разслояват при охлаждане.

Гилсонитът повишава точката на омекване и твърдостта на стопилката, подобрява топлоустойчивостта на връзката и придава черен цвят. Той може също да намали цената, като замени част от смолата. Твърде високото ниво може да намали лепкавостта и да направи лепилото крехко, затова дозировката се оптимизира чрез изпитвания на отлепване и срязване.

Гилсонитът по принцип се смесва добре с битумно-полимерни системи като модифицирания с SBS битум и може да се използва с някои други полимери като EVA. Съвместимостта зависи от вида и марката на полимера и от наличието на масла или битум. Смесването в малък мащаб с проверка на стабилността при съхранение е най-добрият начин да се потвърди.

Битумните лепила на разтворителна основа са разтвори на битум и смоли като гилсонит във въглеводороден разтворител, понякога с пълнители и влакна. Нанасят се с четка, маламашка или пръскане и залепват при изпаряване на разтворителя. Използват се за залепване на изолация, мембрани и други материали към бетон, метал и дърво.

Битумни лепила, включително такива, съдържащи гилсонит, са използвани за залепване на подови плочки и дървени блокчета (паркет). Много съвременни лепила за подове са синтетични, но битумните видове все още се използват в някои приложения. Всяка нова рецептура трябва да отговаря на действащите разпоредби за разтворителите и емисиите в страната на употреба.

Битумни лепила с гилсонит могат да залепват някои изолационни плоскости, например от минерална вата, корк или определени пенопласти, към бетон и метал. Съвместимостта с разтворителя е от решаващо значение, защото някои разтворители разяждат пенопластовата изолация. Преди употреба изпитайте якостта на залепване и проверете дали лепилото не поврежда плоскостта.

Гилсонитът е твърда смола и сам по себе си не осигурява постоянната мека лепкавост, необходима в повечето чувствителни на натиск лепила. В малки количества може да се използва за регулиране на кохезията или цвета в някои черни самозалепващи продукти на битумна основа. Пригодността му трябва да се оцени чрез изпитвания на лепкавост, отлепване и срязване.

Да, когато първо се смеси с битум или маслена фаза и след това се емулгира, гилсонитът може да бъде част от битумни лепила на водна основа. Тези продукти съдържат малко разтворител и са по-удобни за работа в закрити помещения. Времето за съхнене е по-дълго, отколкото при лепилата на разтворителна основа, особено при хладни или влажни условия.

Слабата лепкавост може да се дължи на твърде много гилсонит или друга твърда смола, твърде малко пластификатор или масло или нанасяне при твърде ниска температура. При системите на разтворителна основа твърде дългото изчакване преди съединяване на повърхностите също може да намали лепкавостта. Коригирайте баланса на рецептурата и отвореното време и проверете с изпитвания на отлепване.

Ако лепилото е твърде твърдо, то може да стане крехко при ниска температура и да се напука при движение или удар. Добавянето на гъвкави компоненти като полимери или масла или намаляването на количеството гилсонит подобрява поведението при ниски температури. Препоръчва се изпитване при най-ниската очаквана експлоатационна температура.

Гилсонитът първо се разтваря в горещ битум или подходящо масло, за да се получи хомогенно свързващо вещество. След това това свързващо вещество се изпомпва заедно с разтвор на гореща вода и емулгатор през колоидна мелница, която го раздробява на фини капчици. Емулсията се охлажда и съхранява и след това може да се използва за производство на уплътнители или лепила.

Твърдите частици гилсонит не могат сами да образуват стабилна емулсия, защото не се разтопяват в капчици при обичайните температури на емулгиране. Предварителното им разтваряне в горещ битум или масло създава течно свързващо вещество, което колоидната мелница може да диспергира. Съдържанието на гилсонит в това свързващо вещество определя твърдостта на крайния филм.

Честите причини са твърде вискозно за колоидната мелница свързващо вещество, неподходящ вид или дозировка на емулгатора, лошо качество на водата, висока температура на съхранение и несъвместими добавки. Нестабилността може да се прояви като утаяване, образуване на кора или преждевременно разпадане. Коригирайте вискозитета на свързващото вещество и емулгиращия пакет и изпитайте стабилността при съхранение.

Уплътнителите и емулсиите на водна основа могат да бъдат необратимо повредени при замръзване, което разрушава емулсията. Съхранявайте ги на закрито при температури над нулата и дръжте съдовете затворени. Ако продуктът е замръзнал, проверете консистенцията му и следвайте указанията на производителя, преди да го използвате.

Срокът на годност зависи от рецептурата и опаковката и се посочва от производителя на уплътнителя. Уплътнителите на разтворителна основа обикновено са стабилни за дълги периоди, ако се съхраняват затворени, докато емулсиите са по-чувствителни към температурата и утаяването. Разбърквайте добре продуктите преди употреба и спазвайте датата на етикета.

Шламовите уплътнения и микронастилките използват битумни емулсии, смесени с минерален материал, и гилсонитът може да се въведе чрез свързващото вещество преди емулгирането. Той може да повиши твърдостта и износоустойчивостта на обработката. Изпитванията за проектиране на сместа са задължителни, защото промените в твърдостта на свързващото вещество влияят на времето за смесване и поведението при втвърдяване.

Модифицирани с гилсонит свързващи вещества могат да се използват при повърхностни обработки, за да се повиши точката на омекване и да се задържат каменните зърна в горещо време. Свързващото вещество все пак трябва да е достатъчно течно при температурата на пръскане и да омокря добре зърната. Преди по-широко приложение се препоръчват изпитвания с реалния минерален материал и климатични условия.

Мъглообразното уплътняване е много леко нанасяне на разредена битумна емулсия или подобно свързващо вещество, пръскано върху настилката, за да запечата фините пори и да освежи повърхността. Някои продукти за мъглообразно уплътняване и повърхностна обработка съдържат гилсонит за повишаване на твърдостта и потъмняване на повърхността. Разходната норма трябва да се контролира, за да не стане повърхността хлъзгава.

Гилсонитът е естествен асфалт, сроден с нефтения битум, а уплътнителите на асфалтова основа като правило съдържат много по-ниски нива на полициклични ароматни въглеводороди от уплътнителите с каменовъглен катран. Това е основната причина те да се използват като алтернатива. За точни данни за конкретен продукт се консултирайте с неговия MSDS и с протоколите от изпитвания на производителя.

Не изливайте остатъци от уплътнител или почистващи течности в канализацията, почвата или водните басейни. Оставете малките количества да изсъхнат и ги изхвърлете като твърди отпадъци, където това е разрешено, а разтворителите и по-големите количества третирайте съгласно местните разпоредби за отпадъците. MSDS на продукта съдържа указания за изхвърляне за конкретната рецептура.

Гилсонитовите уплътнители на разтворителна основа имат миризма на разтворител по време на нанасяне и съхнене, която отслабва с изпаряването на разтворителя. Емулсионните уплътнители миришат по-слабо. Добрата вентилация, избягването на нанасяне близо до отворени прозорци или въздухозаборници и спазването на указанията на етикета намаляват неудобството.

Носете химически устойчиви ръкавици, предпазни очила, дрехи с дълги ръкави и подходящи обувки и избягвайте контакт с кожата и вдишване на изпаренията. В слабо проветрявани зони може да е необходим респиратор. Дръжте източниците на запалване далеч, защото изпаренията на разтворителя са запалими. MSDS на продукта посочва точните предпазни мерки за всяка рецептура.

При уплътнителите на разтворителна основа инструментите обикновено се почистват със съвместим въглеводороден разтворител, преди уплътнителят да изсъхне. Емулсионните уплътнители могат да се почистват с вода, докато са още мокри. Събирайте и изхвърляйте правилно остатъците от почистването и използвайте ръкавици и защита за очите по време на почистване.

Маскирайте или покрийте бордюрите, стените, подовете на гаражите, растенията и маркировката, които не трябва да се уплътняват, и използвайте четка или инструмент за ръбове близо до границите. Избърсвайте пръските веднага, защото изсъхналият уплътнител трудно се отстранява от бетон и други порьозни повърхности. Дръжте хората и домашните любимци далеч, докато уплътнителят не се втвърди.

Изтеглете тънък филм от партидата върху стъкло или тестова карта и потърсете точици или прекарайте проба през фино сито и проверете за остатък. Може да се използва и гриндометър (уред за фиността на смилане). Ако останат частици, удължете времето за смесване, подобрете разбъркването или използвайте по-фин клас.

Пълнителите, пясъкът и неразтворимите вещества в свързващото вещество са по-тежки от течността и постепенно се утаяват. Добавките против утаяване и подходящият вискозитет забавят този процес. Потребителите трябва да разбъркват или смесват щателно преди и по време на нанасяне, а производителите – да изпитват стабилността при съхранение през очаквания срок на годност.

Типичните проверки на партидите включват вискозитет, плътност, нелетливо съдържание или сухо вещество, време за съхнене и външен вид на изтеглен филм. Емулсионните продукти се проверяват и за стабилност и размер на частиците. Записването на тези резултати за всяка партида помага всяка рекламация от обекта да бъде проследена до производствените данни.

Сравнете стойностите в COA за точка на омекване, пепел, разтворимост и размер на частиците, след което направете една и съща лабораторна партида с всеки материал. Проверете времето за разтваряне, вискозитета, цвета на филма, съхненето и остатъка. Постоянството между партидите е толкова важно, колкото и самите стойности, затова по възможност изпитайте повече от една партида.

Гилсонитът понякога може да замести част от по-скъпите смоли или да позволи по-ниско общо съдържание на свързващо вещество при същата твърдост и цвят, което може да намали цената на рецептурата. Икономическият ефект зависи от местните цени на всички компоненти. Направете лабораторно сравнение на цена и качество, преди да промените търговски продукт.

Потвърдете, че производствените миксери могат да разтворят гилсонита в разумно време, и коригирайте скоростта на добавяне и температурата, за да избегнете бучки. Направете пилотна партида, сравнете свойствата ѝ с лабораторната партида и я нанесете върху пробна площ. След това определете производствените процедури и границите за приемане на партидите.

Гилсонит на прах (100–200 mesh) може да се използва в някои рецептури на уплътнители и пълнители, особено когато се разтваря в горещ битум. Гилсонит за уплътнители и пълнители е подбран заради по-високата си разтворимост в толуен и диапазона на точката на омекване, подходящ за уплътнители. Сравнете двата в рецептурата си, за да видите кой дава по-добър резултат.

Микронизиран гилсонит (300–600 mesh, пепел макс. 3 %) се разтваря много бързо в разтворители и дава филми без песъчинки. Той е полезен за тънки уплътнители, грундове, шпакловки и лепила, при които гладкостта и краткото време за партида са важни. За по-тежки продукти, като пълнители за горещо изливане, обикновено е достатъчен по-едър клас.

Доставя се в чували по 25 kg на палети. Палетите са покрити, опаковани със стреч фолио и укрепени с ленти, а върху чувалите са отпечатани наименованието на продукта, номерът на партидата, датите на производство и срокът на годност, както и информация за здраве и безопасност. Свържете се с нашия търговски екип, ако вашето предприятие се нуждае от друг вариант на опаковка.

Съхранявайте чувалите на сухо, покрито и проветриво място, далеч от източници на топлина и пряка слънчева светлина. Финият прах може да се сбие под въздействие на топлина и натиск при подреждане, затова избягвайте високи купове в горещи складове. Дръжте чувалите затворени до употреба и ротирайте запасите, така че най-старият материал да се използва първи.

Всяка поръчка се доставя със сертификат за анализ (COA), технически информационен лист или спецификация и информационен лист за безопасност (MSDS). Експортните пратки получават и търговска фактура, опаковъчен лист, коносамент или CMR и сертификат за произход. При товарене може да бъде организирана независима инспекция от SGS или друга договорена компания.

Да, мостри могат да бъдат заявени за лабораторни изпитвания. Съобщете на нашия търговски екип какъв продукт произвеждате, например уплътнител на разтворителна основа, емулсия, пълнител за пукнатини или топлостопимо лепило, както и целевите си свойства. Те ще ви предложат най-подходящия клас и ще изпратят спецификацията заедно с мострата.

Свържете се със Sun Gilsonite на [email protected] или чрез офисите в Дубай, Анкара или Истанбул и опишете продукта си, настоящата рецептура и целевите показатели. Нашият екип може да ви посъветва за избора на клас и да предостави документи и мостри. Окончателната рецептура и одобрението ѝ винаги трябва да се потвърждават от вашите собствени лабораторни и полеви изпитвания.

Гилсонитът се използва и в каучуковите смеси, пластмасите и мастербачовете, свързващите вещества за брикетиране, електроизолационните смеси, шумопоглъщащите материали, смазочните масла и греси, фрикционните материали и някои огнеупорни и въглеродни продукти. В много от тези приложения той действа като природна въглеводородна смола, която добавя твърдост, водоустойчивост, черен цвят или съдържание на въглерод.

Гилсонитът съчетава няколко полезни свойства: висока точка на омекване, добра разтворимост в много масла и ароматни разтворители, ниско водопоглъщане, наситено черен цвят и високо съдържание на въглерод. Освен това той е природен материал, който се предлага във форми от буци до микронизиран прах. Тази комбинация позволява на специалистите по рецептури да го използват като смола, свързващо вещество, пълнител-разредител или източник на въглерод.

Ключовите свойства са точката на омекване, съдържанието на пепел, летливите вещества, разтворимостта в използваните от вас разтворители или масла, размерът на частиците, влажността и относителната плътност. Вземете предвид и съвместимостта с вашите полимери или свързващи вещества, термичното поведение при вашата температура на преработка и цвета. Сертификатът за анализ (COA) и техническият лист са добра отправна точка.

Започнете с ясна цел, например по-висока твърдост, по-добра водоустойчивост или по-ниска цена. Изберете вероятната марка, поискайте мостри и технически листове и проведете малки лабораторни изпитвания за съвместимост и преработка. Сравнете резултатите с настоящата си рецептура и след това преминете към пилотни опити преди пълното производство.

Гилсонит на прах е универсална отправна точка заради размера си 100–200 mesh, ниското съдържание на пепел и широкото използване в много рецептури. За приложения, изискващи много фина дисперсия или бързо разтваряне, Микронизиран гилсонит често е по-подходящ. Гилсонит на буци е подходящ за клиенти, които го стопяват в собствения си процес.

Зависи от приложението. Когато е разтворен или стопен в системата, гилсонитът се държи като твърда природна смола или свързващо вещество. Когато е диспергиран като фини частици под точката си на омекване, може да действа по-скоро като органичен пълнител. Много рецептури го използват и по двата начина на различни етапи от преработката.

Над точката на омекване гилсонитът се превръща във вискозна течност, която може да омокря и свързва фини частици или да се смесва с битум, масла и някои полимери. При по-високи температури той отделя летливи въглеводороди и в крайна сметка оставя богат на въглерод остатък. Точката на омекване на повечето марки е в диапазона 150–220 °C в зависимост от марката.

Когато гилсонитът се нагрява силно без достъп на въздух, летливата част се отделя и остава твърд, богат на въглерод остатък. При летливи вещества обикновено 55–75 % за марките на прах и на буци значителна част от материала остава като нелетлив въглерод плюс пепел. Този остатък е важен при въглеродните продукти, свързващите вещества и огнеупорите, където след нагряване образува въглеродни връзки.

Гилсонитът е най-съвместим с неполярни и ароматни материали като естествен каучук, SBR, някои други еластомери, битум и ароматни масла. Съвместимостта с полярни полимери обикновено е ограничена. Тъй като резултатите зависят от вида на полимера, преработката и дозировката, съвместимостта винаги трябва да се проверява с малко лабораторно изпитване.

В каучука гилсонитът се използва като технологична добавка, омекотител и пълнител-разредител. Той може да подобри смесването и екструдирането, да добави лепливост, да подпомогне диспергирането на сажди и пълнители и да подобри водоустойчивостта. В този контекст често се нарича минерален каучук. Дозировката се определя чрез опити със смесите.

„Минерален каучук“ е традиционен търговски термин за твърди природни или преработени асфалтови материали, включително гилсонит, използвани в каучукови смеси. Те самите не са каучук, но се смесват с еластомерите и подпомагат преработката, екструдирането и външния вид. Терминът е предимно исторически, но все още се среща в някои рецептури и в литературата.

Гилсонитът по правило е най-съвместим с неполярни каучуци като естествен каучук, SBR, бутилкаучук и смеси от типа EPDM, макар че степента на съвместимост варира. При полярни каучуци, като нитрилния, съвместимостта често е по-ниска. Винаги изпитвайте реалната смес по отношение на преработката, вулканизацията и крайните свойства.

Дозировката в каучука обикновено се изразява в части на сто части каучук (phr) и силно зависи от сместа и целта. Малките добавки са обичайни за ефект на технологична добавка, а по-високи нива може да се използват за разреждане или намаляване на цената. Определете правилното ниво чрез опити с вашите собствени рецепти и изпитвания.

Не. Гилсонитът не е подсилващ пълнител като саждите, които имат много фина структура с голяма специфична повърхност. Гилсонитът подпомага главно преработката, цвета и водоустойчивостта. В някои смеси той може частично да замести технологичните масла или други пълнители-разредители, но подсилващите свойства все пак идват от саждите или други подсилващи пълнители.

Гилсонитът може да подобри омокрянето на саждите и другите пълнители по време на смесването, тъй като омеква и обвива частиците при температурите на смесване. По-доброто омокряне може да улесни диспергирането и да намали енергията за смесване. Ефектът зависи от температурата на смесване, вида на сместа и дозировката, затова го проверете с изпитвания за дисперсия.

Гилсонитът може да направи смесите по-гладки при екструдиране и каландриране, да намали еластичното възстановяване (нерва) и да подобри външния вид на повърхността на екструдираните детайли. Може също да подобри лепливостта на невулканизираната смес при операциите по сглобяване. Големината на ефекта зависи от дозировката и от това дали температурата на смесване достига или се доближава до неговия диапазон на омекване.

Гилсонитът е въглеводород и при някои смеси може да взаимодейства с вулканизиращите системи, като леко промени времето до преждевременна вулканизация или скоростта на вулканизация. При умерена дозировка ефектът обикновено е малък, но трябва да се провери с реометър при въвеждане на гилсонит или промяна на неговото ниво. При нужда коригирайте вулканизиращите агенти.

За да действа като омекотител или технологична добавка, гилсонитът се възползва от температури на смесване, при които омеква или може частично да се разтвори в каучука и маслата. Фините марки, като Микронизиран гилсонит, се диспергират по-лесно при по-ниски температури. Най-добрият режим на смесване трябва да се установи чрез лабораторни опити.

Обикновено се предпочитат фини марки с ниско съдържание на пепел, тъй като едрите частици или високото съдържание на пепел могат да оставят точици и слаби места в тънки каучукови изделия. Микронизиран гилсонит и Гилсонит на прах са обичайни отправни точки. Изборът зависи от температурата на смесване, изискваното качество на повърхността и от това как трябва да се държи гилсонитът в сместа.

Гилсонитът е хидрофобен и има много ниско водопоглъщане, така че може да помогне за намаляване на поемането на вода в някои смеси. Това може да е полезно за изделия, изложени на влага, като уплътнения, постелки и някои технически детайли. Реалното подобрение зависи от цялостната рецептура и трябва да се измери с изпитвания чрез потапяне във вода.

Гилсонитът не замества антиоксидантите и антиозонантите. При някои смеси той може да допринесе за защитата на повърхността, но основната устойчивост на стареене все пак идва от защитните химикали и вида на полимера. При добавяне на гилсонит изпитайте свойствата при стареене със стандартните методи за топлинно и озоново стареене.

Гилсонитът може да се разглежда за някои некритични компоненти на гумите или смеси с регенерат като технологична добавка или пълнител-разредител. Смесите за гуми са силно оптимизирани и критични за безопасността, затова всяка промяна трябва да премине през пълни лабораторни и продуктови изпитвания. На практика той е по-разпространен в общите каучукови изделия, отколкото в протекторите на високоефективни гуми.

Гилсонитът и други асфалтови материали се използват в смеси с регенериран и рециклиран каучук като омекотители и свързващи вещества. Те могат да помогнат за свързване на гумения гранулат и да подобрят преработката. Резултатите зависят от процеса на регенериране и целевия продукт, затова изпитайте внимателно дозировката и температурата на преработка.

При някои каучукови изделия гилсонитът може частично да замести по-скъпи технологични добавки, смоли или масла или да действа като пълнител-разредител, което може да понижи цената на сместа. Икономията е реална само ако преработката и крайните свойства остават в рамките на спецификацията. Сравнявайте цената на килограм смес и на готов детайл, а не само цената на суровината.

Тъй като гилсонитът е твърд при стайна температура, той може леко да повиши твърдостта и коравината на сместа, особено когато замества меко технологично масло. Когато частично се разтвори при температурата на смесване, той може да действа и като омекотител по време на преработката. Измерете твърдостта по Шор и модула, за да видите крайния ефект във вашата смес.

Общите каучукови изделия, като постелки, подови настилки, екструдирани профили, маркучи и някои смеси за ленти, са типични кандидати за гилсонит като технологична добавка и пълнител-разредител. При тези продукти се ценят доброто екструдиране, тъмният цвят и водоустойчивостта. Изискванията към показателите варират, затова всяка смес трябва да се изпита спрямо продуктовата си спецификация.

В пластмасите гилсонитът се използва главно като черна оцветяваща и модифицираща добавка, например в някои мастербачове и компаунди на основата на полиолефини или други неполярни полимери. Той може да добави цвят, да подобри преработката при определени рецептури и да действа като евтин пълнител-разредител. Използването му е ограничено от съвместимостта и температурата на преработка.

Гилсонитът може да бъде част от някои рецептури за черен мастербач, главно за подпомагане на цвета или дисперсията заедно със саждите. Той няма оцветяващата сила на саждите, затова рядко ги замества изцяло. Дисперсията, интензитетът на цвета и ефектът върху механичните свойства трябва да се проверят при опити.

Много пластмаси се преработват при температури значително над точката на омекване на гилсонита, а при високи температури гилсонитът отделя летливи въглеводороди. Това може да причини дим, миризма или кухини в някои изделия. Изпитайте материала чрез термичен анализ и опити за преработка при вашата действителна температура и време на престой, преди да го използвате в производството.

При ниски нива гилсонитът обикновено има умерен ефект, но при по-високи съдържания може да намали ударната якост или удължението, тъй като не е напълно съвместим с много полимери. В някои случаи може да повиши коравината. Измерете ключовите механични свойства на вашия продукт при въвеждане на гилсонит.

Гилсонитът има ограничена съвместимост с PVC и може да взаимодейства със стабилизаторите или пластификаторите. Той не е често използвана добавка за PVC. Ако го обмисляте за приложение с PVC, проведете малки изпитвания за стабилност при преработка, цвят и механични свойства и проверете нормативните изисквания към крайния продукт.

Свързващото вещество за брикетиране задържа фините частици заедно, когато се пресоват в брикети или пелети. Типичните изходни материали включват въглищен ситнеж, коксов ситнеж, дървени въглища, въглеродни фини фракции и някои минерални или метални фини фракции. Свързващото вещество осигурява якост на суровите брикети след пресоване и якост след втвърдяване или нагряване.

Гилсонитът обикновено се смесва с фините частици и се нагрява над точката си на омекване, така че да се стопи и да обвие частиците. Когато сместа се пресова и охлади, гилсонитът се втвърдява и задържа брикета цял. Той също така внася въглерод и придава водоустойчивост на готовия брикет.

Гилсонитът се разглежда главно за въглеродни фини фракции като въглища, коксов ситнеж, антрацит, дървени въглища и графитен или въглероден прах. Може да се изпита и за някои минерални или метални фини фракции, при които съдържащо въглерод свързващо вещество е допустимо. Съвместимостта, якостта и изискванията за крайната употреба трябва да се проверят за всеки материал.

Гилсонитът дава здрави, водоустойчиви брикети, внася въглерод, а не инертна пепел, и е твърд и лесен за работа при околна температура. В сравнение с някои течни свързващи вещества може да не изисква време за втвърдяване след охлаждане. Ефективността му зависи от правилното нагряване и смесване, за да се стопи и разпредели добре.

Процесът изисква нагряване над точката на омекване, което добавя разходи за енергия и оборудване. Гилсонитът внася и летливи вещества, което може да е от значение за металургични или бездимни горивни продукти. За някои приложения други свързващи вещества може да са по-евтини или по-подходящи. Пилотното изпитване с вашия собствен материал е най-добрият начин за вземане на решение.

Съдържанието на свързващо вещество обикновено се изразява като процент от сухата смес и често е в едноцифрения процентен диапазон, но правилното ниво зависи от размера на частиците, влажността, налягането на пресоване и изискваната якост. Започнете с лабораторни брикети с няколко нива на свързващото вещество и изпитайте якостта при изпускане, якостта на натиск и водоустойчивостта.

Гилсонит на прах или Гранулиран гилсонит са обичаен избор, тъй като се смесват равномерно с фините частици преди нагряването. Ако сместа се стопява напълно, по-едър материал може да е приемлив. Гилсонит на буци също може да се използва, когато клиентът разполага със собствено оборудване за смилане или стапяне.

Сместа трябва да се нагрее над точката на омекване на съответната марка гилсонит, така че той да се стопи и да обвие частиците. Точките на омекване обикновено са 150–220 °C в зависимост от марката. Практичните температури на смесване се определят чрез опити, като се балансира доброто обвиване с разхода на енергия, изпаренията и безопасността.

Да. Гилсонитът понякога се комбинира с други свързващи вещества като битум, меласа, нишесте или лигносулфонати, за да се балансират цената, якостта и водоустойчивостта. Всяка комбинация се държи различно при смесването, пресоването и втвърдяването. Изпитайте цялата система от свързващи вещества с вашия материал, преди да увеличите мащаба.

Да, това е едно от техните предимства. Гилсонитът е хидрофобен, така че свързаните с него брикети по правило издържат по-добре на дъжд и влажност от тези, свързани с водоразтворими свързващи вещества. Водоустойчивостта все пак зависи от разпределението на свързващото вещество и плътността на брикетите, затова я изпитайте чрез потапяне или опити с атмосферно въздействие.

Гилсонитът съдържа висок дял летливи вещества, които горят с дим, ако не бъдат обработени. Брикетите за бездимно гориво може да изискват карбонизация или система от свързващи вещества с ниско съдържание на летливи вещества. Гилсонитът все пак може да е полезен, когато брикетите се подлагат на термична обработка след пресоването. Проверете местните разпоредби за горивата и продуктовите стандарти.

Гилсонитът е проучван и използван в някои въглеродни и металургични брикетни приложения като свързващо вещество и източник на въглерод. Неговите летливи вещества и коксуващо поведение трябва да отговарят на изискванията на процеса. При металургична употреба проверете също сярата, пепелта и якостта след нагряване чрез лабораторни и пилотни изпитвания.

Карбуризаторът, наричан още навъглеродител, е богат на въглерод материал, който се добавя към разтопената стомана или чугун, за да се повиши съдържанието на въглерод в тях. Обичайните карбуризатори са калциниран нефтен кокс, графит и калциниран антрацит. Те трябва да имат високо съдържание на нелетлив въглерод, ниско съдържание на летливи вещества и малко примеси като сяра и азот.

Гилсонитът по правило не е добър основен карбуризатор, тъй като има високо съдържание на летливи вещества, обикновено 55–75 %, и следователно по-малко нелетлив въглерод от калцинирания кокс или графита. Голяма част от масата му би изгоряла или би се изпарила, вместо да се разтвори в метала. Той може да има роля в някои свързващи вещества или специални смеси, но опитите са задължителни.

За разпенване на шлаката обикновено се използват въглеродни материали с високо съдържание на нелетлив въглерод, например фини фракции кокс или антрацит, които се вдухват заедно с кислород. Високото съдържание на летливи вещества в гилсонита го прави по-малко подходящ като основен въглерод за разпенване. Той не е типичен избор за това приложение и при всяко изпитване трябва да се вземат предвид изпаренията, безопасността и работата на пещта.

Гилсонитът може да се разглежда като свързващо вещество или компонент на свързващо вещество за някои въглеродни продукти, тъй като се стопява, омокря въглеродните частици и оставя въглероден остатък след нагряване. Традиционните свързващи вещества в тази област включват каменовъглен пек и смоли. Пригодността му зависи от добива на въглерод, чистотата и свойствата на крайния продукт.

Гилсонитът е използван или проучван като източник на въглерод или компонент на свързващото вещество в някои съдържащи въглерод огнеупори, набивни маси и леточни маси. Тези продукти се нуждаят от въглерод, който свързва огнеупорните зърна след изпичане. Пригодността зависи от добива на въглерод, пепелта, отделянето на летливи вещества и безопасността при нагряване, затова са необходими опити.

При нагряване на огнеупора гилсонитът се стопява, омокря зърната и след това претърпява пиролиза, като оставя въглеродна мрежа, която може да свързва частиците. В някои огнеупори въглеродът подобрява и устойчивостта на проникване на шлака. Летливата част се отделя по време на нагряването, което трябва да се контролира, за да се избегнат пукнатини и емисии.

Гилсонитът понякога се разглежда като частична алтернатива на каменовъгления пек, но не е пряк заместител без промени. Неговата точка на омекване, добив на въглерод и отделяне на летливи вещества са различни, което влияе на смесването, формоването и изпичането. Всяко заместване трябва да се разработва стъпка по стъпка с лабораторни и производствени изпитвания.

Гилсонитът не е често използвана керамична суровина. В някои случаи органични материали се използват като порообразуватели или временни свързващи вещества, които изгарят по време на изпичането, и гилсонитът би могъл да се разгледа за това. Тъй като оставя пепел и отделя изпарения, използването му в керамиката е ограничено и трябва да се изпитва внимателно.

Гилсонитът се използва в асфалтови изолационни и заливни смеси, кабелни пълнежи и уплътнителни смеси, където добавя твърдост, водоустойчивост и по-висока точка на омекване. Ниското му водопоглъщане помага за защитата на електрическите части от влага. Съвременната изолация често използва синтетични материали, но асфалтовите смеси остават в някои приложения.

Гилсонитът, подобно на другите сухи битумни материали, има добро специфично електрическо съпротивление и ниско водопоглъщане. Затова се използва в изолационни смеси. Електрическите показатели на даден продукт зависят от цялата рецептура, пълнителите, влагата и температурата, затова той трябва да се изпита по съответните електротехнически стандарти.

Асфалтови смеси, съдържащи гилсонит, се използват като пълнежи и уплътнители за кабелни муфи, разклонителни кутии и подобни елементи, където не допускат влага и фиксират компонентите. Сместа трябва да остава твърда при експлоатационна температура и да може да се излива при нагряване. Рецептурата и изпитванията трябва да следват изискванията на съответното електрическо приложение.

В асфалтовите заливни смеси гилсонитът повишава точката на омекване и твърдостта, намалява студеното течене и подобрява водоустойчивостта. Това помага на сместа да задържа компонентите на място и да ги предпазва от влага. По-високото съдържание на гилсонит по правило дава по-твърди смеси, затова дозировката се определя така, че да балансира твърдостта и гъвкавостта.

Шумопоглъщащите или виброзаглушаващите материали са листове, подложки или покрития, които се нанасят върху метални панели за намаляване на вибрациите и шума. Използват се в автомобили, домакински уреди, машини и строителни елементи. Много традиционни виброзаглушаващи подложки са на основата на битум с минерални пълнители, понякога модифициран със смоли като гилсонита.

В битумните виброзаглушаващи подложки гилсонитът може да повиши точката на омекване и коравината на сместа, така че подложката да запазва формата си и заглушаващите си показатели при по-високи температури. Помага и за намаляване на теченето и свличането по вертикални или горещи повърхности. Дозировката се балансира спрямо гъвкавостта и показателите при ниски температури.

Заглушаването зависи от вискоеластичното поведение на сместа в работния температурен диапазон. Гилсонитът променя коравината и точката на омекване, което може да измести температурата, при която заглушаването е най-силно. Дали това подобрява показателите, зависи от целевия температурен диапазон на продукта, затова измерете заглушаването с подходящи лабораторни изпитвания.

Гилсонитът може да бъде част от битумните виброзаглушаващи листове, използвани в подовете, вратите и панелите на превозните средства, главно за подобряване на топлоустойчивостта и намаляване на теченето по време на циклите в пещите за боядисване. Автомобилните части трябва да отговарят на строги изисквания за миризма, емисии и замъгляване (фогинг), затова всяка рецептура трябва да се изпита спрямо спецификациите на производителя на превозното средство.

Да, подобни битумни виброзаглушаващи смеси се използват в перални машини, съдомиялни машини, панели и корпуси на машини. Гилсонитът може да помогне на тези смеси да издържат на топлината от двигатели или гореща вода и да запазват формата си. Както при автомобилните части, изпитайте заглушаването, сцеплението, топлоустойчивостта и евентуалните изисквания за емисии на крайния продукт.

Гилсонитът може да се разтвори в тежки масла, за да придаде плътност, лепливост и якост на филма. Използва се в някои греси за тежки условия, смазки за открити зъбни предавки, смазки за стоманени въжета и смазки за вериги, където е необходим дебел, лепкав и водоустойчив филм. Не се използва в леки смазочни масла, където се изискват чисти масла с нисък вискозитет.

Откритите зъбни предавки се нуждаят от смазка, която остава по повърхностите на зъбите при голямо натоварване и не се изхвърля и отмива. Разтвореният гилсонит може да увеличи лепливостта, дебелината на филма и водоустойчивостта. Съвременните смазки за открити зъбни предавки използват много видове добавки, така че гилсонитът е един от вариантите, които да се оценят в конкретни рецептури.

Смазките за стоманени въжета трябва да проникват във въжето, да остават на място и да предпазват от корозия и вода. Асфалтови смеси, съдържащи гилсонит, се използват за тази цел, тъй като образуват траен, водоустойчив филм. Рецептурата трябва да балансира проникването при нанасяне с плътността при експлоатация, което се изпитва върху реални проби от въжета.

Гилсонитът се разтваря по-добре в ароматни или нафтенови масла, отколкото в силно парафинови. Обикновено се добавя бавно като прах към нагрято масло при добро разбъркване до пълното му разтваряне. Микронизиран гилсонит се разтваря по-бързо заради финия си размер на частиците. Проверете за неразтворени частици и стабилност при съхранение.

Да, гилсонитът придава тъмнокафяв до черен цвят дори при ниски нива. Това е приемливо при гресите и смазките за тежки условия, но не и там, където се изисква светъл цвят. Потребителите на тъмни смазочни материали често приемат цвета като признак за плътен, защитен филм, а не като недостатък.

Гилсонитът може да се смесва в много греси след образуването на структурата на сгъстителя, но може да повлияе на консистенцията и стабилността. Съвместимостта с литиеви, калциеви или други сапунени сгъстители и с добавките трябва да се изпита. Проведете изпитвания за пенетрация, точка на прокапване и отделяне на масло върху готови проби.

Гилсонитът е хидрофобен и придава лепкав, водоотблъскващ характер на масления компонент, което може да подобри устойчивостта на отмиване с вода при някои греси. Общата водоустойчивост зависи силно и от сгъстителя и другите добавки. Използвайте изпитвания за отмиване с вода и устойчивост на водна струя, за да измерите ефекта.

Гилсонитът и други природни асфалти се използват като органични компоненти в някои фрикционни материали, където могат да действат като модификатор на свързващото вещество или на триенето и да подпомагат преработката. Фрикционните материали са сложни и критични за безопасността, затова всяко използване трябва да бъде валидирано с пълни изпитвания за триене, износване и намаляване на ефективността при нагряване (фейдинг).

Тъй като гилсонитът оставя въглероден остатък след нагряване, изследователи и производители го разглеждат като прекурсор или свързващо вещество за въглеродни материали, като въглеродни пени, въглеродни пасти и порести въглероди. Тези приложения са предимно специализирани или в процес на разработка. Чистотата, съдържанието на пепел и добивът на въглерод са ключови фактори в такава работа.

В миналото асфалтови смеси са се използвали в някои кутии на батерии и уплътнителни смеси, а гилсонитът е бил често използван втвърдяващ компонент. Днес изследванията на материали за батерии разглеждат и много въглеродни прекурсори, включително природни асфалти, за въглеродни добавки или покрития. Всяко използване в батерии изисква строг контрол на чистотата и обширни изпитвания от производителя на батерии.

Природните асфалти, включително гилсонитът, са проучвани като възможни прекурсори или материали за покритие на въглерода, използван в анодите на батерии, тъй като след термична обработка дават въглерод. Тази област е в процес на разработка и е много взискателна към чистотата, особено по отношение на пепелта и металите. Биха били необходими марки с ниско съдържание на пепел и обширна лабораторна работа.

По принцип много богати на въглерод материали могат да се карбонизират и активират за получаване на порест въглерод, и гилсонитът е проучван за това. Високото му съдържание на летливи вещества и необходимостта от внимателна преработка го правят по-скоро специализиран вариант, отколкото стандартна суровина. Необходими са пилотни изпитвания за оценка на добива и порестата структура.

Въглеродните влакна се произвеждат главно от полиакрилонитрил или специално обработени пекове. Природните асфалти са изследвани като възможни прекурсори за пек, но това не е утвърдено търговско приложение. То би изисквало обширно пречистване и разработване на преработката, затова в тази област гилсонитът трябва да се разглежда като изследователски материал.

Въглеродните пасти за електроди обикновено се свързват с каменовъглен или нефтен пек. Гилсонитът е разглеждан като частичен компонент на свързващото вещество, тъй като се стопява и оставя въглерод при изпичане. Пепелта, отделянето на летливи вещества и поведението на пастата трябва да съответстват на процеса в пещта, затова са необходими внимателни лабораторни и производствени изпитвания.

Не. Хуминовите вещества, като хуминовите и фулвовите киселини, идват главно от леонардит, торф и органичното вещество на почвата. Гилсонитът е природен твърд въглеводород, който е предимно неразтворим във вода и съдържа малко богат на кислород хуминов материал. Той не бива да се бърка с леонардита или да се продава като хуминов продукт.

Използването на гилсонит в селското стопанство е ограничено. Природните асфалти са разглеждани за някои продукти за подобряване на почвата, покрития с бавно освобождаване или продукти срещу ерозия заради водоустойчивостта си. Такива приложения трябва да отговарят на местните селскостопански и екологични разпоредби, а ползата от тях трябва да се докаже с полеви опити преди търговска употреба.

Хидрофобните материали могат да забавят освобождаването на торовете чрез покриване на гранулите, а асфалтовите материали са проучвани за тази цел. Гилсонитът може да се разглежда като част от такива покрития, но ефектът върху скоростта на освобождаване, почвата и културите трябва да се изпита. Във всяка страна трябва да се провери и нормативното одобрение за продуктите за торене.

Не, гилсонитът се състои главно от въглерод и водород с малки количества азот, сяра и минерали, които не са в лесно усвоима за растенията форма. Той не бива да се използва или описва като тор. Всяка роля в селското стопанство би била физическа, например като покритие или свързващо вещество, а не хранителна.

Битумни емулсии и други асфалтови продукти се използват за стабилизиране на почвени повърхности и контрол на праха в участъци без настилка. Гилсонитът може да бъде част от такива рецептури, за да добави твърдост и дълготрайност. Екологичните правила за нанасяне на въглеводороди върху почвата се различават, затова проверете местните разпоредби преди употреба.

Да, в миналото асфалтовите подови плочки са използвали асфалтови свързващи вещества, а гилсонитът е бил един от материалите, които са помагали за получаването на тъмни, твърди плочки. Съвременните подови настилки използват предимно други полимери. Днес гилсонитът е по-актуален за промишлените смеси, отколкото за подовите настилки, макар че все още може да се среща в някои специализирани продукти.

Гилсонитът се използва в някои черни апретури и покрития заради цвета и водоустойчивостта си. Съвременното довършване на кожи и текстил използва главно синтетични смоли и пигменти. При всяко използване трябва да се вземат предвид устойчивостта на цвета, гъвкавостта, миризмата и правилата за безопасност на продуктите, особено при потребителски стоки.

Битум и асфалтови материали се използват в някои влакнести плочи и панели за подобряване на водоустойчивостта. Гилсонитът може да се разглежда за подобни приложения, но трябва да се провери влиянието му върху свързващите смоли, пресоването и емисиите. За плочите, използвани на закрито, изискванията за емисии и безопасност на продуктите са особено важни.

Продуктите на Sun Gilsonite са промишлени материали и не са предназначени за козметика, фармацевтични продукти, храни или приложения в контакт с храни. Такива продукти изискват специфични марки, контрол на чистотата и нормативни одобрения, които промишленият гилсонит няма. Не използвайте гилсонит в тези приложения без консултация със специалист по регулаторни въпроси.

Гилсонитът гори с висока топлина на изгаряне, но рядко се продава като гориво, тъй като е по-ценен като промишлена суровина. Може да се използва в някои смеси или брикети. При изгарянето му се отделят дим и димни газове, затова трябва да се спазват правилата за емисиите от горива.

Използвайте индиректно нагряване с добър контрол на температурата, добавяйте гилсонита постепенно към горещ носител, например битум или масло, и разбърквайте добре. Избягвайте прегряване, което увеличава изпаренията и риска от пожар. Осигурете вентилация, дръжте източниците на запалване далеч и спазвайте MSDS по отношение на работата с материала и личните предпазни средства.

Да. Клиенти с подходящи трошачки и мелници могат да купуват Гилсонит на буци и да го смилат сами. Гилсонитът е крехък и се смила лесно, но финият прах е горим, затова мелницата и прахоулавянето трябва да бъдат проектирани за горим прах. Много потребители предпочитат готовите смлени марки, за да не им се налага да инвестират в такова оборудване.

Гилсонитът се разтваря добре в ароматни и хлорирани разтворители и е в голяма степен разтворим в толуен – често 95–99 % в зависимост от марката. В парафинови разтворители и масла е по-слабо разтворим, а във вода и алкохоли е неразтворим. Най-сигурният начин да се потвърди пригодността е изпитване на разтворимостта с реалния разтворител или масло, които използвате.

Микронизираният гилсонит е смлян до 300–600 mesh и има максимално съдържание на пепел 3 %. Много фините частици се разтварят бързо в масла и разтворители и се диспергират равномерно в каучук, пластмаси и покрития. Той е добър избор за рецептури, при които песъчливост, точки или бавно разтваряне биха създали проблем.

Гилсонитът на буци е икономичният избор, когато стопявате или разтваряте материала в собствения си процес, например в брикетиращи инсталации, котли за компаунди или мелници. Доставя се в биг бегове от 1 MT или насипно. Ако се нуждаете от фин прах и нямате оборудване за смилане, по-практична е смляна марка.

Термогравиметричният анализ (TGA) показва загубата на маса и отделянето на летливи вещества с повишаване на температурата, а диференциалната сканираща калориметрия (DSC) може да покаже омекването и термичните преходи. В комбинация с температурата на омекване по метода „пръстен и топка“ и изпитванията за летливи вещества тези методи помагат да се предвиди поведението на материала при преработка. Провеждайте ги при скорости на нагряване, близки до тези във вашия процес.

Претеглете известно количество гилсонит и го добавете към вашия разтворител, масло или свързващо вещество при предвидените температура и концентрация, разбърквайте определено време, след което филтрирайте или оставете да се утаи. Измерете неразтворения остатък и проверете стабилността на разтвора в продължение на дни или седмици. Сравнявайте различните марки една до друга при еднакви условия.

Полезни изпитвания са визуалната проверка на смесите за ивици или разслояване, микроскопията на срезове, измерването на индекса на стопилката или вискозитета, механичните изпитвания и термичният анализ. Важно е също пробите да се стареят и да се проверява за изпотяване или миграция към повърхността. Започнете с малки добавки и ги увеличавайте постепенно.

Пепелта е неорганичният остатък на гилсонита. Във фини продукти като тънки гумени детайли, пластмаси, въглеродни материали или покрития високото съдържание на пепел може да причини точки, абразия или замърсявания. При брикети или тежки компаунди то има по-малко значение. Когато чистотата е важна, избирайте нископепелни марки като Микронизиран гилсонит.

При нормални температури на съхранение гилсонитът е стабилен, но при нагряване близо до или над температурата му на омекване може да отделя въглеводородни изпарения, чието количество нараства с повишаване на температурата. По време на стопяване или смесване при висока температура използвайте локална смукателна вентилация и контрол на температурата. Спазвайте MSDS за указанията относно експозицията и личните предпазни средства.

Гилсонитът може да придаде наситен черен цвят на някои продукти, особено когато е разтворен, но не осигурява армиращия ефект, UV защитата и проводимостта, които дават саждите. В някои рецептури той може частично да замени саждите заради цвета или по технологични съображения. Пълна замяна рядко е възможна без загуба на свойства.

Не. В естествената си форма гилсонитът е електрически изолатор. Остатъкът може да стане проводим само след силна термична обработка, при която се превръща във въглерод. Затова в естественото си състояние гилсонитът се използва в изолационни компаунди, а след карбонизация се изследва като прекурсор на въглеродни материали.

Подобно на други асфалтови материали, гилсонитът може да се окисли и да стане крехък при продължително въздействие на UV лъчение и атмосферни условия, особено в тънки повърхностни слоеве. В компаундите пълнителите, пигментите и защитните добавки подобряват дълготрайността. За продукти, предназначени за употреба на открито, изпитайте устойчивостта на атмосферни влияния чрез ускорено или естествено експониране.

Гилсонитът е устойчив на вода, много разредени киселини, основи и соли, поради което се използва в защитни компаунди. Той се разрушава или разтваря от ароматни и хлорирани разтворители и много масла. Химическата устойчивост на готовия продукт зависи от цялата рецептура и трябва да се изпита с химикалите, с които той ще влиза в контакт.

Повечето марки на Sun Gilsonite имат относителна плътност около 1.04–1.10 при 25 °C. Тази ниска плътност означава, че гилсонитът добавя малко тегло в сравнение с минералните пълнители. Тя е важна при леките компаунди, при изчисляването на рецептури на обемна основа и при прогнозирането дали частиците ще изплуват, или ще се утаят в течности.

Гилсонитът не е утвърден материал за 3D печат или други нововъзникващи технологии. Изследователи понякога изпитват естествени асфалти като прекурсори на въглерод или добавки в нови материали. Ако разработвате такова приложение, започнете с малки лабораторни количества, характеризирайте материала внимателно и очаквайте значителна развойна работа.

Проверете правилата за регистрация на химикали на вашия пазар, специфичните за продукта разпоредби, например за играчки, материали в контакт с храни, електрически изделия или торове, както и изискванията за безопасност на работното място и опазване на околната среда. Прегледайте MSDS за информацията относно класификацията и работата с материала. Специалист по регулаторни въпроси може да потвърди изискванията за вашия конкретен продукт и държава.

Потвърдете, че лабораторните резултати са възпроизводими, след което направете пилотни партиди на оборудване, подобно на производственото. Проверете времето за разтваряне или смесване, контрола на температурата, справянето с праха и изпаренията, както и свойствата на крайния продукт. Планирайте доставките на същата марка в производствени количества и пазете контролни проби от всяка използвана партида.

Да, мостри от марките на Sun Gilsonite могат да бъдат заявени за лабораторна оценка. Информирайте нашия търговски екип за предвиденото приложение, условията на преработка и евентуалните ограничения в спецификацията, за да бъдат предложени най-подходящите марки. Мострите се придружават от техническа информация в подкрепа на вашите изпитвания.

Нашият материал се подбира, раздробява, пресява, смила и опакова така, че да отговаря на изискванията на клиента по отношение на размера на частиците, пепелта и температурата на омекване. Ако вашето приложение изисква определен размер в mesh или определен диапазон на свойствата, свържете се с нашия търговски екип и предоставете подробностите. Екипът ще потвърди какво може да бъде доставено и как ще бъде документирано.

Техническият лист (TDS) съдържа типичните свойства, сертификатът за анализ (COA) – действителните резултати за конкретна партида, а информационният лист за безопасност (MSDS) – информация за безопасността, работата с материала и нормативните изисквания. Заедно те подпомагат разработването на рецептури, оценката на риска и контрола на качеството. Съхранявайте документите за всяка партида, използвана в разработката.

Опишете приложението, основните материали и разтворители, температурата и метода на преработка, свойствата, които искате да подобрите, и евентуалните ограничения за пепел, цвят, размер на частиците или примеси. Полезни са също очакваните количества и предпочитанията за опаковка. Това позволява на доставчика да предложи подходяща марка и мостри.

Икономическата ефективност зависи от това какво замества гилсонитът и каква добавена стойност носи. В някои приложения той намалява разходите, като замества по-скъпи смоли или разширители, а в други подобрява характеристиките при умерена дозировка. Сравнявайте общата себестойност на рецептурата и характеристиките на продукта. На нашия уебсайт има страница с ориентировъчни цени, а окончателните цени се посочват в офертите.

Дръжте торбите затворени на сухо, хладно и покрито място, далеч от източници на топлина и запалване. След отваряне затворете торбата отново или прехвърлете материала в затворен съд, за да се предотвратят поемането на влага и образуването на прах. Използвайте първо по-старите наличности и преди употреба проверявайте за спичане.

Да. Гилсонитът се разтваря в горещ битум и повишава температурата му на омекване и твърдостта му. Това е основата на много промишлени компаунди за изолация, шумо- и виброгасене, уплътняване и свързване. Съотношението на сместа се подбира според необходимите твърдост и гъвкавост и се проверява чрез изпитвания за температура на омекване, пенетрация и поведение при ниски температури.

И двата са твърди асфалтови материали, използвани за придаване на твърдост на компаундите. Окисленият битум се получава чрез продухване на въздух през битум, докато гилсонитът е естествен минерал с по-висока температура на омекване и много ниско съдържание на пепел при качествените марки. Гилсонитът често може да повиши температурата на омекване при по-ниска дозировка, но свойствата трябва да се сравнят във вашата рецептура.

Да. Компаундите на основата на мек битум или масла могат бавно да текат или да се свличат при топли експлоатационни температури. Добавянето на гилсонит повишава температурата на омекване и вискозитета, което намалява студеното течение. Прекомерното количество може да направи компаунда крехък при ниски температури, затова изпитвайте поведението както при високи, така и при ниски температури.

Гилсонитът е твърд и крехък при стайна температура, затова големите добавки могат да намалят гъвкавостта и да увеличат напукването при ниски температури. Рецептурите често го балансират с по-меки масла, битум или полимери. Изпитвайте гъвкавостта при най-ниската очаквана експлоатационна температура, например чрез изпитвания на огъване или удар.

Гилсонитът е подходящ за много горещостопими асфалтови компаунди, в които повишава твърдостта и топлоустойчивостта и помага на компаунда да се втвърдява бързо при охлаждане. Рецептурата трябва да осигурява подходящ вискозитет на стопилката при нанасяне и подходяща твърдост в експлоатация. Типични приложения са заливни, запълващи и защитни компаунди.

При по-старите оловно-киселинни акумулатори асфалтови компаунди с гилсонит са се използвали за уплътняване на капаците, а в някои случаи и като част от материала на корпуса, осигурявайки киселинна устойчивост и електрическа изолация. Съвременните акумулатори използват предимно пластмасови корпуси и други уплътнители. Гилсонитът все още може да се среща в някои специални уплътняващи компаунди, които изискват подобни свойства.

Гилсонитът не е абсорбент и не се използва за почистване на нефтени разливи. Самият той е въглеводороден материал и се разтваря в много масла. Продуктите за абсорбиране на нефт се изработват от материали като полипропиленови влакна, глини или естествени влакна. Това е често срещано погрешно схващане за гилсонита.

В миналото асфалтови материали са се използвали за производството на водоустойчиви хартии и ламинати за опаковане и строителни цели. Гилсонитът може да допринесе за по-висока твърдост и по-малка лепливост на такива покрития. Днес много от тези продукти използват полимери или восъци, а всяка употреба в опаковки трябва да отговаря на изискванията за контакт с храни и рециклиране.

Гилсонитът не е обичайна съставка на съвременните моливи или художествени материали. В миналото някои тъмни пигменти и художествени среди са използвали естествени асфалти, например старата боя, известна като битум. За потребителските и художествените продукти правилата за безопасност и етикетиране са строги, затова промишленият гилсонит не бива да се използва без подходяща оценка.

Основните технически рискове са несъвместимост с основния материал, изпарения или летливи вещества при температурата на преработка, тъмен цвят там, където не е желан, и промени в дългосрочните свойства. Търговският риск включва неясен нормативен статус на крайния продукт. Малките, добре планирани изпитвания и добрата документация намаляват тези рискове.

По-фините частици имат по-голяма повърхност, затова се разтварят или стопяват по-бързо и по-равномерно. Микронизираният гилсонит с 300–600 mesh се разтваря много по-бързо от гранулирания материал или буците. При горещи процеси с дълго време на смесване по-едрите марки могат да бъдат приемливи и често се работи по-лесно с тях, като се отделя по-малко прах.

Гилсонит с по-висока температура на омекване придава повече твърдост и топлоустойчивост на единица добавено количество, но изисква по-високи температури за разтваряне или стопяване. Марка с по-ниска температура на омекване се смесва по-лесно, но придава по-малка твърдост. Изберете марката, която съответства на вашата температура на преработка и на експлоатационната температура на крайния продукт.

В зависимост от марката гилсонитът се доставя в многослойни хартиени торби от 25 kg или в тъкани PP торби на палети, в биг бегове от 1 MT или насипно при големи поръчки на буци. Микронизираните марки се опаковат в хартиени торби от 25 kg с PE вложка. Изберете опаковката според вашето оборудване за манипулиране и условията на съхранение.

Гилсонитът е стабилен естествен материал, който не се разгражда бързо при правилно съхранение. Върху торбите са отпечатани датата на производство и срокът на годност. Основните практически проблеми са влагата и спичането, особено при фините прахове. Съхранявайте на сухо и хладно и използвайте наличностите по реда на датата на производство.

При формовани продукти, свързани с битум или други асфалтови материали, гилсонитът може да повиши твърдостта и топлоустойчивостта благодарение на високата си температура на омекване. При продуктите на полимерна основа ефектът зависи от съвместимостта. Измерете твърдостта, якостта и размерната стабилност със и без гилсонит, за да определите количествено ползата.

Гилсонитът се използва широко в промишлеността и с него може да се работи безопасно, когато се спазват указанията в MSDS. Основните предпазни мерки се отнасят до праха, горимостта, горещия материал и изпаренията при нагряване. Безопасността на готовия продукт зависи от пълния му състав и начина на употреба, затова разработващият рецептурата трябва да я оцени съгласно приложимите разпоредби.

Свържете се с търговския екип на Sun Gilsonite по имейл на [email protected] или по телефона чрез нашите офиси в Дубай, Анкара или Истанбул. Опишете приложението, условията на преработка и целевите свойства. Екипът може да предложи подходящи марки, да предостави технически документи и да осигури мостри за вашата оценка.

Гилсонитът е природен твърд въглеводород, който по правило се смята за ниско опасен при правилна работа с него. Основните рискове са запрашаването, горимостта на праха и изгарянията от горещ или разтопен материал. Класификацията може да се различава в зависимост от държавата и марката, затова винаги проверявайте информационния лист за безопасност (MSDS), доставен с конкретния продукт.

Основните опасности са прахът във въздуха, който може да дразни очите и дихателните пътища, възможността от прахова експлозия, когато фин прах е разпръснат във въздуха близо до източник на запалване, и термичните изгаряния при нагряване или топене на материала. Подхлъзването върху разсипан прах и ръчната работа с тежки торби също са често срещани рискове на работното място.

Гилсонитът по принцип не се счита за остро токсичен. При стайна температура той е инертен, неразтворим природен въглеводород и обичайното безпокойство е свързано с неспецифичния прах, а не с химическа токсичност. Както при всеки промишлен прах, избягвайте поглъщане и вдишване на праха и спазвайте информацията за опасностите и първата помощ в MSDS за използваната от вас марка.

Студеният, твърд гилсонит по принцип не е вреден при допир, макар че финият прах може да изсуши или леко да раздразни чувствителна кожа и оставя черни следи. Носенето на работни ръкавици е добра практика, особено при продължителна или многократна работа. Горещият или разтопен гилсонит е съвсем различен случай: той може да причини тежки изгаряния и с него трябва да се работи само с топлоустойчиви ръкавици и защитно облекло.

Твърдият гилсонит при стайна температура почти няма миризма. Когато се нагрява, топи или разтваря в горещ битум или масла, той може да отделя типична асфалтова миризма и изпарения. Добрата вентилация или локалната аспирация в местата на нагряване и топене помага да се поддържат ниски нива на изпаренията и прави работната зона по-комфортна.

MSDS (информационен лист за безопасност), наричан още SDS, е стандартен документ, който описва опасностите на продукта, безопасната работа, съхранението, първата помощ, пожарогасенето, транспорта и обезвреждането. Той е необходим за оценката на риска на работното място, обучението на персонала, митническите процедури и логистиката. Sun Gilsonite доставя MSDS с всяка поръчка заедно с COA и TDS.

Съвременните информационни листове за безопасност, изготвени във формат GHS, имат 16 стандартни раздела – от идентификация на продукта до друга информация. По-старите формати на MSDS може да са по-кратки или подредени по различен начин. Ако в получения от вас документ липсват важни раздели, поискайте от доставчика актуализирана версия, която отговаря на изискванията във вашата държава.

Във формата с 16 раздела Раздел 2 (описание на опасностите) дава класификацията, елементите на етикета и основните опасности, а Раздел 11 – токсикологичната информация. В Раздел 3 е посочен съставът. Прочетете тези раздели заедно, за да разберете какви предпазни мерки са необходими, преди да започнете работа с продукта.

Раздел 7 на информационния лист за безопасност с 16 раздела обхваща безопасната работа и съхранението, включително условията, които трябва да се избягват, и несъвместимите материали. Раздел 8 обхваща контрола на експозицията и личните предпазни средства. Заедно те дават практическите правила за вашия склад и производствена зона.

MSDS се доставя с всяка поръчка на Sun Gilsonite заедно със сертификата за анализ и техническия лист. Можете да го поискате и преди поръчка от нашия търговски екип на [email protected], така че вашите отдели по безопасност и снабдяване да могат да го прегледат предварително. Моля, посочете точната марка, тъй като документите са специфични за всяка марка.

Не винаги. Природните марки гилсонит – на буци, гранулиран, на прах и микронизиран – имат много сходни профили на безопасност, но размерът на частиците влияе на запрашаването и поведението при експлозия. Сулфониран асфалт е химически модифициран продукт и има собствен MSDS. Винаги използвайте листа, който съответства на марката, посочена върху етикета на торбата.

Гилсонитът по принцип не е регулиран като опасен товар за автомобилен, морски или въздушен транспорт. Класификацията обаче може да зависи от конкретния продукт и действащите правила, затова проверете Раздел 14 (информация за транспортиране) на MSDS за марката, която изпращате, или Раздел 13 при някои по-стари формати.

Ако MSDS показва, че продуктът не е регулиран за транспорт, върху контейнера не са необходими табели за опасни товари или UN етикети. Торбите все пак са отпечатани с наименованието на продукта, номера на партидата, датите и информация за здраве и безопасност. Потвърдете статуса в Раздел 14 на MSDS, тъй като някои дестинации или превозвачи може да поискат писмено потвърждение.

Да. Гилсонитът е въглеводород и е горим. Твърдите буци се запалват трудно при стайна температура, но горят, след като се нагреят достатъчно, като отделят топлина, дим и изпарения. Финият прах се запалва по-лесно от буците и може да образува експлозивни смеси, когато е разпръснат във въздуха, затова го дръжте далеч от пламъци, искри и горещи повърхности.

Подобно на много органични прахове, като брашно, захар или въглищен прах, финият гилсонитов прах може да експлодира, ако е суспендиран във въздуха в достатъчна концентрация и попадне на източник на запалване в затворено пространство. Рискът е най-висок в силози, мелници, прахоуловители и транспортни системи. Добрата хигиена на работното място, контролът на праха и контролът на източниците на запалване са основните защитни мерки.

Колкото по-фини са частиците, толкова по-лесно прахът се разпръсква и запалва. Затова Микронизиран гилсонит и фините прахове изискват най-голямо внимание, докато Гранулиран гилсонит и Гилсонит на буци отделят много по-малко прах във въздуха. Буците и гранулите все пак могат да образуват фини частици при манипулиране, затова контролът на праха остава важен за всяка форма.

Дръжте праха в затворени системи, където е възможно, използвайте локална смукателна вентилация и почиствайте натрупания прах редовно, вместо да го оставяте да се събира по греди и первази. Контролирайте източниците на запалване като горещи повърхности, открит пламък, искри и статично електричество. За мелници, силози и пневматични транспортни системи се препоръчва квалифициран анализ на опасностите от прах.

Тънките слоеве утаен прах по подовете, гредите и оборудването могат да бъдат вдигнати във въздуха от малко раздвижване и да подхранят по-голяма вторична експлозия. Редовното почистване поддържа ниско горивно натоварване, намалява опасността от подхлъзване и поддържа работното място чисто. Използвайте прахосмукачки или мокри методи вместо сгъстен въздух, който разпръсква праха.

Издухването на праха със сгъстен въздух не се препоръчва, тъй като създава прахов облак, увеличава експозицията на работниците и може да повиши риска от експлозия. По-безопасни варианти са промишлени прахосмукачки, подходящи за горими прахове, или внимателно метене с прахопотискащо средство. Изберете прахосмукачно оборудване, предназначено за зоната на опасност от прах във вашия обект.

Сухите органични прахове като гилсонита могат да генерират статичен заряд, когато преминават през улеи, тръби и торби, особено при висока скорост. Статична искра може да запали прахов облак. Заземете и свържете еквипотенциално металното оборудване, използвайте подходящи торби и вложки и контролирайте скоростта на пневматичния транспорт, за да намалите този риск.

Да. Заземяването и еквипотенциалното свързване на мелници, бункери, силози, тръби и пунктове за пълнене е стандартна предпазна мярка при горими прахове. То предотвратява натрупването на статично електричество и разреждането му под формата на искра. Проверявайте редовно заземителните връзки, тъй като те могат да се разхлабят от вибрации и ремонтни дейности.

Типичните източници на запалване включват открит пламък, заваряване и рязане, тютюнопушене, горещи повърхности на сушилни и нагреватели, прегрети лагери, електрически искри и статични разряди. Прилагайте система за разрешения за огневи работи и почиствайте праха преди поддръжка. Електрическото оборудване в запрашени зони трябва да е подходящо за класификацията на праховата зона.

Огневи работи като заваряване, шлайфане или рязане в близост до гилсонит трябва да се извършват само с официално разрешение. Отстранете или покрийте материала, почистете праха, осигурете готови за употреба пожарогасители и поставете пожарен наблюдател по време на работата и след нея. Искрите могат да се пренесат и да тлеят незабелязано в праха, затова проверете зоната отново след работата.

Гилсонитът по правило не е известен със самозапалване при обичайни условия на съхранение. Въпреки това всеки въглеводороден материал, съхраняван на големи купчини близо до източници на топлина или замърсен с масла или реактивни химикали, трябва да се наблюдава. Поддържайте склада хладен, сух и далеч от топлина и направете справка с Раздел 10 на MSDS за информация относно стабилността и реактивността.

Типичните пожарогасителни средства включват водна струя на пулверизация или мъгла, пяна, сух химичен прах и въглероден диоксид, но винаги проверявайте Раздел 5 на MSDS. Използвайте лека пулверизирана струя вместо силна компактна струя, която може да разпръсне праха и да образува прахов облак. Охлаждайте с вода близките торби и съдове, за да спрете разпространението на пожара.

Силната водна струя може да вдигне финия прах във въздуха и да създаде прахов облак, който може да се запали и избухне. Тя може също да разпръсне горящ материал. По-безопасно е внимателно прилагане на фино пулверизирана вода, мъгла или пяна. Пожарникарите трябва да подхождат внимателно и да спазват безопасно разстояние от големи купчини прах.

Горящият гилсонит отделя гъст черен дим, съдържащ въглероден диоксид, въглероден оксид, сажди и други продукти от горенето на въглеводороди, както и евентуално серни и азотни оксиди. Вдишването на тези изпарения е вредно. Пожарникарите трябва да носят автономни дихателни апарати и пълно защитно облекло, както е описано в Раздел 5 на MSDS.

Пожарникарите трябва да използват автономни дихателни апарати и стандартно пълно защитно пожарникарско облекло поради дима и газовете от горенето. При пожари с разтопен материал е важна топлоустойчивата защита. Раздел 5 на MSDS дава конкретните указания, а местната пожарна служба трябва да бъде информирана за материалите, съхранявани на обекта.

Тлеенето във вътрешността на купчината може да продължи незабелязано. Охладете зоната с пулверизирана вода, след това внимателно изгребете и разстелете засегнатия материал, като продължавате да подавате вода и избягвате образуването на прахови облаци. Наблюдавайте температурата на купчината известно време след това. Големите инциденти трябва да се овладяват от обучени пожарникари съгласно указанията в MSDS.

Типичните ЛПС включват предпазни очила или защитни очила-маска, работни ръкавици, работно облекло с дълги ръкави и – където прахът не може да бъде контролиран – подходящ противопрахов респиратор. Защитните обувки са полезни при работа с торби и палети. Точните изисквания зависят от вашата оценка на риска и от Раздел 8 на MSDS за използваната марка.

Когато нивата на прах надвишават допустимите граници на работното място или не могат да се контролират с вентилация, обикновено се използва филтриращ противопрахов респиратор, като класът на защита се избира според измерените нива на прах и местните разпоредби. При нагряване или топене на гилсонит може да са необходими филтри срещу изпарения или комбинирани филтри. Изпитването за прилягане и обучението помагат респираторът да работи правилно.

Да, защитата на очите се препоръчва. Прахът при изпразване на торби или смилане може да попадне в очите и да причини дразнене, а горещият материал може да пръска при топене. Предпазните очила със странична защита са минимумът; защитните очила-маска или лицевият щит са по-добър избор при запрашена работа и при работа с горещ или разтопен материал.

За сух, студен материал са достатъчни обикновени работни ръкавици от памук, кожа или текстил с покритие, които поддържат ръцете чисти и защитени. Когато гилсонитът е разтворен в разтворители, изберете химически устойчиви ръкавици, подходящи за съответния разтворител. За горещ или разтопен гилсонит и смеси с битум използвайте топлоустойчиви ръкавици с дълги маншети.

Незабавно изплакнете очите с обилно количество чиста вода в продължение на няколко минути, като държите клепачите отворени, и отстранете контактните лещи, ако това е лесно. Не търкайте очите. Ако дразненето, болката или зачервяването продължават, потърсете медицинска помощ и покажете на лекаря MSDS на продукта.

Изведете пострадалия на чист въздух и го оставете да си почине. Лека кашлица или дразнене в гърлото обикновено отминават бързо. Ако се появят затруднено дишане, упорита кашлица или други симптоми, потърсете медицинска помощ. Повторната експозиция трябва да се предотврати чрез подобряване на контрола на праха и използване на средства за защита на дихателните пътища.

При студен прах или буци измийте кожата със сапун и вода. Избягвайте почистването на кожата с разтворители, тъй като те могат да причинят дразнене и да улеснят абсорбцията на други вещества. Ако се появи зачервяване или дразнене, което не отминава, потърсете медицинска помощ. Крем за ръце след измиване може да помогне при изсушаване на кожата от честа работа с материала.

Изплакнете устата с вода и не предизвиквайте повръщане, освен ако медицинско лице не препоръча това. Не се очаква малки случайно погълнати количества твърд гилсонит да бъдат сериозно вредни, но трябва да се потърси медицинска помощ, ако се появят симптоми или е погълнато по-голямо количество. Занесете MSDS на лекаря.

Незабавно охладете изгарянето с обилно количество хладка течаща вода за продължително време. Не се опитвайте да отлепите втвърдения материал, залепнал за кожата, тъй като това може да разкъса тъканите; той трябва да бъде отстранен от медицински персонал. Покрийте свободно с чиста превръзка и потърсете медицинска помощ при всички изгаряния от горещ материал.

Гилсонитът се третира главно като неспецифичен или инертен прах, но всеки фин прах, вдишван в големи количества за дълги периоди, може да засегне белите дробове. Поддържането на експозицията под граничните стойности за работното място, определени във вашата държава, използването на вентилация и носенето на средства за защита на дихателните пътища, където е необходимо, са най-добрите начини за опазване на здравето на работниците.

В някои държави може да съществуват специфични гранични стойности за гилсонит, докато в други се прилагат общи гранични стойности за вдишваем и респирабилен прах или за асфалтови изпарения, когато материалът се нагрява. Стойностите се различават в отделните юрисдикции. Проверете Раздел 8 на MSDS и националните правила за здравословни и безопасни условия на труд и измерете нивата на прах на вашето работно място.

Експозицията на прах на работното място обикновено се измерва чрез индивидуално вземане на проби от въздуха – с помпа и филтър, които работникът носи по време на смяната, последвано от лабораторен анализ. Стационарните монитори за зоната могат да показват тенденции. Специалист по трудова хигиена може да планира пробовземането и да сравни резултатите с граничните стойности, приложими във вашата държава.

Използвайте станция за изпразване на торби с локална смукателна вентилация, отваряйте торбите внимателно, вместо да ги разкъсвате, и избягвайте изсипването на материала от височина. Биг-бегове с разтоварващ ръкав намаляват праха в сравнение с много малки торби. Изборът на Гранулиран гилсонит вместо прах, където приложението позволява, също значително намалява праха във въздуха.

Когато гилсонитът се нагрява или топи, особено с битум, той може да отделя въглеводородни изпарения, подобни на асфалтовите. Те могат да дразнят очите и дихателните пътища. Поддържайте температурата на нагряване не по-висока, отколкото изисква процесът, използвайте затворени котли и локална смукателна вентилация и спазвайте указанията за експозиция в MSDS.

Гилсонитът омеква приблизително в диапазона, показан от точката му на омекване – често 150 до 220 °C в зависимост от марката, – и се разтваря в горещ битум или масла при технологичните температури. Прегряването значително над нуждите на процеса увеличава изпаренията и риска от пожар. Използвайте контролирано нагряване, никога не прилагайте директен пламък върху сух материал и спазвайте указанията за процеса и MSDS.

Откритите котли отделят повече изпарения и носят по-високи рискове от пожар и пръскане в сравнение със затворените съдове с контрол на температурата. Ако се използва открит котел, контролирайте внимателно температурата, добавяйте материала бавно, за да избегнете разпенване, дръжте наблизо капак и пожарогасител и осигурете добра вентилация. Работниците трябва да носят топлоустойчиви ЛПС и лицев щит.

Разпенването обикновено настъпва, когато в горещия битум попадне влага, например от влажни торби или мокър продукт, тъй като водата бързо се превръща в пара. Това може да доведе до кипване и преливане и опасно пръскане. Дръжте гилсонита сух, добавяйте го постепенно при разбъркване и никога не добавяйте материал в препълнен резервоар. Гилсонитът с ниска влажност помага за намаляване на този риск.

Самият гилсонит е твърдо вещество, но разтворителите, използвани за разтварянето му, често са запалими и може да са токсични. В този случай основните опасности идват от разтворителя: пари, пожар и контакт с кожата. Работете при добра вентилация, избягвайте източници на запалване, използвайте подходящи ръкавици и спазвайте MSDS както на разтворителя, така и на гилсонита.

Гилсонитът е химически стабилен при нормални условия. Подобно на другите въглеводороди, той трябва да се държи далеч от силни окислители като концентрирана азотна киселина, пероксиди и хлорати, които могат да реагират бурно. Раздел 10 на MSDS изброява несъвместимите материали и условията, които трябва да се избягват, за всяка марка.

Избягвайте съхранението на гилсонит до силни окислители, запалими течности или източници на топлина като котли, пещи и паропроводи. Дръжте го отделно от храни и фуражи. Разделянето на горимите материали ограничава и разпространението на евентуален пожар. Планът за пожарна безопасност на обекта трябва да определя зоните за съхранение и разстоянията.

Съхранявайте гилсонита в хладен, сух, добре проветрив склад, защитен от пряка слънчева светлина, дъжд и източници на топлина. Дръжте торбите на палети над пода, с оригиналната опаковка затворена. Избягвайте прекомерна височина на подреждане, особено при фините прахове в топъл климат, за да намалите риска от слепване и повреда на торбите.

Краткосрочно съхранение на открито на буци или биг-бегове може да е възможно, ако са покрити с водонепропускливи покривала и са вдигнати от земята, но то не се препоръчва за прахове. Слънцето и топлината могат да размекнат материала или да предизвикат слепване, а дъждът може да намокри торбите и да замърси продукта. Съхранението на закрито винаги е за предпочитане.

Гилсонитът трябва да се съхранява при нормална околна температура, далеч от пряка слънчева светлина и източници на топлина. Въпреки високата му точка на омекване финият прах под тежестта на подредени палети може да започне да се слепва в много горещи складове или контейнери. Хладният, засенчен и проветрив склад дава най-добри резултати.

Слепването обикновено се дължи на комбинация от топлина, натиск от подреждането и продължително съхранение. Фините частици леко омекват по повърхността си и се свързват помежду си. Влагата също може да допринесе. Марките с по-ниска точка на омекване и много фин размер на частиците са по-чувствителни, затова ги дръжте на хладно и ограничете височината на подреждане.

Съхранявайте палетите в засенчени, проветриви складове, избягвайте подреждането на палети един върху друг, където е възможно, и използвайте запасите по принципа „първи влязъл – първи излязъл“. По време на транспорта избягвайте оставянето на контейнерите на пряко слънце в пристанищата за дълги периоди. За чувствителните марки обсъдете с нашия екип подходяща точка на омекване и вид опаковка за вашия климат.

Леко слепналият прах, който се разбива лесно на ръка или при леко смесване, обикновено все още е годен за употреба, тъй като химичният му състав не се променя. Твърдите бучки може да повлияят на дозирането и разтварянето и да изискват пресяване или повторно смилане. Ако не сте сигурни, изпитайте проба във вашия процес и я сравнете със стойностите в COA.

Безопасната височина на подреждане зависи от вида на торбите, марката, качеството на палетите и температурата в склада. Прахообразните марки в горещи условия трябва да се подреждат ниско, често само на един палет височина, докато гранулираният гилсонит и буците в биг-бегове са по-малко чувствителни. Спазвайте правилата за безопасност в склада, проверявайте стабилността и се обърнете към нашия екип за съвет за вашите условия.

Природният гилсонит е хидрофобен и поема много малко вода, поради което типичните спецификации за влажност са максимум 1 %. Мокрите торби, кондензът в контейнерите и дъждът все пак могат да навлажнят повърхността и опаковката. Сулфониран асфалт е по-чувствителен към влага, тъй като е частично водоразтворим, затова изисква сухо съхранение.

Сулфониран асфалт трябва да се съхранява в затворените си торби в сухо, покрито помещение, защитено от дъжд, влажност и кондензация. Тъй като е частично водоразтворим, влажните условия могат да предизвикат образуване на бучки и да затруднят смесването на праха. Дръжте палетите над пода и затваряйте отново частично използваните торби или ги използвайте бързо.

Гилсонитът е химически стабилен природен материал и не се разгражда бързо при правилно съхранение. Върху торбите на Sun Gilsonite са отпечатани датите на производство и срокът на годност, които трябва да се спазват с цел осигуряване на качеството. Основните рискове при съхранение са слепването, влагата и повредата на торбите, а не химичните промени.

Срокът на годност е периодът, за който се гарантира качеството. Материал след тази дата често все още е химически годен, ако е съхраняван добре, но физическото му състояние – слепване, влажност и здравина на торбите – трябва да се провери. Изпитайте повторно основните свойства спрямо COA или проведете малко изпитване, преди да го използвате в критични приложения.

Затворете плътно частично използваните торби чрез сгъване и залепване с лента или с щипка, или прехвърлете материала в чист, затворен съд. Това предотвратява поемането на влага, замърсяването и отделянето на прах. Етикетирайте съда с наименованието на продукта и номера на партидата и го използвайте възможно най-скоро.

Скъсването на торбите обикновено се дължи на повреди от мотокари, грубо манипулиране, прекомерно подреждане, остри ръбове на палетите или отслабване от влага и слънчева светлина. Скъсаните торби създават прах и загуби. Обучете водачите на мотокари, използвайте качествени палети, дръжте торбите сухи и далеч от слънце и своевременно поправяйте или препакетирайте повредените торби.

Избягвайте вдигането на прах. Използвайте промишлена прахосмукачка, подходяща за горими прахове, или внимателно пометете, след като леко навлажните праха. Съберете материала в затворени, етикетирани съдове за повторна употреба или обезвреждане. Носете защита за очите, ръкавици, а при по-големи разливи – и противопрахова маска. Не използвайте сгъстен въздух.

Спрете по-нататъшното изтичане, дръжте хората далеч от праха и не допускайте материалът да попадне в канализацията, канавките или водните течения. Съберете го механично с лопати, товарачи или вакуумно оборудване, като избягвате образуването на прахови облаци. Чистият, незамърсен материал често може да се използва повторно; замърсеният материал трябва да се обезвреди съгласно местните разпоредби.

Гилсонитът е неразтворим във вода и до голяма степен инертен, затова не се очаква лесно да се разтваря или разпространява в почвата или подземните води. Въпреки това той не трябва да се изпуска в околната среда, тъй като може да покрие малки площи и да бъде пренасян от водата като частици. Събирайте разливите и ги обезвреждайте правилно.

Ако разсипаният материал е чист, сух и не е смесен с пръст, вода или други химикали, той често може да се използва повторно в процеса. Замърсеният материал може да повлияе на качеството на продукта и е по-добре да се третира като отпадък. Оценете качеството преди повторна употреба, особено при приложения със строги изисквания за пепел или размер на частиците.

Отпадъците от гилсонит обикновено се третират като неопасни промишлени отпадъци, но това зависи от местните правила и от евентуалното замърсяване. Възможностите включват повторна употреба в подходящи процеси, оползотворяване на енергията в лицензирани съоръжения или депониране на одобрено депо. Раздел 13 на MSDS дава указания за обезвреждане; винаги спазвайте националните и местните разпоредби.

Празните торби трябва да се изпразнят възможно най-пълно и след това да се обезвредят или рециклират съгласно местните правила за отпадъците от опаковки. Хартиените и PP торбите с малки остатъци по правило се третират като обикновени промишлени отпадъци от опаковки. Проверете местните изисквания, тъй като в някои райони има специфични схеми за рециклиране на опаковки.

Някои биг-бегове могат да се използват повторно, ако са предназначени за многократна употреба, чисти и неповредени, но торбите за еднократна употреба не трябва да се пълнят отново, тъй като товароподемността им може да е намалена. Проверете коефициента на безопасност, отпечатан върху етикета на торбата. Никога не използвайте повторно торба с повредени примки, срезове или износена тъкан.

Гилсонитът е природен въглеводороден минерал с прост състав, ниска разтворимост във вода и дълга история на промишлена употреба. Често се смята, че има по-благоприятен екологичен и здравен профил от продуктите от каменовъглена смола. Въпреки това, както всеки промишлен материал, той трябва да се използва отговорно, с контрол на праха и правилно управление на отпадъците.

Гилсонитът е стабилен природен въглеводород и се разгражда много бавно в околната среда, подобно на природните асфалтови находища, съществуващи от милиони години. Той не се счита за лесно биоразградим. Ниската му разтворимост означава, че не се придвижва лесно с водата, но разливите все пак трябва да се събират, а не да се оставят в природата.

Гилсонитът, подобно на другите природни въглеводороди, може да съдържа полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ, PAH), но по принцип се съобщава, че нивата им са ниски в сравнение с продуктите от каменовъглена смола. Нивата варират според източника и марката. Ако съдържанието на ПАВ е важно за вашите регулаторни изисквания или етикетирането на продукта, поискайте данни от изпитвания или възложете анализ на конкретната партида в акредитирана лаборатория.

Каменовъглената смола и пекът от каменовъглена смола са известни с високото си съдържание на ПАВ и на много пазари са ограничени или класифицирани като опасни. Гилсонитът е природен асфалт с като цяло много по-ниски нива на ПАВ и често се използва като алтернатива в импрегнантите и покритията. Винаги сравнявайте действителните MSDS и данните от изпитвания на съответните продукти.

Няколко региона са ограничили импрегнантите на основата на каменовъглена смола поради опасения от ПАВ в оттичащите се води и праха. Импрегнантите на асфалтова основа с гилсонит дават дълбок черен цвят и трайност при по-нисък профил на ПАВ. Рецептуристите все пак трябва да проверят местните правила и да изпитат готовия импрегнант, тъй като и другите съставки влияят на съответствието.

Самият гилсонит по принцип не е класифициран като канцероген, но класификациите зависят от регулаторната система и от начина на използване на материала. Изпаренията от нагрят асфалт се оценяват отделно от здравните агенции. Проверете Раздели 2 и 11 на MSDS за класификацията на конкретната марка и поддържайте ниска експозицията на изпарения и прах.

Като природен минерал гилсонитът съдържа малки количества неорганични вещества, измервани като пепел, които може да включват следи от метали. Нивата зависят от находището и марката. Марките с ниско съдържание на пепел, като Микронизиран гилсонит, съдържат по-малко минерални вещества. Ако следите от метали са важни за вашето приложение, поискайте анализ или изпитайте мостра.

Промишлените марки гилсонит не са предназначени за контакт с храни или за приложения с питейна вода, освен ако не са специално изпитани и одобрени за такава употреба. При съхранение го дръжте далеч от храни, напитки и фуражи. Ако вашият продукт ще бъде в контакт с питейна вода, готовият продукт трябва да бъде изпитан и одобрен съгласно съответните национални правила.

Твърдият гилсонит при стайна температура отделя пренебрежимо малко летливи органични съединения. Съдържанието на ЛОС в покритие, мастило или импрегнант идва главно от разтворителите, използвани за разтварянето му. Нагряването на гилсонита до високи температури може да отдели въглеводородни изпарения, затова правилата за ЛОС и емисиите за вашия процес трябва да отчитат и условията на нагряване.

Въглеродният отпечатък зависи от добива, енергията за преработка, опаковането и особено от разстоянието на транспорта, затова няма единна стойност, приложима за всички вериги на доставки. Гилсонитът е природен материал, който изисква главно механична преработка като трошене и смилане. За конкретен отпечатък би била необходима оценка на жизнения цикъл въз основа на вашия маршрут на доставка.

Гилсонитът, използван в асфалтови настилки, остава в свързващото вещество и се рециклира заедно с фрезования асфалт. Чистите производствени остатъци и разсипаният материал често могат да се върнат в процеса. След като бъде вграден в мастила, покрития или отливки, той обикновено не се извлича отделно, а следва пътя на рециклиране на крайния продукт.

Гилсонитът се разтваря при нормалните температури на горещите асфалтови смеси и при правилно добавяне обикновено не е известно да причинява значително увеличение на изпаренията. Прегряването на свързващото вещество или сместа увеличава изпаренията независимо от добавката. Спазвайте препоръчителните температури на смесване и поддържайте системите за контрол на емисиите в базата в изправност.

Финият проводим или горим прах, който се утаява в електрически табла, двигатели и осветителни тела, може да причини прегряване и в някои случаи да стане източник на запалване. В запрашени зони използвайте затворено електрическо оборудване, подходящо за класификацията на праховата зона, дръжте таблата затворени и редовно почиствайте праха от оборудването.

Складовете за гилсонит трябва да имат пожарозащита, подходяща за горими твърди вещества, като пожарогасители, хидранти или спринклери съгласно местните противопожарни норми. Важни са свободният достъп за пожарникарите, добрата хигиена и отделянето от източници на топлина. Информирайте местната пожарна служба за вида и количеството на съхранявания материал.

Пожарогасителите със сух химичен прах, пяна и водна пулверизация по принцип са подходящи за пожари с горими твърди вещества като гилсонит, а въглеродният диоксид е полезен при малки пожари и електрическо оборудване. Проверете Раздел 5 на MSDS и местните противопожарни норми и обучете персонала да използва пожарогасителите, без да вдига праха във въздуха.

При смилането се получават най-фините частици и най-високите нива на прах, затова инсталациите за смилане изискват внимателно проектиране: прахоплътно оборудване, мерки за взривозащита като отвеждане на налягането или потискане на експлозията, където е необходимо, заземяване, контрол на температурата и добра поддръжка. Преди пускане в експлоатация на мелница се препоръчва оценка на опасностите от прах, извършена от квалифицирани специалисти.

Обичайните мерки включват панели за отвеждане на налягането при експлозия, системи за потискане на експлозията, изолиращи клапани между свързаното оборудване, заземяване и контрол на източниците на запалване. Правилното решение зависи от конструкцията на силоза, свойствата на праха и местните разпоредби. Параметрите на прахова експлозия за конкретен прах могат да бъдат измерени в специализирани лаборатории в подкрепа на проектирането.

Да, гилсонитовият прах често се транспортира пневматично, но системата трябва да е проектирана за горим прах. Използвайте заземени метални тръби, избягвайте прекомерни скорости, които създават фини частици и статично електричество, филтрирайте правилно транспортния въздух и предвидете взривозащита на приемните силози и филтрите.

Прахоуловителите концентрират фин горим прах и са често място на прахови пожари и експлозии в много отрасли. Те трябва да бъдат правилно заземени, редовно изпразвани и проверявани и защитени с мерки като панели за отвеждане на налягането при експлозия, където е необходимо. Не допускайте искри и горещи частици да попадат в прахоуловителя.

Обучението трябва да обхваща опасностите според MSDS, правилните ЛПС, контрола на праха и хигиената на работното място, ръчната работа с торби, безопасните практики при нагряване и топене, реагирането при пожар и разлив и първата помощ. Периодичното опресняващо обучение и ясните работни инструкции на всяко работно място помагат за поддържане на безопасните навици.

Торба от 25 kg е значителен товар и многократното повдигане може да причини травми на гърба и раменете. Повдигайте със свити колене и изправен гръб, дръжте торбата близо до тялото и избягвайте извиване. Където е възможно, използвайте помощни средства за повдигане, маси с регулируема височина или биг-бегове, за да намалите повтарящата се ръчна работа.

Биг-беговете са проектирани да се повдигат за примките си с мотокари или кранове в рамките на номиналното си безопасно работно натоварване. Използвайте всички примки за повдигане, никога не стойте под окачена торба и избягвайте остри вилици, които могат да срежат тъканта. Проверявайте торбите за повреди преди повдигане и спазвайте инструкциите върху етикета на торбата.

Изолирайте повредената торба, почистете разсипания материал, без да вдигате прах, и пренесете съдържанието в чиста, етикетирана торба или съд. Проверете дали продуктът се е намокрил или замърсил. Документирайте повредата със снимки и своевременно уведомете превозвача и доставчика, за да може рекламацията да бъде обработена.

Тъй като гилсонитът по принцип не е регулиран като опасен товар, той често може да се превозва с други неопасни товари, при условие че е добре опакован и отделен от храни, фуражи и несъвместими химикали. Проверете Раздел 14 на MSDS и правилата на превозвача и избягвайте съвместното товарене със стоки, от които може да изтече течност върху торбите.

Контейнерите могат да се нагреят силно на пряко слънце, особено в пристанищата в горещи региони. При тези температури гилсонитът обикновено не се запалва, но финият прах може да се слепне под действието на топлината и натиска от подреждането. Свеждането до минимум на времето за престой на слънце и използването на опаковка, подходяща за дълги рейсове, помагат да се запази качеството на продукта.

Температурните промени по време на морския транспорт могат да предизвикат кондензация, понякога наричана „контейнерен дъжд“, която може да намокри торбите и горната част на товара. Хартиените торби са най-чувствителни. Добрата опаковка, сухите палети, абсорбентите на влага, където е уместно, и PP торбите или вложките при дълги рейсове помагат продуктът да остане сух.

Подобно на другия минен добив, добивът на гилсонит нарушава терена, генерира прах и изразходва енергия за изкопни работи и преработка. Тъй като гилсонитът се среща в тесни вертикални жили, повърхностният отпечатък е сравнително ограничен в сравнение с някои насипни минерали. Отговорните оператори контролират праха, управляват откривката и рекултивират терена съгласно местните разпоредби.

Основните емисии от преработката на гилсонит са прахът от трошене, пресяване, смилане и пакетиране, както и емисиите, свързани с енергията. Те се контролират със затворено оборудване, филтри и прахоуловители. Тъй като преработката е предимно механична, химичните емисии са ограничени, с изключение на химически модифицираните продукти като сулфонирания асфалт.

Гилсонитът е неразтворим и до голяма степен инертен и се използва широко в сондажните флуиди. Въздействието върху околната среда зависи най-вече от цялостната система на сондажния разтвор и от начина на управление на шлама и отпадъчните флуиди. Операторите трябва да спазват местните правила за заустване и екологичните изисквания на находището и да проверят екологичната информация в Раздел 12 на MSDS.

Раздел 12 обхваща екологичната информация, като токсичност за водните организми, устойчивост, разградимост, биоакумулиране и подвижност в почвата. За гилсонита този раздел обикновено описва стабилен, неразтворим материал с ниска подвижност. Данните може да са ограничени или основани на сходни вещества, затова го прочетете внимателно и при нужда поискайте разяснения.

Гилсонитът е твърд материал с високо молекулно тегло, практически неразтворим във вода, затова не се очаква лесно да се поема и натрупва от организмите. По-малките компоненти, като следите от ПАВ, се държат по различен начин, поради което емисиите и отпадъците все пак трябва да се контролират. Вижте Раздел 12 на MSDS.

Изискванията за регистрация на химикали зависят от региона, идентичността на веществото и внасяното количество. Природните вещества може да имат специфичен статус в някои системи. Вносителите трябва да проверят задълженията си при местните органи или с консултант по регулаторни въпроси и да поискат от доставчика информацията, необходима за съответствие.

Сулфониран асфалт е химически модифициран и частично водоразтворим, а прахът му може да дразни очите и кожата повече от природния гилсонит. pH на разтвора му обикновено е алкално, около 8 до 10. Работете с него със защита за очите, ръкавици и контрол на праха и спазвайте неговия собствен MSDS, а не този на природния гилсонит.

Гилсонитовият прах не е силен кожен дразнител, но продължителният контакт с фин прах, особено при изпотяване и триене под дрехите, може да причини изсушаване или леко дразнене при някои хора. Носете облекло с дълги ръкави, измивайте откритата кожа след работа и редовно сменяйте запрашеното работно облекло.

По-добре е запрашеното работно облекло да остава на работното място и да се пере отделно, така че прахът да не се пренася в домовете или превозните средства. Осигурете съблекални и места за измиване. Изтупването на дрехите със сгъстен въздух трябва да се избягва, тъй като създава прахови облаци и експозиция.

Не. Храненето, пиенето и пушенето трябва да бъдат забранени в производствените и складовите зони. Пушенето е източник на запалване за горимия прах, а храненето с запрашени ръце може да доведе до поглъщане. Осигурете отделно чисто място за почивка и следете работниците да измиват ръцете си преди хранене.

Изискванията за медицинско наблюдение зависят от националните правила и нивото на експозиция. Много работодатели включват работещите с гилсонит в общите програми за експозиция на прах, които може да включват изследване на дихателната функция и периодични медицински прегледи. Лекар по трудова медицина може да препоръча подходящата програма за вашето работно място.

Типичните знаци включват задължителните ЛПС, като защита за очите и дихателните пътища, забрана за пушене и открит пламък, предупреждения за горим прах в запрашените зони и предупреждения за горещи повърхности при оборудването за топене. Аварийните изходи, местата на пожарогасителите и пунктовете за първа помощ също трябва да бъдат ясно обозначени.

Използвайте резервоар с контрол на температурата, надеждни термостати и аларми за превишаване на температурата. Добавяйте гилсонита постепенно при разбъркване, за да избегнете разпенване и бучки, поддържайте правилна вентилация на резервоара и никога не го препълвайте. Проверявайте дали материалът е сух и се уверете, че работниците носят топлоустойчиви ЛПС и знаят аварийната процедура.

Прилагането на директен пламък върху сух гилсонитов прах или буци е опасно, тъй като може да доведе до локално прегряване, изпарения и запалване. Нагряването трябва да е индиректно, например с горещо масло, пара или контролирано електрическо нагряване, а гилсонитът трябва да се разтваря в течен носител като битум или масло при контрол на температурата.

Прегряването може да предизвика силно отделяне на изпарения, крекинг на въглеводородните компоненти, образуване на кокс върху нагревателните повърхности и по-висок риск от запалване. То може също да промени свойствата на крайния продукт. Поддържайте технологичните температури в препоръчителния за вашето приложение диапазон и ги наблюдавайте непрекъснато.

Да. Финият гилсонитов прах върху гладки подове може да е хлъзгав, подобно на други прахове, а разтопеният или разтворен материал може да направи повърхностите лепкави или хлъзгави. Почиствайте разливите бързо, поддържайте пътеките свободни и осигурете противоплъзгащи подови настилки и подходящи защитни обувки в зоните за работа.

Сухият прах може да се отстрани с прахосмукачка или четка. Втвърденият гилсонит или смесите с битум могат да се размекнат с топлина или да се разтворят с подходящи разтворители, които носят свои собствени противопожарни и здравни изисквания. Използвайте разтворители само в добре проветриви помещения, далеч от източници на запалване, и обезвреждайте правилно отпадъците от почистването.

Да, при спазване на обичайните лабораторни предпазни мерки. Претегляйте праховете в камина или вентилиран кожух за везни, за да ограничите праха, носете защита за очите и ръкавици и работете внимателно с горещи проби и разтворители. Изпитвания като разтваряне на гилсонит в толуен или TCE изискват камина и мерки за безопасност при работа с разтворители.

Разтворители като толуен и трихлоретилен, използвани при изпитването на разтворимост, са опасни: толуенът е лесно запалим и вреден, а трихлоретиленът е токсичен и в много системи е класифициран като канцероген. Използвайте ги само в камина с подходящи ЛПС и спазвайте техните собствени информационни листове за безопасност и правилата за обезвреждане.

Дръжте пробите в затворени, етикетирани съдове на хладно и сухо място, далеч от топлина и източници на запалване. Етикетирайте ги с наименованието на продукта, марката, номера на партидата и датата. Съхранявайте контролна проба от всяка получена партида за евентуални въпроси относно качеството и обезвреждайте старите проби съгласно правилата за отпадъци на обекта.

След като бъде разтворен и свързан в асфалт, покрития, мастила или импрегнанти, гилсонитът е част от матрицата на продукта и не се третира като прах. Безопасността на готовия продукт зависи от цялостната рецептура, особено от разтворителите и другите добавки. Производителите трябва да изготвят отделен информационен лист за безопасност за собствения си готов продукт.

Върху торбите на Sun Gilsonite са отпечатани наименованието на продукта, номерът на партидата, датите на производство и срокът на годност, както и информация за здраве и безопасност. Това помага на потребителите да идентифицират продукта, да го проследят до неговия COA и да прилагат правилните предпазни мерки. Поддържайте етикетите четливи и не препакетирайте материала в немаркирани торби.

Номерът на партидата свързва всяка торба с нейната производствена партида, COA и записи. Ако възникне въпрос относно качеството или безопасността, номерът на партидата позволява на доставчика да проследи партидата и бързо да проведе проверка. Записвайте номерата на партидите при постъпване на материала във вашия склад и при използването му в производството.

Оценката на риска трябва да обхваща експозицията на прах, рисковете от горим прах и пожар, огневите работи и процесите на нагряване, използването на разтворители, ръчната работа, стабилността при съхранение и разливите. Определете кой може да пострада, съществуващите мерки за контрол и всички необходими допълнителни мерки. Използвайте MSDS като основен източник и преразглеждайте оценката при промяна на процесите.

Работата с гилсонит в резервоари, силози или шахти съчетава опасностите на затвореното пространство, като лоша вентилация и трудно спасяване, с праха и евентуалните изпарения. Влизането трябва да става по система с разрешения за работа в затворени пространства, с газов анализ, вентилация, мерки за спасяване и подходящи ЛПС. Никога не влизайте в силоз, съдържащ прах, без изолиране и безопасна система на работа.

Спрете операцията, ако отделянето е голямо, отдалечете хората от праховия облак и отстранете източниците на запалване. След като прахът се утаи, почистете с прахосмукачка или мокри методи. Установете причината, например скъсана торба или неизправен филтър, и я отстранете, преди да възобновите работа. Работниците трябва да използват средства за защита на дихателните пътища по време на почистването.

По принцип да. Гранулиран гилсонит с размер от 1 до 5 mm отделя много по-малко прах във въздуха от фините прахове, което намалява както експозицията при вдишване, така и риска от прахова експлозия. Гранулираният материал все пак може да образува известно количество фини частици при манипулиране, затова основният контрол на праха и хигиената на работното място остават необходими.

Проверете дали наименованието на продукта и марката съответстват на материала, който купувате, дали е използван актуалният формат, изискван във вашата държава, и дали разделите за опасностите, работата с продукта, контрола на експозицията, пожарогасенето, транспорта и обезвреждането са пълни. Обърнете внимание на датата на редакцията и помолете доставчика да разясни всички неясни моменти, преди да одобрите продукта.

Информационните листове за безопасност трябва да се преработват винаги, когато стане налична нова информация за опасностите или разпоредбите, а много компании ги преглеждат периодично. Винаги използвайте последната версия, получена от доставчика, и съхранявайте по-старите версии в архива си. Поискайте от Sun Gilsonite актуалната версия, ако вашето копие е старо.

Свържете се с нашия екип на [email protected] или чрез офисите ни в Дубай, Анкара и Истанбул. Моля, посочете наименованието на продукта, номера на партидата и вашия въпрос, например относно съхранението, работата с продукта, транспортната класификация или обезвреждането. Можем да предоставим MSDS, TDS и COA и да ви помогнем да намерите информацията, от която се нуждае вашият отдел по безопасност.

Изпратете ни продукта, количеството и дестинацията по имейл на [email protected] или чрез формата за контакт на нашия уебсайт. Нашият търговски екип ще отговори с оферта, условия на доставка и документите, които ще придружават пратката. След като условията бъдат договорени, потвърждаваме поръчката с проформа фактура и планираме производството и товаренето.

Sun Gilsonite е марката природен асфалт на BASEKIM Kimyasal Ürünler – търговска и производствена група в областта на нефтопродуктите и нефтохимикалите, която работи в повече от 50 държави. Търговското дружество е BASEKIM KİMYASAL ÜRÜNLERİ VE DIŞ TİCARET LTD. ŞTİ., с офиси в Турция (Анкара и Истанбул) и в Дубай, Обединени арабски емирства.

BASEKIM има три офиса: No. 3509, The Burlington Tower, Business Bay, Дубай, ОАЕ; No. 6, Fahrettin Paşa St. (613), İlkbahar, Çankaya, Анкара, Турция; и No. 219, Söğüt St., No. 20, T4A Block, Maslak, Sarıyer, Истанбул, Турция. Посещенията са добре дошли след предварително уговорена среща чрез нашия търговски екип.

Можете да се обадите в офиса ни в Дубай на +971 4 236 98 30, в офиса в Анкара на +90 312 514 70 55 или в офиса в Истанбул на +90 212 807 22 33. За писмени запитвания и оферти пишете на [email protected], така че вашето запитване и нашият отговор да бъдат документирани.

Всички запитвания за продукти, искания за оферти, мостри и документи могат да се изпращат на [email protected]. Моля, посочете продукта или приложението, необходимото количество, пристанището или града на дестинация и евентуални спецификации, за да може нашият екип да отговори бързо и точно.

BASEKIM, компанията зад Sun Gilsonite, работи в повече от 50 държави. Изпращаме с контейнери, с бордови камиони за регионални доставки и с кораби за големи поръчки на насипни буци. Ако не сте сигурни дали можем да доставим до вашето местоположение, изпратете ни дестинацията си и ще потвърдим възможностите.

Посочете наименованието на продукта или приложението, изискваните спецификации, като точка на омекване, пепел и mesh, количеството, предпочитаната опаковка, пристанището на дестинация или адреса за доставка, предпочитания Incoterm и очаквания срок на доставка. Споменете всички специални документи или инспекции, от които се нуждаете. Пълната информация ни позволява да дадем точна оферта още от първия път.

Стремим се да отговаряме бързо на запитванията, а простите запитвания с ясни данни за продукта, количеството и дестинацията обикновено се остойностяват най-бързо. Запитванията, изискващи проверка на навлото до необичайни дестинации, специфични марки или специална опаковка, може да отнемат малко повече време. Бързите отговори са една от основните ценности на нашето обслужване.

Цените зависят от марката и спецификациите, особено от съдържанието на пепел, точката на омекване и размера на частиците, както и от вида на опаковката, количеството, транспортните разходи, дестинацията и условията на доставка. Роля играят и пазарните условия за суровините и логистиката. Окончателната цена винаги е тази, посочена в писмената ви оферта.

Да. Нашият уебсайт има страница с цени, която се актуализира ежеседмично и включва графика на ценовите тенденции. Тези цени са ориентировъчни и помагат на купувачите да следят пазара и да планират бюджетите си. Обвързващата цена за вашата поръчка се дава в офертата, която отразява вашата марка, количество, опаковка и дестинация.

Цените на нашата седмична ценова страница са ориентировъчни референтни стойности. Вашата оферта се изчислява за конкретната ви марка, спецификации, опаковка, количество, Incoterm, навло и дестинация и към датата на издаването ѝ. Тези фактори могат да изместят окончателната стойност нагоре или надолу спрямо общата ориентировъчна цена.

Нашата страница с цени на гилсонита се актуализира ежеседмично, а графиката показва как ориентировъчните цени са се променяли във времето. Това помага на купувачите да видят посоката на пазара, преди да поискат оферта. За твърда оферта се свържете с нашия търговски екип с вашите изисквания.

По-ниското съдържание на пепел, по-строгите спецификации, по-финият размер на частиците и допълнителната преработка по правило увеличават разходите. Например микронизираните марки и марките за мастила с ниска пепел изискват повече подбор и смилане от буците. Химически модифицираните продукти като Сулфониран асфалт също включват допълнителна преработка. Видът на опаковката и количеството допълнително влияят на цената с доставка.

Да. По-фините марки изискват повече смилане, класификация и енергия, а често и по-внимателно опаковане, затова микронизираният материал обикновено струва повече от праха, а прахът – повече от гранулирания гилсонит или буците. Изборът на най-едрия размер, който работи добре във вашия процес, може да бъде разумен начин за контрол на разходите.

Гилсонитът с ниско съдържание на пепел изисква по-внимателен подбор и сортиране на рудата, а наличността на материал с много ниска пепел е по-ограничена. В резултат марките с по-ниска максимална пепел обикновено имат по-висока цена. Ако вашето приложение допуска по-високо съдържание на пепел, стандартна марка може да предложи по-добро съотношение цена–качество.

Да. Малките торби по 25 kg на палети изискват повече опаковъчен материал и труд от биг-беговете по 1 MT, докато насипните пратки на буци с кораб избягват повечето разходи за опаковане. Вложките, специалният печат или топимите торби също увеличават разходите. Можем да ви предложим оферти за алтернативни варианти на опаковане, за да ги сравните.

По-големите количества обикновено позволяват по-добра ефективност на транспорта, по-лесно планиране и по-ниски разходи за обработка на тон, което може да се отрази в цената. Пълните контейнерни товари по правило са по-икономични от малките пратки. Могат да се обсъдят и дългосрочни договори за доставка. Помолете нашия търговски екип за оферта при различни нива на количествата.

Навлото може да е голям дял от разходите с доставка, особено за отдалечени дестинации. То зависи от маршрута, тарифите на корабните линии, наличността на контейнери, разходите за гориво и пристанищните такси, които се променят с времето. Затова офертите са валидни за ограничен период и затова е необходима дестинацията за изготвяне на оферта.

Всяка оферта посочва собствен срок на валидност. Тъй като тарифите за навло и пазарните условия се променят, валидността обикновено е ограничена и след изтичането ѝ може да се наложи цените да бъдат потвърдени отново. Ако ви е необходимо повече време за одобряване на покупката, кажете на нашия търговски екип, когато поискате офертата.

Минималното количество за поръчка се договаря за всяка поръчка в зависимост от продукта, опаковката и дестинацията. Пълните контейнерни товари обикновено са най-икономични за експортни пратки, но могат да се обсъдят и по-малки количества. Свържете се с нашия търговски екип с вашето изискване, за да намерим практично решение.

По-малки количества може да са възможни в зависимост от продукта, дестинацията и наличните варианти за превоз, като групажни пратки или регионални доставки с камион. Разходите за навло и обработка на тон обикновено са по-високи при малките партиди. Съобщете ни количеството и местоположението си и ще предложим най-добрия вариант.

Да, смесени контейнери с няколко марки или видове опаковка често могат да бъдат организирани, което е полезно за клиенти, използващи повече от един продукт. Всяка марка се опакова и етикетира отделно със собствени номера на партиди и COA. Посочете необходимото разпределение, когато искате оферта.

Пишете на [email protected], като посочите марката, която ви интересува, вашето приложение, необходимия размер на мострата и пълния адрес за доставка с данни за контакт. Нашият екип ще потвърди условията за мострата, включително куриера и свързаните с това разходи, и ще я изпрати заедно със съответните TDS и MSDS.

Лабораторните мостри обикновено са малки – достатъчни за изпитвания и малки опити, докато производствените изпитвания може да изискват по-големи количества, опаковани в стандартни торби. Съобщете ни предназначението на мострата, например лабораторна оценка или изпитване на място, и ще предложим подходящо количество и опаковка.

Мострите се вземат от нашите производствени марки и се придружават от техническата им информация, така че представят материала, който доставяме. Природните продукти имат известни вариации между партидите в рамките на границите на спецификацията. Всяка търговска пратка се придружава от собствен COA, потвърждаващ, че партидата отговаря на договорената спецификация.

Срокът за доставка на мострата зависи от наличността на марката, подготовката и куриерската услуга до вашата държава, включително митническото оформяне. За повечето дестинации куриерската доставка обикновено се измерва в дни, а не в седмици, но в някои държави има по-строги процедури за внос на химически мостри. Потвърждаваме срока, когато организираме мострата.

Мострите обикновено се изпращат с международен куриер, но правилата за внос на промишлени прахове се различават в отделните държави. Някои дестинации изискват допълнителни документи, като MSDS или декларация, че продуктът не е опасен, а няколко ограничават куриерския внос. Подготвяме необходимите документи и ви уведомяваме, ако е нужен друг маршрут.

Всяка поръчка се доставя със сертификат за анализ (COA), технически лист (TDS) или спецификация и информационен лист за безопасност (MSDS). Експортните пратки включват също търговска фактура, опаковъчен лист, коносамент или CMR и сертификат за произход. Други документи могат да бъдат обсъдени при поръчката.

Сертификатът за анализ (COA) съдържа резултатите от изпитванията на изпратената партида, като точка на омекване, пепел, влажност, разтворимост и размер на частиците, измерени по стандартни методи. Той доказва, че материалът отговаря на договорената спецификация, и подпомага вашия входящ контрол на качеството. Sun Gilsonite изпитва всяка партида преди опаковане и изпраща COA с пратката.

Техническият лист (TDS) описва типичните свойства на продукта, границите на спецификацията, методите на изпитване, приложенията, препоръките за дозиране и опаковката. Използва се за избор на правилната марка и за определяне на спецификациите за покупка. TDS се доставя с всяка поръчка на Sun Gilsonite и може да бъде поискан преди покупката.

Сертификатът за произход посочва държавата, от която произхождат стоките, и често се изисква от митниците за прилагане на мита или търговски споразумения. Банките също може да го изискват по акредитив. Sun Gilsonite предоставя сертификат за произход с експортните пратки; уведомете ни, ако е необходима конкретна форма.

Опаковъчният лист описва подробно съдържанието на пратката, като брой торби или биг-бегове, палети, нетно и брутно тегло, номера на партиди и номера на контейнери. Той помага на митницата, спедитора и вашия склад да проверят товара. Доставя се с всяка експортна пратка заедно с търговската фактура.

Търговската фактура е основният търговски документ на пратката, който показва продавача, купувача, описанието на продукта, количеството, цената, условията на доставка и условията на плащане. Митниците я използват за определяне на митата и данъците, а банките – за плащане при документарни условия. Данните в нея трябва да съвпадат с другите транспортни документи.

Коносаментът (B/L) е транспортният документ за морски превоз, издаван от корабната линия, който служи като разписка и в много случаи като стокообразувателен документ за стоката. Товарителницата CMR се използва при международен автомобилен превоз. Sun Gilsonite предоставя документа, приложим за вашия маршрут на превоз.

Да. При товаренето може да се организира инспекция от трета страна от SGS или друга договорена инспекционна компания. Инспекторът може да провери количеството, опаковката, маркировката и да вземе проби за анализ. Изискванията за инспекцията и кой заплаща за нея трябва да се договорят в договора преди експедицията.

Независимата инспекция дава на купувача допълнителна увереност, че количеството, опаковката и качеството отговарят на договора, преди стоката да замине. Тя често се изисква от банки, при държавни търгове или при нови търговски взаимоотношения. Докладът от инспекцията може да бъде добавен към транспортните документи.

Инспекцията преди експедиция обикновено проверява броя и състоянието на торбите или биг-беговете, етикетите и маркировката, теглото, състоянието на контейнера и товаренето и взема представителни проби за лабораторно изпитване. Обхватът се договаря предварително, затова посочете ясно кои свойства и документи трябва да провери инспекторът.

Предлагаме многопластови хартиени торби по 25 kg на палети, главно за прахообразните марки и продуктите за сондиране; тъкани PP торби по 25 kg на палети за гранулираните марки и дългите рейсове; биг-бегове по 1 MT за буци, гранули и за смесителни инсталации; както и насипно или генерален товар (break-bulk) за големи поръчки на буци с кораб.

Един 20-футов контейнер обикновено побира около 20 до 22 MT гилсонит в палетизирани хартиени или PP торби по 25 kg или около 20 MT в биг-бегове по 1 MT. Точното натоварване зависи от марката, опаковката и ограниченията за теглото на контейнерите по маршрута. Вашата оферта ще посочва планираното количество на контейнер.

Гилсонитът е плътен материал, затова 20-футовият контейнер достига типичната си граница на тегло от около 20 до 22 MT, преди да се запълни по обем. По повечето маршрути 40-футовият контейнер не би превозил много повече тегло, затова 20-футовите контейнери обикновено са по-икономичният избор. Специални случаи могат да бъдат обсъдени.

Многопластовите хартиени торби са често срещани за прахообразните марки и продуктите за сондиране и се изпразват лесно в смесителите. Тъканите PP торби са по-здрави и по-устойчиви на влага и грубо манипулиране, което ги прави подходящи за гранулираните марки и дългите рейсове. Изберете според продукта, времето за транзит и начина на манипулиране на вашия обект.

Биг-беговете по 1 MT са подходящи за клиенти, които обработват по-големи обеми с мотокари или кранове, като смесителни инсталации, асфалтови бази и мелници. Те намаляват ръчната работа, отпадъците от опаковки и времето за разтоварване. Буци, гранули и много прахообразни марки могат да се доставят в биг-бегове.

Да, големите поръчки на буци могат да се превозват с кораб насипно или като генерален товар (break-bulk). Това избягва повечето разходи за опаковане, но изисква подходящи пристанищни съоръжения и товаро-разтоварно оборудване в дестинацията. Насипният превоз по правило се използва за големи количества; за опакованите марки по-често се използва контейнерен превоз.

Топимите торби са изработени от материал, който се стопява в горещия битум или асфалтовата смес, така че цялата торба може да се добави, без да се отваря. Това намалява праха и манипулирането в асфалтовите бази. Гилсонит – модификатор на асфалт може да се доставя в топими торби; попитайте нашия екип за наличността за вашата поръчка.

Микронизиран гилсонит и Гилсонит за мастила и бои се опаковат в многопластови хартиени торби по 25 kg с PE вложка за допълнителна защита от влага. За другите марки варианти с вложка могат да се обсъдят в зависимост от продукта, рейса и климата. Тъканите PP торби са друг вариант за дълги или влажни рейсове.

Всички палети се покриват отгоре, обвиват се със стреч фолио и се стягат с ленти, за да са торбите стабилни и защитени при манипулиране и транспорт. В контейнерите палетите или биг-беговете се укрепват, за да не се движат. При регионални доставки с бордови ремаркета палетите се стягат с ленти и се покриват.

Върху торбите са отпечатани наименованието на продукта, номерът на партидата, датите на производство и срокът на годност, както и информация за здраве и безопасност. Това позволява лесна идентификация, проследимост до COA и правилно манипулиране. Специални изисквания за маркировка могат да се обсъдят при поръчката.

Печат на торби по поръчка или неутрална опаковка може да е възможен при подходящ размер на поръчката и срок за изпълнение. Моля, изпратете вашия дизайн и изисквания заедно със запитването, за да проверим осъществимостта. Задължителната информация, като номер на партидата, дати и данни за безопасност, трябва все пак да фигурира върху торбите.

При DAP (Delivered at Place – доставено до място) продавачът доставя стоката до уговореното място, готова за разтоварване, а купувачът отговаря за вносното митническо оформяне, митата и данъците. При DDP (Delivered Duty Paid – доставено с платено мито) продавачът плаща и вносните мита и данъци и извършва митническото оформяне на стоката. DDP е по-рядко срещано при международните продажби на гилсонит, тъй като правилата за внос се различават в отделните държави.

При CFR и CIF продавачът резервира навлото и организира товаренето на кораба до уговореното пристанище на дестинация. Купувачът получава данните за превоза и документите и организира вносното митническо оформяне и по-нататъшния транспорт в дестинацията. Разходите за разтоварване в пристанището на дестинация обикновено се договарят в договора или следват условията на корабната линия.

Товарим 20-футови контейнери с укрепени палети или биг-бегове, така че товарът да не може да се измести по време на транспорта. Преди товарене контейнерите се проверяват за чистота и състояние. Ако ви е необходима допълнителна сигурност, могат да се осигурят снимки от товаренето или инспекция от трета страна.

Снимки от товаренето обикновено могат да се предоставят при поискване, показващи празния контейнер, палетите или биг-беговете и запечатания контейнер. Моля, посочете това при поръчката. За официална проверка може да се организира и инспекция от трета страна от SGS или друга договорена компания.

Да. За регионални доставки товарим бордови ремаркета със стегнати и покрити палети. Автомобилният транспорт е полезен за съседни държави и вътрешни дестинации, където е по-бърз или по-практичен от морския превоз. За международния автомобилен превоз се предоставя товарителница CMR.

Можем да работим с най-често използваните Incoterms като EXW, FCA, FOB, CFR, CIF и други, в зависимост от дестинацията и вашето предпочитание. Incoterm определя кой плаща навлото, застраховката и другите разходи и къде преминава рискът. Договореното условие се посочва в офертата и договора.

При FOB продавачът доставя стоката на борда на кораба в пристанището на товарене, а купувачът организира и заплаща морския превоз. При CFR продавачът плаща и навлото до пристанището на дестинация, но рискът все пак преминава върху купувача, след като стоката е на борда. И в двата случая застраховката е отговорност на купувача.

CIF означава „Стойност, застраховка и навло“ (Cost, Insurance and Freight): продавачът плаща транспорта до уговореното пристанище на дестинация и урежда минимална застраховка на товара, а рискът преминава върху купувача, когато стоката е натоварена на кораба. Купувачът отговаря за вносното митническо оформяне и разходите в дестинацията. Проверете дали застрахователното покритие отговаря на вашите нужди.

EXW (Ex Works – франко завода) дава на купувача пълен контрол и отговорност за вземането на стоката, износното митническо оформяне и транспорта. Подходящо е за купувачи със силни логистични партньори в държавата на доставчика, но износните формалности може да са трудни за чуждестранни купувачи. FCA или FOB често са по-практични алтернативи при международни покупки.

Условия за доставка до врата, като DAP, може да са възможни за някои дестинации в зависимост от логистичните възможности и местните изисквания за внос. Вносните мита и данъци обикновено се поемат от купувача, освен ако не е договорено друго. Съобщете ни пълния си адрес за доставка и ще проверим дали може да се даде оферта за доставка до врата.

Условията на плащане се договарят за всеки договор и зависят от фактори като размера на поръчката, дестинацията и търговските взаимоотношения. Обичайните международни варианти включват авансов банков превод, частичен аванс с остатък срещу документи и акредитиви. Нашият търговски екип ще обсъди с вас подходящите условия.

Акредитивите могат да бъдат разгледани и договорени за всеки договор. Тъй като документите трябва да съответстват точно на условията на акредитива, моля, споделете проекта на текста на акредитива преди издаването му, за да потвърдим, че документите, датите и условията могат да бъдат изпълнени. Банковите такси обикновено се поделят съгласно договореното в договора.

Проформа фактурата е предварителна фактура, която потвърждава продукта, количеството, цената, условията на доставка и условията на плащане преди експедицията. Купувачите често я използват, за да уредят плащането, да открият акредитив или да кандидатстват за разрешения за внос. Окончателната търговска фактура се издава при експедицията.

Международните оферти обикновено се издават в щатски долари, а други валути могат да се обсъдят в зависимост от вашата държава и договора. Валутата е ясно посочена в офертата и проформа фактурата. Банковите такси и валутните аспекти трябва да се договорят предварително.

Срокът за изпълнение зависи от марката, количеството, опаковката, наличността на склад и графиците на корабоплаването. Стандартните марки в обичайни опаковки обикновено се изпълняват по-бързо от специфичните марки, специалния печат или големите обеми. Даваме реалистична дата на доставка в офертата и ви информираме, ако нещо се промени.

Времето за транзит зависи от маршрута, корабната линия, пристанищата за претоварване и сезона и може да варира от кратък регионален рейс до няколко седмици за отдалечени дестинации. Вашият спедитор или нашият търговски екип могат да дадат прогноза за вашето пристанище. Предвидете допълнително време за митническото оформяне и вътрешния транспорт.

Спешни поръчки могат да се обсъдят, особено за стандартни марки и опаковки. Посочете желаната дата на доставка, когато изпращате запитването, за да проверим наличността, производственото планиране и най-бързия вариант за превоз. За регионални дестинации доставката с камион може да е по-бърза.

След експедицията на стоката предоставяме номерата на контейнера и коносамента, които позволяват проследяване на уебсайта на корабната линия. При доставки с камион споделяме данните на превозното средство и CMR. Нашият екип ще ви информира и за очакваното пристигане и изпращането на документите.

Оригиналните документи, като коносамента и сертификата за произход, се изпращат с куриер или чрез банките, когато плащането е чрез документарно инкасо или акредитив. При договореност може да е възможно електронно освобождаване или освобождаване на коносамента чрез телекс (telex release). Копия се изпращат предварително по имейл за проверка.

Telex release означава, че оригиналният коносамент се предава в пристанището на товарене, а корабната линия освобождава товара в дестинацията без хартиени оригинали. Това избягва забавянията при куриерската доставка. Използва се, когато условията на плащане го позволяват и продавачът разреши освобождаването.

Разрешенията за внос зависят от правилата във вашата държава. Гилсонитът по принцип се третира като неопасен минерален продукт, но някои държави изискват регистрация, лицензи или специфични документи. Проверете при вашия митнически агент преди поръчката и ни уведомете за всички специални документи, от които се нуждаете.

Гилсонитът по принцип се класифицира към природния битум и асфалт, асфалтитите и асфалтовите скали, а Сулфониран асфалт може да се класифицира различно като химически модифициран продукт. Националните тарифни кодове се различават, затова потвърдете точния код с вашия митнически агент. Посочваме използвания код в нашите експортни документи.

При повечето Incoterms купувачът плаща вносните мита, данъците и разходите за митническо оформяне в дестинацията. Само при DDP те се плащат от продавача. Митническите ставки зависят от вашата държава, HS кода и евентуалните търговски споразумения, а сертификатът за произход може да помогне за прилагане на преференциални ставки.

Отбележете повредата в документите за доставка, направете снимки и своевременно уведомете превозвача, застрахователя и нашия търговски екип. Кой понася загубата зависи от Incoterm и застрахователната уговорка. Ясната документация от момента на пристигането значително улеснява уреждането на рекламациите.

Проверете дали номерът на пломбата на контейнера съвпада с документите, огледайте товара за повреди или мокри торби, пребройте пакетите спрямо опаковъчния лист и сверете номерата на партидите със COA. Вземете проби за входящ контрол на качеството, ако вашата система го изисква. Съобщавайте бързо за всяко несъответствие.

Съобщете за проблема възможно най-скоро, като посочите номера на партидата, вашите резултати от изпитванията и снимки, и запазете материала и пробите. Ще сравним вашите резултати с нашия COA и записите за контролните проби и ще проведем проверка. Ако резултатите се различават, може да се договори независимо изпитване.

От всяка партида се взема проба и тя се изпитва преди опаковането, а резултатите се записват в COA. Контролните проби помагат при проверка на евентуални въпроси относно качеството. Ако е необходимо референтни проби да се съхраняват за определен период или да ви бъдат изпратени, моля, договорете това в договора.

Започнете от вашето приложение и процес: за сондиране, циментиране, асфалт, леярство, мастила, покрития или уплътнители има препоръчителна марка. След това потвърдете ключовите спецификации, като точка на омекване, пепел и mesh, както и опаковката. Нашият търговски екип може да препоръча марка и да изпрати TDS и мостри за оценка.

Да, в рамките на ограниченията на природния материал можем да доставяме марки по спецификации на клиента за размер на частиците, съдържание на пепел и точка на омекване. Изпратете ни вашия лист със спецификацията или изискванията за изпитване и ще проверим осъществимостта и ще предложим съответстваща марка. Преди първата поръчка се препоръчва мостра.

Да. Наред с природния гилсонит на буци, гранулиран, на прах и микронизиран, доставяме продукти за сондиране, включително Сулфониран асфалт за сондажни флуиди на водна основа. Той се опакова в отпечатани крафт торби по 25 kg (50 lb) или в биг-бегове по 1 MT.

Гилсонит на буци е най-икономичната форма за купувачи, които топят, разтварят или смилат гилсонита в собствения си процес, като терминали за смесване на битум и мелници. Доставя се в биг-бегове или насипно. Купувачите без съоръжения за смилане или топене обикновено предпочитат готови за употреба прахообразни или гранулирани марки.

Сравнявайте на една и съща основа: еднакви спецификации за пепел, точка на омекване, влажност, разтворимост и размер на частиците, една и съща опаковка, количество и Incoterm, както и включените документи. По-евтина оферта с по-високо съдържание на пепел или без COA може да излезе по-скъпо при употреба. Поискайте мостри и ги изпитайте паралелно.

Търсете ясни спецификации, COA за всяка партида, пълна документация, реалистични срокове на доставка и отзивчива комуникация. Готовността за предоставяне на мостри и приемане на инспекция от трета страна също е добър знак. Пробна поръчка, последвана от изпитвания, помага за изграждане на доверие преди дългосрочен договор.

Да, срещи могат да бъдат организирани в нашите офиси в Дубай, Анкара или Истанбул след предварителна уговорка. Свържете се с нашия екип предварително по имейл или телефон, за да присъстват подходящите хора. Много клиенти предпочитат и онлайн срещи за обсъждане на техническите и търговските подробности.

Сертификатът за системата за управление (ISO) на BASEKIM е наличен при поискване. Търговската марка BASEKIM е регистрирана и в Турската служба за патенти и търговски марки (TÜRKPATENT) с регистрационен № 2026/074451. Свържете се с нашия търговски екип, ако вашият процес за одобряване на доставчици изисква тези документи.

Да, редовно предоставяме фирмена информация и документи за процесите на регистрация и одобряване на доставчици на нашите клиенти. Изпратете ни вашите формуляри и списъка с необходимите документи, като фирмени данни, технически листове на продуктите, MSDS и сертификати, и нашият екип ще ги попълни.

Можем да участваме в търгове за гилсонит и свързани продукти, когато можем да изпълним техническите и търговските изисквания. Моля, изпратете тръжната документация с крайния срок възможно най-рано, за да подготвим навреме спецификациите, мострите и документите.

Дългосрочни договори за доставка могат да се обсъдят с редовните купувачи. Те улесняват планирането на производството, опаковането и графиците за експедиция и могат да определят спецификации, количества, честота на доставките и механизми за преразглеждане на цените. Свържете се с нашия търговски екип с вашата годишна потребност и график на доставките.

Тъй като условията при суровините, навлото и валутите се променят, дългосрочно фиксирани цени не винаги са възможни. Договорите могат да включват определен срок на валидност или механизъм за преразглеждане на цените, договорен между двете страни. Нашата седмична ценова страница може да ви помогне да следите общите пазарни тенденции.

На някои пазари купувачите може да предпочитат да купуват чрез местни дистрибутори или търговци, които се занимават с вноса и местната доставка. Свържете се с нас, за да попитате за най-добрия начин на покупка за вашата държава. Можем да доставяме и директно на крайни потребители и дистрибутори при договорени условия.

Да. При условия като FCA или FOB купувачът може да посочи собствен спедитор или корабна линия. Координираме със спедитора датите на товарене, документацията и освобождаването на контейнерите. Моля, споделете данните за контакт на спедитора при потвърждаване на поръчката.

Застраховката на товара може да се уреди от продавача при условия CIF или CIP или от купувача при другите Incoterms. Проверете дали покритието е подходящо за стойността и маршрута. Дори при условия, при които застрахова купувачът, можем да предоставим данните за пратката, от които се нуждаят застрахователите.

Гилсонит за сондажни флуиди и Сулфониран асфалт се опаковат в торби по 25 kg (50 lb), което съответства на размера на чувалите от 50 lb, обичаен в нефтопромишлеността. Другите марки се опаковат главно в торби по 25 kg или в биг-бегове по 1 MT. Уведомете ни, ако имате специфично изискване за опаковката.

Да, продуктите в торби се палетизират, а палетите се покриват отгоре, обвиват се със стреч фолио и се стягат с ленти за безопасно манипулиране. Ако във вашата дестинация има специфични изисквания към палетите, като термично обработена дървесина или определен размер на палета, посочете това при поръчката, за да бъде отчетено в офертата.

Много държави изискват дървените палети да бъдат обработени и маркирани съгласно ISPM 15, за да се предотврати разпространението на вредители. Съобщете ни дестинацията си и евентуалните изисквания към палетите и ще потвърдим вида на палетите, които ще се използват. Изискванията трябва да се договорят преди товаренето.

Броят на торбите на палет зависи от размера на торбите, марката и схемата на подреждане и се избира с оглед на стабилността и ограниченията за теглото на контейнера. Опаковъчният лист показва точния брой палети и торби за всяка пратка. Моля, попитайте нашия екип, ако вашият склад се нуждае от специфична конфигурация на палетите.

Торбите понякога могат да се товарят насипно на пода на контейнера, за да се спестят теглото и цената на палетите, но това забавя разтоварването и изисква ръчна работа. За по-бързо и безопасно разтоварване обикновено се предпочитат палетизирано товарене или биг-бегове. Съобщете ни предпочитанията си и възможностите си за разтоварване.

Нетното тегло е теглото само на гилсонита, докато брутното тегло включва торбите, палетите и другите опаковъчни материали. И двете са посочени в опаковъчния лист и коносамента. Митниците и таксите за навло може да използват различни тегла, затова се уверете, че те съвпадат във всички документи.

Сертификат от кантар или сертификат за тегло може да бъде осигурен при поискване, където съоръженията позволяват, или теглата могат да бъдат проверени при товаренето от инспекционна компания – трета страна, като SGS. Моля, посочете това изискване при поръчката, за да бъде включено в транспортните документи.

Забавянията в пристанището могат да доведат до такси за демюридж и детеншън, а в горещ климат – до продължително излагане на товара на топлина. Подгответе вносните документи рано и организирайте своевременно митническо оформяне. Нашият екип изпраща предварително копия на документите, за да може вашият агент да се подготви преди пристигането на кораба.

Демюридж се начислява от корабната линия, когато контейнерът остане в пристанището след изтичане на безплатния период, а детеншън – когато контейнерът се задържи извън пристанището след разрешения период. Тези такси обикновено са отговорност на купувача в дестинацията. Бързото митническо оформяне и разтоварване помагат да се избегнат.

Вземете предвид месечното си потребление, буферния запас, сроковете за производство и превоз и сезонното търсене. Ранното възлагане на поръчки, особено преди пиковите сезони като сезона на асфалтовите работи, помага да се избегне недостиг. Редовните планирани пратки по договор за доставка могат да опростят планирането.

Някои приложения са сезонни. Асфалтирането и импрегнирането на настилки обикновено са най-натоварени през по-топлите месеци, докато търсенето за сондиране и леярство зависи повече от активността в съответния отрасъл. Сезонното търсене и условията на пазара на навла могат да повлияят на наличността и сроковете, затова планирайте поръчките предварително.

Повторните и редовните купувачи могат да обсъдят цени въз основа на обема, честотата и договорните условия. Всяка оферта се изготвя индивидуално. Свържете се с нашия търговски екип с очаквания годишен обем, за да предложим подходящи търговски условия.

Цените могат да се променят поради промени в предлагането на суровини, производствените разходи, тарифите за навло, наличността на контейнери, валутните курсове и общото пазарно търсене. Марката, опаковката и количеството също имат значение. Нашата седмична ценова страница показва ориентировъчните тенденции, а офертата ви дава актуалната цена.

Да. Разстоянието на превоза, маршрутът, пристанищните такси, претоварването и наличността на контейнери до вашето пристанище влияят на цената с доставка. Доставките във вътрешността на страната добавят разходи за автомобилен транспорт. Затова искаме пристанището на дестинация или адреса за доставка, преди да изготвим оферта.

Да, при поискване можем да дадем оферта за една и съща марка в различни опаковки, например торби по 25 kg срещу биг-бегове по 1 MT, за да сравните разходите и предимствата при манипулиране. Разликите в опаковката могат да променят както цената на продукта, така и количеството, което се побира в контейнер.

Експортните оферти обикновено се изготвят без ДДС и мита на държавата вносител, които се плащат от купувача при вноса, освен ако не се прилагат условия DDP. Вътрешните продажби може да включват местни данъци съгласно изискванията. В офертата е посочено точно какво е включено.

След товаренето изпращаме по имейл копия на транспортните документи, включително COA, така че да можете да проверите данните за качеството преди пристигането на стоката. Ако ви е необходим COA за одобрение преди товаренето, посочете това при поръчката, за да бъдат планирани етапите на изпитване и одобрение.

Да, проекти на документи като търговската фактура, опаковъчния лист и коносамента могат да бъдат изпратени за одобрение преди окончателното им издаване. Това е особено важно при акредитиви и в държави със строги митнически правила, където малки разлики могат да причинят забавяния.

Някои държави изискват фактурите или сертификатите за произход да бъдат легализирани от търговска камара или посолство. Това обикновено може да се организира, ако бъде поискано предварително, а свързаните разходи и срокове трябва да се договорят в договора. Съобщете ни изискванията на вашата държава при поръчката.

Техническите листове за всеки продукт са достъпни на страниците на продуктите ни, а MSDS и другите документи могат да бъдат поискани от нашия търговски екип на [email protected]. Прегледът им преди поръчката помага на вашите технически екипи, екипите по безопасност и снабдяване да одобрят продукта.